Доколо валидна е квантовата теория за не-микросвета?
В квантовата механика има много озадачаващи парадокси, но един от тях представлява специален интерес. Това е контрастът между впечатляващите практически резултати от теорията, от една страна, и нейната мистериозна, зловеща и очевидно нелогична природа, от друга. Никой не би повярвал в квантовата теория, ако научните ѝ прогнози не са потвърждавани толкова много пъти или ако не беше променила живота ни толкова радикално. Тя може да предскаже експериментални резултати с изключителна точност. Квантовата теория (и теорията на относителността) са ни дали транзистора, микрочипа, ядрената енергия и лазерите. Съвременната космология би била невъзможна без квантовата теория.
Ето че разполагаме с тази невероятна успешна физична теория, и все пак заключенията на квантовата теория – дори в рамките на науката и в науката на микроскопичната материя – изглеждат доста неясни, странни и оплетени дори за видни физици като Айнщайн и Шрьодингер. Така че въпросът, които сега трябва да поставим, е: доколко валидна е квантовата теория за всичко останало, и по-конкретно за бизнеса?
Тук се налага да нагазим в бурните води на много противоречива област. Авторите на „популярна“ наука дават различни интерпретации на квантовата теория и някои от тях твърдят, че съществува нова „квантова“ теория за обществото и бизнеса, която заменя смятаните за доминиращи „Нютонови“ теории. Тези твърдения ми се струват неубедителни поради причини, които ще разгледам по-късно в настоящата глава. Преди да изложа един подходящ пример за квантовата теория, екстраполирана към бизнеса, и да оспоря тази интерпретация, най-напред бих искал да очертая два положителни аргумента, в които смятам, че е обосновано и поучително да се използва квантовата теория като метафора за целите на бизнеса.
Как да избегнем тиранията на „или/или“
И принципът на неопределеността на Хайзенберг, и принципът на Бор за допълнителността са директни показатели за нещо, което по онова време, през 20-те години, е ново в науката: подходът „и двете/и“ вместо „или/ или“. Методологията е реакция на природата на квантовата реалност. При все че не би било логично да кажем например, че една котка е едновременно и в дневната, и в спалнята, все пак има някаква логика, според Хайзенберг, да кажем, че една частица може да бъде едновременно на две места; най-малкото, предвид съществуването на квантови скокове и несвързаност сред атомите, ние не можем да си представим точно тяхното положение и инерция. И, добавя Бор, светлината може да бъде едновременно и поредица от вълни, и поток от частици. Бор твърди, че и двете описания са необходими и допълващи се, и ни помагат да разберем какво се случва.
Откритието на „и двете/и“ като смислена алтернатива на „или/или“ според мен е логичен и сравнително нов начин на мислене, който може да се получи поне приблизително от квантовата механика. Разбира се, ако квантовата механика никога не бе съществувала, ние пак можехме да достигнем до новаторското откритие на мисленето „и двете/и“.
Например бихме могли да извлечем мисленето „и двете/и“ от самия съвременен бизнес. Вземете почти всеки компромисен избор, считан допреди за въпрос на „или/или“, и може да се докаже, че поне в определени обстоятелства компромисният избор може да се избегне и да се намери решение „и/и“. Например, ако сме достатъчно креативни или късметлии, можем едновременно да поддържаме благополучието на фондовата борса и да бъдем социално отговорни. Можем едновременно да се стремим към високи печалби и да доставяме висококачествена стойност на клиентите. Можем да имаме едновременно високо качество и ниски разходи; качеството може да е не само „безплатно“, но всъщност да има „отрицателни разходи“. Вие можете да спечелите от конкретна сделка, както и аз. В икономиката като цяло вече очевидно можем да имаме висок растеж и ниска безработица; можем също да се радваме на висок растеж и ниска инфлация, както и на ниска безработица и ниска инфлация. Някога „неизбежните“ компромиси вече могат – понякога – да бъдат преодолени. Винаги когато се предложи компромисен избор, трябва да предположим, че има начин да го избегнем, така че и вълкът да е сит, и агнето цяло. Може би има такъв, ако проявим достатъчно въображение.
Сподели с приятели: |