От друга страна е очакването за ефективно включване чрез приобщаване, основано на осигуряването на условия за оптимална адаптация на детето, носител на различие (биологично или социокултурно детерминирано) към образователната среда и обратното – на образователната среда към детето.
Образователна интеграция и приобщаващо образование – точки на пресичане
Социокултурната различност в Наредбата за приобщаващото образование е видима например чрез „общата подкрепа за личностно развитие” за „деца, за които българският език не е майчин или които не владеят добре български език” (чл.14) или „ученици, за които българският език не е майчин” (чл.27).
В дефиницията на приобщаващото образование (чл.3), чрез понятието „индивидуалност” може да се правят препратки и към социокултурната идентичност в два основни плана – като отразяваща се в личностен аспект и включване в съответна общност: „Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността.”
Образователна интеграция и приобщаващо образование – точки на пресичане
„интеркултурализмът като процес на обмен между две или повече култури и приобщаващото образование като образователна политика, които в процеса на интеграция и приобщаване на различни етнокултурни общности не биха позволили да „пострада“ идентичността на която и да била от тях“
/Нунев, Й. (2020)Мониторинг на процесите на приобщаване и образователна интеграция и модели за десегрегация на ромското образование. Астарта, с.15-16/
Благодаря за вниманието! За контакти: S.ChavdarovaKostova@fp.uni-sofia.bg
