Наистина ли сме програмирани?
Съществуват две интересни съвременни научни предизвикателства пред теорията за „програмирането“. Едното са нарастващите данни, че заученото поведение може да победи инстинктите; че господството на нашите гени е разклатено. Другото предизвикателство идва от зараждащата се наука невропластичност, която предполага, че освен да бъде програмиран, мозъкът може да бъде и препрограмиран от съзнанието.
Теорията за културната еволюция при животните
В глава 2 вече се сблъскахме с първото от тези предизвикателства. Биолози като Ричард Докинс и Едуард Уилсън предполагат, че в човешкото общество заученото поведение („култура“) може да функционира независимо от гените. Други биолози отиват много по-далече и твърдят, че много други животни, сред които някои много прости организми, могат да проявяват признаци на „културна еволюция“, която често е в разрез с генетичните предпочитания. Техните експериментални данни са възхитителни.
Канадският морски биолог Хал Уайтхед допуска, че косатките учат песни от майките си.36 Както видяхме в глава 2, биологът Лий Алън Дугаткин е доказал, че женските гупи са склонни да се съвкупяват с мъжките гупи, които вече са били избрани за партньори от други женски. Женските дори си разменят предпочитаните мъжки, за да подражават на други женски. Дугаткин доказва, че подобно заучено поведение се наблюдава при морските буболечки и много видове птици.37 Неговото заключение е:
Културните норми могат да водят свои живот и да „избягат “ в много неочаквани посоки – посоки, които никога не са играли важна роля за нашите първобитни предшественици, бродещи из саваните на Африка..
Невропластика
Още по-голям интерес представлява невропластиката, според която мозъкът може да се препрограмира сам.
Децата имат вродена способност да учат езици. Но д-р Джефри Шуорц38 твърди, че това кой език учат определя как мозъкът им съхранява звуци. Невроучените вече разбират защо: конкретните звуци, учленявани във въпросния език, се различават (японските звуци са много различни от английските) и всеки език налага различно препрограмиране на онази част от мозъка, която обработва езика.
Мозъчните сканирания също така разкриват, че обсесивно-компулсивните разстройства могат да бъдат смекчени или излекувани чрез целенасочени действия на пациентите да мислят за други неща. Мозъчните вериги наистина могат да бъдат препрограмирани чрез съзнателни усилия. Джефри Шуорц твърди също:
Има съзнание независимо от мозъка... щом съзнанието може да препрограмира мозъка, значи в значителна степен съзнанието управлява мозъка.
Невропластиката е още по-спорна и от еволюционната психология; не може да се твърди, че понятието препрограмиране е заменило това за програмирането. Но по какъв начин теориите за културната еволюция и невропластиката влияят върху това, което можем да заключим от еволюционната психология? И съдържат ли те поуки за бизнеса?
Сподели с приятели: |