Спешните лекари в София пак на протест

Спешните лекари в София пак на протест

Спешните лекари от Центъра за спешна медицинска помощ в София излязоха на кратък протест рано сутринта в сряда Те недоволстват срещу малкия брой екипи, заради което едва смогват с работата. Заради дефицита спешните доктори, фелдшери и медсестри са принудени да вземат повече извънредни часове.

Подтикът да излязат на протест беше напускането на завеждащия лекар на смяната. По думите на доктори това е поредният случай за последните няколко месеца, когато техен колега на такава позиция решава да си тръгне. В писмо до здравния министър Петър Москов спешните лекари настояват за реорганизация на условията на труд, сигурност и подчертават, че протестът им не е за пари. Те обаче изтъкват, че често им орязват допълнителното материално стимулиране. "Принудени сме с 6 екипа на смяна да изпълняваме по 150 - 200 повиквания. Наказанията са финансови", пише в писмото до министър Москов.

"Знам къде е основният проблем на работещите в Спешна помощ и той е липсата на регламент що е то спешност", заяви Москов.

Той обяви, че още този месец тестово ще бъдат въведени протоколите за медицински триаж. Това са определен тип въпроси, с които работи всяка спешна структура в света и става ясно всеки конкретен случай с какъв тип спешност е по цвят - червен, жълт или зелен.

По думите на Москов не е възможно на едно дежурство да има 200 или 300 повиквания, голяма част от които не са свързани с реална спешност.

Здравният министър коментира, че спешната помощ и навиците, от една страна, на работещите там, от друга страна на хората, които я търсят, не могат да бъдат променени с днешна дата или от точен час.


Д-Р ДЕСИСЛАВА КАТЕЛИЕВА, председател на Националната асоциация на работещите в спешната помощ:

Триажът е от полза за пациента

Едно от основните искания на колегите ми е свързано с това, че има хаос в работата ни. Дали е спешно или не едно повикване, сега решават самите пациенти, а не е така, както е по света, да решават хората, които оказват спешна медицинска помощ. Медиците настояват за въвеждането на триажа, който е установен като нормативен акт вече в България, но, за съжаление, не се прилага. Не се прилагат триажните протоколи нито в извънболничната, нито в болничната помощ все още.

Научихме една хубава новина, че министър Москов е подписал протоколите, които са изготвени още преди няколко месеца за въвеждане на триажа в извънболничната помощ и едно от исканията на колегите ми всъщност ще бъде удовлетворено. Въвеждането на триажа гарантира на спешния пациент приоритет пред всички останали. И гарантира на нашите екипи възможността да достигаме по-бързо до пациентите си и да приоритизираме спешния пред всички останали пациенти. Така че се надявам, че след като премине тестовият период, наистина ще можем да прилагаме тези утвърдени протоколи. Това е утвърдена практика в света.

Пред радио "Фокус"

Интервю с д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването

БНТ, Денят започва



Водещ: Спонтанен протест на работещите в Центъра за спешна помощ в София. Като причина лекарите посочиха не ниските заплати, а отлива на специалисти, недостига на екипи, увеличаващата се на този фон работа и неправомерни според тях санкции. Протестиращите изпратиха писмо до здравния министър Петър Москов. Той пък им отговори, че правителството изпълнява концепцията за развитие на спешна помощ. Добро утро казвам на зам.-министъра на здравеопазването д-р Ваньо Шарков! Д-р Шарков, да започнем от там, колко лекари не достигат в столичната бърза помощ?

Ваньо Шарков: Вижте, има от години недостиг основно на лекари в системата на бърза помощ. това е проблем, който преодоляваме от началото на мандата на правителството и първата крачка в тази насока беше увеличението на заплатите. Вие сам казахте, че няма проблем вече със заплатите. Този процес ще го продължим и през следващата година. Идеята е поне тази причина като една от причините за недостиг на лекарите в системата на спешна помощ да бъде премахната. Втората причина като условие на труд, които съществуват в системата на спешна помощ, от една страна, по отношение на инфраструктурата – обезпечаването с добра работна среда в центровете и филиалите на спешна помощ, транспорта, линейките, медицинската апаратура и техника, с която работят, ние сме в края на процеса на проекта за преструктуриране и инфраструктурно подобрение на системата на спешна помощ, при който ще бъдат закупени и нови линейки, при който ще бъде направен ремонт и строителство там, където е необходима на центрове и филиали за спешна помощ, спешните приемни отделения...

Водещ: Ние това ще го обсъдим по-навътре в разговора, но просто понеже д-р Гелев твърди, че липсват 110 лекари в столичната спешна помощ...

Ваньо Шарков: Да, по щат това е най-големият център за спешна помощ. При положение че той беше обединени с центъра за спешна помощ София-област, тъй като двата центъра се намираха на разстояние от няколко километра един от друг, чисто административно, и поради много други причини. Това е реалната ситуация. Но пак искам да кажа, че общо взето това, което е състоянието в София и на различни места в страната. Ако погледнем картината общо за територията на България, за първи път имаме промяна, пречупване на тенденцията, т.е. броят на хората, които постъпват на работа в спешна помощ е по-голям от броя на хората, които напускат системата на спешна помощ. Но вижте, и натоварването в София е най-голямо и затова не е толкова лесно да работиш в спешна помощ. Аз ги разбирам колегите, все пак натоварването, отношението към тях – всичко това е съвкупност от причини, които на практика не всеки може да издържи на това натоварване.

Водещ: Вчера по време на протеста, или малко след него, в социалните мрежи се появи една публикация, която днес я има във в. „Труд” на втора страница, в „24 часа” също я има: „Човек почина, докато чака линейка в София”. Описано, ето, обадих се в 10.07, спешният екип дойде в 10.43. Не разбрали добре номера на адреса. Доколкото разбирам в министерството това също е направило впечатление и сте направили проверка по случая. Какво установихте?

Ваньо Шарков: Да, аз още вчера се запознах с обясненията на тримата колеги, които са били и които са изпълнявали този адрес, и там всичко е описано. Става въпрос, и мисля, че дамата, която е написала този текст, е проведен разговор и с нея. Погрешно е подаден адресът. Вместо 17 А, 14 Б, или обратното. На адреса, който първоначално е подаден от 112 към екипите на районната координационна централа и от там съответно на екипа на спешна помощ, адресът мисля, че беше 14 А. Оказа се, че там няма изобщо адрес 14 А на тази улица. При което започва търсене, след това уточняване на адреса, оказа се, че е 17 Б, това забавя екипа. Но вижте, това са два различни...

Водещ: Вие установихте ли го това обективно от записите на разговорите?

Ваньо Шарков: Да.

Водещ: Откъде идва проблемът – в самия човек, който е подал сигнала или препредаването на информацията между 112 и вашите центрове?

Ваньо Шарков: Не искам да казвам, че човекът, който е подал сигнала е сгрешил. Въобще нямам подобно твърдение. Вероятно в комуникацията при предаването на адреса е допусната грешка. Или грешно са го записали на 112. Но това е, как да кажа, вижте, двете различни гледни точки. От едната страна, имаме ситуацията, в която казваме екипите са малко, не достигат, трудно е, има ремонтни дейности, тази улица прекъсва на 5 места, трябва да се заобиколи, за да се стигне до адреса. Това са обективните неща. От другата страна имаме убеждението...

Водещ: От другата страна имаме субективния фактор, комуникацията между 112 и вас. С която комуникация всички ние по някакъв начин сме се сблъсквали. Аз например, се обаждам на 112, където казвам, подавам един сигнал, разпитвам не надълго, след което ме прехвърлят на оператор в бърза помощ, с когото абсолютно всичко разказвам отново и т.н. Въобще как може да се изчисти това?

Ваньо Шарков: От доста време водим разговори с МВР и колегите в министерството, имаме създадена работна група, която работи за изчистване на този проблем. Едно от първите неща, които се опитахме да направим, беше да направим адаптиране на системата. Забележете, фирмата изпълнител на 112, вече не помня коя е, бяха казали, че сумата, която иска за това адаптиране е 30 млн. лв. 30 млн. лв. мога да ви ги сметна колко линейки и колко центрове за спешна медицинска помощ могат да бъдат ремонтирани с тях. Търсим други варианти, по които да бъде оправена тази комуникация. Има такива варианти. Разбира се, това можем да го направим заедно, пак казвам, с колегите. Имаме решение. Все още не сме го направили, но категорично ще бъде направено, защото това е проблем.

Водещ: От времето на Емел Етем, когато беше въведен 112, до днес колко работни групи, и вие сте, и като депутат в българския парламент сте участвал в такива работни групи. Непрекъснато се правят и...

Ваньо Шарков: Искате ли да ви кажа изначалният проблем откъде идва? Изначалният проблем идва от това, че създаването на системата 112, при нейното създаване редица европейски държави, да не кажа 90%, си запазиха другите телефони. Т.е. тел. 150 можеше да бъде запазен, тогава, когато се създаваше системата на 112. За съжаление, 150 не беше запазен, тази система не работи, не може да осъществяваме национални повиквания и това създава този проблем. Ако тогава беше взето правилното решение, сега въобще нямаше да дискутираме тази тема с вас.

Водещ: Защото на мен например, ми се е случвало 112 като звъня, най-невероятни въпроси да ми задават...

Ваньо Шарков: Лошо е, когато има срив в системата и вие в София се окаже, че се обаждате, примерно в Русе. Това е още по-парадоксално.

Водещ: Така. сега да тръгнем към решаването на проблемите с екипите. Казахте, че единият начин е с увеличаването на заплатите, където забелязвате вече промяна на тенденцията. Вторият начин е с решаването на... подобряването на средата. Защо все още например, екипите в София тръгват все от едно и също място? не се разработи идеята да тръгват от различни места, които са най-близо до подадения адрес, за да спестим и тяхното време за пътуване през столичните задръствания.

Ваньо Шарков: Така. Не тръгват само от едно място. Но нека да кажем следното нещо. При всички положения тогава, когато екипът обработва един адрес, този екип след това, съответно всичко онова, което е изразходвано като консумативи, като материали, всичко това се зарежда отново и се възстановява. Не е толкова лесно да сложим едни екипи, които да стоят по бензиностанциите и оттам да тръгват да изпълняват адресите.

Водещ: То няма и подходящи условия да седят по бензиностанциите, защото означава да седят в линейката или...

Ваньо Шарков: Да, по-лесно е да се организират нещата там, където става въпрос за по-малки градове и по-малки региони. Но това, което е в цялостната концепция за развитието на системата за спешна помощ е единствено този процес да бъде осъществен точно по този начин, да имаме различни възможности и в крайна сметка да се изпълни онова, което е в стандарта – достигането за максимално кратко време до съответния адрес. Но вижте, това са... като казвам всичко онова, повишаването на работните заплати, подобряването на работната среда, нова медицинска техника и апаратура, въвеждането на триажите, това е процес. На всички нас като екип в МЗ, а аз съм убеден, че и на правителството като цяло, всички имат желание това нещо да се случи за една седмица. Няма обаче начин как да стане за една седмица. Това е доста работа, която поетапно се извършва в момента и аз съм убеден, че крайният резултат ще бъде добър.

Водещ: Сега, като кажете триажите, да поясним за хората какво е триаж. Триажът е всъщност задаването на такива контролни въпроси на подаващия сигнала, че да може да се прецени с каква степен на спешност е този сигнал.

Ваньо Шарков: Това е телефонният триаж, а има триаж на място при прегледа, има триаж при транспортирането.

Водещ: Да, но на първо място взимаме телефонния, който най-много мъчи хората от спешна помощ, защото се оказва, че те вместо да отидат на един много спешен случай, са на друг, който не е толкова спешен и т.н. Тази система кога ще бъде въведена и по какъв начин очаквате...

Ваньо Шарков: ...заповед на министъра. Триажите са разработени с участието и на националния консултант проф. Стоян Миланов. Мисля, че в тази събота е първото събиране с директорите на центровете за спешна медицинска помощ и техни служители от районните координационни централи. В средата на месеца влиза нейното тестване на системата. Тестването, защото разбирате ли, тук ще се окажем в една такава ситуация, от една страна, ние с въвеждането на триажа имаме въпроси, които трябва да зададем на пациента, от друга страна може да има случаи, в които пациентът да не желае да отговори на тези въпроси, макар че това е в негова полза. Тестовото въвеждане, за да можем да видим дали някъде има проблем в този вид комуникация, който е разписан, едновременно с това софтуерът започва да се изработва за въвеждането на триажа, за да не бъде той единствено и само на хартиен носител, а да има и падащи менюта, за да може по-бързо... смисълът на триажа е да можеш от отговора на един въпрос да нямаш необходимост да задаваш повече въпроси, т.е. да става ясно състоянието на пациента, или отговорът на този въпрос да те насочи към следващия въпрос, който трябва да зададеш. Този процес е... как да кажа, до началото на следващата година заедно с изработването на софтуера трябва да е готов, но първо трябва да минем този тестови процес, да почнем да обучим колегите в задаването на тези въпроси в тази комуникация. Надявам се в този процес на тестване на системата всъщност голяма част от българските граждани този път да разберат наистина какво е спешност и да няма позвънявания за зъбобол и такива неща...

Водещ: Проблемът обаче е, че този процес е двупосочен...

Ваньо Шарков: Двупосочен е винаги...

Водещ: Т.е. и хората...

Ваньо Шарков: Не бих искал това да е проблем, че е двупосочен, но...

Водещ: Така де, но хората до момента все пак също трябва да привикнат към това, че отговаряйки на контролния въпроси се преценява елементът на спешност.

Ваньо Шарков: Това помага да се прецени тяхното състояние и всъщност в крайна сметка е в тяхна полза.

Водещ: Но например, в случаи, в които, да речем, кой преценява дали пациентът, подаващият сигнал обективно, по обективни причини не може да отговори на този въпрос? Например, на мен ми е толкова лошо, че всяко усилие да продължа разговора ми коства нещо невероятно и аз наистина не мога. Това как се преценява?

Ваньо Шарков: Това е част от изкуството в медицината и изкуството в спешната помощ. Има такива контролни въпроси от сорта: диша ли, какво е дишането и т.н., от които може да разберете в съзнание ли е, в безсъзнание ли е, от които можеш да разбереш нивото на спешност във всяка една ситуация. А има ситуации, в които самият пациент не може да се обади, обажда се негов близък или човек, който е негов съсед примерно. Има ситуации, в които се обаждат...

Водещ: Но особено когато е негов близък, той е в особено състояние, защото...

Ваньо Шарков: Той е в особено състояние. Когато е в толкова особено състояние, понякога това означава, че наистина имаме спешен случай. Имаме ситуации, в които особеното състояние не е породено от степента на спешността, а е породено от едни други градусови фактори. Но това, пак казвам, е въпрос, който ще продължи да съществува още дълго време, защото и отношението към колегите, които работят в спешна помощ, все още не е на нивото, на което ние бихме искали да бъде медицината в България.

Водещ: Кой ще прави тези триажи, операторите на 112?

Ваньо Шарков: Първоначално в районните координационни централи...

Водещ: Т.е. ще се прехвърлят разговорите към спешна помощ?

Ваньо Шарков: Да, няма как хора, които нямат, поне малко да имат медицинските познания да правят оценка на състоянието на пациента.

Водещ: Колко бързо може да се въведе това, защото въвеждането, времето до това въвеждане всеки ден струва някакъв човешки живот?

Ваньо Шарков: Вижте, обучението ще продължи около 1 месец, след което ще започне тестването на системата в този вид, в който е. Едновременно с това изработването на софтуера. И смятам, че въпрос на няколко месеца е все пак, защото и при въвеждането на софтуера пак ще трябва...

Водещ: ...и няма софтуер, който да заработи от раз.

Ваньо Шарков: Плюс това трябва да изчистим възможността за това колкото се може по-малко грешки да настъпват.

Водещ: Сега за подмяната на автопарка на спешна помощ.

Ваньо Шарков: 600 автомобили по програмата за подобряване инфраструктурата на системата на спешна помощ. мисля, че бяха 600...

Водещ: Кога?

Ваньо Шарков: Ние сме на финална фаза с проекта. Вече са почти готови навсякъде в страната, където има спешни приемни отделения, ЦСМП, филиали за спешна медицинска помощ, консултантът е готов с проекта. В края на годината влиза в ЕК и след това започва финансирането всяка година до 2020 г. поетапна подмяна. Като започваме с тези автомобили, които са най-старите, за да може в края на този период да нямаме автомобил, който да е по-стар от 5 години. Сега има доста стари, за съжаление. Това върви заедно с оборудването в тези автомобили.

Водещ: Така, едно от оплакванията на вашите колеги от софийската спешна помощ е, че забелязват огромно увеличение на заплатите на администрацията, дори казват, че някои административни длъжности получават по-големи заплати, отколкото лекарите. Вярно ли е това?

Ваньо Шарков: Не знам дали има административни длъжности, които получават по-високо заплащане от лекарите, може би директорската заплата, това е административна длъжност...

Водещ: Тук говорят за началник склад, завеждащ хранилище, началник информационно обслужване.

Ваньо Шарков: Вижте, това, което мога да кажа е, че първото увеличение, което направихме, първите 20% увеличение на работните заплати в спешната помощ, е лично мое искане и разбира се, след съгласието на директорите на ЦСМП, тогава нямаше увеличение на средствата за администрацията. Тогава всичко беше насочено в увеличение на заплатите при колегите, които работят. Имахме желанието, и тогава стартирахме промяна на изглаждане на тази тежка диспропорция, която съществуваше, примерно центърът в Силистра да взима с доста по-голям процент заплата от центъра във Видин. Казвам ги съвсем без да имам предвид точно тези два ЦСМП. Така че в един момент при второто увеличение с 20% спрямо заплатите от 2014 г. тогава вече имаше увеличение и за административните длъжности и вероятно това е една от причините. Но пак искам да кажа, че за мен като лекар и като човек, който е работил в спешната медицинска помощ не е допустимо да има склададжийски заплати, които да бъдат по-високи от лекарските и мисля, че това е нормално да бъде така. Надявам се да е така.

Водещ: Няколко години няма раздадени дрехи и обувки на екипите. Вярно ли е и защо?

Ваньо Шарков: Не мога да кажа дали е вярно. В кой ЦСМП?

Водещ: Пак в София, това е от писмото до медиите и...

Ваньо Шарков: Това е задължение и отговорност на ръководството на центъра. Мога да го проверя още днес дали това е. Но едва ли това е мотив.

Водещ: Така е написано в това писмо, което и вие, и ние медиите сме получили. Санкциите към лекарите, пак повдигнат въпрос за спешната помощ в София?

Ваньо Шарков: Вижте, тук...

Водещ: Разбирам, че е много тънка границата, много е щекотливо, но например, заради преразход на гориво санкционират шофьорите...

Ваньо Шарков: Не, категорично за преразход на гориво, системата на GPS линейките позволява да се установи във всеки един момент, ако линейката е спряла, а бензинът в резервоара намалява, тези хора си ходят. Сега, в крайна сметка това е ясно, че няма как да се случва и не трябва да се случва. От друга страна, по отношение на санкциите, нали, и медиите всеки път питат, когато пациентът не е закаран на най-близкия адрес, както е по наредба, най-близкото лечебно заведение, за да му бъде оказана навременна и качествена спешна помощ, има ли наказани? Да, за такива случаи има наказани. И според мен такива случаи не бива и не трябва да бъдат допускани, защото след това стигаме до обясненията: ами защото теренът беше по-равен, го закарах в болницата, която е на 4 км по-далеч. Това не е нормално.

Водещ: Добре, надяваме се, че възможно най-бързо, разбирайки, разбира се, процедурите, през които трябва да минете, ще успеете поне да подмените линейките и да въведете системата за преценка на състоянието, за да могат и лекарите да реагират наистина по...

Ваньо Шарков: Това са неща, с които сме готови вече. Единственото, което трябва да се направи, е просто да се даде стартът на проекта в ЕК. Тръгва финансирането, почваме да подменяме линейките...

Водещ: И вероятно ще трябва да направите и някаква разяснителна кампания за хората как да отговарят на контролните въпроси, за да може да бъде съвсем обективно това, което ще се преценява и дано успеете поредната работна група за работата ви с тел.112 да стигне до резултат.

Ваньо Шарков: Тя нашата е първа обаче...

Водещ: Да, при вас е първа, но е поредна, защото нищо не започва от днес, както добре знаем.

Ваньо Шарков: За съжаление!

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 1.08 Mb.

Сподели с приятели: