Проект на актуализирана национална стратегия за

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 25 съсредоточено основно върху инфраструктурата и пътищата, достъпността за хора с увреждания, затрудненията с придвижването и мръсотията.
Изследването по проект „Разработване на стратегия за бранд България и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт” от 2013 г. показва, че на 10-те основни генериращи пазара България има ограничен, еднопластов и „блед“ имидж. Страната ни се възприема главно като изгодна дестинация, която е сравнително лесно достъпна за туристите от изследваните пазари, но няма особени отличителни характеристики.
България е ясно позиционирана в съзнанието на чуждестранните туристи единствено с предлагания морски туризъм (изключение правят гръцки и турски туристи). Планинският и ски туризмът, които са относително често практикувани от чужденците у нас, рядко се асоциират с България.
Данните дават основание да се твърди, че България е популярна основно като дестинация за морски туризъм, както сред чужденците, така и сред българите, пътуващи в страната. Като цяло туристите са със сравнително ниски очаквания по отношение на туристическата услуга, предоставяна у нас и основен фактор за избор на България на този етап като туристическа дестинация остава ниската цена.
5. ТУРИСТИКО-ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ
26
Географското пространство на България (територия и акватория) обхваща площ от близо 111 хил. км
2
(14-о място в Европа, 105-о място в света) и се разполага в крайните югоизточни части на европейския континент. Местоположението на България оказва съвкупно влияние върху разнообразието на нейния природен (респ. туристически) потенциал и рекреационен комфорт.
България има ясно обособени четири годишни сезона и сравнително по-мек климат спрямо този на Централна, Източна и Северна Европа, което е добра предпоставка за развитието й като целогодишна дестинация.
Страната се намира в сравнително гъсто населените, но по-слабо урбанизирани части на
Европа. Тази особеност определя по-ниска мобилност на населението в региона с цел рекреация и туризъм, както и по-ограничен мащаб на туристическите миграции в сравнение с тези в Западна, Южна и Централна Европа. До известна степен този негатив се компенсира от традиционно високия транзитен миграционен поток, който генерират най-вече съседите ни от юг (Турция) и от север (Румъния), както и от близостта на страната до многомилион-ните агломерации на Истанбул (отдалечен на 290 км от българо-турската граница) и Букурещ (на по-малко от 70 км от Русе), които могат да се разглеждат като регионално значими за българския туризъм емитивни центрове.
България има сравнително изгодно екологогеографско положение, което се дължи, от една страна, на преминаването на главния вододел на Балканския полуостров през нейна територия, снижаващ до минимум „импорта на замърсители” върху повърхностния речен отток. От друга страна, трансграничното атмосферно замърсяване от запад, по посоката на
26
Кръстев, В., География на туризма – Варна : Наука и икономика ИУ, 2014 г., ISBN: 978-954-21-0768-2

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 26 движение на което се намира България, не оказва сериозно негативно въздействие
„благодарение на смесването му с по-чисти средиземноморски въздушни маси” (Русев, 2008).
България се намира в един от най-привлекателните региони на Европа, характеризиращ се с голямо разнообразие от природни и културно-исторически ресурси, което й осигурява значим потенциал за развитие на разнообразни форми на туризъм. Същевременно обаче при отчитане на някои качествени характеристики като туристически капацитет, степен на съхраненост, значимост, уникалност, транспортна достъпност, екзотичност и други, в сравнение с водещите туристически държави в Европа, следва да се признаят неговите относително по-скромни измерения.
Като част от Балканския полуостров България се свързва с т.нар. балканизация или изразена социално-политическа нестабилност. Напластявайки се в географските представи и на национална територия, балканизацията по традиция създава негативен стереотипен образ на регионалното позициониране на България, които черти хвърлят „сянка“ върху нейната естествена туристическа привлекателност.
Географското положение на България като фактор и ресурс за нейното туристическо развитие в европейски и субрегионален мащаб (на Балканите) може да бъде окачествено по-скоро като неблагоприятно и с множество нереализирани възможности. С оглед на това е необходима държавна подкрепа на национално и регионално ниво за стимулиране на процеси (свързани с поощряване на икономическата среда, оптимизиране на транспортната достъпност, разширяване на международното сътрудничество, валоризиране на туристичес-ките ресурси и други), които да допринесат за подобряване на цялостното географско позициониране на страната.
На база на териториалната концентрация и видовете ресурси България е разделена на туристически райони.
ФИГУРА 5. ОКОНЧАТЕЛНА СХЕМА НА ТУРИСТИЧЕСКО РАЙОНИРАНЕ

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: