Проф. Вихра Миланова прогонена от Медицинския, кабинетите запечатани

160 622 излизат в болнични всеки месец

Ръст на отсъствията от работа заради болежки, НОИ платил 215 млн. лв. за първото полугодие Трудещите се в Кюстендил и 963 732 българи са излизали в болнични през първото тримесечие тази година, показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Това означава, че всеки месец средно по 160 622 трудещи се са отсъствали от работното си място заради болежки. Спрямо същия период на миналата година взелите болнични са се увеличили с 52 486 души. Най-често в болнични са излизали трудещите в Кюстендил, където близо 14 от 100 осигурени са заменили бюрото с болничното легло. Сред най-болнавите служите се нареждат Перник и София - област, при които 11 от всеки 100 осигурени са излизали в болнични. На другия полюс е Добрич и Шумен, където отсъстващите служители са били три пъти по-малко.

Софиянци СЪЩО рядко взимат болнични, показва статистиката. Практиката на личните лекари пък сочи, че освен около зимните месеци, когато е пикът на грипните вируси, желаещите да отсъстват от работа рязко се увеличава около празниците. "Когато имат два неработни дни, много хора искат да вземат болнични и да си осигурят почивна седмица", признават джипита.

Скокът на болничните е струвал на НОИ над 215 млн. лв, което е с 29 млн. лв повече спрямо първото шестмесечие на 2015 г. За година средният размер на обезщетението за временна неработоспособност за страната е нараснало от 172,45 лв на 161,13 лв. Традиционно най-висока сума получават столичани - средно по 208,17 лв. "В столицата хората се осигуряват на по-високи заплати, което обяснява и разликата в размера на обезщетението,,, обясниха от НОИ. На дъното са работещите в Благоевград, които са получавали средно по 135,19 лв по време на болничния си. Основната причината е ръстът на минималната заплата, на който се дължи и по-високото обезщетение и за бременност и раждане. За година, майчинските са се увеличили с 28 лв.

През първото шестмесечие на годината жените са взимали средно по 478,67 лв. За сравнение година по-рано младите майки са получавали средно по 450,62 лв. Софиянки отново са най-богатите майки с обезщетение от 641,84 лв. На дъното са жените в София-област, които получават 200 лв. по-малко.

Не дават документите от Общото събрание в МУ и на МОН

Университетът е в ситуация на академична автономия, това каза вчера образователният министър Меглена Кунева по повод скандала в Медицинския университет в София.

Министерството на образованието и науката иска да направи административна проверка. Дали провелото се общо събрание е легитимно, може да каже съдът, уточни тя.

"В сряда чакахме до вечерта документите, които искаме да проверим, за правилността на проведеното заседание. Но не ни ги дават, има съпротива от тези, които са организирали събранието. Аз съм с дълбоко уважение към лекарската професия. Това не са просто професори, това са лекари и за мен ситуацията в момента е много губеща", каза още просветният министър.

Припомняме, че скандалите около Медицинския университет започнаха преди седмица, когато беше публикуван одитният доклад на Министерството на образованието, който разкрива злоупотреби от страна на бившия вече ректор проф. Ваньо Митев. В доклада той е упрекнат, че приема чуждестранни студенти без изпит по биология и химия, а само с матура. Установени са и сериозни разлики в заплатите - шофьорът на ректора получавал над 1800 лв., а заплатите на заместник ректорите били доста по-ниска. Скъпо излязла според министерството и колата за ректора - почти 180 хиляди лева.

На общото събрание във вторник ректорът на Медицинския университет проф. Вихра Миланова беше сменена с проф. Виктор Златков, който според медийни публикации е брат на бившата съпруга на премиера. Събранието беше закрито за журналисти, на него е имало полиция, която е изгонила шефа на Александровска болница.

В сряда проф. Миланова обяви на пресконференция, че остава ректор на университета до решение на съда по казуса.


Акад. Стефан ВОДЕНИЧАРОВ, председател на БАН:

БАН формулира националните цели на България

- Академията е научна институция, която прави не само наука, но поддържа духа на нацията и по някакъв начин е част от тези, които създават социално-икономическото състояние на държавата. Когато създават книжовното дружество, тези родолюбиви личности са знаели, че бъдещата държава не може да съществува без силна и просперираща наука. И наистина академията през всичките тези 147 години се е старала да работи точно в полза на обществото. Учените в нея съзнават ролята си, защото те, за разлика от колегите от университетите, трябва да работят за обществото и да го показват, обществото да го чувства. Смятам, че при недобрите икономически условия, в които се намираме в академията, се стараем да бъдем полезни на обществото и наистина сме.

- Моето мнение е такова: трябва да имаме национални цели и научните изследвания да бъдат насочени към тях. В момента сме се пръснали да работим във всички области на науката, а знаем какво е състоянието на бюджета, не може всички научни интереси да бъдат спонсорирани. Когато имаме национални цели - две, три, четири - се знае: парите от бюджета са там. Ако учените искат да работят в тези направления, държавата стои зад тях. Това е начинът нещата в науката да тръгнат. В цял свят държавата подпомага науката. Преди около година тук на гости беше една дама - научният съветник на г-н Барозу, английски професор, която каза: "Ако някой ви е казал, че наука се прави с европейски пари, не говори истината. Това е само глазурата на тортата, основната част трябва да дойде от държавата". И пак се връщам, че става въпрос за държавата, която има приоритети, а парите трябва да отиват за научни изследвания, за да станат приоритетите реализуеми.

- Разбира се. В момента се готвим да участваме и в конкурса за центрове за върхови постижения, след това и за другите раздели. Подготвили сме се, влезли сме във връзка и с колегите от университетите, вече има екипи и започваме да пишем програмите. Искам да ви кажа, че успеваемостта на колегите от БАН е над 35% при средна успеваемост на европейските колеги 18%, което показва, че учените от академията наистина са хора на изключително високо ниво.

- Настъпихте болния проблем. Въпросът с младите учени е повече от тревожен, защото в момента работната заплата на постъпващ учен в България е 460 лева. Миналата година успяхме да издействаме една програма - специален конкурс за млади учени, която да ги подпомогне, дано да продължи и през следващите години с помощта на Министерството на образованието и науката. Но докато не се помисли за нормално заплащане на учените, в академията млади хора няма да дойдат. Миналата година, когато направиха заплатите на началните учители 600 лв., се опитах поне да издействам заплатата на млад учен със степени да бъде колкото на начален учител. Разбира се, учителите заслужават достойно заплащане, но все пак трябва да се помисли за такова и за младите хора в науката, защото тези, които са по-способни, напускат България и по този начин губим генно ценни хора.