Последното важно „релативистично“ прозрение идва от Маршъл Маклуън, професор по английска литература, превърнал се в медиен гуру. В своята новаторска книга от 1964 г. „Да познаем медиите: продълженията на човека“ той пише:
В култура като нашата, която отдавна е привикнала с разцепленията и разделянията на почти всичко като средство за контрол, понякога е малко шокиращо да ни се напомни, че в операционен и практически аспект медията се превръща в посланието... личностните и социални последици от всяка медия – тоест, от всяко наше продължение – са резултат от новия мащаб, въведен в живота ни чрез всяко продължение на самите нас или чрез всяка нова технология.56
Маклуън всъщност иска да каже, че медиите не са неутрални: те имат свое „послание“ и въздействие, които са напълно независими от съдържанието и често са по-важни от конкретното съдържание. Изобретяването на писмеността улеснява широко разпространеното развитие на рационалната и аналитична мисъл. Печатната преса и печатните книги – нова медия – имат дълбоки последици. Вече не е нужно хората да ходят на църква, за да четат Библията, или да разчитат на свещеника да я тълкува; те могат да я четат сами и да си съставят свои изводи. Ето защо не е странно, че протестантството и индивидуализмът се свързват с промяната в „медията“ – идването на масово произведените, по-евтини книги. Медията е по-важна от посланието (например Библията, която, разбира се, не се променила).
Появата на телевизията има огромно социално въздействие, напълно независимо от съдържанието на предаванията. Самата медия усилва визуалното въздействие, омаловажава мисленето и деформира времето и пространството, като вкарва в дневната на всеки човек вековна история и новини от целия свят. Телевизията е „хладна“ медия, в смисъл че охлажда съдържанието си, като отнема остротата на кървавите конфликти и ги разделя със секси реклами на Levi’s. Телевизията е (или беше) еднопосочна медия, което дава огромна власт на имиджмейкърите и телевизионните компании, и най-вероятно (това е мое мнение, а не на Маклуън) е провалила цял век на прогрес, за да разшири и задълбочи интелектуалните способности на обикновените хора. Съдържанието може да е отлично и интелектуално, но пасивната природа на традиционното гледане на телевизия и естественото предпочитание, отдавано на образа и емоцията пред същността и разума, покваряват мисълта и креативността: медията е посланието.
Сподели с приятели: |