Единна образователна среда – равен достъп до качествено образование (как да се тълкува понятието „единна образователна среда“ в контекста на хетерогенността и хомогенността)
Обединяващата функция на училището - да осъществи обединение на децата, независимо от съществуващите биологично и социокултурно детерминирани различия, на които те са носители.
Училището “обединява в пространството и времето” като “единственото място, където са събрани всичките деца от едно поколение”. Благодарение на училището, обществото формира у тях “минималната колективна идентичност, която ги детерминира отвъд всички лични социални, културни различия да живеят заедно, да образуват една нация”, което е “първостепенна функция на обединяване на социалното тяло”. /Ballion, R. (1991) La bonne école. Hatier, P., р.80/
Образователна интеграция – дефиниция
“Образователната интеграция е институционален процес, при който образователни субекти, носители на етнокултурни специфики, си взаимодействат в единна образователна среда, като в процеса на обучение и възпитание формират интеркултурни компетентности и споделени граждански ценности, запазвайки своята етнокултурна идентичност и получавайки равни възможности за социална реализация.”
Стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етнически малцинства (2015-2020), МОН
Образователна интеграция и множествена идентичност
Младите хора „демонстрират множествени и динамични идентичности, включващи местни, национални и интернационални перспективи“.
Според О. Ослър и Х. Старки „гражданството изисква чувство за принадлежност“. Това поставя изискването да не бъдат пренебрегвани „личностните и културните аспекти на гражданството“, тъй като те са неизменно свързани с „въпроса за принадлежността“. Оттук, „космополитните граждани“ трябва да бъдат така възпитавани и образовани, че „да се чувстват сигурни в техните собствени идентичности“, а училищата би трябвало да обезпечат съответни възможности за подкрепа на развитието на идентичността, която вече в редица случаи е множествена.
