„Стара песен“ ли са силовите закони на Нютон?

„Стара песен“ ли са силовите закони на Нютон?

В наши дни е обичайно да се омаловажава това наслед­ство и да се изтъква, че „Нюто­новият“ механичен и рацио­нален възглед за света съдържа огромни и изопача­ващи кар­тината пропуски. В следващите няколко глави ще се спрем и на това. Но „реакцията“ се е подхлъзнала твърде далече, към модерни, но повърхностни представи, приемайки за даденост или игнорирайки невероятната стойност, про­изведена от Нютоновите инструменти и понятия. Къде щяхме да сме сега например без простите идеи за рента­билността и силата на сравняването на няколко про­сти и универсални числа – постъп­ления от продажби, постъпления от капитал и вътрешния процент възвръщае­мост от даден проект или инвестиция? Дали щяхме да бъдем по-богати, или по-бедни без идеята за бюджетите и практиката за тяхното преразглеждане? Дали е разумно, или просто старомодно да се търсят малкото причини, определящи успеха или провала, да се определят общи ха­рактеристики и да изпробваме теориите си с помощта на числата? И дали наистина бихме били по-добре без мета­фората на машината и механичния възглед за живота, все­лената и всичко останало?

Мисловен експеримент: свят без бизнес числа

Представете си, че сте използвали пътуването във времето или пространството, за да посетите една напред­нала икономика, отхвърлила или никога не използвала Ню­тоновите методи за бизнеса. Ще бъда великодушен и ще дам на този въображаем свят предимствата на техноло­гиите, екипите, корпорациите, компютрите, фондовите борси и изобщо целия апарат на съвременния икономичес­ки живот (при все че правдоподобно бих могъл да твърдя, че те са плод главно на Нютоновите методи.) Но в този въображаем свят няма счетоводни системи, нито идеята за възвръщаемост от капитала и дисконтиран паричен поток. Въпреки всичките им недостатъци представете си, че можете да правите инвестиции с помощта на тези методи, избирайки чрез явна магия най-рентабилните и обещаващи компании. Според вас за колко време ще стане­те най-богатия човек на планетата?

Навярно причината, поради която авторите на бизнес трудове смятат за по-атрак­тивно да критикуват рацио­налния, механичен, аналитичен подход към бизнеса, вместо да го почитат, е, че почти няма какво да се добави към ра­ционалната школа. Дълга поредица от мислители в област­та на мениджмънта, от Фредерик Тейлър до авторите от Харвард бизнес скул, чиято кулминация е „микроикономи­ческия“ анализ на бизнес позициите на професор Майкъл Портър, са разработили тази идея толкова добре, че оче­видно почти не е останало какво да се добави. „Принципите на научния мениджмънт“ на Тейлър излиза през 1913 г., а ино­вационната „Конкурентна стратегия“ на Портър – през 1980 г. В промеждутъка между тези две дати буквално всич­ко от Нютоново и рационалистично естество, което би могло да се каже за бизнес отноше­нията и нещата, които определят рентабилността, е казано, при това добре.
И все пак, не съвсем всичко. Златната ера на Нютоно­вия бизнес анализ може би е приключила. Само че според мен едно основно прозрение е недооценено, а друго – напра­во пренебрегнато. Останалата част от тази глава изследва тези прозрения.

Изтегляне 0.79 Mb.

Сподели с приятели: