Проект на актуализирана национална стратегия за

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 41 на туристи от третата възраст и на семейства с деца не само от конкретния туристически обект, но и от района на курорта, в който се намират тези обекти.
В начална форма на развитие е яхтеният туризъм. Независимо от факта, че основните предпоставки за развитие са налице – наличие на пристанищни комплекси, кейове, пристани и хидротехнически съоръжения, яхтеният туризъм се характеризира се редица слаби страни.
Основните от тях са: недостатъци в нормативната база, засягаща морската индустрия и яхтинга; проблемна сигурност и безопасност за туристите, поради липса на съвременни сателитни обслужващи звена в пристанищата; липса на рекламна стратегия и на национална реклама за яхтения туризъм; недостатъчно квалифициран персонал на яхтените пристанища.
Планински туристически продукт
Планинският туризъм в България включва няколко основни видове туризъм: стационарна рекреация, пешеходен туризъм, приклю- ченски туризъм и зимни спортове, комбинирани често с елементи на бизнес, спа, културен, познавателен туризъм.
По количествени и качествени параметри зимните спортове заемат ключова позиция, което се определя от масовото търсене и предлагане в големите зимни туристически курорти на
България. Ски ваканциите привличат значително количество организирани чуждестранни туристи и генерират основна част от приходите от планински туризъм в страната. Към това се добавят и големи инвестиции, насочени към изграждането на модерни настанителни съоръжения и туристическа инфраструктура в трите зимни ски центъра с национално и международно значение – Банско, Боровец и Пампорово
40
. Освен трите големи ски центъра има и около 40 по-малки ски курорта, които предлагат евтина алтернатива на големите курорти и са ориентирани основно към вътрешния пазар.
Стационарната рекреация се предлага на вътрешния пазар. Тя е широко разпространена и се практикува преди всичко през лятото.
Приключенският туризъм бързо печели популярност, но засега се развива като индивидуален туризъм или под формата на специализирани туристически пакети за малки групи от български и чуждестранни туристи. Тенденцията е благоприятна, защото от една страна диверсифицира масовия планински туристически продукт в националните ни планински курорти, а от друга – вниманието се насочва и към малки, непознати досега дестинации.
Предимствата на планинския туризъм на България се изразяват в добре запазената и чиста природа в планините, наличието на защитени територии със съхранено биоразнообразие в съчетание с антропогенни ресурси и изградената модерна суперструктура в основните ни зимни курорти. Важно конкурентно предимство е ниската цена на туристическите пакети, която е основен мотив за избор на почивка за много от туристите на целевите пазари.
Предимство е и положителният имидж на световния туристически пазар на курортите Банско,
Боровец и Пампорово като отлични дестинации за зимни спортове с много добро съотношение между цена и качество на предлаганите услуги.
Основни недостатъци на продукта са сравнително малката дължина на ски пистите в местата за ски-туризъм; диспропорцията между капацитета на местата за настаняване, капацитета на
40
М. Малчев,Чавдар Сотиров, Планински туризъм, Университетско издателство „Епископ Константин
Преславски― Шумен, 2015

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 42 ски-пистите и капацитета на лифтовете в националните ски курортни комплекси (Банско); компрометираната транспортна инфраструктура и затрудненото придвижване на туристите с обществен транспорт в отдалечените селски и планински райони, липса на достъп за хора с увреждания; липсата на означения (или означения само на кирилица); недостига на квалифицирани кадри, както и недостатъчното рекламно представяне на българския планински туризъм
41
Елемент от планинския туристически продукт е и еко туризмът. Той е относително слабо развит у нас, въпреки наличието на национални и природни паркове и резервати и преминаващите през територията на страната международни туристически маршрути.
Продуктът има потенциал за развитие предвид факта, че общините, които могат да развиват селски и еко туризъм заемат над 55% от територията на България.
В страната има сравнително добра мрежа от планински пътеки, изградена и поддържана паркова инфраструктура за туризъм и рекреация, интерпретативни маршрути, както и условия за настаняване в къщи за гости и туристическа база, съобразена с особеностите на районите.
Налице са и сертифицирани туристически обекти с регионални марки (ПП „Странджа“).
Местните общности са високо мотивирани за съвместна работа и обогатяване на туристическите услуги в районите на защитените територии. В подкрепа на екологичния туризъм са провежданите научни и научно-приложни дейности в защитените територии по разнообразни програми и проекти за дългосрочно опазване, защита и за възстановяване на популации, мониторинг на биологичните видове, развитие на мрежата от защитени територии.
Като ключови слаби страни могат да бъдат отбелязани хаотичното застрояване с места за настаняване, несъобразено със специфичната за района архитектура; небалансираното развитие и неблагоустроеност на селищната мрежа, неразвита туристическа инфраструктура във вътрешността на дестинациите за екотуризъм; компрометираната пътна инфраструктура и обозначителни табели – недостъпни и трудни за посещение горски територии, информационни табели с непълна и подвеждаща посетителя информация; лошото състояние и неподдържани съоръжения (заслони), замърсяване на поляни и пътеки, лошо сметосъбиране; сравнително слабата посещаемост, поради което преобладаващият брой маршрути са схематични с почти неутъпкани пътеки, които са слабо забележими; слабата заселеност на районите, обезлюдяване, отдалечени от маршрутите и едно от друго села, в които често няма медицинска помощ.
Селският туризъм също е перспективна ниша в туристическия отрасъл. Неговата основна цел е да ангажира населението в селата с допълнителен алтернативен бизнес, който няма да ги откъсне от основното им занимание – земеделието и животновъдството. Селският туризъм предоставя добри възможности за създаване на заетост за немалка част от жителите на селата и за повишаване доходите на хората. Поради своята атрактивност, може да подпомогне процеса на задържане на младежта в селата и да способства за прекратяване на обезлюдяването им.
Като цяло селският туризъм в България все още се намира в ранен етап от жизнения си цикъл, поради което не се наблюдава застрашена екосреда в местата на развитието му. По същата причина обаче е изправен пред редица проблеми като лошо състояние на социалната,
41
М. Малчев,Чавдар Сотиров, Планински туризъм, Университетско издателство „Епископ Константин
Преславски― Шумен, 2015

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 43 техническата и пътната инфраструктура в селата, което затруднява достъпа до местата за отдих, лоши социално-битовите условия в голяма част от селските къщи и принадлежащите дворни места и други. Проблем за сектора, особено в планинските и селските райони, представлява и застаряването и ниската образователна култура на населението.
Селският туризъм, като алтернатива на масовия, от една страна свързва по по-добър начин различните потребности на туристите с природата, културата, историческото наследство, традициите и обичаите, но от друга страна, използва повече уникални и незаменими туристически ресурси. За да не се задълбочат проблемите на масовия туризъм и за да се запазят предимствата на селския туризъм, е нужно да се прилагат строги критерии за осигуряване на устойчивост, като например определяне на допустимо съотношение между броя на туристите и местните жители, ограничаване на достъпа до защитени екосистеми, отчитане и гарантиране на добро равнище на удовлетвореност на туристите и на местните жители.

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: