Проект на актуализирана национална стратегия за
Изтегляне 2.1 Mb. Pdf просмотр
|
| Източник: НСИ Структурата на заетостта в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ по основни демограф- ски показатели се различава значително от тази на национално ниво. 60% от състава на сектора са жени, при 53% на национална база. Почти 70% от заетите в „Хотелиерство и ресторантьорство“ са до 44 години, а над 40% - до 34 години. На национално ниво заетите до 44 г. са около 55%. Основен дял от заетите в сектора са със средно образование с придобита професионална квалификация – 42% (при 36% на национално ниво). Секторът не успява да привлече достатъчно висшисти – делът им е два пъти по-нисък (16%) в сравнение с този на национално ниво (32%). Актуалните данни за средната брутна месечна заплата на наетите лица в сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ показват, че макар да е в тенденция към нарастване в последните години, заплащането в сектора за 2015 г. е с 35% по-ниско от средното за страната 35 . По данни на НСИ за 2015 г. различието в заплащането по пол за сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ е 11.8% и почти не се променя през годините 36 Обяснение на регистрираните по-ниски трудови възнаграждения в сектора може да се търси в структурата на работните места (висок дял на позиции, изискващи по-ниска квалификация, и съответно получаващи по-ниско заплащане), наличието на допълни плащания (бакшиши и други форми на допълнителни плащания от страна на работодателите – нощувки, храна и други), методология на отчитане (извън отчетността остават някои високоплатени групи като туроператорите, туристическите агенти, служителите във фирми, изготвящи туристически анализи и реклама и др.), сивия сектор. 35 НСИ, Краткосрочна статистика на заетостта и разходите за труд, Месечни данни - средна брутна месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности 36 НСИ, Годишна статистика на заетостта и разходите за труд, Структурни индикатори, Различие в заплащането по пол, 2011-2015 г. 0 20 40 60 80 100 120 140 160 180 2008Q1 2008Q2 2008Q3 2008Q4 2009Q1 2009Q2 2009Q3 2009Q4 2010Q1 2010Q2 2010Q3 2010Q4 2011Q1 2011Q2 2011Q3 2011Q4 2012Q1 2012Q2 2012Q3 2012Q4 2013Q1 2013Q2 2013Q3 2013Q4 2014Q1 2014Q2 2014Q3 2014Q4 2015Q1 2015Q2 2015Q3 2015Q4 в хи л ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 37 ФИГУРА 15. СРЕДНА БРУТНА МЕСЕЧНА ЗАПЛАТА НА НАЕТИТЕ ЛИЦА ПО ТРУДОВО И СЛУЖЕБНО ПРАВООТНОШЕНИЕ В СЕКТОР „ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО“ (СХР) И НА НАЦИОНАЛНА БАЗА, 2008-2015 Г. Източник: НСИ В заключение може да се каже, че изключително интензивното и мащабно разрастване на легловата база без съответстващо нарастване на туристическите потоци води до непрекъснато задълбочаване на проблема с наемането и задържането на квалифицирани кадри дори в рамките на главните сезони за морския и зимния планински туризъм. Със своята сезонност секторът представлява неблагоприятен пазар за кадри. Това води до изразена мобилност на работната сила, чиято основна мотивация е заемане на работни места с по- добро заплащане в чужбина. Проблеми на професионалното обучение От гледна точка на професионалното образование и професионалните компетенции, акцентът се поставя върху подготовката на кадри с общообразователни нива до ІV ниво на професионална квалификация, съгласно Националната квалификационна рамка на България, без обаче да има яснота какви потребности от какви „секторни” професионалисти и на какво образователно равнище има сектор „Туризъм”. Независимо от този факт, в страната функционира разгърната система за обучение, квалификация, повишаване на квалифи- кацията и преквалификация на кадри, които имат отношение към туризма, включително техници, кулинарни специалисти, а по намерения на МОН и специалисти по културата и т.н, включваща както държавни, така и мощни частни структури. По данни на МОН за 2013/2014 г. броят на училищата, в които се извършва обучение по професии от Списъка на професиите за професионално образование и обучение е 488. По данни на НАПОО към 11.2016 г. има 1039 лицензирани центрове за професионално обучение (ЦПО). От тях ЦПО с лицензии по професии от професионално направление „Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“ са 666, а ЦПО с лицензии по професии от професионално направление „Пътувания, туризъм и свободно време" са 402 37 . В периода 2006-2015 г. са издадени лицензии за 1693 професии и 3644 специалности. По статистика на НАПОО 38 в периода 2011-2015 г. в професионални направления „Хотелиерство, ресторан-тьорство и кетеринг“ и „Пътувания, туризъм и свободното време“ са обучени 8 229 души за придобиване 37 НАПОО, Регистър на центровете за професионално обучение 38 НАПОО, Статистика на обучените лица по години 0 200 400 600 800 1000 ян у. 08 ап р. 08 юл и.0 8 ок т. 08 ян у. 09 ап р. 09 юл и.0 9 ок т. 09 ян у. 10 ап р. 10 юл и.1 0 ок т. 10 ян у. 11 ап р. 11 юл и.1 1 ок т. 11 ян у. 12 ап р. 12 юл и.1 2 ок т. 12 ян у. 13 ап р. 13 юл и.1 3 ок т. 13 яну. 14 ап р. 14 юл и.1 4 ок т. 14 ян у. 15 ап р. 15 юл и.1 5 ок т. 15 Общо СХР ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 38 на степен на професионална квалификация и още 15 063 души за придобиване на част от професия. Независимо от това работодателите не могат да си осигурят необходимите им професионалисти след завършване на образованието. В България има наситена мрежа от звена и институции, занимаващи се с професионално обучение, както и създадена учебна документация за почти всички специализирани и неспециализирани професии, пригодни за сектора. Налице са възможности за осигуряване на финансиране в рамките на различни европейски програми и фондове. Образователният процес е структуриран в полза на практическото обучение (чл. 29 от Закона за професионалното образование и обучение регламентира, че часовете за обучение по практика са не по-малко от 70%, 60% и 50% от общия брой в зависимост от степента на професионална квалификация на съответната специалност от професия). Основен недостатък на професионалното образование е широкообхватността на дисципли- ните, вместо тясната професионална специализация. Проблеми на висшето образование Туристическият бизнес зависи в голяма степен от висшето специализирано обучение, за да може да се развива в съответствие със световните тенденции, да решава стратегически въпроси за пазарно присъствие и доходност, да съдейства за опазване на уникални природни и антропогенни ресурси, предоставяйки качествени услуги с помощта на висококвалифицирани професионалисти. По данни на МОН за броя на обучаваните студенти и докторанти в акредитираните висши училища към 10.2016 г., в Професионално направление 3.9 „Туризъм“ се обучават общо 5 460 студенти и 18 докторанти. Значителна част от студентите, които се очаква да търсят реализация в сферата на туризма – общо над 74 000 (МОН, 10.2016 г.), получават своята квалификация в други професионални направления: Икономика, Администрация и управле- ние, Науки за земята, История и археология, Обществени комуникации и информационни науки, Хранителни технологии. Сред ключовите предимства на висшето образование са стремежът за усъвършенстване на учебната документация за постигане на по-висока степен на съответствие между квалификационна характеристика, учебен план, учебни програми и специфика на професионално направление „Туризъм“ и прилагането на иновативни методи в процеса на обучение със стремеж да се следват добрите национални и чуждестранни практики. Като значими недостатъци могат да се отбележат значителните несъответствия между образователен капацитет на база ресурси на висшите училища и готовност на туристическия бизнес в страната да предостави адекватни работни места на завършилите висше образование по съответните ОКС, несъответствията между научната специалност на преподавателя и преподаваните от него профилиращи туристически дисциплини, както и нарушаването на баланса между теоретична и практическа подготовка по ОКС. 6.5. Обобщение Туристическа дестинация България формира своето национално конкурентно предимство на основата на екстензивното използване на природните си туристически ресурси и на ниската факторна себестойност. Доминирането на двете факторни сили предопределя взаимоотно- ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 39 шенията между детерминантите и произтичащата от тях динамика на националното конкурентно предимство, както следва: » Липсата на надеждни специализирани механизми за устойчива валоризация на природните туристически ресурси и ниската факторна себестойност позволяват фирмена стратегия и съперничество в отрасъла предимно по линия на ниската цена за сметка на качеството на туристическите продукти. » Обвързаните с ниската цена фирмена стратегия и съперничество в отрасъла формират имидж на България като евтина туристическа дестинация („дестинация стока”). Подобен имидж привлича туристическо търсене от страна на туристи с нисък социален статус, ниски платежни възможности и ниска потребителска култура. » Непретенциозното туристическо търсене на хора с ниски платежни възможности налага като приоритет в инвестициите увеличаването на капацитета на туристическата супер- структура за сметка на нейното качество. Заплащането на заетите в туризма се задържа на ниско равнище, което води до изтичане на квалифицирани кадри от индустрията. Търсенето не стимулира растежа и задълбочаването на свързаните и подкрепящите туризма индустрии в България. Тези изводи дават основание да се твърди, че институциите в България трябва да развият своя капацитет, за да разширят и усъвършенстват предимствата на страната като туристическа дестинация. Системата от детерминанти на туризма в този момент няма уникални характеристики и е източник на неустойчиво конкурентно предимство. В случай че скоростта и ефективността на развитието на страната като туристическа дестинация се запазят, България трудно може да вземе преимущество пред основните си конкуренти, нито в близко бъдеще, нито в по-далечен план. 7. МАРКЕТИНГОВ МИКС НА БЪЛГАРИЯ КАТО ТУРИСТИЧЕСКА ДЕСТИНАЦИЯ Продуктовата палитра на България като туристическа дестинация е анализирана чрез концепцията за жизнения цикъл на туристическата дестинация. Предложената крива на жизнения цикъл на България като туристическа дестинация е резултат от наслагването на жизнените криви на конкретните продуктови линии на дестинацията. Разгледани към настоящия момент, продуктите се позиционират спрямо своя цикъл на живот както следва: ФИГУРА 16. ПОЗИЦИИ НА ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ПРОДУКТОВИ ЛИНИИ НА БЪЛГАРИЯ СПРЯМО ФАЗИТЕ НА ПРОДУКТОВИЯ ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 40 Легенда: МРТП морски рекреативен туристически продукт ВТП винен туристически продукт ЗПСТП зимен планински-ски туристически продукт ФСТП фестивален и събитиен туристически продукт ЕТП екологичен туристически продукт СТП спортен туристически продукт СТП селски туристически продукт ГТП голф туристически продукт ЗТП здравен туристически продукт ЛТП ловен туристически продукт КПТП културно-познавателен туристически продукт ХТП хазартен туристически продукт РТП религиозен туристически продукт ДТП (MICE) делови туристически продукт Състоянието на продуктовата оферта на България се обвързва както с по-устойчиви и по-силно конкурентноспособни продуктови линии и техни форми, така и с по-неустойчиви и по-слабо конкурентноспособни. Към настоящия момент в продуктовата палитра на дестинация България доминират два туристически продукта – морски рекреативен туризъм по формулата „слънце, море, плаж“ и планински зимен ски туризъм. Те формират основната част от туристическото предлагане на България и до голяма степен оформят облика на страната като дестинация за масов туризъм. Дестинацията развива и алтернативни видове туризъм, кореспондиращи със специфичните интереси и потребности на туристите. Сред тях приоритетни са културният и здравният туризъм. Останалите видове туризъм могат да бъдат обособени като специализирани нишови продукти. Това са спортният и градският развлекателен туризъм, круизният туризъм и деловият (MICE) туризъм. 7.1. Продукти Приоритетни продукти Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|