Не виждам непременно някакво противоречие между изводите на еволюционната психология от една страна и тези на културната еволюция или невропластиката от друга. Всъщност от гледна точка на бизнеса ми се струва, че трите дисциплини се допълват. Обясненията за човешкото поведение, предоставени от еволюционната психология, резонират с бизнес опита, особено този на хората от корпорациите. Възможно е това да е чието съвпадение; но според мен е по-вероятно да се дължи на факта, че еволюционната психология поне отчасти отговаря на истината. Навярно съществува генетична предразположеност към дадено поведение, което е било по-логично в саваната, отколкото днес.
Въпреки това този възглед не е несъвместим с културната еволюция. Хората могат да усвояват и предават наученото, това ще рече, че гените са важни за определянето на поведението ни, но не чак толкова. Ако все още не сме се научили да контролираме и коригираме всичките си неадекватни генетични наклонности, това не означава, че няма да успеем в бъдеще, така както сме се научили да се държим любезно с непознати на първа среща.
Ако разберем пред какво сме изправени по отношение на генетичната си склонност, ще имаме много по-големи шансове да успеем да я коригираме.
И накрая, конфликтът между програмирането и препрограмирането може да се окаже по-скоро привиден, отколкото реален. Защо да сме едновременно програмирани и способни да препрограмираме поне част от първоначалната програма? Очевидно мозъкът не е напълно пластичен – но защо трябва да е изцяло програмиран? А дори и наистина да сме изцяло програмирани, може да се окаже полезно да вярваме в обратното. Можем да променим поведението си, дори да не сме в състояние да променим гените или мозъците си. Убеден съм, че може да се докаже емпирично, че бизнесмените фаталисти са по-малко успешни от онези, които вярват в свободната воля.
Предвиждам, че мениджърите ще научат много повече за културната еволюция и невропластиката. Част от аргументацията в тази книга е, че преминаваме отвъд механичните причинно-следствени модели – които са и ще си останат ценни, – за да възприемем освен тях и по-гъвкави, биологични модели. А навярно отвъд биологичните се намират неврологични модели, които са с още по-свободна форма и податливи на творческа манипулация.
Сподели с приятели: |