Проект на актуализирана национална стратегия за
Изтегляне 2.1 Mb. Pdf просмотр
|
| Делови (MICE) туристически продукт В последните години България започна да се утвърждава като дестинация за провеждане на срещи и конгреси на международно и национално ниво. Предпоставка за това са елитните хотели, атрактивни цени и приятна атмосфера. Четирите международни летища осигуряват лесен достъп от всяка точка на света. Заради наличието на подходяща инфраструктура за провеждане на конгреси, конференции, изложения и други делови събития, страната ни е място за провеждане на изложения в областта на промишлеността и услугите, селското стопанство и новите технологии, туризма и други, добре познати по света. Силните страни на деловия (MICE) туристически продукт са реновираните изложбено конферентни обекти – (ДКС-Варна, ФК-Варна; НДК в процес на реновация); голямото разнообразие от конферентни възможности, предлагани от висококатегорийните хотели в страната; инициативността на НПО в страната за организиране и провеждане на MICE и наличието на национални туроператори, специализирани в MICE туризма. Като слабости могат да се посочат слабо развитата конферентна инфраструктура в по-малките туристически места, ограниченият брой на директни полети към Българи и застаряването на предлагания от страната ни панаирен туристически продукт, предимно в Пловдив. Възможности за развитие на продуктовата палитра Развитието на продуктовата палитра на България като туристическа дестинация може да се обвърже както с по-устойчиви и по-силно конкурентноспособни продуктови линии и техни форми, така и с по-неустойчиви и по-слабо конкурентноспособни. Утвърждаването на първата от двете посоки на развитие е свързано със стратегически маркетингови действия по продуктови линии като следва: » За морския рекреативен туристически продукт: Създаване на продукт, ориентиран към сегмента на по-скъпия и по-престижен клубен морски ваканционен туризъм, кореспондиращ с продуктови марки от рода на Робинзон, Алдиана, Калимера, Терамар и други подобни, а не доминиращо обвързан с клиентелата на евтиния морски ваканционен туризъм по формулата „всичко в цената” (all inclusive) » За планинския туристически продукт: Предифиниране на продуктовото ядро на зимния ски-ваканционен туризъм поне в две направления: „Спорт и веселие” – наситени с динамика спортни ваканции в курорти като Боровец, Пампорово, Банско, Чепеларе и Добринище; ,„Тишина, спокойствие, спорт” – кореспондира с ски ваканции в спокойствие и тишина в планински места като Мальовица, Паничище, Семково и Цигов Чарк. ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 49 Продуктовата линия на екологичния и селския туризъм се нуждае първоначално от модернизиране (на проектна основа) на наличната инфраструктура в туристическите места, подходящи за тези видове туризъм. Необходимо е да се конкретизират териториите и да се обявят за приоритетно инфраструктурно и стимулирано суперструктурно развитие. За посочените райони да се подсигурят системи за водоснабдяване, канализация, енергоснабдяване, транспортна достъпност, маркирани маршрути, посетителски центрове, наблюдателници и други; да се осигури подготовка на професионални водачи и екскурзоводи в областта на екологичния и селския туризъм; да се дефинират тематични продуктови ядра като „България: емоцията на екопътеките”, „България: страсти и билки”, „България: птичият рай”, „Българско село: даровете на природата” и други. » За културно-познавателния туристически продукт „Подмладяване“ на продуктовата линия на културния туризъм чрез основна реставрация на голяма част от паметниците на културата в страната и модернизация на тяхната физическа среда; възстановяване и поддържане на местни културни традиции (обичай и събития); подобряване на транспортната достъпност до туристическите ресурси с културен характер. Развитието на религиозния туристически продукт на дестинацията е свързано с реставрация на западналите религиозни обекти на територията на страната (манастири, църкви, джамии и светилища); откриване и припомняне на религиозни митове, легенди, предания, вярвания, ритуали, свързани с историята на съответните обекти; създаване на подходяща суперструктура (места за настаняване и изхранване) към или в рамките на съответните религиозни обекти. В съдържателно отношение продуктовата линия на българския религиозен туризъм следва да се развива в три основни направления: тематични религиозни маршрути (“България: Ставропигиалните манастири”; “България: Поклонение пред чудотворните икони” и други); събитийни религиозни туристически продукти (“България: поклонение на Кръстова гора” и други); стационарни религиозни туристически продукти (“България: лечение на осветени аязма и пред чудотворни икони” и други). » За здравния туристически продукт: Формиране на тематични здравни туристически продукти с лечебни ядра като „Урология”, „Астма”, „Остеоартрит”, „Гинекология” и други, както и създаване на тематични здравни туристически продукти с „уелнес” ядро от вида на „Красиви и стегнати”, „Уравновесени и спокойни”, „Стройни и здрави”, „Силни и енергични”. » За специализираните нишови продукти: Развитието на продуктовата линия на спортния туризъм налага усъвършенстването и разнообразяването на съществуващата специализирана спортна техническа база. Освен обновяването на амортизираните налични спортно-технически съоръжения, е необходимо да бъдат изградени и нови. В стратегически план тази продуктова линия следва да се развива в три основни направления: тренировъчни спортни туристически продукти; развлекателни спортни туристически продукти; спортни туристически продукти със събитиен характер. В стратегически план продуктовата линия на хазартния туризъм на България има потенциал за развитие по-скоро в комбинация с другите основни продуктови линии (летен морски ваканционен туризъм, зимен планински ски-туризъм, спортен туризъм, делови туризъм) отколкото самостоятелно. ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 50 България следва да се раздели с провинциалното си самочувствие на втора категория делова туристическа дестинация и да комерсиализира по-успешно сравнително добрата си материално-техническа база за конгресно-конферентен туризъм. В това отношение е необходимо с общите усилия на всички заинтересовани субекти да се формулират продукти в следните направления: „България: конгресна сцена”; „България: място за делови събрания и срещи”; „България: място за инсентиви” и други. Развитието на панаирната туристическа продуктова линия на България е свързано преди всичко с привеждане на амортизираната материална база в съответствие с богатата на идеи панаирна палитра на страната. Необходима е модернизация на строените за други цели сгради, но използвани и за изложения. Наложително е осъвременяване на функционалното оборудване на изложбените площи, а така също и подобряване на тяхната достъпност за изложители и посетители. 7.2. Ценова политика България се възприема на основните пазари като евтина туристическа дестинация, показват проучванията от последните години. Това повишава конкурентоспособността й на междуна- родния туристически пазар, но същевременно привлича нискостатусни групи, от които се реализират ниски приходи на легло и туристоден. Въпреки това, чуждестранни туристически експерти и туроператори препоръчват страната ни да запази позициите си на достъпна дестинация. Налагането на България като луксозна дестинация зависи най-вече от състоянието на туристическата инфраструктура и възможността й да задоволи изискванията на платежоспособните туристи, а към момента тя не може да изпълни тези условия. Ориентирането към платежоспособните сегменти трябва да става постепенно, така че да се запази високата удовлетвореност от преживяването. Стъпка към това е привличането на потребителите със средни доходи. Необходимо е да се популяризират разнообразни направления и висококачествени услуги и места. Извън цената, като основни конкурентни предимства на България могат да бъдат комуникирани относителната й близост до основните генериращи пазари; достъпността по въздух (кратки и евтини полети), възможностите за практикуване на специализирани видове туризъм и т.н. 7.3. Дистрибуция Дистрибуцията на България като туристическа дестинация следва да бъде подчинена на осигуряването и поддържането на максимална достъпност на целевите потребители до предлаганите туристически продукти. Необходимо е да се има предвид, че днешните потребители се „свързват“ директно с туристическите продукти чрез използването на интернет и социалните медии и не са напълно зависими от посредници за сделките си. Дистрибуционната система на страната следва да отразява съвременните промени и тенденции в разпределението на туристическите продукти. В голямата си част конкретната реализация на туристическия продукт на дестинацията става чрез каналите за дистрибуция на местата за настаняване. Съвременните онлайн канали, чрез които се дистрибутира хотелския продукт на туристическите дестинации, в т.ч. на България са: уеб-базираните резервационни системи – WBE (Web Booking Engines); глобалните дистрибуционни канали – GDSs (Global Distribution Channels); ОПА (Онлайн пътнически ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 51 агенции) (OTAs / Online Travel Agencies). Наред с електронните канали постоянно се появяват нови, хибридни форми на системи, работещи в областта на хотелските резервации. Днес онлайн дистрибуционните канали обхващат 50% от хотелските резервации в Европа и 30% от тези в Близкия Изток и Северна Америка. Въпреки ръста на онлайн дистрибуцията в туристическата индустрия обаче, много хотели в България все още не използват целия потенциал на сайтовете си за активиране на директни продажби и завоюване на предимство пред конкуренцията. Все по-активни на онлайн пазара стават мета-търсачките. Мета-търсачката филтрира цени и заетост от хотели на други сайтове и извежда сборните резултати на едно място. Примери за мета-търсачки са Webjet, Tripadvisor, Trivago и най-вече Hotelscombined.com. Социалните медии все повече се използват от българските хотелиери като важен източник на информация и реклама. Сравнително ниската им цена ги превръща в полезен инструмент за оптимизиране на заетостта на хотелите. Използват се от туристическите организации и като едно от най-добрите средства за реклама. Повечето хотели в България присъстват в поне една социална мрежа, с което преследват по-висока популярност. Опитват се да използват съдържанието, написано от потребителите като маркетингов инструмент, с който да привличат нови гости. Най-често използваните социални медии от българските хотелиери са Facebook,Twitter и Instagram. Изборът на приоритетни канали за дистрибуция на българските хотели силно зависи от вида им. Така например морските ваканционни хотели си осигуряват туристи основно по дого-вори с туроператори – над 80% от реализираните нощувки се осигуряват от туроператори. Дистрибуцията на хотелската база чрез големи и малки туроператори носи относителна сигурност на хотелиерите в България, но води до невъзможност да се ползват гъвкаво големи контингенти чрез други алтернативни канали за дистрибуция, в т.ч. и електронни канали. Много от хотелиерите в България използват електронните канали все още само за продажби в последната минута и дозапълване на останалите свободни места. През 2014 г. едва 3.7% от нощувките са реализирани през онлайн канали. Друг проблем за българските хотели е, че България е трудно достъпна за индивидуалните неорганизирани туристи, предпочитащи онлайн резервациите. От една страна това е заради по-слабото присъствие онлайн, а от друга – защото страната все още е трудно достъпна по въздух. Нискобюджетните превозвачи са необходимо условие за увеличаване на туристите. За разлика от ваканционните хотели, при които продажбите чрез онлайн канали са все още много малък дял, при бизнес хотелите те не само са основен източник за резервации, но и техният дял непрекъснато се покачва – от 34% през 2013 г., до 40% през 2015 г. и 45% през 2016 г. При планинските хотели влиянието на туроператорите не е толкова голямо, колкото при морските ваканционни хотели. За разлика от тях планинските хотели разчитат и на собствените си сайтове за привличане на клиенти. Сайтовете им са функционални, с атрактивен дизайн и разнообразие от оферти. Предимствата на дистрибуционната политика на България се изразяват в използване на стратегия за мултиканална дистрибуция на хотелския продукт и засилващо се използване на онлайн каналите за дистрибуция на продукта, особено при планинските хотели и бизнес хотелите. Наблюдават се също обаче силна зависимост на дистрибуцията на морския ваканционен продукт от големите чуждестранни туроператори; много слаби собствени ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 52 сайтове, без добра визуализация, с недостатъчна и неактуална информация и проблеми в процеса на онлайн резервация (често заради използването на хотелски софтуер, който е с малко опции и затруднява резервациите); оскъдно предлагане на програми за лоялни клиенти (особено за морските ваканционни хотели); слабо присъствие в социалните мрежи. 7.4. Промотиране Промотирането на България като туристическа дестинация (или т.нар. национален туристически маркетинг /НТМ/) се финансира със средства от националния бюджет, а след 2011 г. и по проекти по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. Общият размер на средствата за маркетинг и реклама от националния бюджет за 2006-2016 г. е 131.6 млн.лв. 46 . По ОПРР, между 2009 г. и 2016 г., са изплатени средства в размер на 45.1 млн. лв. (БФП общо – средства от ЕС и национално съфинансиране) 47 ФИГУРА 17. ФИНАНСИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ТУРИСТИЧЕСКИ МАРКЕТИНГ, 2006-2016 Г. (МЛН.ЛВ.) Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|