Проект на актуализирана национална стратегия за

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 27
Съгласно §1, т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за туризма „туристически район“ е
„природно-социална система с устойчива йерархична простран-ствена структура
(кластери) и граници, с висока степен на концентрация на ресурси и материална база, в
която се реализират конкурентоспособни, ефективни и ефикасни туристически
политики“. Обособяването на туристическите райони (чл.15, ал.1 от ЗТ) цели формиране на регионални туристически продукти и осъществяване на регионален маркетинг и реклама. Със
Заповед №Т-РД-14-63 от 15 май 2015 г. на Министъра на туризма в България са формирани девет туристически района.
6. ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТ НА ДЕСТИНАЦИЯТА
6.1. Туристически ресурси
Природни и антропогенни ресурси
България разполага с голямо многообразие от ресурси. Общият брой на културно- историческите туристически ресурси в България се оценява на около 40 хил. По този показател страната се нарежда сред първите 10 в Европа. Най-значимите от тях притежават различен статут на институционална закрила и са включени в системата на „100-те национални туристически обекта”. Липсата на висока степен на съхраненост и добра транспортна достъпност обаче не позволява на културно-историческите ни обекти да достигнат световна значимост.
Втората по значимост група ресурси за България са природните туристически ресурси. Тяхната гъстота е много висока в планинските и полупланински територии, където са обособени територии със специален природозащитен статут по смисъла на Закона за защитените територии и/или са определени места от екологичната мрежа Натура 2000. В страната има над 4000 пещери, от които 9 са благоустроени за туристически посещения. С подчертано изразена туристическа функция се ползват някои живописни речни проломи. Туристическа ценност притежават и множество скални феномени. От голямо значение за туризма са минералните води на България. Понастоящем са разкрити 225 находища с над 1500 извора.
Значим туристически потенциал концентрират и речните ресурси. Сред тях с особено значение за развитието на круизни пътувания се откроява река Дунав, чийто приграничен участък представлява единствената българска плавателна река. Останалата част от речната мрежа се ползва предимно за спортно-развлекателна и риболовна дейност. В България има около 400 езера. Езерото Сребърна, притежаващо статут на биосферен резерват, е единственото крайречно езеро. Изкуствените езера (язовирите) наброяват около 2 200, някои от които имат добре развита туристическа функция.
Най-значимото водно богатство на страната е излазът на Черно море, осигуряващ пълноценно развитие на водно-плажна рекреация и практикуване на различни видове спорт. Сериозни проблеми за туристическото използване на крайбрежието и поддържането на плажовия ресурс обаче създават свлачищните процеси, най-активни от които са в района на Каварна,
Балчик, Варненския залив и на няколко места по Странджанското крайбрежие.
Биологичните ресурси имат значима роля в изграждането на природно-териториалния комплекс от системата на рекреацията и туризма у нас. Флористичното и фаунистичното видово разнообразие стоят в основата на естествения ландшафтен потенциал на България, който създава необходими предпоставки за развитие на екологичния, селския, ловния и

