Проф. Александър Г. Кожухаров облигационно право
Изтегляне 3.66 Mb.
|
|
Страните могат да се съгласят също така, че индивидуализацията ще бъде направена в резултат на мислено отделяне - например, че 50 т. сирене, които се дължат на купувача, ще бъдат тези, които се намират в определено помещение на хладилника на продавача. б) По-чести са случаите, когато страните нищо не са уговорили относно начина на индивидуализиране. Законът казва, че "при липса на съгласие" индивидуализацията настъпва, когато вещите от рода "бъдат предадени". С предаването им на купувача те са вече определени и пречката да преминат в собственост на купувача по силата на договора е напълно отстранена. Затова от този момент те преминават в собственост на купувача.1 Няма никакви трудности, когато и продавачът, и купувачът присъстват. Предаването тогава се извършва ръка за ръка: продавачът връчва на купувача единиците от рода и купувачът влиза веднага във владение на същите; Индивидуализацията е завършена. Трудностите се появяват, когато продавачът и купувачът нямат едно и също местожителство и единиците от рода, с които продавачът смята да изпълни, трябва да бъдат превозени от едно място на друго, т. е. при дистанционна продажба. По принцип местожителството на продавача е местоизпълнение-то на задължението му за предаване на продадените вещи. Пита се: на кого в този случай трябва да бъдат предадени единиците от рода, за да настъпи индивидуализацията? Само на купувача ли трябва да бъдат връчени? И къде? Или е достатъчно да се предадат те на превозвач, на спедитор, на куриер, на пощенска служба или друга подобна организация там, където продавачът трябва да изпълни задължението си? На тези въпроси чл. 24, ал. 2 от ЗЗД не дава отговор. Като се чете този текст, остава се с впечатлението, че предаване имаме едва ли не само тогава, когато единиците от рода се връчат на самия купувач.2 - С това обаче нещата не са разрешени, защото хипотезите са по-сложни. Всъщност за да настъпи индивидуализацията, единиците от рода могат да бъдат връчени и на друга лица, различни от купувача. Извършено на местоиз-ггьлнението, това предаване има същия индивидуализиращ ефект, какъвто има предаването на самия купувач.* * Съгласно чл. 207, ал. 1 от ЗЗД (ДВ, бр. 83 от 1996 г.) подобна разпоредба е включена в чл 336 на ТЗ. Тя гласи "При продажба на стока чрез прехвърляне на ценна книга продавачът се освобождава от задължението да предаде стоката, като прехвърли на купувача ценната книга. Купувачът е длъжен да плати цената в момента и на мястото, където се предават документите, освен ако е уговорено друго". Освен това съгласно правилата за местоизпълне-нието длъжникът трябва да изпълни там, където е место жителството му (чл. 68, буква "в" ЗЗД). Там трябва да предаде, ако друго не е уговорено. Там следователно трябва да настъпи индивидуализацията, а не на друго място. Но щом е ясно къде трябва да стане предаването, остава да се реши на кого в местожителството си длъжникът трябва да предаде. Понеже не може да предаде непосредствено на купувача си, трябва да приемем, че е достатъчно, да е направил всичко необходимо, за да влезе купувачът във владение на продадените му вещи - трябва да приемем, че е достатъчно, ако продавачът ги е предал на превозвач, на спедитор, на поща или друга подобна организация, за да бъдат връчени на купувача. С това предаване индивидуализацията настъпва. Нищо не пречи повече продажбата да прояви вещното си действие и собствеността да премине върху купувача. И тя преминава върху него (чл. 24, ал. 2 ЗЗД) заедно с риска от случайното погиване или повреждане по силата на общото правило "гез регй етр!оп". Съгласно чл. 186а от ЗЗД "Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател. Предаването следователно има няколко функции: определя дължимите вещи - съсредоточава задъл жението върху конкретни единици от рода; съставлява изпълнение на задължението на про давача да прехвърли собствеността, която преминава от то зи момент върху купувача, и прехвърля риска върху купувача. 4. Продажба на бъдещи вещи. Собствеността не може да премине върху купувача автоматично - със сключването на договора - и когато му се продава бъдеща вещ, просто защото тя по това време още не съществува. Собствеността ще премине върху купувача едва от момента, в който индивидуално определената вещ възникне в бъдеще - например, откакто продаденият кораб бъде построен, респективно от момента на индивидуализацията на бъдещите родово определени вещи - например, откакто продадените 10 тона сирене от бъдещо производство бъдат конкретизирани по взаимно съгласие или чрез предаване. 5. Продажба на алтернативно определени вещи. Собствеността не преминава автоматично върху купувача още и когато са продадени алтернативно две или няколко вещи. Например някой продава или пианото, или автомобила, или хладилника си. Продавачът дължи в този случай всички посочени вещи, но задължението му се погасява с престирането на една измежду тях по избор на този, на когото по договор или по закон принадлежи правото на избор. До избора всички алтернативно дължими вещи са (обикновено) собственост на продавача. Ако изборът принадлежи на продавача, индивидуализацията се извършва чрез престиране на една от няколкото дължими вещи (индивидуално или родово определени). Ако изборът принадлежи на купувача или трябва да се направи от трето лице, съответните изявления за избор имат индивидуализиращо действие (чл. 130-132 ЗЗД). 6. Продажба под отлагателно условие. Собствеността и рискът не могат да преминат върху купувача със сключване на договора за продажба на определена движима вещ, ако договорът е сключен под отлагателно условие. Това преминаване ще настъпи с обратно действие едва след сбъдване на условието. Такива продажби са: 6.1. Продажба с уговорка за опитване или преглеждане. Тази продажба се предполага сключена под отлага-телното условие, че купувачът ще одобри вещта (чл. 204, ал. 1 ЗЗД). Той е свободен да я одобри или да не я одобри.1 Но докато не я е одобрил, продавачът продължава да е собственик. Но одобри ли я, купувачът става неин собственик. Условието се е сбъднало. Докога обаче ще се чака одобрението? Законът отговаря на този въпрос в чл. 204, ал. 2 и ал. З от ЗЗД като държи сметка за това, у кого се намира вещта. Той предвижда, че: а) "продавачът се освобождава от договора, ако вещта се намира у него и купувачът не я одобри до изтичането на уговорения срок или, ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача". Отлагателното условие се счита несбъднало се и договорът за несключен (чл. 204, ал. 2 ЗЗД). б) обратно, "вещта се счита одобрена, ако е била пре дадена на купувача и той не се произнесе до изтичането на уговорения срок или, ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача" (чл. 204, ал. З ЗЗД). Следователно условието се счита за сбъднало се: договорът остава в сила, собствеността преминава върху купувача с изтичане на уговорения срок или определения от поканата.2 6.2. Продажбата със запазване на собсвеността е също в известен смисъл договор за условна продажба. При тя задължения за страните се пораждат, но нормалното действие на продажбата (прехвърлянето на собствеността) е отложено до заплащане на цената и ако тя се плати. 7. Продажба с право на изкупуване. Тази продажба също е условна, но тя не е сключена под отлагателно, а под прекратително условие. При нея купувачът е станал вече собственик, но може с обратна сила да престане да бъде такъв, ако продавачът в определен срок му върне покупната цена. Тази продажба бе предвидена в отменения Закон за задълженията и договорите. Чл. 209 от действащия днес Закон за задълженията и договорите обаче не само не я урежда, но изрично я забранява. Забранява я, защото продажбата с право на изкупуване е служила на практика само като средство за екслоатиране на стопански по-слабия и заобикаляне повелителната разпоредба на чл. 152 от ЗЗД, която обявява недействително съглашението, че залогоприема-телят ще стане собственик на заложената вещ, ако така обезпеченото вземане не му бъде платено. Този договор винаги е служил за прикриване на един залог под формата на продажба. Необходимо е обаче страните да наричат сключените от тях договори с истинските им имена. Практическият случай е следният: който има нужда от пари, трябва да ги вземе в заем. Заемодателят обаче иска да бъде обезпечен, че заемът ще му бъде върнат, но не иска "залог", защото, ако не му бъде платено, ще може да се удовлетвори само от цената, която заложената вещ би получила при принудителното й продаване. Затова той иска вещта, която ще го обезпечава (и която всъщност му се залага), да му бъде "продадена" с право продавачът (всъщност заемателят, залогодателят) да си я откупи в уговоре- ния срок, т. е. да си възвърне собствеността върху вещта, която е продал, като върне цената, която е получил, т. е. заетата сума. Ако продавачът не упражни до изтичане на уговорения срок правото си на изкупуване, купувачът (заемодател), досега само собственик под прекратително условие, става окончателен собственик на "продадената" му (всъщност заложената му) вещ често срещу нищожна цена. Става собственик въпреки разпоредбата на чл. 152 от ЗЗД, която не му позволява да стане собственик на заложената вещ. Правото не може да търпи такива разрешения. Затова то забранява продажбата с право на изкупуване.* * Продажбата с уговорка за изкупуване е нищожна, ако е сключена между лица, които не са търговци. Тази продажба е действителна, ако бъде сключена в писмена форма и ако бъде определен срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. Това е особен вид продажба, която за да е действителна съгласно чл. 333 от ТЗ, трябва да отговаря на изискванията за търговската продажба. § 2. Задължение да се предаде вещта. 1. Основание. Със сключване на продажбата индивидуално определената вещ преминава в собственост на купувача. Продавачът е длъжен да му я предаде. Той вече не държи своя, а чужда вещ - вещ, която не му принадлежи. Длъжен е да я предаде на купувача, защото той (купувачът) е неин собственик. Не е така, когато продадените вещи са родово определени. Със сключване на продажбата те не преминават в собственост на купувача - не са още индивидуализирани. Затова задължението на продавача да предаде вещи от рода на продадените не може да бъде последица на преминала върху купувача собственост. То произтича от качеството му на продавач - от самия договор за продажба. 2. Същност. Да се предаде продадената вещ-това по своята същност означава да се направи всичко необходимо тя да влезе във фактическата власт на купувача, той да бъде поставен във фактическата възможност да я използва. То е материално действие по изпълнението на договора, не и правна сделка. Както видяхме, то е в някои случаи още и средство за прехвърляне на собствеността. 3. Форми на предаването. Предаването се осъществява чрез ефективното, физическото връчване на вещта. Продадената вещ може да бъде предадена и без физическото й връчване, без разместване на държането, стига само купувачът да бъде поставен в нейно владение. а) Действителното връчване не е необходимо, когато досегашният владелец на продадената вещ (продавачът) се превръща в държател на същата (сопзйМит роззеззопит). Например, когато се споразумея с Х, че той наема недвижи мия имот, който ми е продал, че ще го владея чрез него и че той ще го държи само в качеството си на наемател. Физи ческо връчване не е необходимо и когато вещта се е нами рала вече в държането на купувача на някакво основание (1гас1Шо Ьгеу1 тапи). Например купувам вещ, която досега съм държал в качеството на наемател и която с покупката почвам да владея за себе си. б) Предаването може да се реализира и чрез просто съгласие - чрез простото поставяне на вещта на разполо жение на купувача. Или например чрез маркиране (на дър вени трупи с марката на купувача). Индивидуализирането на вещите е в този случай равносилно на тяхното предаване. 4. "Какво се предава. Продавачът е длъжен да предаде продадената вещ. 4.1. Ако вещта е родово определена, трябва да пре даде вещ от уговореното качество; ако качеството не е уго ворено - вещ от поне средно качество (чл. 64 ЗЗД). Ако продажбата е била сключена по мостра, трябва да се предаде вещ, съответна на качеството на мострата, която купувачът трябва да представи, ако е оставена у него. Иначе се счита, че качеството съответства на мострата (чл. 203 ЗЗД).1 Но мострата може да бъде оставена и у трето лице. Към продажбата по мостра трябва да приравним продажбата по каталог или описание. В случая те играят ролята на еталон. Предадената стока трябва да им съответства. Освен това продавачът трябва да предаде на купувача цялото дължимо количество родово определени вещи. Ако друго не е уговорено, купувачът не е длъжен да приеме частично изпълнение, макар и престацията да е делима (чл. 66 ЗЗД). 4.2. а) Продавачът трябва да предаде дължимата ин дивидуално определена вещ заедно с всичко, което се счи та принадлежност към нея, стига само да е собственик на тези принадлежности - например автомобила заедно с ре зервната му гума, ако тя е негова собственост и не е угово рено друго. Защото принадлежността следва поначало глав ната вещ (чл. 98 ЗСоб). б) Продавачът трябва да предаде вещта в състоянието, в което тя се е намирала по време на продажбата, заедно с всички плодове от този момент (чл. 187, изр. 2 ЗЗД). От този момент купувачът е собственик, а на собственика принадлежат всички добиви, като плодове и пр. (чл. 93 ЗСоб). И обратно, от този момент всички случайни повреди са за сметка на купувача. Обаче виновно причинени от продавача повреди се отстраняват за негова сметка. Това показва, че продавачът е длъжен да пази индивидуално определената вещ, която държи за купувача, с грижата на добър стопанин до нейното предаване.1 Разноските за това съхраняване са обаче за сметка на купувача. 4.3. При продажба на недвижим им от продавачът е длъжен да предаде имота с уговореното пространство. Тук законът е установил известим правила. а) Ако имотът е продаден "по толкова на метър" и се окаже с пространство, по-голямо или по-малко от угово реното, покупната цена се увеличава или намалява. Но ако разликите надминават 1/10, купувачът може да се откаже от договора (чл. 210,ал. 1 ЗЗД). б) Ако цената е определена общо за целия имот и той се окаже с 1/10 по-малък от посоченото в договора про странство, купувачът може да иска разваляно на договора или намаляване на цената. Ако имотът се окаже с 1/10 по- голям, продавачът може да иска доплащане, но купувачът може да се откаже от договора (чл. 210, ал. 2 ЗЗД). в) Всички претенции обаче трябва да бъдат предяве ни в едногодишен срок от предаването на недвижимия имот (чл. 211,ал. 1 ЗЗД). г) Развалянето на договора не засяга правата на тре тите лица по отношение на имота, ако те са ги придобили преди отбелязването на исковата молба за разваляне, каз ва чл. 211, ал. 2 от ЗЗД. Този текст може да бъде оспорен. От кого третите лица ще са придобили права? Нали от купувача? А чл. 210 от ЗЗД дава право само на него да се откаже от договора. Ясно е, че той не може да се откаже от договора, от който е придобил права, след като сам е прехвърлил същите тези права и щом е длъжен да обезпечи правоприемниците си - обезпечение, което дължи като продавач. Да предположим, че купувачът препродава имота и след това се отказва от договора. Според текста това не вреди на третите лица (прекупвачите), защото исковата молба се вписва, след като те са придобили правата. Да предположим сега, че купувачът се отказва от договора, вписва исковата си молба и след това продава. Значи продава вещ, която сам не иска да бъде негова. Защо я продава тогава? Тази отмяна обаче щяла да има значение за третите лица. Следва, че той нищо не им е продал. Кой би купил имот от някого, който ще загуби по свое искане правата си върху имота, който продава? Цялата алинея според мен е резултат на недоразумение. 5. Разноски по предаването. Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача (чл. 186, ал. 2 ЗЗД). * При продажба на недвижими имоти съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗЗД разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърлянето на собствеността се заплащат от страните по равно. Тази разпоредба както и разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗЗД, (която определя, че разноските по предаването са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача) са дис-позитивни. Това дава възможност на страните да уговорят друго - например, че разноските ще се заплащат само от продавача или само от купувача, или от двете страни по договора, но не по равно. 6. Място на предаването. 6.1. Точното изпълнение на задължението за предаване изисква продавачът да извърши необходимите за това действия (връчване, изпращане) там, където те трябва да бъдат извършени - там, където е местоизпълнението на това негово задължение. Местоизпълнението е мястото, където трябва да стане предаването. а) Местоизпълнението - мястото, където продадената вещ трябва да бъде предадена - може да бъде определе но от закон или друг нормативен акт. б) Мястото, където продадената вещ трябва да се пре даде, понякога се определя от нейното естество. Така, про даденият недвижим имот не може да бъде предаден друга де, а само там, където той се намира.1 в) Ако нищо не е нормативно определено, нито след ва от естеството на нещата, страните са свободни сами да определят мястото, където задължението да се предаде продадената вещ трябва да бъде изпълнено. Страните мо- г^ат например да се съгласят, че задължението да се преда де продадената вещ ще трябва да бъде изпълнено не там, където продавачът, а там, където купувачът има местожи телството си. Тогава продавачът трябва на това място (сам или чрез превозвач) да връчи продадената вещ на купувача. Там е местоизпълнението на задължението му. До пристига нето й на това място рискът от погиването на вещта е за про давача: дотогава той не е още изпълнил задължението си. г) Може страните да не са уговорили нищо относно местопредаването. Тогава чл. 68 от ЗЗД определя мястото, където продавачът трябва да предаде продадената вещ: индивидуално определената вещ трябва да бъде предаде на там, където се е намирала, когато договорът за продаж ба се е сключвал, а родово определената вещ - там, където е местожителството на продавача. Продавачът трябва на това място да връчи продадената вещ на купувача, респективно да му я препрати от това място по превозвач, за да се счита, че я предава там, където е длъжен да я предаде. 6.2. При дистанционната продажба уговорките на страните могат да имат различно значение: а) Те могат да уговорят, че предаването ще стане на мя сто, различно от това, което чл. 68 от ЗЗД установява, стига нормативен акт да не им забранява това - например не в София, където е местожителството на продавача на родо вите вещи, а в Бургас. В този случай на истинска дистанци онна продажба продавачът ще трябва да превози продаде ната вещ на свои разноски и свой риск до уговореното място (Бургас), защото там трябва да я предаде. Там е местоиз пълнението на задължението му. Местоизпълнението (ме- стопредаването) в този случай съвпада с местодоставянето. б) Но страните могат да уговорят и друго. Да угово рят, че продавачът ще препрати вещта на купувача на дру го място, различно от местоизпълнението - например, че ще препрати в Бургас продадените родови вещи, макар по силата на чл. 68, буква "в" от ЗЗД да трябва да ги предаде в София. В този случай на несъщинска дистанционна про дажба (на продажба с уговорка за препращане) местоиз пълнението на задължението за предаване не е изменено. Продавачът дължи предаването в София, макар да се е съ гласил да препрати продадената вещ в Бургас, често на свои разноски. Той е изпълнил задължението, щом я преда де в София на превозвач. От този момент стоката не е него ва, рискът от случайного й погиване или повреждане не тежи върху него, а върху купувача. В този случай местоизпълне нието не съвпада с местодоставянето: стоката ще се доста ви в Бургас, за там е предназначена, там купувачът ще я получи, но продавачът е изпълнил задължението си още в София. За да се обозначи тази разлика между местодоставя-не и местоизпълнение, се употребяват на практика редица правно-технически термини: "франко", "РОВ", "С1Р" и пр. 7. Време на предаването. Продавачът е изпълнил точно задължението си да предаде продадената вещ, само ако я връчи или изпрати на купувача, когато е длъжен да направи това. Обикновено страните сами определят кога про дадената вещ ще бъде предадена. Продавачът изпада в за бава (без да е необходимо някаква покана), ако не предаде продадената вещ на определения за това ден (чл. 84, ал. 1 ЗЗД). Дължи закъснителни вреди. Купувачът може да разва ли договора, ако не му се престира и в допълнителния срок, който определи на продавача. Дори не е длъжен да му опреде ля допълнителен срок, ако се касае за фикс-сделка: Прода вачът в тези случаи не е в забава, а в пълно неизпълнение. При периодични доставки сроковете за отделните доставки се считат уговорени в полза на двете страни: нито продавачът може да престира, нито купувачът може да иска да му се предаде преди настъпването на междинните срокове. Ако нищо не е било уговорено, купувачът може да иска продадената му вещ да му бъде предадена веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД), стига срещу нея да предлага цената, ако тя не е кредитирана. Продавачът изпада в забава с изтичане на срока за предаване, даден му от купувача (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Продавачът не е длъжен да предаде продадена та вещ, ако насреща не му се заплаща цената (чл. 200, ал. 2 Изтегляне 3.66 Mb. Сподели с приятели:
|