Възстановително правосъдие и медиация

Възстановително правосъдие и медиация
Една от основните теми от проведеното проучване беше темата за възстановителното правосъдие и медиацията. Част от респондентите не бяха чували тези понятия и за да отговорят на последващите въпроси по темата се наложи гражданския наблюдател да им ги разясни. Като цяло общото впечатление е, че възстановителното правосъдие среща по-широка подкрепа от медиацията. Ето и коментар по темата:
„Въстановителното правосъдие е приложимо само в някои случаи на дребни
престъпления. В случаи на убийства и тежки престъпления няма как да се приложи и да е
ефективно (например да ти се извини убиеца или да компенсира щетите – как ще стане?).”
Голяма част от интвервюираните лица не бяха наясно кой би следвало да отговаря за прилагането на възстановителното правосъдие в страната ни. Имаше респонденти, според които това трябва да се вмени на полицията или социалните служби. Но по- важното е да се прилага според деянието, според личността на жертвата, според личността на извършителя. Друг респондент изрази мнение, че за прилагането на възстановителното правосъдие трябва да отговарят пробационните служби, социалните служби и общините, а когато касае деца – и училищните власти.
Обсъждайки медиацията се опитахме да разберем какво е мнението на експертите
– ефективна ли е тази процедура, облекчава ли работата на съда, трябва ли да стане задължителна при определени видове дела, може ли да се прилага при извършени

Фондация „Х&Д Джендър Перспективи”
20 престъпления и т.н. Всички респонденти бяха запознати с медиацията като процедура за извънсъдебно решаване на спорове. Повечето респонденти одобряваха самата идея за използване на медиация, но бяха на мнение, че българите предпочитат да водят дела, за да видят отсрещната страна осъдена. Търсят възмездие и назидание, независимо каква цена ще платят самите те. Поради тази причина много от съдебните спорове не могат да бъдат решени чрез медиация. Иначе процедурата може да разтовари работата на съда, само ако се прилага преди да е инициирано делото. Иначе е безмислена и само ще забавя правораздаването. По отношение на това дали трябва да стане задължителна или не, повечето участници в проучването бяха на мнение, че идеята не е добра, защото ще забави делата, при които хората не са склонни да преговарят. Коментари имаше и по въпроса дали следва да се използва медиация при извършени престъпления. Тук почти всички респонденти отговаряха, че не могат да дадат еднозначен отговор, защото всичко зависи от тежестта и вида напрестъплението. Ето и коментар по темата:
„Не следва, поради причина, че не е правно обосновано и ще се нарушат основни
принципи. Както казах, медиацията е способ за решаване на спорове извънсъдебно. Споровете
нямат пресечна точка с престъпленията. Напротив следва всички престъпления да се
наказват строго, за да се постигне една от основните цели на наказанието – на членовете на
обществото да се въздейства и „под страх от наказние да се минимилизира извършването на
престъпление“(последното не е легална дефиниция, а моя интерпретация). Нещо повече няма
„леко престъпление“, всяко престъпление въздейства негативно върху определено
обществено отношение. Правилно в НК е дадено определение за „тежко престъпление“.
Абсолютно недопустимо е да се омаловажава посегателство срещу регулирано обществено
отношение.”