Проект на актуализирана национална стратегия за

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 30 легловата база в България е с изразена концентрация по Черноморието. Особено след 2009 г. ръстът на легловата база в двата Черноморски района е в пъти по-голям, отколкото при останалите. Това задълбочава още повече териториалните диспропорции и дисбаланси на туристическото предлагане. Крайно неравномерното териториално разпределение на легловата база се отразява неефективно върху целогодишната ѝ използваемост, което практически блокира устойчивата организация на туризма у нас
31
и респективно ефективността на отрасъла.
ФИГУРА 7. БРОЙ НА ЛЕГЛАТА ПО ТУРИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ И ПО ГОДИНИ, 2001-2015 Г.

Източник: НСИ и собствени изчисления
В периода 2001-1015 г. заетостта на легловата база (на основа легладенонощия на обекти в експлоатация) е променлива, но не достига повече от 37% (2013 г.). През 2015 г. е 34%.
Основен принос в заетостта имат висококатегорийните места за настаняване, чиято заетост достига и надхвърля общата за страната (достига до 38% през 2012 и 2013 г.). Местата за настаняване с 1 и 2 звезди са с много ниска годишна заетост – най-високата стойност е 8%,
(2012 и 2013 г.) 3-зведните обекти също са със заетост под средната за страната – между 16% и 25% средногодишно.
Данните за броя нощувки на едно легло годишно (изчислени към 365 дни) показват, че в действителност заетостта е още по-ниска и на национално ниво регистрира траен спад след
2005 г. (107 бр.), заради бързо нарастващата настанителна база. Към 2015 г. средната заетост на едно легло е 65 нощувки годишно общо за всички места за настаняване, 45 – за обекти с 1 и 2 звезди, 62 – за обекти с 3 звезди, и 85 за 4 и 5 звездните.
За последните 15 години е регистрирано повишение от близо 2 пъти в приходите от нощувки общо за всички пренощували лица, при средно 7-10% годишен ръст. За целия период приходите от 1 нощувка са по-високи за чужденци от тези за българите с между 30 и 50%. През
2015 г. приходът от 1 нощувка от българи е средно 38 лв., от чужденци – 55 (т.е. с 43% по- висок), общо – средно 48 лв. Въпреки това, по данни на Евростат (2014 г.), България остава сред най-евтините дестинации в ЕС.
31
Кръстев, В., География на туризма – Варна : Наука и икономика ИУ, 2014 г., ISBN: 978-954-21-0768-2 0
20000 40000 60000 80000 100000 120000 140000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015
Дунавски
Старопланински
Софийски
Тракийски
Долината на розите
Рило-Пирински
Родопски
Варненски Черноморски
Бургаски Черноморски

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 31
ФИГУРА 8. ПРИХОД НА НОЩУВКА ПО ГОДИНИ, 2001-2015 Г. (ЛВ.)
Източник: НСИ и собствени изчисления
Данните по туристически райони показват големи сходства във всички райони с изключение на Софийския. Районът поддържа по-високи приходи от нощувки – средно около 70 лв.
Причината е в преобладаващата най-висока категория (4 и 5 звезди) на легловата база в гр.
София. Останалите райони попадат в по-ниските ценови сегменти – 35-50 лева.
Търсене
В последните 15 години е налице трайна тенденция към повишаване на броя на пренощувалите лица – както българи, така и чужденци. През 2015 г. броят на българите, нощували у нас е с 19% по-голям от този на чужденците. Данните по категории показват предпочитания на българите към обекти с 3 и по-малко звезди и на чужденците – към висококатегорийни обекти.
ФИГУРА 9. ПРЕНОЩУВАЛИ ЛИЦА ПО ГОДИНИ, 2001-2015 Г. (В ХИЛ.)

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: