Проект „ Гражданско участие за по-добра съдебна система" се финансира по Оперативна програма „Добро управление"

Фондация „Х&Д Джендър Перспективи”
8 сиситема. Повечето респонденти бяха на мнение, че е недопустимо гражданите да могат да въздействат на съдебната система, а взаимодействието и сега е факт в рамките на обичайната работа на институциите. Имаше коментари по отношение на това, че обществото ни не познава добре съдебната система и в случай, че му се даде правото да й въздейства, това въздействие лесно може да се изроди в неправомерно влияние. Имаше и други предложения:
„Мисля, че трябва да въздействат чрез отделни граждански
организации (НПО), които да изразяват мнението на гражданите и да бъдат посредник между
тях и системата.”
„Например по наказателни емблематични дела в съда граждански организации или
обществени съвети по тази тема трябва да бъдат допускани до заседанията и да се търси
сметка след това на съдията по делото защо е наложено налазание по-ниско от дори най-
ниското по закона?”
Ето и друга гледна точка по темата:
„Представяте ли си всички граждани да
участваме във всичко?!? До какво ли качество на резултатите би довело това? Може да
участват определени компетенти хора, но не и гражданите като цяло.”
Според един от респондентите съдебната система и сега си взаимодейства с гражданите чрез посредничеството на НПО, адвокатура, изпълнителна власт и др., в което няма нищо необичайно. Няколко от респондентите акцентираха на взаимодействието, разбирано като сътрудничество от страна на гражданите:
„Ами, може да има
взаимодействие, когато и гражданите съдействат, а не чакат само да получават наготово.
Когато имаме нужда от информация, те никога нищо не са видели и по този начин
възпрепятстват.”
Засегната беше и темата за образа на съдебната система и как може да се подобри.
Най-често респондентите отговаряха, че процеса е труден и са необходими много усилия от страна на магистратите. Имаше и коментари, свързани с негативната роля на медиите:
„Образът на съдебната система си е добър, но хората не го знаят, защото постоянно ни
засипват със спекулативна информация, което замъглава трезвата преценка на хората.”
Изследвана беше и темата за проучванията за съдебната система – доколко са обективни и нужни ли са въобще. Повечето респонденти смятаха, че проучванията са нужни, защото чрез тях съдебната система може да си „свери часовника”. Един от интервюираните експерти, който има солидни познания в областта на социологията и опит в проучванията изрази следното мнение:
„Смятам, че не са докрай обективни и не серазбира какво точно се сравнява. Сега се
сравнява нашата система с други, а трябва да се сравняваме ние от вчера с ние днес. Как се е
развивала нашата система сега и преди.”

Анализ на резултати от проведени дълбочинни интервюта с експерти от Хасково по
теми, касаещи съдебната система и реформата в нея
9
Важна тема от проучването чрез дълбочинни интервюта беше темата за достъпа до правосъдие. По тази тема много от респондентите се изказаха положително. Според един от интервюираните магистрати „достъпът до правосъдие при нас е регламентиран, повече отколкото трябва и повече от другите европейски държави.” Държавата ни осигурява безплатна защита, а чрез регионалните центрове към адвокатските колегии вече съществува и безплатна правна помощ. Според голяма част от интервюираните лица безплатната правна помощ е изключително ценна за онези, които наистина имат нужда от нея (най-често визираха възрастните хора и социално слабите) и предлагаха да се разшири обхвата й чрез предоставянето й в повече населени места. Други виждаха проблем с осигуряването на средства за предоставянето на тази безплатна правна помощ, а ето и едно предложение за справяне с проблема:
„Няма как да се създадат такива центрове за най-малките съдилища. Може да се
помисли за някаква съвместна работа на адвокатските колегии със социалните служби.”
Изследвана беше и темата за осигуряването на достъп до правосъдие за лицата с увреждания и дали е необходимо да има специални правила за работа с уязвими групи граждани (жертви на насилие, на престъпления, бежанци, хора с увреждания и др.). повечето респонденти свързваха темата само с изграждането на съоръжения за осигуряване на физически достъп на лицата с двигателни увреждания до сградите на институциите. За съжаление съдебната палата в Хасково няма изградена рампа за инвалидни колички и асансьор за придвижване до втория и третия етаж. Коментара на един от магистратите, участвали в проучването по темата е следният:
„Вземат се мерки, но
нямат развитие във времето. При лице с увреждане и нарушен достъп съдът се произнася на
място, например в защитеното жилище имахме скоро случай. Не трябва да има различни
правила, защото това нарушава правата на всички останали.”
Ето и коментар от служител на МВР:
„Има тук там рампи, но в никакъв случай не са
достатъчни, да не говорим че някои от тях биха доинвалидизирали хората, отколкото да са
им в полза. Не може да има специални правила за всяка група, тогава кой ще бъде
маргинализиран – ние или те?! Нека има повече информация за хората с увреждания, нека има
и по-добро сътрудничество – необходимо е, но по отношение на специалните правила, не съм
съгласен, защото тогава трябва да има за всички групи от хора.”
Коментирана беше и темата за възлагането на разноски за служебно предоставенатаправнапомощ в случаитеназадължителназащитапо НПК(чл.189, ал.3 НПК).
Повечето респонденти не бяха наясно с темата или не можеха да изразят становище. Но един от интервюираните юристи изрази следното мнение:
„Всеки трябва да носи отговорност за делата си. Плащането на такива разноски е
част от тази отговорност. Иначе обществото ще заплаща два пъти без вина – веднъж,

Фондация „Х&Д Джендър Перспективи”
10
носейки последствията за неправомерното деяние на осъдения, втори път плащайки
разноските за неговата защита... А и не мисля, че държавата успява да получи платеното за
адвокатската защита на голяма част от осъдените – те нямат имущество...”
По отношение на взаимодействието между институциите в сектор „правосъдие” всички бяха единодушни – взаимодействие съществува, но е много бавно. И даваха като препоръка използването на новите информационни технологии, за да се разреши този проблем.
Изследвана беше и темата за съдебните заседатели. От проведените интервюта може да бъде направен следният извод: Онези, които нямат преки познания и впечатления от работата на съдебните заседатели харесват принципно идеята, но смятат, че на практика този институт не работи. Имаше два противоположни кометара по темата.
Според един от респондентите съдебните заседатели трябва да са възрастни хора с опит, съдиите също. Според друг обаче именно възрастните съдебни заседатели, които са пенсионери, не участват на практика в делата, а само си губят времето заради хонорара, който взимат. Добре запознатите с темата смятат, че това е най-добрия начин за гражданско участие в съдебната система и той е добре регламентиран. Един от интервюираните съдии дори със задоволство сподели, че все по-често за съдебни заседатели са избирани млади хора, които имат интерес към правораздаването.
По линия на достъпа до правосъдие беше разгледана и темата за съдебните такси.
Почти всички респонденти бяха на мнение, че са добре регламентирани и не бива да се повишават, защото това ще ограничи достъпа до правосъдие на най-бедните. Имаше и друг коментар по темата, а именно:
„Нагласата на българина е, че правосъдието е евтино и му се полага. Но световният
опит показва, че това е високо квалифициран труд и той не може да струва евтино.”
В повечето интервюта темата за достъпа до правосъдие завършваше с въпроса дали трябва да се закрият съда, прокуратурата и полицията в Ивайловград. Повечето участници в изследването се противопоставяха на тази възможност, но онези, които имаха преки впечателния за работата на институциите там, смятаха, че не е справедливо колеги да работят при толкова ниска натовареност (4-5 пъти по ниска) и да получават същите възнаграждения. Най-често респондентите смятаха, че удачния вариант е самите структури да се закрият, служителите да се прехвърлят към най-близките структури
(например Свиленград), да се съкрати администрацията. Аналогия беше направена с
Маджарово, Стамболово и Минерални бани, където няма съд и прокуратура, а полицията е само териториално поделение към най-близкото РУ на МВР.

Анализ на резултати от проведени дълбочинни интервюта с експерти от Хасково по
теми, касаещи съдебната система и реформата в нея
11

Изтегляне 1.06 Mb.

Сподели с приятели: