В глава 1 видяхме, че еволюцията се извършва на много нива, но винаги чрез един и същ процес на унаследяване, експериментиране, изменения, отбор на варианти, адаптирани най-добре към условията на живот, и безмилостно измиране на по-зле приспособените. Макар че отнема много време, еволюцията постига удивителни резултати, като имаме предвид буйното разнообразие на всички форми на живот, произлезли от един основен източник. Еволюцията протича чрез създаването на нови варианти и нови видове, които се отделят от съществуващите форми на живот, както и чрез отмирането на по-слабо адаптираните видове.
Двигател на целия процес са гените със сходна химическа структура, но с различни генетични послания. Както видяхме в глава 2, гените са репликатори които си сътрудничат помежду си, за да открият „носители“ – животни и растения, – които могат да им помогнат да оцелеят и да се възпроизведат. Също така видяхме, че нашият вид е уникален с това, че е създал мемите – предаването на културна информация под формата на езици, изкуство, архитектура, наука, обичаи и методи за вършене на нещата, включително предприемчивост в бизнеса. Мемите могат да ни предложат начин да контролираме гените си и да създадем нов тип еволюция.
Разгледахме и теорията за бизнес гените. Най-фундаменталната единица за стойност в бизнеса, подобна на ДНК, е единицата за полезна икономическа информация. Това е мем, но за да я отличим от мемите, които не са свързани с бизнеса, я нарекохме бизнес ген. Бизнес гените включват базови технологии, идеи, продукти, умения и индивидуални бизнесмени и предприемачи. За да постигнат целите си, те се комбинират с много други бизнес гени и намират носители за тяхното възпроизвеждане: по-развити технологии, малки и големи корпорации, пазари, дистрибуционни канали и носители на познание, като книги, институти и университетски катедри. Бизнес прогресът произтича от експериментирането, новите комбинации от бизнес гени и борбата за живот между тях. Корпорациите са еднократни носители за възпроизвеждането на най-добрите бизнес гени.
В глава 3 разгледахме експериментите на съветския учен Г. Ф. Гаузе с прости организми. Неговите „войни в епруветки“ показват, че при ограничени ресурси организмите от един вид се конкурират до смърт, а организмите от леко различни видове си сътрудничат, за да оцелеят. Също че ако един вид може да нахлуе в територията на друг, без вторият да може да му отвърне, първият става доминантен. Освен това Гаузе доказва, че има разлика между съвместното съществуване, при което всеки вид може да завладее другия, и бистабилността, при която никой не може да завладее другия.
Стигнахме до заключението, че бизнес гените и корпорациите трябва да се различават, за да оцелеят. Освен това те трябва да намерят позиции, в които не могат да бъдат завладени от конкуренти, и за предпочитане такива, в които могат да доминират, като завладеят видове, които не могат да отвърнат на удара.
В глава 3 разгледахме и идеята за екологичните ниши – уникални начини за изкарване на прехрана на дадено място в икономиката на природата. Това затвърждава идеята, че специализацията и диференциацията са от съществено значение за просперитета.
В глава 4 се разходихме из дебрите на еволюционната психология и размишлявахме дали наистина съществува дълбоко несъответствие между склонностите на нашите гени и повелите на съвременния бизнес живот. Гените ни все още са приспособени за живот в Каменната ера, преди появата на земеделието и търговията. Животът в саваната бил труден и често излаган на заплахи. Човекът от Каменната ера оцелял, като давал предимство на емоциите над разума, вземал бързи решения на базата на първите впечатления, обединявал се в малки кланове до максимум 150 души, бил дружелюбен, специализирал се и си сътрудничил с клана, като се биел в гърдите и проявявал безпочвен оптимизъм, приспособявал се и проявявал стадно чувство, бил готов да се бие с другите кланове, избягвал рискове дори когато нямало пряка заплаха за живота и оказвал паническа съпротива, когато имало такава.
При все че част от тези характеристики – например склонността да демонстрира дружелюбност и да работи конструктивно в екип – са ефективни за съвременния бизнес, повечето от тях не са. Еволюционната психология ни помага да обясним патологията на много големи организации, в които често има напрежение между формалната организация и неформалната, процъфтяват неформалните йерархии, има нездравословното предпочитание към йерархията изобщо и нежелание да се поема отговорност, отхвърлянето на негативните отзиви, социалистическо отношение към възнагражденията, непрекъснато дърлене между различните отдели, функции и локации, враждебност към външните групи в рамките на и извън корпорацията, стадно чувство и конформизъм в рамките на корпорацията, потушаване на конфликти и разколничество, склонност за очакване на нереалистично оптимистични резултати, избягване на рискове и паника, когато нещата се объркат.
Постулирахме две решения за несъответствията между неолитните гени и съвременния корпоративен живот. Едното е да адаптираме поведението си: да коригираме вродените си склонности, да охлаждаме емоциите си, да приемаме критика, конфликти и противоположни възгледи, да използваме разума и опита си, за да правим реалистични или дори песимистични преценки, да си сътрудничим с външните групи толкова искрено, колкото и е вътрешните, да поемаме повече рискове, отколкото ни се иска, да не се стремим към статус или да раболепничим, за да го получим, и да се държим разумно и конструктивно, когато сме под напрежение. Другият начин е да приспособим корпоративния живот към гените си и да избягваме организации, наброяващи повече от 150 души.
И накрая, в глава 5 разгледахме еволюцията на човешкото сътрудничество. Хората са се научили да си сътрудничат и живеят в големи взаимосвързани групи – общества с още по-голяма диференциация и сложност, обединени от бизнес отношения и търговия. В основата на този процес се намират бизнес гените – обичаи, идеи, информация, технологии и умения, които могат да се предават без секс или естествен отбор от един човек на друг.
Видяхме, че конкуренцията и сътрудничеството са двете страни на една монета, съставляващи връзките между бизнес гените и техните носители, както и начина, по който може да се създава богатство чрез посредничество между себичността на всеки един бизнесген и индивид, и използване на тази себичност за създаване на колективно благо, богатство и прогрес. Видяхме също, че сътрудничеството е по-основният процес, предшестващ конкуренцията и изискващ повече съзнателна воля. Прогресът изисква още по-засилено сътрудничество сред сътрудниците, склонни да възприемат дългосрочно становище за стойността на сътрудничеството: сътрудниците, които виждат отвъд отделните транзакции към постоянния поток от транзакции, улеснявани от доверието и добрите отношения.
В Част втора ще изоставим биологията и ще се насочим към физиката в опит да разберем едно друго измерение на силовите закони около нас: свойствата и взаимодействията на материята и енергията.
ЧАСТ ВТОРА.
Физическите закони.
Нютонова физика и физика на XX век
Сподели с приятели: |