Проект на актуализирана национална стратегия за
Изтегляне 2.1 Mb. Pdf просмотр
|
| Източник: МТ, ИСУН 2007-2013 г., в данните за финансирането по ОПРР сумите са посочени в годината на завършване на проектите Ефективността на разходите за НТМ е неустойчива във времето, а в някои години, заради липсата на ръст в посещенията на чуждестранни туристи, стойностите са дори отрицателни. Налице е потенциал за повишаване на ефективността на маркетинговите инвестиции. Препоръчителни са подобрения в планирането, както и цялостно управление на средствата за туризъм, включително на проектите на общините. Заключенията от оценките на НТМ показват, че на всички пазари (с изключение Русия и Украйна) са нужни усилия за конкретизация на имиджа на България като туристическа дестинация. С оглед на това националните институции в сферата на туризма трябва да вземат стратегическо решение как желаят да бъде възприемана страната ни като туристическа дестинация в чужбина и у нас и да стартират устойчив във времето процес на налагане на избрания имидж. От значение е комуникацията във връзка с имиджа на целевите пазари (които и да са те) да е идентична за всички пазари за постигане на единен и положителен имидж на България в чужбина. Продуктовата реклама, от друга страна, трябва да е прецизирана според конкретните интереси и нужди на всеки от целевите пазари. В 46 Данни на МТ 47 ИСУН, 2007-2013 г., плащания 0 5 10 15 20 25 30 35 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г. 2016 г. м л н.л в. Национален бюджет Средства от ЕС ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 53 държавите, в които разпознаваемостта на предлагането е по-ниска, е добре България да не се налага като морска дестинация, а да се търси USP (unique selling proposition) на страната. Това ще допринесе за постигане на диверсификация на търсенето и разширяване на дейността извън активните сезони. На повечето пазари преобладава мнението, че рекламата на страната ни не е достатъчно различима и конкретна. Необходимо е рекламните форми еднозначно да се свързват с България. Страната ни трябва да се рекламира с конкретни обекти – интересни, екзотични и непознати, представени по провокиращ въображението начин, още повече на пазари, които са претенциозни по отношение на туристическите си пътувания (напр. Швеция). Особено неразличими са морските пейзажи и рекламата на спа туризма, които могат да представят която и да е държава с такъв продукт. На всички пазари обаче прави впечатление рекламата на културните обекти. Препоръчително е в бъдеще да се мисли за реклама на България основно чрез култура. Това ще удовлетвори изискванията за ясна връзка на рекламата с дестинацията и нуждата от представяне на интересни и непознати възможности. При планирането на рекламни кампании, независимо кои са пазарите, е необходимо да бъдат спазвани следните принципи: 1) да бъдат залагани ясни, конкретни и измерими цели; 2) кампаниите да бъдат по-добре таргетирани, особено когато са продуктови; 3) целите и целевите групи да са в съответствие с общата стратегическа политика на България за популяризация на страната като туристическа дестинация за постигане на последователност в представянето и устойчивост на ефектите. При провеждането на рекламни кампании трябва да се търси по-добро взаимодействие с туроператорите във връзка с конкретните рекламирани туристически продукти (например да им се предоставя допълнителна информация за обекти и условия на ползване), така че да могат да удовлетворят интереса на потенциалните туристи. Рекламните форми на България (независимо дали са част от НТМ или не) въздействат върху конкретните намерения за почивка у нас. Влиянието е най-голямо върху пазари, които са по- слабо запознати със страната ни като Франция, Швеция, Великобритания. Разликите в намеренията за пътуване между срещали и несрещали реклама са по-ниски в традиционните генериращи пазари – Русия, Украйна, Полша. Това означава, че има повече смисъл България да се рекламира по-активно на пазари, на които не е особено популярна като дестинация и да предвиди поддържащи кампании чрез представяне на конкретни интересни продукти на традиционните пазари. При планирането на рекламни кампании трябва да се има предвид, че макар рекламата да влияе позитивно на декларативните намерения за пътуване, тя е на последно място сред факторите за избор на дестинация. Водещи за избора са изгодната оферта и препоръката от близък. Изключение от това правило прави само Великобритания, където препоръката е първи фактор за избор на дестинацията. Макар рекламата по телевизията и в интернет, както и листовките, каталозите и брошурите, да са сред комуникационните канали с най-голям обхват, при медия планирането на следващи рекламни кампании не следва да се залага единствено на традиционните медии (в т.ч. и интернет). От полза би било да се търсят възможности интересът към страната да се провокира от уста на уста, чрез блогове, споделяния в социалните мрежи, лидери на мнение сред определени целеви аудитории. От изключителна важност е работата с туроператорите за повишаване на тяхната информираност за страната и увеличаване на предлагането, както ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 54 и взаимодействието с журналистите с ресор туризъм в съответните държави за подобряване на имиджа на България чрез материали в уважавани медии. В тази комуникация обаче е необходима регулярност – не би следвало да се осъществява на кампаниен принцип, както досега, ако МТ желае да има устойчив ефект в бъдеще. Към настоящия момент спешна нужда от редизайн и актуализация има официалният туристически портал, който следва да бъде основен инструмент за промотиране на страната. Той трябва да бъде преработен така, че да представя България по модерен начин, сходен с този на основните конкуренти. 8. ИНФОРМАЦИОННА ОСИГУРЕНОСТ Анализът на наличните информационни масиви с отношение към туризма показва, че информационната среда страда от системни недостатъци. Въпреки че националната статистическа система (в частност НСИ) и други административни органи събират, обработват и разпространяват голям обем статистически и други данни с отношение към туризма, към настоящия момент съществуват сериозни проблеми с информационното осигуряване на сектора, поради липсата на единна точка за достъп и систематизирано представяне на цялата налична информация. Информационното осигуряване на туристическия сектор като цяло не е на необходимото равнище по отношение на всички видове информация – административна, нормативна, статистическа и маркетингова. Проблемите са от методологическо, инфраструктурно, технологично и институционално естество. Разпръснатостта, липсата на координация по отношение на методологията, съхранението и предоставянето на данни затрудняват неимоверно обобщаването, систематизирането и синтезирането на информацията за туризма (в частност на ниски регионални нива и особено по туристически райони). Следователно може да се твърди, че анализът и управлението на развитието на туризма в България се извършват в условията на слаба информационна осигуреност, което води до затруднения при вземането на информирани управленски решения. Липсата на систематизирана и лесно достъпна информация води и до вземане на решения на микро ниво при ниска степен на информационна осигуреност. Стъпка към преодоляването на тези проблеми следва да е функционирането на Единната система за туристическа информация. 9. УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО И УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ Приложението на високи стандарти, норми и изисквания чрез въвеждането на различни системи за управление и сертифициране на качеството са стратегически подходи в управлението на туристическите предприятия и дестинациите. Те осигуряват интегритета на националния туристически сектор, гарантират устойчивостта на туристическите практики и налагат дългосрочни приоритети. Независимо от начина, по който са имплементирани, подобни системи изискват синхронизация и добра координация между всички заинтересовани страни в туристическия сектор. Настоящата тенденция на развитие на туризма в световен мащаб крие значителни екологични, социални и икономически рискове за дестинациите. С оглед на това става все по- ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 55 важно, в допълнение към системите за управление на качеството, да бъдат въвеждани и системи за управление на устойчивото развитие на дестинациите и туристическите бизнеси. В България съществуват няколко доброволни системи за сертифициране на устойчивото развитие на туристическите предприятия 48 . Част от тях принадлежат към по-мащабни международни сертификационни програми за оценка на качеството/ устойчивото развитие и/или специализирани еко-етикети. Сред тях са: „Син флаг“, PAN Parks (Пан Паркс), Сертификат „Зелена къща”, „Автентична България“, Регионален знак за качество „Стара планина”, Регионална марка „Странджа“, Регионална марка „Ломовете“, Марка Природен парк „Врачански Балкан”, както и други системи за екомаркировка – Националната схема за екомаркировка, системата за управление „Екохотел“, сертификация в съответствие със стандарта „Зелен глобус“. През 2012 г. Министерство на икономиката, енергетиката и туризма разработва проект „Стимулиране на качеството и устойчивото развитие на туристическите предприятия”, в рамките на който са разработени Национална система за сертифициране на качеството на туристическите услуги и Национална система за оценка на устойчивото развитие на туристическите предприятия, както и правила и механизъм за сертифициране и контрол за всяка от системите. Към момента стандартите са внесени в Българския институт за стандартизация, но не са получили статут на БДС (Български държавен стандарт). Системите за сертифициране и устойчиво развитие на туризма са важно конкурентно предимство на туристическите предприятия. Те гарантират качествените характеристики на предлаганите туристически услуги. Към момента обаче у нас няма конкретна политика по отношение на управлението на качеството и устойчивостта в развитието на туризма. Нормативната база в туризма засяга само формално тези проблеми, без да предвижда конкретни действия в тази насока. Разработените през 2012 г. национални системи за сертифициране на качеството и устойчивото развитие на туристическите предприятия не са въведени. На България са необходими конкретни и бързи стъпки в тази посока, така че да може да се конкурира успешно с дестинации като Австрия, която благодарение на едни от най-строгите и добре изпълнявани изисквания по отношение на околната среда, е на шесто място по екологична устойчивост в света 49 10. ФИНАНСИРАНЕ Осъществяването на туристическата политика на България се финансира чрез следните източници: Отчетите за изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП) към Държавния бюджет, част „Разходи по функции по консолидираната фискална програма“, функция 48 Стимулиране на качеството и устойчивото развитие на туристическите предприятия, 2012 г., Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 161РО001/3.3-01/2008 „Подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване", Оперативна програма „Регионално развитие" 2007-2013 г. 49 Horwath HTL, Hotel And Tourism Market Report, Austria & Salzburg & Vienna, 2014 Държавен бюджет Общински бюджети Донорски програми Собствени средства на бизнеса Туристически сдружения Други ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 56 „Икономически дейности и услуги“, Група Д „Туризъм“, показват неравномерно държавно финансиране, което е в противоречие с добрите практики на развитите туристически държави. Годините с най-много средства за туризъм са тези с най-голямо финансиране по европейските фондове. ФИГУРА 18. ИЗРАЗХОДВАНИ СРЕДСТВА ЗА ТУРИЗЪМ, ПО ГОДИНИ И ПО ПЕРА, 2008-2015 Г. Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|