Проект „ Гражданско участие за по-добра съдебна система" се финансира по Оперативна програма „Добро управление"
Човешки ресурси в сектор „правосъдие”
Изтегляне 1.06 Mb. Pdf просмотр
|
| Човешки ресурси в сектор „правосъдие” Всички дълбочинни интервюта започваха с въпроси по отношение на образованието по право. Обсъдени бяха възможността за въвеждане на квотен принцип за прием на студентите, доколко е редно университети, които не са с хуманитарна насоченост да имат юридически факултети или специалност „право”, за стажовете на юристите, обученията в Националния институт по правосъдие /НИП/, първоначалните и последващите обучения на всички специалисти от сектор „правосъдие”. По отношение на образованието в университетите, интервюираните лица имаха разнопосочни мнения. Някои бяха на мнение, че трябва да се въведе квотен принцип за специалността „право”, други смятаха, че трябва да има квотни принципи за всички специалности и държавата да има сериозна роля в това отношение. Според трета част от респондентите пазара сам регулира и отсява качествените кадри и добрите университети, а въвеждането на квоти по-скоро ще наруши правото на избор на студентите. Ето и няколко коментара по темата: „Квоти има и сега – всички държавни университети приемат студенти по определена квота, която МОН отпуска. Проблемът е, че държавните университети увеличават постоянно приема, защото получават държавна субсидия на брой студенти. Иначе е нормално към правото да има интерес, така е от много години. Дали е хуманитарен университет, дали е технически или икономически, няма значение. Значение има дали отговаря на законовите условия – брой хабилитирани преподаватели и т.н. Трябва да се промени като цяло моделът на прием, и то не само за правото, а за всички специалности. Поне в държавните университети това е възможно, за частните ситуацията е различна. Държавните университети искат повече студенти заради парите, които получават „на калпак” от държавния бюджет. Затова всяка година се борят да им разрешат откирване на нови специалности или увеличаване на приема в някои от съществуващите. Проблемът може да се реши, като държавата започне да финансира само тези юридически факултети, които Анализ на резултати от проведени дълбочинни интервюта с експерти от Хасково по теми, касаещи съдебната система и реформата в нея 3 „произвеждат” високо качество. Колкото по-високо качество поддържат – толкова повече пари получават за своята катедра. Иначе те няма да се мотивират наистина да повишат качеството, а ще гонят само бройката. А когато университет с ниски показатели получава по-малко пари, няма и да се натиска да увеличава приема, а ще се закотви на по-малка бройка и ще се старае да повиши качеството, за да увеличи в бъдеще и приходите си.Някои хора казват, че пазарът по естествен път отсява хората и решава кой е добър, кой - не, но съгласете се, че когато човек е нямал много работа с юристи, не може да прецени обективно. У нас има толкова много адвокати например, че човек не може да мине през всички, за да избере. Винаги има риск да се случиш на кофти адвокат, но поне има начин рискът да се намали в бъдеще с такава практика на финансиране на висшето образование. Това също е вид пазар – само че пазар на образование. Иначе такива класации, като Рейтинговата система на висшите училища в България не служат за почти нищо.” „Категорично не. Защо да има квота? Ако някой иска да става правист, ще отиде в чужбина и пак ще стане. Какво, държавата ще му забрани да се развива ли? За съжаление обаче мисля, че и тези, които учат в чужбина, учат в ниско качествени университети със същото и даже понякога по-лошо ниво от нашите.” „Мисля, че отдавна е време да се срещнат представителите на бизнеса с тези от образованието и заедно да направят една дългосрочна програма за образованието в България. Изтегляне 1.06 Mb. Сподели с приятели:
|