Проект на актуализирана национална стратегия за

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 16
Показател
мярка
България
Гърция
Турция
Хърватия
Австрия
Франция
Италия
Испания
Словения
8. Средна заетост на легловата база в ХПМН от ЧТ
%
13.0 22.0 33.2 33.5 29.3 15.9 16.0 28.8 27.9 9. Приходи на 1
МП
$
443 664 674 696 685 544 778 829 925 10. Приходи на 1 нощ. за МП
$
240 247 277 445 289 617 304 286 551 11. Приходи на 1 легло в ХПМН от
МТ
$
11 272 19 548 33 051 53 639 30 488 35 196 17 527 29 644 55 308 12. Легла в ХПМН на 1 кв. км. площ
бр.
2.6 6.2 1.0 2.9 7.3 2.4 7.7 3.8 2.2 13. МП на 1 кв. км. площ
бр.
65 183 51 227 324 154 172 136 134 14. Приходи от
МТ на 1 кв. км. площ
$
28 979 121 590 34 583 157 845 221 771 83 863 134 116 113 005 124 330 15. МП на глава от населението
бр.
1.0 2.2 0.5 3.0 3.1 1.3 0.8 1.5 1.3 16. Приходи от
МТ на глава от населението
$
438 1 448 338 2 091 2 126 687 649 1 218 1 213 17. Дял на приходите от МТ в БВП
%
6.4 8.0 3.7 18.1 4.9 1.9 2.2 4.7 5.9 18. Дял на приходите от МТ в износа
%
9.7 26.8 13.4 36.2 9.1 6.1 7.2 14.3 7.5
Източник: посочени са в таблицата, собствени изчисления
Основни конкуренти на България са Гърция, Турция, Хърватия и Австрия. Петте страни се намират в един и същ регион, разполагат със сходни туристически ресурси, на чиято основа формират сходни продуктово-пазарни матрици.
Данните от сравнителния анализ на конкурентоспособността на дестинациите на база на индикаторите в Travel&Tourism Competitiveness Index (TTCI)
12
на Световния икономически форум показват, че България изостава от преките си конкуренти, но по скалата от 1 до 7, към която са приравнени всички показатели, е над средното ниво за изследваните 146 държави.
Основните недостатъци на страната ни са свързани с:
»
Транспортната инфраструктура – самолетен достъп (брой на летищата) и качество на пътната и пристанищната инфраструктура
»
Дефицити на възможности за провеждане на големи международни събития у нас и слаба привлекателност на страната ни в това отношение
»
Устойчивост в развитието на туристическата индустрия и някои проблеми по отношение на бизнес средата (например ниска ефективност на законовата рамка)
»
По-слабо приоритизиране на туризма на държавно ниво
»
Ниска ефективност на маркетинга и брандинга на дестинацията и ограничени разходи за туризъм на държавно ниво
»
Слаба доминация на генериращите пазари
12
World Economic Forum, Travel & Tourism Competitiveness Report, 2015

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 17
Сравнението с конкурентите показва и следните предимства на България:
»
Добра комуникационна и интернет обезпеченост, както и добри здравни услуги в дестинацията
»
По-добро отношение към клиентите в сравнение с Гърция и Хърватия
»
По-добро представяне от Турция и Гърция по отношение на някои съвременни аспекти от обслужването като възможност на ATM устройствата да приемат карти Visa
»
По-добро управление на човешките ресурси в сравнение с Турция и Хърватия (различията идват от дела започващи средно образование за Турция и по-слабото представяне на
Хърватия по отношение на обучението на персонала)
»
Висока конкурентоспособност в ценово отношение
»
Относително висока степен на сигурност
И петте държави имат на териториите си относително малко природни забележителности от списъка на UNESCO, малко защитени видове и малко (с изключение на България) защитени територии. България има нисък индивидуален индекс за качество на природната среда в сравнение с конкурентите, което е сигнал за българското правителство, че са необходими спешни мерки за опазване на природните ресурси на България.
По отношение на наличните културно-исторически ресурси България има най-слаби позиции в сравнение с конкурентите. В Гърция броят на културните обекти от списъка на UNESCO е най- голям – 16, следвана от Турция (12), Австрия (9) и България (7) и Хърватия (6). Хърватия разполага с най-голям брой движими културни ценности (14), следвана от Турция (12).
Австрия, Турция и Гърция са привлекли и най-много големи международни делови събития в последните 2 години – съответно 280, 203 и 125. България, заедно с Турция и Гърция
(съответно 11, 14 и 12), разполага с най-много големи стадиони (над 20 х. места), което показва потенциал за дестинацията да бъде домакин на големи спортни събития.
Според данни от последните проучвания на емитивните пазари в сегмента „ваканция на море“ България е силно конкурентоспособна спрямо черноморските страни. В сравнение със средиземноморските държави страната ни изостава по отношение на предлагането и имиджа, но за сметка на това е по-близо и е по-евтина, което представлява решаващо предимство. Основният конкурент на България в сегмента на почивка на море не само по отношение на предлагането, но и на цената, е Гърция.
В другите продуктови сегменти, като културен туризъм, спа, балнео и уелнес почивки, летни почивки в планината и почивки с походи, голф туризъм, селски туризъм и екотуризъм,
България е по-малко конкурентоспособна.
Въпреки че предлагането на почивки със зимен спорт в България също е по-малко привлека- телно от това на алпийските страни, то се възприема като силно конкурентно в сравнение със страните от Източна Европа. България има две предимства – много по-близо е до Гърция от алпийските страни и е по-евтина дестинация. Страната е класирана на трето място като държава с много добро предлагане на почивки със зимен спорт, след Австрия и Швейцария.
Като цяло проучванията показват, че България има имиджа на ваканционна дестинация с изгодни цени. Въпреки това, на повечето пазари страната е извън топ 10 на предпочитаните дестинации за следващите 1-2 години. Изключение правят Русия и Украйна, където България е направление номер едно, и Полша, където страната ни е на трето място.

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 18
Заплаха за конкурентоспособността на България като туристическа дестинация представлява сходството в избрания път на развитие между нашата страна и ключовите й конкуренти на международния туристически пазар. Основните цели, заложени в техните стратегически документи са:
»
За Гърция: превръщане на Гърция в целогодишна, уникална туристическа дестинация и най-конкурентната в Европа от гледна точка на съотношението „цена – качество“, която изпраща ясен сигнал за удължаване на туристическия сезон чрез развитие на специализирани форми на туризъм и промотиране на нови туристически дестинации, едновременно с големи реформи в областта на образованието в туризма и туристичес-кото законодателство
»
За Турция: подобряване на конкурентоспособността на Турция, увеличаване на пазарния дял и стойността на туристическия бранд на международно ниво; осъществяване и развитие на туристически дейности целогодишно и във всички региони на страната чрез разнообразие от алтернативни видове туризъм; подобряване на качеството в сектора; прилагане на стратегии за промотиране, целящи създаване на последователен, значим и атрактивен бранд на Турция на международно ниво
»
За Хърватия: Подобряване на качеството на настаняването и стремеж към диверси-фикация на туристическата оферта, развитие на нови атракции с потенциал да привлекат регионално и международно търсене, брандиране на националната и регионалната кухня като туристическа оферта, създаване на модерни посетителски центрове към основните атракции, стимулиране на развитието на културни тематични маршрути.
»
За Австрия: три USP (Unique Selling Proposition) на страната – „Алпи, Дунав и езера, градове и култура“ – специфики, с които страната е позната на национално и международно ниво и които и дават предимства в международния туризъм.
Конкурентите на България влагат и значително повече средства в промотирането на националния си туризъм. По данни на OECD
13
бюджетите са:
»
За Гърция: бюджетът за туризъм на Министерството на икономиката, развитието и туризма е 74 млн. евро. От тях 27 млн. евро са редовен бюджет, а 47 млн. евро са за публична инвестиционна програма (32 млн. финансиране от ЕС и 15 млн. национално съфинансиране). В допълнение Гръцката национална туристическа организация има и бюджет от 11.3 млн. евро, основно за маркетингови дейности в туризма (данните са за 2014 г.)
»
За Турция: 185 млн. US$ или 1.2% от бюджета на страната (2014 г.)
»
За Хърватия: приблизително 30.5 млн. US$ или 0.2% от общия държавен бюджет. От тях около 11.2 млн. US$ са прехвърлени към борда по туризъм за промоционални дейности
(2014 г.)
»
За Австрия: Бюджетът на Австрийския национален туристически офис е около 32 млн. евро
(2016 г.), плюс допълнителен бюджет от 4 млн. евро като единично плащане за подсилване и разширяване на маркетинговите дейности. Общият бюджет на националната туристическа администрация е около 50 млн. евро, от които около 20 млн. евро са финансова подкрепа за МСП (2014 г.). По фондовете на Европейската програма за възстановяване са осигурени още около 50 млн. евро за кредитиране на МСП в туристическата индустрия. В допълнение към националния бюджет всеки от деветте
13
OECD, Tourism Trends And Policies 2016, OECD 2016

