Проект „ Гражданско участие за по-добра съдебна система" се финансира по Оперативна програма „Добро управление"
Изтегляне 1.06 Mb. Pdf просмотр
|
| приемат информацията, ако не е получена по официален път.” Важен обект на проведеното проучване е темата за досъдебната фаза в правораздаването и качеството на работа на отговорните институции, които се занимават с тази фаза. Темата беше въведена с един по-общ въпрос и той е какво разбират респондентите под „справедлив съдебен процес”. Интересно беше, че всички се затрудняваха да формулират конкретно определение, а най-често посочваха, че крайното отсъждане трябва да е базирано на качествено събрани доказателства. Най-често полицаите се съмняваха в това колко са справедливи съдебните процеси в България, но имаше и изключение: „Нашето законодателтво е формално, следователно и справедливостта следва да е формална. Справедлив съдебен процес следва да е този, който удовлетворява страните в процеса, но това е невъзможно.Ще бъде доволна само едната страна – тази която печели делото. Считам, че българският съд води „справедливсъдебенпроцес”. Гаранциите за „справедливсъдебенпроцес” са изчерпателно посочени в закона, но те водят до забавяне на процеса, което е оправдано за сметка на гаранцията.” Разгледан беше и въпросът за сроковете за приключване на делата – тема, която широко се коментира в медиите. Анализ на резултати от проведени дълбочинни интервюта с експерти от Хасково по теми, касаещи съдебната система и реформата в нея 17 „Трябва да се използва модела на САЩ. За леки престъпления - веднага на съд. Може дори съдията да не е юрист в случая. Но се случва от дежурен съдия на момента, а не след няколко месеца, когато повечето информация се е загубила или свидетелите са в чужбина. Това ще помогне на съда да има време за по-сериозните дела.” „Всеки случай е конкретен. Качественото разследване изисква време. Сроковете са общо посочени в закона, не задължително разследването да приключи точно в срока, възможно е да бъде извършено за по-кратък период. В практиката се наблюдава следното: поради натовареността на разследващите органи, се намират формални основания за преобразуване на разследването от бързо в досъдебно производство. В повечето случаи липсва добра организация на разследващите и извършване на формално разследване. Непонятно е за мен, как така ще разследват само определени полицаи. Другите полицаи какво правят – регистрират май, а тези които разследват, друго не могат ли да правят? Кому е нужно на един свидетел да се снема обяснение от полицай, същата информация да се оформя втори път като разпит на свидетел от разследващ полицай и накрая свидетеля да се разпитва най-малко веднъж от съдия. Дали в другите страни е така? - Май не! Разследващи полицаи, следователи, прокурори – всички разследват, защо трябва да се наричат с различни имена - а да, за да им бъде различна заплатата. Контретно в НПК постоянно се правят изменения и обхвата на компетентността на разследване на следователите се разширява. Въбще не следва да има досъдебно производство, следва да има само едно производство – съдебно, в него да се прилага всички доказателства, какви са тези обяснения, предварителни проверки и после наново всичко – разпити, експертизи, следствени експирименти и др., действията се извършват еднократно, не е необходимо пилеене на ресурс. Организацията на работата се прави от ръководителите, дали е ефективна ще каже обществото, а то казва следното – много ниско ниво на доверие в институциите, включително и полицията.” Имаше и други коментари във връзка с разследването, ролята на полицаите, разследващите полицаи и прокурорите в него: „Според мен не трябва една и съща работа да се върши няколко пъти от различни хора, което изцяло размива отговорността. Мисля, че повечето полицаи биха били достатъчно компетентни, ако имат идеята, че са единствените отговорни. Със сигурност предварителните разследвания забавят процеса, но такъв е закона.” „Извършването на една и съща проверка по няколко пъти е излишно. Прокурорите се държат императивно, вместо да се включат директно в разследването. Създават един куп работа на няколко полицаи, след това не повдигат обвинения.” „Дали ще разследва прокурора, следователя или разследващия полицай не е важно. Важно е как ще се проведе разследването – формално или не. Следва да допълня – необходимо ли е обяснението на свидетеля да се оформя като разпит? За мен това е загуба на време.” Фондация „Х&Д Джендър Перспективи” 18 „Многократното извършване на едни и същи действия във времето много нарушават разследването. Хората се отказват от показанията си, няколко не винаги квалифицирани служители взимат по няколко пъти доказателства, губи се голяма част от ефекта на първоначалното предварително разследване, накрая прокурора не разполага с достатъчно доказателства или го намира за незначително. Толкова много труд отива „на вятъра”. „Трябвада се извършват оперативни действия на всики нива с прякото участие на прокурора на място, а не по телефона или в кабинета. Прокурора трябва да е запознат в детайли с всичко, което касае едно местопрестъпление или произшествие и др. Да участва пряко и при повдигане на обвинение в съда, ако обвинението отпадне и не бъде образувано дело поради липса на доказателства – да бъде санкциониран прокурора с 10% от заплатата, така че другият път да бъде по-мотивиран да участва пряко. Към момента много от делата в съдападат поради некачествена работа на прокурорите.” Проучено беше и мнението на експертите по въпроса дали е необходимо да има психолог към всяко районно управление на полицията, който да помага за справяне със стреса и т.нар. „професионално прегряване”. Много от респондентите се затрудниха да изразят мнение, а тези които имаха бяха положително настроени към идеята. Имаше коментари, че много от полицаите се срамуват да потърсят професионална помощ, защото това би се приело като слабост от страна на техните колеги. Не беше пропуснат и въпросът за следствието и мястото му в съдебната система. Тук коменратите на всички респонденти бяха сходни – „ следствието е паразитна структура”, „следователите нищо не вършат, а взимат големи заплати”, „следствието трябва да излезне от съдебната система”, „следствието трябва да се закрие” . По отношение на прокуратурата имаше разнопосочни мения къде е нейното място. Част от интервюираните лица смятаха, че трябва да излезе от съдебната система и да се обособи като отделна структура, според други трябва да стане част от изпълнителната власт, а трети бяха категорично против излизането й от съдебната система. Във връзка с широките дебати в медиите, гражданския наблюдател се опита да събере мненията на местните експерти за необходимостта от промяна на НК и НПК или за изработването на изцяло нови. И по тази тема експертите не бяха единодушни. Според едни сега действащия наказателен кодекс обхваща всички възможни престъпления и е добре структуриран. Според други са нужни корекции и то най-вече в НПК. Трети бяха на мнение, че трябва да се напише изцяло нов НК, защото постоянното му „кърпене” и преправяне го е направило недостатъчно добър и неадекватен на ситуацията в държавата ни. Но тук пък се явяваха опасенията, че ако се изготвя нов НК, той ще е израз на лобистки интереси, които няма да са в полза на обществото. Анализ на резултати от проведени дълбочинни интервюта с експерти от Хасково по теми, касаещи съдебната система и реформата в нея 19 Част от проучените въпроси, които са специфични за съдебната система беше въпросът за съдийското самоуправление. То среща широка подкрепа сред интервюираните лица, но имаше и друг коментар за него. С последните промени в ЗСВ са въведени общите събрания, които дават гласност на съдиите и са израз на демократични ценности, но същевременно процедурата, свързана с тях е много тромава. Освен това има и недомислени неща в закона. Сега Общото събрание може да вземе безумно решение, но отговорността за него се носи от административния ръководител, който трябва да издаде заповед за приложението на това решение. По отношение на възможностите за децентрализация на съдебната система мненията на респондентите се припокриваха. Всички споделяха опасенията си, че това може да доведе до произвол на местно ниво и че за българския манталитет центализираното вземане на решения е по-добрия вариант. Иначе магистратите, които бяха запознати с темата, споделиха че сега системата е добре балансирана и гъвкава, вземат се предвид нуждите и спецификата по места и няма нужда от промени. Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|