Няма работа за толкова много юристи, счетоводители, публични администратори, психолози и т.н. Пазарът на труда има нужда от други специалисти, в повечето случаи със средно образование.” Дълбочинните интервюта продължиха с темата за стажовете и практическите занимания на студентите. По тази тема всички са единодушни, че са необходими повече практически занятия на студентите по право. Вариантите, които предлагаха бяха най- разнообразни: от участието им в т.нар. „правни клиники” до заплатени от държавата стажове за период от 1 година. Ето и едно от предложенията: „Бих вкарал студентите в повече практическа работа. Например да отидат в някой социален дом и да дават безплатни консултации на възрастни хора или на хора от други уязвими групи. Също така, бих им препоръчал и извън стажа да изследват какво работят хора с юридическо образование, какво включва и как се прилага правната професия в различни сфери, за да преценят с какво точно би им харесало да се занимават дългосрочно (поне няколко години) и да си изберат къде биха се чувствали най-добре. Не е казано, че всеки трябва да е адвокат, съдия, юрисконсулт – всеки трябвада прави това, което чувства като свое, а практиката е полезна точно с това.” Участниците в дълбочинните интервюта изразиха мнението си и по отношение на първоначалното и последващото обучение на магистратите в НИП. Като цяло повечето от интервюираните, които бяха запознати с тези обучения, ги подкрепяха и изразяваха
Фондация „Х&Д Джендър Перспективи” 4 задоволството си от тях. Но имаше и коментари, които бяха свързани с това, че не е достатъчна практическата подготовка, която НИП дава: „Участвала съм, макар и не в много. Имам особено мнение за обученията за младши съдии и прокурори. Започвайки работа при нас обучени от НИП идват с голямо самочувствие и не добре подготвени практически, а само теоритично. Като цяло иначе ги намирам за добри. Ефективни и полезни са.” Обект на изследването беше и темата за обучението на служителите на МВР, тъй като тяхната работа е пряко свързана с качеството на правораздаването. По тази тема всички респонденти бяха единодушни, че обученията за служителите на МВР са много малко, много кратки, а за съжаление и често пъти се провеждат съвсем формално. Това води до недостатъчна компетентност и ниско качество на работа. А именно те са пречката за събиране на достатъчно и годни да издържат в съдебна зала доказателства, което води до лошо правораздаване в очите на гражданите. Ето и коментар на един от респондентите: „Подготовката е недостатъчна, извършва се формално и качеството й е занижено. Обученията саразлични по период. Първоначалната подготовка за полицаи е девет месеца. Има и дистанционни форми, но за мен са неефективни. Кадри има, но не се управляват добре и ефективно. Необходима е повече техника и модернизация.” Дълбочинните интервюта продължиха с разглеждане на темите за назначаването на магистрати и атестирането им. Респондентите, които не работеха вътре в съдебната система нямаха конкретно мнение по тези въпроси и не бяха запознати в детайли, но по- скоро имаха негативно отношение. Магистратите, които участваха в проучването бяха с добри впечатления. Ето и мнението на двама от тях: „Имам преки наблюдения над конкурсите за назначения и повишения. Според мен има много учебен материал, много подготовка за кандидата и зверски усилия на всяко ниво, за да спечелиш конкурсите, което е положително за мен.” „Когато атестацията се извършва от КАК към ВСС е по-обективна, защото е колективен орган. В противен случай би била доста субективна. Ако има възражения, те се отразяват и взимат под внимание, а после се повишава оценката.” По отношение на възнагражденията на магистратите, административните служители в съдебната система и вещите лица, повечето респонденти бяха единодушни, че са справедливи. Коментари имаше само във връзка с това, че не е справедливо само на специализираните съдилища да се раздават бонуси в размер до шест работни заплати, както и магистратите в Ивайловград, които гледат по 10-12 дела на месец да получават по-
Анализ на резултати от проведени дълбочинни интервюта с експерти от Хасково по теми, касаещи съдебната система и реформата в нея 5 големи ДМС (допълнително материално стимулиране) от магистратите в Хасково, които гледат толкова дела на седмица. Разгледан беше и въпросът с въведения механизъм за измерване на тежестта на отделните видове дела и преписки и допълнителните служебни задължения и трябва ли този механизъм да се взема предвид при определянето на заплатите на магистратите. Ето и коментарите на част от магистратите по темата: „Ами сега възнаграждението не е обвързано с натовареността. Няколко пъти са променяни коефициентите за натовареност във времето по тази система. Ако се определя според натовареността, заплащането би било дискриминативно. В София се отчита този елемент на натовареност и получават по-високо заплащане. Докато се въведе системата Система за измерване на натовареността на съдиите (СИНС) се беше получило, че съдиите разглеждащи наказателни дела са с много нисък коефициент, така че сега трябва да са доволни. Би могло да се промени нещо в допълнителните звена. СИНС не отразява ангажираността на отделни служители, участващи в комисии и др. Медиация и възстановително правосъдие са много ефективни методи и да, биха разтоварили съда като цяло.” „Мисля, че механизмите са добри, защото не отчитат само брой и натовареност на делата.Натовареността няма пряко отношение към заплащането, с изключение на софиийските съдилища. Базовите възнаграждения са еднакви, допълнителните са свързани с придобит ранг, прослужени години и докторска степен разбира се. Натовареността няма връзка и със системата за случайно разпределение на дела като софтуер. Например едно дело е с голяма правна сложност, а друго не. Има идеи масовите производства, изискващи малки усилия да бъдат разпределени например на агенцията по вписвания, с цел разтоварване на съда.” „Категорично тази система не дава достоверна информация и не трябва да се взема предвид при формиране на възнагражденията. Системата измерва сложност на делата, а не брой дела.Не е прецезирана добре, има много недостатъци. Подаваме постоянно предложения до ВСС, но не се е променило кой знае какво. Програмата за измерване на тежестта трябва да се върже с програмата за разпределяне на дела. Сега не са свързани и това пречи много. Това е като предложение. Тази система за тежестта служи само за статистически цели в момента. Медиацията може да разтовари дейността на съда, но зависи от гледната точка. Ако е преди съда - да. Но ако е вследствие на дело – това няма да разтовари съда, а даже ще го натовари с повече наблюдения и следене. А системата за тежестта няма да го отбележи и даже ще е в ущърб на съдията, Медиацията дори може да повлияе негативно върху броя на решените дела в срок, точно поради срока на спиране или отлагане заради медиацията.” Интервютата продължиха с разискване на темата за условията на труд. Най-общо казано всички респонденти, с изключение на служителите на МВР бяха доволни от
Фондация „Х&Д Джендър Перспективи” 6 условията, при които работят. Коментарите бяха свързани с това, че битовите условия са унизителни, че липсват съвременни технологии, с които лесно и бързо да правят справки, липсва организация и свобода да изразяват мнението си. „Условията са изключително първобитни, много работа,много началници и хора, които си „служуват” в разни подразделения и не правят нищо фактическо, а взимат пари за това. Цялата система се нуждае от промяна, но от хора отвътре, които знаят слабите места и могат дапомогнат, а не от висшестоящи, които сигурно и в полицията не са влизали през живота си.” „Много лоши материални условия, свързани с липса на техника и консумативи. Най-голямата липса е свързана с отсъствието на квалифицирани кадри, а и с брой хора. Сега 5 човека вършим работа за 10 и това със сигурност се отразява на качеството.” „Незадоволителни условия, липса на човешки ресурс, липса на финансов такъв и лоша материална база. Трябва кардинална промяна на цялата система. Има толковазвена, които нищо не правят фактически и други паразитни служби.” Сподели с приятели: |