Приети текстове

71. 
    Счита ефективното и устойчиво използване и разпределяне на ресурсите за един от ключовите елементи на промишлената политика на Европейския съюз, който следва също така да се отразява във външните отношения на Съюза сега и за в бъдеще; в това отношение счита, че търговията с екологични стоки и услуги е инструмент за устойчиво икономическо и социално развитие, което е от полза както за бизнеса, така и за околната среда;
    
72. 
    Счита, че справедливата, отворена и недискриминационна многостранна система за търговия и защитата на околната среда следва да се подкрепят взаимно и следва да са от полза за местните общности, при условие че многостранните търговски правила бъдат реформирани, за да отговарят по-добре на екологичните предизвикателства и на основните потребности на хората;
    
73. 
    Призовава Комисията да включи някои въпроси, свързани със суровините, като а) ограничения върху износа и б) инвестиционни аспекти, в по-голяма степен в настоящите и бъдещите двустранни или многостранни преговори, провеждани от ЕС;
    
74. 
    Подчертава, че справедливото отваряне на световните пазари за екологични стоки и услуги, при насърчаване на устойчивото потребление, създава възможности в сектора на износа, нови работни места, свързани с разпространението на нови екологосъобразни технологии, иновации и конкурентоспособност, води до намаляване на цените, повишаване на качеството и разширяване на избора за потребителите;
    
75. 
    Приветства извършената работата по време на преговорите от кръга Доха на Световната търговска организация за намаляване или премахване на тарифните и нетарифни бариери пред търговията с екологични стоки и услуги, и активно насърчава страните да продължат да работят – независимо от бъдещето на кръга Доха – за даването на ясно определение за екологични стоки и услуги, в което ще се включват корпоративната социална отговорност, стандартите на ЕС в областта на околната среда и принципите за справедлива търговия;
    
76. 
    Потвърждава отново, че всички съществуващи двустранни и регионални европейски търговски споразумения трябва да включват амбициозна глава, посветена на устойчивостта, както стана например с последните споразумения за свободна търговия на Европейския съюз с Република Корея, с Колумбия и Перу, както и с Централна Америка; счита, че главите относно социалната и екологичната устойчивост следва да бъдат равнопоставени на търговските аспекти на споразуменията и следователно призовава Комисията да включи тези глави в разпоредбите за уреждане на спорове на бъдещите споразумения за свободна търговия;
    
77. 
    Счита, че включването на тарифни преференции за произведени по социално отговорен начин екологични продукти и услуги в рамките на Общата система за преференции може да генерира добавена стойност в търговския обмен на ЕС с развиващите се страни и да действа като допълнителен стимул за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и на дългосрочните цели на Съюза в областта на климата и енергетиката;
    
78. 
    Счита, че в контекста и в хода на подготовката за конференцията „Рио +20“ е необходим нов и засилен дебат, който да включва всички страни – членки на ООН, гражданското общество и професионалните съюзи, по-специално относно ефективността на доброволния характер на корпоративната социална отговорност;
    
79. 
    Подчертава, че екологичните иновации на ЕС стимулират по-висока ефективност на използване на ресурсите извън нашите граници, като по този начин се намалява изчерпването на световните ресурси; поради това настоятелно призовава държавите членки да подобрят националните си стратегии за ефективно използване на ресурсите и да споделят своите знания на световен форум като срещата на върха „Rio+20“; застъпва становището, че бързо нарастващото потребление в световен мащаб и намаляващите суровинни запаси предполагат необходимост от инвестиции в глобално ефективно използване на ресурсите;
    
80. 
    Посочва, че предстоящата среща на най-високо равнище за Земята „Рио +20“ може да бъде важен форум за обсъждане на проблемите във връзка с ефективното използване на ресурсите и устойчивото развитие; счита, че един нов пакет от цели за устойчиво развитие може да запълни празнотите в ЦХР и може да се превърне в мощен последващ глобален проект, който признава сложните връзки между околната среда и всяко измерение на развитието; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да играят решаваща и положителна роля по време на тази среща, за да се посрещнат предизвикателствата, свързани с установяването на приобщаваща и екологосъобразна икономика в глобален мащаб;
    

o o

Инициатива „Възможности за младежта“

PE489.255

Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно инициативата „Възможности за младежта“ (2012/2617(RSP))

– като взе предвид въпроса с искане за устен отговор към Комисията относно инициативата „Възможности за младежта“ (O [000/2012] – B[7 /2012],

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“ и нейните пет основни цели,

– като взе предвид съобщението на Комисията относно инициативата „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

– като взе предвид пакета за заетостта „Към възстановяване и създаване на работни места“, представен от Комисията на 18 април (COM(2012)0173),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавен „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието – „Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Младежта в движение  Инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Годишен обзор на растежа 2012 г.“ (COM (2011)0815),

– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците¹,

– като взе предвид резолюцията си от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г. (2010/2272(INI))²,

– като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно стратегия на ЕС за интеграция на ромите³,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно насърчаването заетостта на младите хора за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, приети в Люксембург на 17 юни 2011 г.,

– като взе предвид изявлението на членовете на Европейския съвет „Към благоприятстваща растежа консолидация и благоприятстващ работните места растеж“, оповестено на 30 януари,

– като взе предвид изпратеното до осем държави членки на 31 януари 2012 г. от председателя на Европейската комисия, г-н Барозу, писмо относно младежката безработица,

– като взе предвид работния документ на Европейския икономически и социален комитет (SOC)450 от 28 март 2012 г. относно съобщението от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите - Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

– като взе предвид Директива 2000/78/EО от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите,

– като взе предвид членове 15, 31 и 32 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид дял ХІІ от ДФЕС,

А. като има предвид, че Европейският парламент заяви становището си относно „Насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците“ в своята резолюция от 2010 г., в която се призовават Европейската комисия, държавите членки, социалните партньори и други заинтересовани лица, в рамките на съответната им компетентност, наред с другото, да:

– изработят незабавно стратегии, както и политики в областта на икономиката и пазара на труда с цел създаване на повече и по-качествени работни места за младежите, като по този начин се избегне клопката на нестабилността за младите хора, които сменят поредица от временни работни места и неплатени стажове, без това да води до реално подобрение в заплащането и условията на труд, нито до по-устойчиви форми на заетост;

– да подкрепят националния трудов пазар, политиката в областта на образованието и обучението чрез гаранция за младежта, която осигурява право на всеки младеж в ЕС да получи предложение за работа, професионално обучение, допълнително обучение или комбинация от работа и обучение след не повече от 4 месеца безработица;

– да активизират усилията за намаляване на преждевременното напускане на училище и да разработят далновидни стратегии за младите хора, които се намират извън системите на заетост, образование или обучение;

– по-добре да обвържат сферата на образованието и труда, като приспособят в по-голяма степен училищните програми към потребностите на пазара на труда, да осигурят качествени стажове, които предлагат достойно заплащане, подходящи условия на труд, да съставят Европейска харта за качеството на стажовете, която да определя минимални стандарти за стажовете с цел да се гарантира образователната им стойност, да се избегне експлоатацията и да се осигури социална защита, както и да създадат повече и по-качествени стажове в рамките на професионалното образование и обучение с цел да улеснят прехода на младите хора от образование към заетост;

– да положат повече усилия и да приложат европейската система за сертифициране и признаване на формалното и неформално обучение, като по този начин подобрят както националната, така и трансграничната трудова мобилност;

– да гарантират приобщаващи политики за избягване на дискриминацията на младите хора, които да са насочени и към потребностите на групи, които често са изправени пред специфични трудности при навлизането им на пазара на труда като млади мигранти, млади родители, млади роми и лица с увреждания;

Б. като има предвид, че от 2010 г. след лишено от блясък икономическо възстановяване, безработицата отново е във възход, като средното равнище на безработицата в Европейския съюз е 10 %, а на безработица сред младежите - над 22 %, като в същото време икономическите прогнози предвиждат нов период на икономическа стагнация, с допълнително повишаване на равнището на безработица и липса на перспективи за възстановяване и създаване на работни места в близко бъдеще;

В. като има предвид, че състоянието на заетостта на младите хора се различава значително в различните държави членки, като равнището на безработица в някои държави е далеч под 10 процента, а в държавите, които са най-тежко засегнати от кризата, достига близо 50 процента;

Г. като има предвид, че проблемът с младежката безработица може да бъде разумно разгледан, когато се анализира на фона на по-широкия контекст на цялостната ситуация на заетостта в дадена държава членка и цялостната рамка на икономическата политика, която включва националния пазар на труда;

Д. като има предвид, че една от причините за младежката безработица е липсата на нови работни места;

Е. като има предвид, че отрицателните ефекти на финансовата и икономическа криза, особено кризата с държавния дълг в еврозоната в Европа, засегна още по-сериозно младите хора, особено младежите, които не са завършили или не са продължили задължителното или висшето си образование, младежите, които се сблъскват с дълготрайна безработица и социална изолация, както и младежите от региони в неблагоприятно икономическо положение, и остави младите хора в по-лошо положение отпреди;

Ж. като има предвид, че тревожното нарастване на младежката безработица заплашва икономическото и социалното бъдеще на много млади хора в Европейския съюз и ги принуждава да плащат тежък данък за кризата;

З. като има предвид, че борбата с младежката безработица изисква повече инвестиции в образованието и обучението в ЕС;

И. като има предвид, че ефективните мерки се състоят в създаването на условия за преместване на работници от индустрии и сектори в упадък към такива, които преживяват възход, като се активизират иновациите и създаването на нови работни места;

Й. като има предвид, че Европейският съвет прие на 17 юни 2010 г. стратегията „Европа 2020“ с пет основни цели, включващи:

• 
  „намаляване на дела на преждевременно напускащите училище под 10 %,
  
• 
  увеличаване с поне 40 % на броя на хората на възраст между 30 и 34 години, които приключват трета степен на образование,
  
• 
  стремеж да се повиши на 75 % заетостта на жените и мъжете на възраст 20—64 години, включително чрез по-активно участие на младите хора, на възрастните и нискоквалифицираните работници и чрез по-добра интеграция на законните мигранти,
  

• 
  насърчаване на социалното приобщаване, по-специално чрез намаляване на бедността, със стремеж за преодоляване на риска от бедност и социално изключване за най-малко 20 милиона души“;
  

Л. като има предвид, че Европейската комисия в своето съобщение „Младежта в движение“ насърчи държавите членки да въведат гаранция за младежта и впоследствие в своето съобщение „Младежта в движение“ призова държавите членки да предприемат допълнителни действия за прилагането на посочените гаранции;

М. като има предвид, че на заседанието си от 30 януари 2012 г. членовете на Европейския съвет оповестиха изявление, в което призовават държавите членки да подобрят предлагането на работна сила и да намалят младежката безработица, и заключиха, че „целта следва да е в рамките на няколко месеца от завършване на училище младите хора да получават предложение за качествена заетост, продължаващо обучение, чиракуване или стаж“;

Н. като има предвид, че на 31 януари председателят на Европейската комисия, г-н Барозу, изпрати писма до осем държави членки, изправени пред равнище на младежката безработица, което значително надвишава средното за ЕС, като в тези държави членки бяха изпратени „екипи за действие“, които да разработят планове за осигуряване на заетост на младежите;

О. като има предвид, че обединяващият фактор за тези осем държави е много висок процент на лица, преждевременно напуснали училище, както и нискоквалифицирани млади хора, които търсят работа на пазара на труда;

П. като има предвид, че през май Европейската комисия ще предложи конкретни за всяка държава препоръки за 2012 г., като същевременно в съобщението си инициатива „Възможности за младежта“ посочи, че държавите членки, особено държавите с най-високо равнище на младежка безработица, без да чакат въпросните препоръки, следва да предприемат решителни мерки в областта на превенцията на преждевременното напускане на училище, разработването на умения, които да отговарят на потребностите на пазара на труда, подкрепа за натрупване на първоначален професионален опит и обучение на работното място и улесняване на достъпа до (първо) работно място;

Р. като има предвид, че по време на заседанието на Европейския съвет на 30 януари председателят на Европейската комисия, г-н Барозу, обяви, че 82 млрд. евро от бюджета за структурните фондове все още не са разпределени и могат да бъдат пренасочени;

1. Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта““, което се явява продължение на предишни инициативи на Комисията като „Младежта в движение“ и Програмата за нови умения и работни места и на многобройните инициативи, представени в настоящата поредица от съобщения, но искрено се съмнява дали мащабът на предложените действия е съразмерен с дълбоките кризи, свързани с безработицата сред младежите в много държави членки;

2 Подчертава, че безработицата сред младите хора е в голяма степен обусловена от цялостната икономическа ситуация; приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“, и настоятелно приканва държавните и правителствените ръководители от ЕС да представят във възможно най-кратък срок европейски инвестиционен план за насърчаване на приобщаващия, устойчив и създаващ работни места растеж;

3. Приветства изявлението на Европейския съвет, в което той призова държавите членки да въведат национални схеми, подобни на инициативата „Гаранция за младежта“, и настоятелно приканва държавите членки да подкрепят този призив със своевременни и конкретни действия на национално равнище, за да гарантират, че в срок от четири месеца след завършването на училище младите хора имат достъп до достойно работно място, образование или (пре)квалификация;

4. Приветства инициативата на Комисията за насърчаване на инициативата „Гаранция за младежта“ и за разпределяне на 4 млн. EUR на държавите членки за подпомагане на създаването от тях на схеми от типа „Гаранция за младежта“, което следва да се подкрепи чрез активни политики по отношение на пазара на труда, спомагащи за преодоляване на пропастта между системите за образование и обучение и пазара на труда, но искрено се съмнява, че тази сума е достатъчна, за да могат страните с високо равнище на безработица и с ограничения на националния бюджет да въведат този вид гаранции;

5. Подчертава, че схемата „Гаранция за младежта“ следва да подобри ефективно ситуацията на младите хора, които са извън системите за заетост, образование или обучение, и на постепенното преодоляване на проблема, свързан с безработицата сред младежта в ЕС;

6. Приветства намерението на Комисията, заявено в съобщението, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“, за представяне на предложение за препоръка на Съвета за рамка за качество на стажовете и на предложение за препоръка на Съвета относно гаранциите за младежта до края на 2012 г. и настоятелно приканва държавите членки да приемат предложенията до края на 2012 г.;

7. Отчита, че младите хора са жертва на трудова дискриминация по отношение на техния достъп до пазара на труда и на продължителността на техните трудови правоотношения в резултат на преобладаващата несигурност и на предлагането на временни договори и че тази ситуация изисква принципите на равно третиране, установени в европейското законодателство, да се съблюдават в пълна степен;

8. Подчертава, че майките на малки деца са засегнати в особена степен от дискриминацията на пазара на труда във връзка с това, че прекъсват трудовата си дейност поради семейни ангажименти, и поради това призовава в държавите членки да се заздравят политиките за съвместяване на професионалния и личния живот, по-специално чрез укрепване на Директивата относно отпуска по майчинство на равнището на ЕС, и да се предоставят достъпни и качествени услуги на разумни цени за полагане на грижи за деца и нуждаещи се от грижи възрастни лица;

9. Изразява увереност, че разработването на системни реформи за преодоляване на структурната безработица е ефективен начин за осигуряване на завръщането на младите хора на пазара на труда;

10. Приветства чувството за неотложност, изразено чрез инициативата на председателя на Комисията, г-н Барозу, за изпращане на „екипи за действие“ в държавите членки, в които се наблюдава високо равнище на безработица сред младите хора, и приканва Комисията надлежно да информира Парламента за програмите и конкретните резултати от тези дейности; изразява съжаление, че тези екипи за действие са получили своя мандат и са създадени единствено от Комисията, и предлага в бъдеще Европейският парламент и Съветът да имат по-тясно участие в този процес;

11. Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, което реформите на пазара на труда, свързани с предложенията, направени от „екипите за действие“, оказват върху равнището на безработица и върху стандартите за качество на работните места в съответните държави членки;

12. Приканва Комисията да приеме във възможно най-кратък срок Регламента за европейска рамка за качество през 2012 г. и да определи минималните стандарти в подкрепа на предлагането и разпространението на висококачествени стажове;

13. Призовава държавите членки да подобрят качеството на професионалното образование и обучение и да повишат информираността за него и оттам – неговия престиж, тъй като то е важна алтернатива на висшето образование;

14. Счита, че мобилността и възможността за работа в друга държава членка може да бъде важна стъпка за младите хора за улесняване на достъпа им до пазара на труда; ето защо оценява високо разширяването на инициативата „Еразъм за всички“ и препоръчва в рамките на тази програма да се постави силен акцент върху практическия опит в чужбина за студентите и за младите хора в процес на професионално обучение;

15. Призовава държавите членки да въведат и оценят нови задължителни цели за младежта, като се обърне специално внимание на качеството, както и да включат в своите национални програми за реформа насочени към младежта стратегии в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“;

16. Призовава Комисията да включи по изричен начин безработицата сред младите хора в Европейския семестър, като я въведе като подцел в стратегията „Европа 2020“;

17. Призовава държавите членки, които имат ниско равнище на безработица или които са въвели успешно гаранции за младежта, например Австрия, да съдействат активно на държавите членки, които са силно засегнати от безработицата сред младите хора, чрез трансфер на техния ноу-хау и успешни модели, с цел да се преодолее все по-голямата разлика между техните равнища на безработица и с общи усилия да се постигне разработването на по-успешни и по-приобщаващи насочени към младите хора политики в областта на заетостта, които оказват положително въздействие на практика;

18. Призовава Комисията и държавите членки да извършат оценка на специфичните предизвикателства, пред които са изправени младите хора по отношение на достъпа си до социална закрила и заплахата от социално изключване; призовава Комисията и държавите членки да насърчат мерките за улесняване на техния достъп до социална закрила и трудово възнаграждение;

19. Изразява съжаление във връзка с факта, че четири години след началото на кризата 82 милиарда EUR от бюджета за структурните фондове в рамките на финансовата перспектива за 2007—2013 г. все още не са изразходвани; настоятелно приканва Комисията да отдаде приоритетно значение на пренасочването на значителна част от сумата от 82 милиарда EUR към проекти за младите хора и по-специално към малките и средните предприятия с цел да се стимулират възможностите за достоен труд за младите хора и призовава Комисията да разгледа възможността за увеличаване на процента на съфинансиране за осемте държави с особено високо равнище на безработица;

20. Призовава Комисията да потърси нови и по-амбициозни източници на финансиране, за да помогне на държавите членки да преодолеят високото равнище на безработица сред младите хора;

21. Счита, че е особено важно да се осигурят средства за младите хора при изготвянето на финансовата рамка за периода 2014—2020 г., с особен акцент върху младите хора, които са извън системите за заетост, образование или обучение;

22. Призовава държавите членки да гарантират, че разпределянето на тези средства се извършва с пълноценното участие на социалните партньори и младежките организации;

23. Приветства предложението на Комисията за насърчаване на трудовата мобилност на младите хора в рамките на новата програма за социална програма и социални иновации с цел да ги насърчи да търсят работа в държавите членки и региони, в които се наблюдава недостиг на умения и на работна сила; в този контекст призовава за обръщане на по-силно внимание на положението на младите хора, по-специално по отношение на прехода от сферата на образованието към пазара на труда, ограничаването на преждевременното напускане на училище и качеството на стажовете и чиракуването; подчертава, че насърчаването на трудовата мобилност следва да върви ръка за ръка с подобряването на социалната закрила и ограничаването на пречките пред мобилността по отношение на социалните права и покритието от системите за социална сигурност, по-специално за младите работници, изложени на рискове;

24. Призовава Комисията и държавите членки да финансират програми за мобилност, които са насочени към обучението и наемането на работа на млади хора в нови области, които могат да ускорят възстановяването и създаването на работни места, по-специално зелени работни места и работни места в сектора за предлагане на грижи, за младите мъже и жени;

25. Призовава държавите членки да въведат двойни образователни системи за всички професии, за които не се изисква висше образование, включително цели за дружеството с определен размер за предлагане на места за чиракуване и стимули за наемане на работа на млади хора;

26. Призовава държавите членки да разработят стратегия, която да е в по-голяма степен координирана между националните програми за образование и обучение и потребностите на пазара на труда, не само в краткосрочен, но и в средносрочен и дългосрочен план, с цел да се избегне прекомерното разрастване на определени сектори, да се отдаде предпочитание на развитието на нови пазарни ниши и да се прехвърлят ресурси от сектори, в които се закриват работни места, в сектори в процес на развитие като устойчивата икономика;

27. Насърчава приемането на европейска стратегия за младежка заетост за подпомагане на дружествата, организациите за социални грижи, обществените органи и други работодатели при създаването на достойни и качествени работни места;

28. Изразява специална загриженост във връзка с негативното въздействие, което значителните бюджетни съкращения в областта на образованието в някои държави членки ще окажат върху трудното положение на младите хора и върху прилагането на предложенията в рамките на инициативата за младежта; призовава Комисията да следи за това, че препоръките към държавите членки за възстановяване на фискалната устойчивост не подкопават или унищожават политики и програми, насочени към насърчаване на младежката заетост и социалното приобщаване и/или предотвратяване на тяхната маргинализация и откъсване от пазара на труда;

29. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и Съвета.

P7_TA-PROV(2012)0225

Прилагане на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност

Комисия по правата на жените и равенството между половете

PE480.835

Резолюция на Европейския парламент от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (2011/2285(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид членове 8 и 157 от ДФЕС,

– като взе предвид Директива 2006/54/ЕО от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена)¹,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 21 септември 2010 г., озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г.“ (COM(2010)0491),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2010 г., озаглавено „По-висока степен на ангажираност за постигането на равенство между жените и мъжете: Харта на жените“ (COM(2010)0078),

– като взе предвид доклада на Комисията от май 2010 г., озаглавен „Разликата в заплащането на жените и мъжете в Европа от правна гледна точка“,

– като взе предвид доклада на Комисията от февруари 2009 г., изготвен от Европейската мрежа на правните експерти в областта на равенството на половете, озаглавен „Транспониране на преработената Директива 2006/54/ЕО“,

– като взе предвид Съобщението на Комисията от 18 юли 2007 г., озаглавено „Как да преодолеем разликата в заплащането на жените и мъжете“ (COM(2007)0424),

– като взе предвид доклада на Комисията от февруари 2007 г., изготвен от мрежата на Комисията от правни експерти в областта на заетостта, социалните въпроси и равенството между мъжете и жените, озаглавен „Правни аспекти на разликата в заплащането на жените и мъжете“,

– като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011–2020 г.), приет от Съвета на 7 март 2011 г.,

– като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския Съюз, на основание член 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

– като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд от 5 март 2010 г., озаглавен „Преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете: действия на правителството и социалните партньори“,

– като взе предвид Рамката за действие на европейските социални партньори по отношение на равенството между половете от 1 март 2005 г., последващите доклади от 2006, 2007 и 2008 г. и окончателния доклад за оценка от 2009 г.,

– като взе предвид разпоредбите на Конвенцията на Международната организация по труда (МОТ) от 1994 г. относно работата на непълно работно време¹, която изисква от държавите да включат в своите договори за обществени поръчки трудова клауза, предвиждаща наред с другото въпроса за равното заплащане,

– като взе предвид Конвенция 100 на МОТ, озаглавена „Равно заплащане“,

– като взе предвид уебинара, организиран от МОТ и Глобалния договор на ООН през март 2011 г.: „Равно заплащане на труд с равна стойност: как да го постигнем?“,

– като взе предвид член 11, параграф 1, буква г) от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета с Резолюция 34/180 на Общото събрание на ООН от 18 декември 1979 г.,

– като взе предвид резолюцията си от 18 ноември 2008 г. относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени²,

– като взе предвид доклада на Комисията от 3 февруари 2009 г. за последващите действия от резолюцията от 18 ноември 2008 г.,

– като взе предвид инициативата от 8 март 2010 г. на 10 членове на ЕП за изготвяне на доклад за законодателна инициатива относно „Равно заплащане за труд с равна стойност“ съгласно член 42 от Правилника за дейността,

– като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0160/2012),

А. като има предвид, че според последните предварителни и непълни данни средно за Европейския съюз жените печелят 16,4 % по-малко от мъжете и че в държавите-членки разликата в заплащането на жените и мъжете варира между 4,4 % и 27,6 %, и като има предвид, че независимо от действащата от почти 40 години силна законова уредба, предприетите действия и средствата, изразходвани в опит за намаляване на разликата³, напредъкът е изключително бавен (неравенството на равнище ЕС беше 17,7 % през 2006 г., 17,6 % през 2007 г., 17,4% през 2008 г., 16,9 % през 2009 г. и 16,4 % през 2010 г.), а в някои държави членки разликата в заплащането дори се е задълбочила; като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете може да се окаже по-голяма, тъй като все още липсват данни за три от държавите членки;

Б. като има предвид, че причините за устойчиво голямата разлика в заплащането на жените и мъжете са сложни, многобройни и често взаимно свързани и надхвърлят рамките на въпроса за равното заплащане за равен труд или труд с равна стойност; като има предвид, че тези причини включват пряка и непряка дискриминация, както и социални и икономически фактори като професионално и силно хоризонтално и вертикално секторно разделение на пазара на труда, подценяване на женския труд, неравенство в съвместяването на професионалния и личния живот, както и традиции и стереотипи, включително в избора на образователни пътеки, в образователните консултации, в достъп до занаяти и професии и следователно — в кариерата, особено за момичетата и жените, които са насочвани към типично женски професии, които са по-зле платени; като има предвид, че според експертен анализ дискриминацията, пряка и косвена, е причина за около половината от разликата;

В. като има предвид, че доста често разликата в заплащането е свързана с културното наследство и с правни и икономически фактори, наблюдавани в съвременното общество;

Г. като има предвид, че жените е трябвало да работят средно до 2 март 2012 г., за да спечелят толкова, колкото са спечелили средно мъжете през годината до 31 декември 2011 г.;

Д. като има предвид, че прилагането на принципа на равно заплащане за равен труд и за труд с равна стойност е решаващо за постигането на равенство между половете; като има предвид, че Комисията и държавите членки следва да бъдат призовани да изготвят и публикуват редовно статистически данни не само за средното почасово възнаграждение, но и за размера на възнаграждението, което мъжете и жените получават за равен труд и за труд с равна стойност;

Е. като има предвид, че преработената Директива 2006/54/ЕО е допринесла за подобряване на положението на жените на пазара на труда, но не е довела до задълбочена промяна в законодателството за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете; като има предвид, че предварителните проучвания на експертите показват, че в законодателството на държавите членки са въведени малки или никакви промени и не са предприети санкции срещу работодатели; като има предвид, че сложността на проблема изисква не само усъвършенстване на законодателството, но и общоевропейска стратегия за справяне с разликата в заплащането между половете, което на свой ред изисква силна водеща роля на ЕС в координирането на политиките, насърчаването на добрите практики и включването на различни участници;

Ж. като има предвид, че тенденциите показват, че много често заплатите се договарят индивидуално и съответно липсва информация и прозрачност относно индивидуализираната система за заплащане, което води до увеличаване на различията в заплащането между служителите на сходни нива и може да доведе до задълбочаване на разликата в заплащането на жените и мъжете; като има предвид, че по-децентрализираната и персонализирана система за определяне на заплатите следва да се оценява като доста тревожно развитие, а защитата на данните не може да се приема като законно основание за непубликуване на статистическа информация относно заплатите;

З. като има предвид, че във всички държави членки учащите от женски пол постигат по-голяма успеваемост в учебния процес от своите съученици от мъжки пол и представляват 59 % от всички завършили висше образование; като има предвид, обаче, че поради традиционни схващания и стереотипи в образованието те са малцинство сред завършващите университет в области като математиката и компютърното инженерство;

И. като има предвид, че уменията и компетенциите на жените често се подценяват, както и професиите, в които жените преобладават, без непременно да има каквато и да било обосновка въз основа на обективни критерии; като има предвид, че разширяването на възможностите на жените за кариера и промяната на образователните модели могат да имат положително въздействие в насока към преодоляване на разликата в заплащането, например чрез увеличаване на броя на жените учени и инженери;

Й. като има предвид, че жените по-често се назначават на непълно работно време, а разликата в заплащането на жените и мъжете е почти два пъти по-голяма за работниците на непълен работен ден в сравнение с тези на пълен;

K. като има предвид, че резултатите от експертен анализ сочат, че разликата в заплащането започва да става явна след завръщането на жената на пазара на труда след първия отпуск по майчинство, увеличава се с всяко последващо прекъсване на трудовата дейност поради външни фактори като прекъсвания, свързани с отглеждането на деца и грижите за членове на семейството на издръжка, и бележи тенденция към по-нататъшно нарастване с възрастта и образователната степен; като има предвид, че по-бавната, кратка и/или прекъсвана кариера на жените води също така до разлика между половете по отношение на вноските в социалноосигурителните системи, като по този начин увеличава риска от бедност за жените в напреднала възраст;

Л. като има предвид, че данните сочат, че квалификацията и опитът, придобити от жените, водят до по-ниски финансови възнаграждения в сравнение с мъжете; като има предвид, че в допълнение към концепцията за „равно заплащане за труд с равна стойност“, която не трябва да бъде белязана от предубеден стереотипен подход, обществените роли, които до този момент са оказвали значително влияние върху избора на образование и работа, трябва да бъдат изоставени, а образованието може и трябва да допринесе за изкореняване от обществото на стереотипите във връзка с пола; като има предвид освен това, че отпуските по майчинство и за отглеждане на дете не трябва да пораждат дискриминация спрямо жените на пазара на труда;

M. като има предвид, че работодателите във феминизираните отрасли и професии плащат по-ниски средни заплати и че тези отрасли и професии обикновено имат по-слабо колективно представителство и по-слаби позиции при договаряне;

Н. като има предвид, че според законодателството и европейската съдебна практика работодателите следва да прилагат еднакви критерии за оценка на целия персонал, споразуменията за възнагражденията трябва да са разбираеми и прозрачни, а прилаганите критерии следва да отчитат естеството и вида на работата и да не съдържат дискриминационни елементи;

O. като има предвид, че разликата в заплащането е дори по-очевидна при жените в многостранно неравностойно положение, като например жените с увреждания, жените от малцинствата и неквалифицираните жени;

П. като има предвид, че е малък броят на исковете за дискриминация под формата на разлика в заплащането на жените и мъжете, които успяват да стигнат до компетентните съдилища¹; като има предвид, че има много обяснения за този факт, включително липсата на информация относно заплащането, проблемната база за сравнение и липсата на лични ресурси на ищците;

Р. като има предвид, че Европейският институт за равенство между половете може да играе основна роля в наблюдението на развитието на разликата в заплащането на жените и мъжете, като анализира причините за нея и прави оценка на въздействието на законодателството;

С. като има предвид, че Парламентът неведнъж призовава Комисията да предприеме инициативи, включително преразглеждане на действащото законодателство, с цел преодоляване на разликата в заплащането, премахване на риска от бедност сред пенсионерите, който е по-голям при жените в резултат пряко от разликата в заплащането на мъжете и жените;

1. Изисква от Комисията най-късно до 15 февруари 2013 г. да преразгледа Директива 2006/54/ЕО в съответствие с член 32 от нея и да предложи изменения към нея въз основа на член 157 от ДФЕС, като следва подробните препоръки, посочени в приложението към настоящата резолюция, поне по отношение на следните аспекти на въпроса за разликата в заплащането между половете:

- определения,

- анализ на ситуацията и прозрачност на резултатите,

- оценка на работата и класификация на професиите,

- органи по въпросите на равенството и средства за правна защита,

- социален диалог,

- предотвратяване на дискриминацията,

- интегриране на равенството между половете,

- санкции,

- рационализиране на законодателството и политиката на ЕС;

2. Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност;

3. Счита, че поисканото предложение няма да има финансови последици;

4. Признава, че има много причини, които увеличават разликата в заплащането между жените и мъжете, и следователно — че един многостепенен, многостранен подход изисква силно лидерство от страна на Европейския съюз в координирането на политиките, насърчаването на най-добрите практики и включването на различни участници като европейските социални партньори и неправителствените организации, с цел създаване на общоевропейска стратегия за преодоляване на разликата в заплащането между половете;

5. Призовава държавите членки да въведат и прилагат преработената Директива 2006/54/ЕО последователно, както и да насърчават частния и държавния сектор да играят по-активна роля за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете; държавите членки и Европейската комисия следва да насърчават социалните партньори, включително работодателите, да въвеждат безпристрастни по отношение на пола схеми за оценка на положения труд, да прилагат системи за класификация на професиите и да насърчават концепцията за труд с равно възнаграждение;

6. Призовава държавите членки да действат, като самите те дадат пример по отношение на борбата с неравното заплащане на жените в държавното управление, обществените институции и обществените предприятия като цяло;

7. Подчертава значението на колективното договаряне в борбата срещу дискриминацията спрямо жените, не на последно място по отношение на достъпа до заетост, заплащането, условията на труд, израстването в кариерата и професионалното обучение;

8. Приветства инициативата на Комисията за Европейски ден на равностойното заплащане, който беше въведен за първи път на 5 март 2011 г. и се проведе за втори път на 2 март 2012 г.;

9. Отбелязва, че не трябва да се толерира разликата в заплащането поради каквито и да е други фактори като расова, етническа принадлежност, сексуална ориентация или религия;

10. Приветства инициативата на Съвета по време на белгийското председателство през 2010 г. за оценка и актуализиране на набор от количествени и качествени показатели;

11. Насърчава Комисията да поощрява по-тясна координация между държавите членки във връзка с проучването, анализа и пълноценното използване на обмена на най-добри практики;

12. Насърчава държавите членки, по възможност с участието на социалните партньори, да обменят най-добри практики и да засилят сътрудничеството при разработването на нови идеи за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

13. Призовава Комисията и държавите членки да се противопоставят на неравенството между половете в заплащането във всички относими политики на Съюза и национални програми, по- конкретно в онези за борба с бедността;

14. Предлага държавите членки да определят „защитник на равното заплащане“, който да наблюдава положението в отделните държави членки и да докладва на националните парламенти и на Европейския парламент относно постигнатия напредък;

15. Призовава Комисията да преразгледа Директива 97/81/ЕО на Съвета от 15 декември 1997 г. относно Рамковото споразумение за работа на непълно работно време с цел намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

16. Насърчава социалните партньори да поемат своята отговорност за създаването на по-равнопоставена по отношение на половете структура на заплащане; да осигурят курсове за обучение във връзка с уменията за договаряне, включително договаряне на заплащането; да насърчават на първо време осведомеността във връзка с равното заплащане, с оглед въвеждане на задължителни одити на заплащането, както и да засилват позициите на жените в структурата на социалното партньорство, по-специално на постовете, свързани с вземане на решения;

17. Призовава държавите членки да осигурят възможност за колективна защита срещу нарушаването на принципа за равно заплащане, като начин отделни лица и/или представителни организации да завеждат дела от името на ищци в съдопроизводства, както и да предоставят на неправителствените организации и на профсъюзите правен статут да представляват жертвите на дискриминация и в административни производства; призовава Комисията да разгледа, в контекста на предстоящото предложение за хоризонтален инструмент относно колективната правна защита, включването на колективната правна защита срещу нарушаването на принципа за равно заплащане;

18. Подчертава, че само много малък брой искове във връзка с дискриминация в заплащането на жените и мъжете са стигнали до компетентните (обикновени или административни) съдилища; поради това насърчава Комисията и държавите членки да продължат кампаниите за повишаване на осведомеността, включително предоставянето на подходяща информация за тежестта на доказването, предвид значителната й роля за гарантирането на принципа на равното третиране;

19. Счита, че процедурите и механизмите за защита на принципа за равно заплащане за труд с равна стойност, както и за забрана на всякакви и всички форми на свързана с пола дискриминация, трябва да се подобрят и опростят;

20. Призовава държавите членки и профсъюзните организации и организациите на работодателите да разработят съвместно инструменти за обективна оценка на положения труд, с цел да се намали разликата в заплащането на жените и мъжете;

21. Насърчава държавите членки да определят цели, стратегии и срокове за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете и за уеднаквяване на заплащането за равен труд и за труд с равна стойност;

22. Призовава Комисията да насърчава по-нататъшните изследвания върху стратегиите за гъвкавост и сигурност, за да оцени въздействието им върху разликите в заплащането на жените и мъжете и да установи как тези стратегии могат да се справят с дискриминацията на основата на пола;

23. Приветства заключенията на Съвета от 6 декември 2010 г., в които държавите членки се призовават да предприемат всеобхватни мерки за преодоляване на причините за това неравенство в заплащането;

24. Заявява, че по-висока заетост на жените, особено в най-високо квалифицирани области, би помогнала да се намали разликата в заплащането на жените и мъжете; подчертава необходимостта жените да играят по-активна роля във вземането на икономически решения и да използват влиянието си за намиране на решения от гледна точка на равенството между половете; обръща внимание на проучванията, които са открили, че има силна зависимост между по-големия брой жени на управленски позиции в едно предприятие и по-високите печалби на предприятието от активи, продажби и инвестиционен капитал;

25. Напомня на държавите членки техния ангажимент да проучат въздействието на политиките по заетостта и данъчните политики върху разликата в заплащането;

26. Предлага Европейския парламент да учреди награда „Жените и бизнесът в Европа“, която да се връчва на работодатели (предприятия, институции и административни органи), които насърчават по образцов начин жените, подкрепят жени на ръководни позиции и прилагат равно заплащане;

27. Подчертава необходимостта от предприемане на мерки, които да насърчават развитието в професията и в кариерата в условията на истинско равенство между жените и мъжете; изтъква, че този принцип е част от представата за корпоративна социална отговорност, която се поощрява на международно и национално равнище и трябва да бъде развивана във всички държави членки;

28. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията, Съвета, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.