По-добър ли е „квантовият мениджмънт“ от „Нютоновия“?
Вторият въпрос, който трябва да разгледаме накратко, е дали „квантовият мениджмънт“ е полезна бизнес философия, без значение дали произтича обективно от квантовата физика. „Квантовият мениджмънт“ е смесица от качества, част от които със сигурност са полезни в определени обстоятелства. Но интересното е, че на този свят не съществува пример за бизнес организация, управлявана повече в духа на „квантовия мениджмънт“, а не в този на „Нютоновия“. Разбира се, това би могло да се дължи единствено на боязливост и непознаване на новата парадигма. Но би могло да се дължи и на факта, че задачата е невъзможна.
Съвместим ли е наистина „квантовият мениджмънт“ с логичните прозрения на квантовата теория?
Това е третият и последен въпрос. Според мен основното прозрение, което може да се направи директно от квантовата механика, е, че когато е възможно, трябва да възприемаме подход „и двете/и“ в бизнеса, като избягваме тиранията на подхода „или/или“. И тук е дълбоката ирония, че интерпретаторите на квантовото мислене като Дана Зохар се чувстват длъжни да омаловажат Нютоновото механистично мислене. Парадоксалната последица е, че може да имаме или „Нютонов мениджмънт“, или „квантов мениджмънт“. Изборът, пред който сме поставени, не е между Нютонова физика и квантова физика: имаме нужда и от двете. Не сме принудени да избираме между Нютоновия мироглед или така наречения Нютонов възглед за мениджмънта и перспективите, които ни дават квантовата теория и останалите науки на XX век. Можем да се възползваме и от двете.
Несъмнено подходящият подход е, че квантовата теория разкрива друг свят, една паралелна вселена, която не можем да изживеем директно, друг набор от прозрения и език; свят, от който можем да черпим познания и вдъхновение, но който не може и не бива да заменя Нютоновия свят на рационално мислене, планове, цели, триизмерно проектиране, числа, бюджети и стремеж към високи печалби. Квантовото мислене играе ценна роля, като допълва този подход, насочва вниманието към недостатъците му и стимулира въображението. Но само квантовото мислене не може да предостави начин за управление на бизнес организация, както и не може да построи мост или да изпрати човек на Марс. Ние не правим услуга на квантовата физика и квантовото мислене, като преувеличаваме обхвата или неговата всестранност, или като го предлагаме за пълен заместител на „Нютоновите“ методи. Това, че някои автори настояват, че квантовият метод е правилният подход, и екстраполират квантовата реалност, за да обхване цялата реалност, е в пряко противоречие с по-толерантната и всеобхватна мъдрост на Нилс Бор, може би най-великия квантов физик на света, който твърди, че „противоположното на една голяма истина също е истина“.
Квантовият свят не е нито по-добър, нито по-лош от Нютоновия, той просто е различен. Vive la difference!61
Резюме
Квантовата механика показва как се държат най-малките частици: отговорът е „странно, непредсказуемо и ексцентрично“. Вернер Хайзенберг доказва, че неопределеността е присъща на квантовата механика: не можем да проследим местоположението и инерцията на електроните. Те сякаш се движат в различни посоки, произволно и дори едновременно. Нилс Бор доказва, че светлината е едновременно вълна и частица. И двете описания са ни необходими и се допълват, за да разберем какво се случва в микросвета. Притчата на Ервин Шрьодингер за котката ни показва бездната, която разделя неопределените заключения на квантовата теория от реалността на обикновения живот отвъд микросвета.
Трябва да бъдем предпазливи, когато екстраполираме от квантовата теория. Мистериозният свят на микроскопичните неодушевени частици прибавя нова гледна точка за живота, но не прави невалидни другите, по-праволинейни гледни точки. Дори във физиката квантовата механика допълва, но не заменя Нютоновата механика. Квантовата теория предоставя изключително дребни корекции на Нютоновите изчисления, които в почти всички практически приложения могат да бъдат пренебрегнати безопасно. Квантовата теория е невероятен триумф на разума и довежда до създаването на компютрите, биотехнологиите и генното инженерство, но въздействието ѝ върху доминиращото инженерство е незначително.
Опитите да се използва квантовата теория като шаран за атакуване на „Нютоновите“, „механистични“ нагласи и начини на поведение, са неубедителни. Подобни опити издават повърхностно разбиране както на естеството на науката, така и на бизнеса, и вероятно биха били отречени от „бащите“ на самата квантова теория.
От квантовата теория обаче могат логично да се извлекат две важни прозрения. Ако светлината може да бъде визуализирана както чрез поредица от вълни, така и чрез поток от частици, тогава всеки възглед за бизнес дейността вероятно ще изглежда ограничаващ. Например бизнесът с основание може да се възприема като икономическо занимание за увеличаване на печалбите и парите; но това не изключва едновременната обоснованост на алтернативно схващане, например че бизнесът е съзидателна социална дейност, която съществува, за да добавя стойност за клиентите. Тези гледни точки изглеждат несъвместими, но всъщност могат да се допълват. Както се подразбира от само себе си, и с помощта на малко поетична волност, бихме могли да обобщим, че според квантовата теория светът не е „или/или“, а „и двете/и“. Противоречията могат да се преодолеят. С достатъчно въображение никакви компромиси не могат да бъдат неизбежни.
Второто валидно прозрение е ползата от изпробването на възможните многобройни варианти. Доколкото можем да кажем, електроните могат и всъщност отиват навсякъде едновременно. Те могат да бъдат последвани от сондиране на пазара и пускане на пробни балони. Следователно едно полезно практическо правило може да бъде следното: не влагайте големи ресурси, преди да сте поживели като електрон.
Сподели с приятели: |