ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 |
ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ СТР. 32 райони (общо) и Рило-Пиринският район. Следователно привлекателни за чуждестранните
пазари са районите, предлагащи масов морски и ски туризъм, както и София като столица и дестинация за бизнес и градски туризъм. Останалите райони, специализирани в алтернативни видове туризъм са по-популярни на вътрешния пазар.
ФИГУРА 10. ПРЕНОЩУВАЛИ ЛИЦА ПО ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ И ПО ГОДИНИ, 2015 Г. (В ХИЛ.)
Източник: НСИ и собствени изчисления През целия период българските туристи реализират по-малко нощувки от чужденците, независимо че като брой пренощували лица са повече. Реализираните нощувки от българи са най-много в местата за настаняване от по-ниска категория – 1, 2 и 3 звезди. С нарастване на категорията нараства и делът на нощувките, реализирани от чужденци. Тенденцията към увеличение в броя на нощувките на българи е видна във всички категории. При чужденците през 2015 г. е регистриран спад в нощувките в обекти с 3 звезди за сметка на нарастване на нощувките в обектите с 4 и 5 звезди.
Данните за реализираните нощувки по туристически райони през 2015 г. показват силна териториална концентрация на нощувките на чужденци.
ФИГУРА 11. РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ ПО ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, 2015 Г. (В МЛН.)
Източник: НСИ и собствени изчисления 0 200 400 600 800 1000 1200 1400
Дунавски
Старо-
планинскиСофийски Тракийски Долината на розите
Рило-
Пирински
Родопски Варненски Бургаски в хи л
Общо
Българи
Чужденци
0 1
2 3
4 5
6 7
8
Дунавски
Старо- планински
Софийски
ТракийскиДолината на розите
Рило-
Пирински
Родопски Варненски
Бургаски в м
л н.
Общо
Българи
Чужденци
ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 33
Основен дял от реализираните нощувки на чужденци са в двата Черноморски района – общо
81% от нощувките на чужденците. От нощувките на българите 40% са в Черноморските райони, а останалите 60% са разпределени относително равномерно, с малък превес на Рило-
Пирински, Старопланински и Софийски райони.
Наблюдава се устойчиво намаление в средната продължителност в брой нощувки за чужденците – от средно 7 през 2001 г. до по-малко от 5 през 2015 г. Спадът следва светов- ната тенденция към редуциране на продължителността на престоя за сметка на броя на пътуванията. При българите продължителността на престоя през годините варира между 2.1 и 2.4 нощувки или почти 2 пъти по-малко от средния брой нощувки на лице при чужденците.
Картината по райони за 2015 г. показва най-продължителен престой на чужденците в районите със специализация морски ваканционен туризъм – по-дълъг в Бургаски (средно 6.7 нощувки на лице) и малко по-кратък във Варненски район (5.8). За българите стойностите са съответно 3.8 и 3.0 нощувки. В
районите, в които са позиционирани ски курортите, средната продължителност на престоя е малко над 3 нощувки за чужденци и около 2 – за българи.
Място за по-дълъг престой за чужденците е и районът Долината на розите (4.0). За българите престоят във всички останали райони е много кратък – 1-2 нощувки.
Сезонност на българския туризъм
Туризмът в България се характеризира с ясно изразена сезонност, особено за групата на чужденците. При българите пътуванията са
по-равномерно разпределени, но отново с изразен пик в месеците юли и август.
ФИГУРА 12. РЕАЛИЗИРАНИ НОЩУВКИ ПО МЕСЕЦИ И ПО ГОДИНИ, 2012-2015 Г. (ХИЛ.)
32
Сподели с приятели: