„Ако хората се ръководеха от личния си интерес, а те не го правят – с изключение на малък брой светци, – целият човешки род щеше да си сътрудничи. Нямаше да има повече войни, армии или бомби.“
Бъртранд Ръсел
Теория на игрите
Сега стигаме до най-вдъхновяващата ни тема: стремежът към сътрудничество, и по-специално сътрудничество между хората. Тук ще допълним биологията е теорията на игрите, раздел от математиката, свързан е много други научни дисциплини, сред които самата биология. Основният въпрос е как да си сътрудничим ефективно, преследвайки напълно егоистични цели. Ще достигнем до няколко доста интригуващи, парадоксални, очевидно полезни и приятни заключения, тъй като самата теория на игрите има своя история със зловещо начало и щастлив край.
След това ще свържем теорията на игрите с по-ранни наблюдения за еволюцията и бизнес гените, а кулминацията ще бъде теория за човешката еволюция, обединяваща науката, бизнеса и сътрудничеството между хората. Началото на теорията на игрите е положено, когато Джон фон Нойман, унгарски гений, който е и един от създателите на компютъра, публикува своята математическа „Теория на салонните игри“ през 1928 г. И така, теорията на игрите е клон на математиката и статистиката, който оттогава се прилага в икономиката, биологията, епидемиологията, (философията, физиката, политиката, социалните науки, военната стратегия, а също и бизнес стратегията.
Теорията на игрите разглежда игрите, в които най-изгодното нещо, което можете да направите, зависи от ходовете на опонента ви и обратното. Тя се опитва да опрости света и по математически път да постигне най-добрия резултат във всяка конкретна ситуация. През 1944 г. фон Нойман и икономистът Оскар Моргенщерн публикуват „Теория на игрите и икономическото поведение“. Те създават понятието „игра с ненулева сума“, в която сътрудничеството и (образуването на коалиции са от полза.
Сподели с приятели: |
