Принципът 80/20
За хаоса и комплексността
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Третият велик пробив в науката
9. За хаоса и комплексността“Хаос има, когато една система е толкова сложна и безредна, че изглежда произволна, ако не знаете много скрита информация за нея. Хаосът е прекрасен, направо чудесен. Той е пълен с най-различни интригуващи форми и поведения.” Иън Стюарт Третият велик пробив в наукатаХаосът и комплексността са вероятно най-важните научни новости от края на XX век. Те са интердисциплинарни понятия и области на изследване, които ползват математика, биология, физика, икономика и много други дисциплини. Макар че е твърде рано да бъдем сигурни какво точно е мястото им в историята на науката, мнозина считат, че те се подреждат редом до или непосредствено след теорията на относителността и квантовата теория, представлявайки третия велик научен пробив на изминалия век. Теорията на хаоса и комплексността също така водят до прозрения, които са много сходни, но и допълват вече предоставените от теорията на относителността и квантовата теория. Както отбелязва един физик: Относителността, елиминира Нютоновата илюзия за абсолютно време и пространство; квантовата теория елиминира Нютоновата мечта за контролируем процес на измерване, а хаосът елиминира Лапласовата фантазия за детерминистична предсказуемост.62 ХаосКакто подобава на неговия характер ала „Алиса в страната на чудесата“ („винаги, когато използвам някоя дума, тя означава това, което аз искам да означава“), „хаосът“ в този контекст означава „понятието или изучаването на хаоса“. Малцина учени, работещи с него, го наричат „теория на хаоса“; а „хаосът“ не е непременно или дори по правило „хаотичен“ в традиционния смисъл на думата. Нека признаем, хаос е неподходящо название, защото изучаваните процеси често разкриват красиви и сложни закономерности. Тези процеси са само повърхностно хаотични; отдолу се крие дълбок, макар и несиметричен ред. Хаосът е стремежът за идентифициране и разбиране на нелинейните модели, пренебрегвани от традиционната наука. Забавното в него е, че ако разгледате структурите на нелинейните системи, ще откриете, че са много сходни, независимо от явлението: това може да бъде времето, икономиката, начинът, по който са организирани градовете, числово множество, снежинките, крайбрежията, звездите на небето или поредица от цени на фондовата борса. Корените на хаоса се намират в квантовата теория и в математическите изследвания през XIX и началото на XX век в областта на случайността и вероятността. Квантовата теория ни показва, че много малките неща, като атомите и фотоните, не се държат по линеен или предсказуем начин. Те наистина са хаотични. През 1908 г. гениалният френски математик Анри Поанкаре пише с голяма прозорливост: Някаква много дребна причина, която ни убягва, определя значителен ефект, който не можем да пренебрегнем, и тогава казваме, че този ефект се дължи на случайността.63 Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|