Проект „ Гражданско участие за по-добра съдебна система" се финансира по Оперативна програма „Добро управление"

Фондация „Х&Д Джендър Перспективи”
14
Чрез дълбочинните интервюта с експерти се опитахме да съберем информация за условията в местата за лишаване от свобода (следствени арести и затвори). Абсолютно всички респонденти бяха на мнение, че условията са лоши, дори унизителни. Ето и няколко конкретни изказвания по темата:
„Крайно лоши и отвратителни за всички. Трябва да има във всеки областен град
затвор за леки нарушения и няколко големи в страната за тежките присъди.”
„Ходил съм в няколко затвора – повярвайте отвратителни са, мирише ужасно, дори
животни не биха оцелели в тези условия, а работят и хора там. Как ще се превъзпита един
престъпник в тази извратена среда пълна с насилие?”
Обект на изследването бяха и мерките за ресоциализация на осъдените. Повечето интервюирани бяха категорични, че такива мерки няма или поне не реално. Следват няколко коментара по темата:
„Не съм чул досега някой да се е превъзпитал в затвора досега. Но трябва да се работи
в тази посока.”
„Инспекторите са малко спрямо общия брой осъдени в затворите. И там е като с
пробацията – зависи от конкретния служител дали ще иска да направи нещо, да бъде полезен,
да направи така, че времето в затвора за един човек да не е само изтърпяване на заслужено
наказание, а поне малко да е трамплин за по-добър живот. Мисля, че трябва затворниците
да правят нещо – да работят, да се занимават с нещо, което им е поне малко интересно, за
да минава по-бързо времето им. Иначе се сдухват и деформират повече.”
„Трябва да има, но на практика няма. Насилието поражда насилие. Не може един
престъпник с първа присъда да го вкараш в затвора и да го превъзпиташ. Там има насилие и
извращения, а те не могат да помогнат за превъзпитанието, даже способстват за
рецидивизъм. А при някои престъпници, това е начин на живот.”
„Проследяването на адаптацията и ресоциализацията на такива хора да е с по-
продължителен период. Да се включва и обществото в тази работа, местните общности да
се ангажират повече.”
„Не съм чула за успешно ресоциализирани хора. Много сложен въпрос е това. Не мога да
си го представя, но мисля, че не се реабилитираш изобщо. Може би трябва да има специални
облекчения за работодатели, които ги наемат на работа. Това би дало шанс за
ресоциализация, ако бъде напрвено законово.”
Следваща тема от изследването беше темата за детското правосъдие. Тук общо взето експертите бяха единодушни, че са нужни повече обучения за всички специалисти, които работят с деца. Коментиран беше и въпросът дали е редно да има специализирани съдии, прокурори и адвокати, които да работят по дела с деца и дали това ще е в разрез

Анализ на резултати от проведени дълбочинни интервюта с експерти от Хасково по
теми, касаещи съдебната система и реформата в нея
15 със случайното разпределение на делата. Интересен резултат е, че въпреки принципната нагласа да не се нарушава принципът за случайно разпределение на дела, огромна част от интервюираните специалисти са на мнение, че когато става въпрос за деца, може да се направят компромиси с оглед техния най-добър интерес.
Следваща тема от дълбочинните интервюта беше темата за електронното правосъдие. Всички интервюирани лица приветстват идеята за въвеждането на повече електронни системи и услуги, но също така са наясно, че това изисква сериозен финансов ресурс. Интервюираните представители на Районен съд – Хасково дават положителна обратна връзка за вече въведените електронни папки по делата и възможността за електронно призоваване, вадене на свидетелство за съдимост и обмен на документи между институциите (НАП, ГРАО, БНБ). Интервюираните служители на МВР споделят, че все още документите се обработват на хартия, справките се извършват чрез писане на писма и смятат, че въвеждането на електронни системи няма да стане скоро или изобщо никога няма да се случи. Това си проличава и от следващите коментари:

Изтегляне 1.06 Mb.

Сподели с приятели: