Поанкаре всъщност е интелектуалният предшественик на хаоса, където основното прозрение е чувствителната зависимост от първоначалните условия. Много физически системи проявяват чувствителна зависимост от произволни първоначални условия, поради което са непредсказуеми по своята същност. Класически пример е времето. Някога са смятали, че с достатъчно данни и възможност за изчисление би било възможно да се предскаже надеждно времето за месеци напред. Вече знаем, че това е невъзможно, тъй като времето подлежи на изключително чувствителна зависимост от първоначалните условия.
Ефектът на пеперудата
През 1972 г. Едуард Лоренц, метеоролог в Масачузетския технологичен институт, изнася доклад с провокативното заглавие „Предсказуемост: дали ако някоя пеперуда махне с крила в Бразилия, това ще предизвиква торнадо в Тексас?“.64
Въпросът няма отговор, но илюстрира природата на времето, твърди Лоренц. Години наред той използва компютри, за да моделира времето, с надеждата да подобри дългосрочните прогнози. Неговата новаторска работа показва, че вихрушките и циклоните се подчиняват на определени математически правила, но никога не се повтарят. Той заключава, че дългосрочното прогнозиране на времето е невъзможно поради изключително интересни причини. Въпреки че успява да моделира влиянията върху времето, миниатюрните промени в няколко променливи, екстраполирани в продължение на месец или повече, могат да предизвикат напълно различни резултати.
Прозрението на Лоренц не е само в извода, че дребни причини могат да имат огромни последици – това не е нещо ново, изобразено например в пруската поема за кралството, загинало поради липсата на гвоздей за конска подкова. Същинското му постижение е да докаже, че бъдещето на времето буквално е несигурно, дори да знаем всичко възможно за всички влияния върху него. Времето се формира в крачка, както и еволюцията, а и динамичните икономики.
Стремежът му е да разбере комплексните нелинейни системи.
Сподели с приятели: |