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 19 федерални щата има собствен бюджет за туризъм в подкрепа на специфичните им програми за развитие на туризма.
За сравнение бюджетът на българското министерство на туризма за 2016 г.
14
е 2 163.0 хил. лв. по Бюджетна програма – „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма”,
9 614.7 хил. лв. по Бюджетна програма „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“ и 2 121.2 хил.лв. по Бюджетна програма „Администрация“ – общо 13 909.9 хил. лв. или 7 107.9 хил. евро.
Заплаха за конкурентоспособността на страната като туристическа дестинация са и мерките, които основните конкуренти на България предприемат за привличане на повече туристи и удължаване на туристическия сезон. Основните сред тях са:
»
Онлайн платформа на Гърция, която дава на предприемачите необходимата информация как да започнат собствен бизнес (мотивация, финансиране, законодателна рамка, данни от изследвания) и как да използват социалните медии, за да свържат хора, идеи, корпорации, университети и организации, и която промотира креативните партньорства и инвестиционните възможности (www.startupgreece.gov.gr, www.startupper.gr)
»
Проектът на Турция в социалните и дигиталните медии за брандиране и промотиране на
Турция като туристическа дестинации
»
Програмата на Хърватия „Хърватия 365“ в битка със сезонността
3. ОСНОВНИ ГЕНЕРИРАЩИ ПАЗАРИ
Общият обем на вътрешния туристически пазар за 2016 г. е около 11.6 млн. пътувания (общо туристически пътувания на българи в страната и посещения на чужденци в България). В сравнение с 2015 г. е реализиран ръст от около 16%. Туристическите пътувания на българите за 2016 г. са приблизително 3.3 млн., а посещенията на чужденци – около 8.3 млн.
Следователно 34% от пазара се формира от пътувания на българите в страната, 66% – от чуждестранни посещения. Това прави България основен емитивен пазар за туристическа дестинация България.
Основните чуждестранни генериращите пазари за България са традиционни, но се наблюдават колебания в туристопотоците (както увеличение, така и намаление) в отговор на външни фактори. Такъв фактор е например световната финансово-икономическа криза, заради която се наблюдава временен отлив на посетители от почти всички пазари.
Финансовата, а впоследствие и дълговата криза в Гърция, ограничават трайно пътуванията на гърците и след 2011 г. броят на посещенията им у нас намалява драстично. Фалитът на големи туроператори, както и конфликтът между Русия и Украйна, доведоха до рязък спад в посещенията от тези държави през 2015 г., който е почти напълно компенсиран през 2016 г.
От друга страна, отпадането на визовия режим за Сърбия, Македония и Черна гора в края на
2009 г. води до бърз растеж на посещенията, като тази тенденция се запазва и през 2015 г. и
2016 г. Още през 2014 г. Сърбия и Македония заемат местата на Чехия и Швеция в топ 10 14
Министерство на туризма, Проектобюджет за 2016 г., Програмен формат, https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=5&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwidleT9_5TSAh
UBXiwKHWAPDZ0QFggvMAQ&url=http%3A%2F%2Fwww.parliament.bg%2Fpub%2FcW%2F201511101135027100_Pri l-3_%25202016%2520RT.docx&usg=AFQjCNG3k_b7bQy6OfS9vwKI7U7kqIYwew

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 20 генериращи пазари за България, тъй като потокът от туристи от последните две намалява всяка година.
Най-общо емитивните пазари на България могат да бъдат обособени в две групи
15
:
»
Западноевропейски пазари – основни емитивни пазари са Великобритания и Германия.
Туристите от тези пазари имат висока покупателна способност, високи разходи в чужбина и висок интензитет на задгранични пътувания. Те са с висок афинитет към почивка на море, както и към слънчев и топъл климат. Двете държави са в топ 5 на световните генериращи пазари.
»
Източноевропейски пазари – Македония, Сърбия, Гърция, Турция, Украйна и Русия.
Характерно за тези пазари е, че населението им има относително ниска покупателна способност и малка част от резидентите в тези страни могат да си позволят почивка в чужбина. Тези пазари имат географска и културна близост с България и традиции за почивка у нас.
ФИГУРА 1. ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПО СТРАНИ, ТОП 20, 2015 Г. [БЕЗ ТРАНЗИТ]

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: