Човек не е видял нещо, преди да е открил правилната метафора,
чрез която да го възприеме.
Томас Кун
В търсене на няколко универсални принципа
Отличеният с награди биолог и автор Едуард О. Уилсън определя науката като „организирано, систематично начинание, което събира знания за света и ги концентрира в подлежащи на проверка закони и принципи“.
Науката ни предоставя няколко универсални модела за истинската същност на нещата – правила и взаимоотношения, които съдържат невероятни прозрения, не само в рамките на конкретни научни дисциплини, но и извън тях – в бизнеса и живота изобщо. Съществуват удивително малко на брой такива прости, повтарящи се обяснения на сложни и на пръв поглед несвързани явления. Както гласи уместният израз: „Природата е щедра на подробности, но пестелива на принципи“. Опитал съм се да определя най-важните и приложими такива модели, правила и взаимоотношения, които съм нарекъл „силови закони“. Трябва да уточня, че използвам понятието „силов закон“ в разговорен смисъл, а не в техническия, математически смисъл, според който законът на силата е количествена връзка, изразена с уравнение.
За да бъдат включени тук, силовите закони трябва да отговарят на три критерия:
Силовият закон трябва да е последователна теория за устройството на нещата, получила широко одобрение от учените.
Трябва да излиза извън дисциплината, където е възникнал, и да се използва в повече от една научна област.
Трябва да е приложим в бизнеса.
В търсене на полезни силови закони изследвах най-различни области. Част първа включва не само теорията на Дарвин, съвременната генетика и неодарвинистичните теории, но и силови закони от еволюционната психология, конвенционалната психология, археологията, палеонтологията, антропологията, екологията, невропластичността и теорията на игрите. Част втора се ползва от Нютоновата физика и механичния възглед за науката, теориите за относителността на Айнщайн, квантовата механика, математиката, логиката и философията. Част трета изследва теорията на системите, хаоса, сложността и икономиката, като междувременно си присвоява някои идеи от кибернетиката, теорията на вероятностите, геологията, социологията, епидемиологията, историята, както и от някои от дисциплините (особено математиката), използвани по-рано. При все че не съм пренебрегнал хуманитарните науки, имам голямо пристрастие към природните и физични такива.
Избягвал съм добре проучените области, като идеята за персоналния мениджмънт, предоставена от индустриалната психология, и съм търсил нови гледни точки, които в момента не фигурират в трудовете по мениджмънт. Като цяло съм избягвал понятия от мениджмънта дори когато имаш претенции (обикновено съмнителни) за някаква научна достоверност. Освен това съм се опитал – сигурен съм, че не съвсем успешно – да се въздържам от прибързани сравнения. Няма нищо по-лошо от необмислени бизнес заключения, получени въз основа на полуразбрани научни идеи.
Един пример, за да илюстрирам какво имам предвид, е злоупотребата с квантовата механика на някои автори в областта на мениджмънта – революцията във физиката на XX век, която навярно е най-големият триумф на науката през това столетие. Откритията за поведението на субмикроскопичните неодушевени частици бяха превърнати в основа за най-различни теории за това как трябва да бъдат организирани организациите и обществото, в много случаи без абсолютно никаква обосновка в квантовата механика. Някои от тези теории са разумни, други са безумни, но връзката им с науката в най-добрия случай е незначителна (вж. глава 8).
Друг пример за замъглени разсъждения е често правеният паралел между еволюцията чрез естествен отбор и естеството на конкуренцията между утвърдените корпорации. Този паралел е просто погрешен, издава пълна липса на разбиране както на казаното от Дарвин, така и на начина, по който се извършва конкуренцията в съвременния бизнес. И все пак, ако четем Дарвин внимателно и непредубедено, можем да получим невероятни нови прозрения за начина, по който функционира бизнесът (вж. глави 12 и финал).
Двамата с научния ми сътрудник Андрей Махацек разгледахме над 1000 научни теории и принципи, които на пръв поглед изглеждаха потенциално уместни и приложими, преди да сведем списъка до 93 силови закона. Допуснахме в нашия списък не само теории, подкрепени добре с доказателства, но и емпирично наблюдавани факти, както и няколко недоказуеми, но внушителни концепции. Включили сме няколко идеи, които предлагат прозрения, без да имат научна тежест, например законите на Мърфи и Паркинсън. По-голямата част от силовите закони обаче имат научна стойност, а когато са спорни, сме посочвали това.
Сподели с приятели: |
