Принципът 80/20
Съдържа ли квантовата теория нов възглед за мениджмънта?
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Съдържа ли квантовата теория нов възглед за мениджмънта?Нека за миг оставим настрана въпроса дали „квантовият мениджмънт“ е по-добър от „Нютоновия“. По-важно е дали „квантовият мениджмънт“ може логично да се изведе от квантовата теория. По-горе допуснах, че два от единайсетте аргумента, които Зохар излага за „квантовия мениджмънт“, логично следват по аналогия от квантовата теория, а именно това, което нарекохме подход „и двете/и“, а тя нарича много гледни точки, както и аргументът за експериментите. Разбирам и че аналогиите с поведението на микросвета могат почти да подкрепят аргументите за неопределеността, бързата промяна и непредсказуемостта (макар че много наблюдения от света на природата биха доказали също толкова успешно аргумента за неопределеността и при все че е очевидно, че за нас микросветът е непредвидим, не съм сигурен, че по принцип се характеризира с бърза промяна). Нека обаче тук дадем кредит на доверие. Има ли изобщо нещо в квантовата физика, което доказва нейерархичните мрежи или мултифункционалните и холистични (интегрирани) усилия, или че властта произтича от много взаимодействащи си центрове, или че служителите си партнират в творческия процес или сътрудничеството, или отзивчивите и гъвкави структури, или непрекия надзор, смислените услуги и отношения, възходящата част от (експериментална) работа от долу нагоре? Може би липсата ми на експертни познания за квантовата механика е причина за озадачението ми, но след като прочетох множество описания на квантовата теория, не виждам никакво доказателство, че тя подкрепя последните аргументи за „квантовия мениджмънт“ по какъвто и да е начин. Несъмнено Зохар би заявила, че важното са не подробностите, а общият гещалт на квантовата физика и на другата наука на XX век, противопоставени на Нютоновата физика. И в това има някаква, логика. Нютоновата физика наистина кристализира и популяризира механичния възглед за света, идеята, че светът и неговите части са поредици от машини, които се държат предсказуемо и закономерно. Квантовата физика, в частичен контраст, разкрива, че някои части от реалността, а именно субмикроскопичните и неодушевени частици и други от техния вид, се държат по начин, които трудно бихме могли да предвидим, и че със сигурност не могат да бъдат характеризирани като машиноподобни. Това достатъчна база ли е за изграждане на нов мироглед? И може ли оттук логично да се екстраполира нов възглед за мениджмънта? Според мен не и без много помощ и огромно въображение. Вярно е, че известна помощ идва от друга област на науката на XX век: част от нея, която вече разгледахме – теориите на относителността и теоремата за незавършеността на Гьодел, – а друга част ще разгледаме в Част трета, по-специално представите за хаос, комплексност и нелинейните системи като цяло. Взети заедно, те наистина разкриват, че съществуват важни части от света на природата, които се държат с интересни закономерности и не са линейни или механични, и често е трудно изобщо да бъдат разбрани. Видяхме също, че биологията от XIX и XX век подкрепя важността на сътрудничеството (споменато от Зохар) и изменението (на което тя не набляга). Само че справедливо ли е да обединим всичко това в коктейла на Зохар за „квантов мениджмънт“ (който е потенциално добър) и да го противопоставим на „Нютоновия мениджмънт“ (потенциално лош)? Бих казал, че, най-малкото, липсват доказателства. Също така бих изтъкнал важния аргумент, че квантовата физика не заменя Нютоновата, която продължава да важи или да бъде съвсем малко неточна по отношение на всичко, което винаги е обхващала. Това означава ли, че „Нютоновият мениджмънт“ е почти идеално валиден за големи части от нашия опит? Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|