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 28 орнитоложкия туризъм. В страната ни има 55 резервата, 364 природни забележителности, 3 национални и 11 природни парка. Общият брой на защитеният брой територии и обекти е
1 012 (НСИ, 2015 г.). Защитените видове в България са 574 (НСИ, 2015 г.).
Фестивалите и събитията също представляват значим потенциал за развитие на туризма. В календара на събитията на Министерството на туризма за 2017 г. са вписани 119 събития на територията на цялата страна.
Пространственото разпределение на туристическите ресурси на страната се характеризира висока степен на припокриване и/или териториална близост на природните и културни обекти.
Тази географска специфика е важно конкурентно предимство по отношение на създаването на портфолио на туристически продукти с възможност за комбиниране на рекреационни дейности във времето (смекчаване на сезонността в предлагането) и пространството
(възможност и необходимост от обвързване на териториалната организация на туризма със специфични устройствени политики).
Голяма част от територията на България се характеризира с малка наситеност/гъстота на съвкупния туристически потенциал. Високата гъстота на антропогенните туристически обекти закономерно е установена в населени места с концентрация на архитектурни паметници и добре запазена възрожденска архитектура (София, Пловдив, Копривщица, Велико Търново,
Несебър и други) или там, където има голям брой археологически обекти (Пловдив, Велики
Преслав, Каспичан, Несебър, Казанлък и други)
27
Транспортна система
В националната транспортна система
28
са създадени сравнително добри условия за функционирането на всички видове транспорт – автомобилен, железопътен, морски, речен, въздушен и интермодален. Високата степен на изграденост на съществуващата транспортна инфраструктура е предимство – България разполага с над 19 хил.км републикански пътища, над 4 хил.км железен път. Летищната инфраструктура на страната е добре развита, но капацитетът й в последните години се изчерпва бързо. Българските морски и речни пристанища с национално значение разполагат с достатъчно мощности за обработка на товари и обслужване на пътници. Изградени са връзките на пристанищата за обществен транспорт с национално значение с националната пътна и железопътна мрежа, а чрез река
Дунав е достъпна и европейската система от канали за вътрешно воден транспорт. Като цяло обаче състоянието на голяма част от активите на транспортната мрежа е незадоволително, което оказва негативно влияние върху допустимите максимални скорости, времепътува- нията, комфорта и експлоатационните разходи. Като сериозен недостатък може да се отбележи недостатъчно и неравномерно развитата мрежа от автомагистрали и първокласни пътища.
27
„Анализ на териториалното развитие на туризма в България“, 2010 г., Проект BG161PO001/3.3-01/2008/001-1
„Маркетингови проучвания и оценка на ефективността на националния маркетинг“, Схема за безвъзмездна финансова помощ BG161PO001/3.3-01/2008 „Подкрепа за ефективен национален маркетинг на туристическия продукт и подобряване на информационното обслужване” на ОПРР 2007-2013 г.
28
Българска федерация за пътнически транспорт, Анализ на транспортната система на България, 2014 г.

ПРОЕКТ НА АКТУАЛИЗИРАНА НСУРТБ, 2014-2030 | ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ
СТР. 29
Друга инфраструктура
България разполага с относително добре развита инфраструктура за обезпечаване на нуждите на туристическите места. Електроснабдителната мрежа функционира с непрекъснат процес на производство, трансформиране, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия. Съобщителната и комуникационна мрежа е добре развита, вкл. интернет достъпът, и покрива територията на почти цялата страна. ВиК мрежата обаче е под необходимото ниво.
Инфраструктурата е остаряла, а голяма част от населението не е свър-зано с пречиствателни станции за питейни и отпадни води. Това понижава качеството на питейната вода, създавайки рискове за здравето на местното население и посетителите, и води до съществени проблеми за селския и подобни видове туризъм, които се развиват в малки населени места без канализация. Здравното осигуряване е недостатъчно в областите с изразена туристическа функция. Спортните обекти в тези области също не са достатъчни за удовлетворяване на нуждите на туристите.
6.2. Суперструктура
Предлагане
В хронологичен план обемът на настанителната база на туризма в България нараства много бързо от средата на 60-те години на миналия век. През 2015 г. местата за настаняване (с над
10 легла), съставляващи основната част от настанителната база на туризма в България, са
3 202 29
, в т.ч. хотели, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване (туристически и вилни селища, хижи, частни квартири и апартаменти, почивни станции, ваканционни бунгала, къщи за гости и др. места за краткосрочно настаняване). Увеличението в периода 2001-2015 г. е 4.5 пъти – от 710 през 2001 г. Основен дял от местата за настаняване в страната са хотелите
– 68.5%
30
. 41% от леглата са във висококатегорийни обекти (4 и 5 звезди).
ФИГУРА 6. СРЕДСТВА ЗА ПОДСЛОН И МЕСТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ, 2001-2015 Г. (БР.)

Изтегляне 2.1 Mb.

Сподели с приятели: