Възможни насоки за развитие

За да бъдат оползотворени възможностите за ПЧП от страна на Дирекцията на ПП „Врачански Балкан”, са възможни няколко типа стратегии, които не си противоречат и могат да бъдат изпълнявани едновременно. Независимо коя или кои от тях ще бъдат избрани, обаче, извършената изследователска работа регистрира една безспорна необходимост – от по-добро познаване на естеството и механизмите на ПЧП както от страна на екипа на ПП „Врачански Балкан”, така и от страна на евентуалните потенциални партньори. Това може да се организира както посредством консултации с компетентните органи (какъвто е Сектор ПЧП в Министерството на финансите), така и посредством организиране на обучения със съдействието на български и международни организации. Нашият екип не е запознат със ситуацията в останалите природни паркове, но поради факта, че ПЧП в България са сравнително нов и не напълно прецизиран механизъм, може да се предположи, че потребностите от обучение по ПЧП навсякъде ще бъдат аналогични. От своя страна, това дава основания за обединяване на усилията и ресурсите на природните паркове за осъществяването на тази цел.

Що се отнася до стратегиите за осъществяване на ПЧП от страна на Дирекцията на ПП „Врачански Балкан” в бъдеще, екипът на Витоша Рисърч може да предложи три възможности:

Политика на „малки стъпки” и надграждане на изпълнени проекти. В общи линии може да се твърди, че това е досега следваният от Дирекцията на парка модел. Той се състои в изпълнението на сравнително малки проекти, като много често като ресурси за стартирането на нова дейност се ползват резултатите, постигнати от предходен проект. Основна част от финансирането се осигурява посредством кандидатстване по оперативни програми и европейски проекти. Взаимодействията с други институции и организации съдържат елементи на публично-частни партньорства, но не са типични ПЧП, поради сравнително големия дял на вложените публични средства и малкият мащаб на генерираните финансови и материални ресурси.

Освен големия дял на публичното участие, други основни недостатъци на този модел са сравнително бавният напредък и трудно видимият ефект за обществеността, както и невъзможността по този начин да бъдат изпълнявани задачи и функции от по-голям мащаб. Постоянно присъства и проблемът за осигуряване на устойчивост и възпроизводство във времето на постигнатите резултати.

Основните предимства на тази „линия на поведение” са две: липса на съществени рискове (особено в условията на силно ограничено бюджетно осигуряване), и възможност за избор да се работи с предпочитаните, утвърдени във времето, запознати с множеството местни специфики партньори.

Не съществуват никакви пречки тази политика да бъде следвана и в бъдеще, с единствената препоръка да се изпълнява „на части”, но да се планира цялостно.

Също така, в сравнение с малките проекти, степента на поетите рискове се увеличава и за публичната страна, независимо от това, че по-голямата част от тях се прехвърля върху частната страна на партньорствата. Този тип стратегия изключва възможността за предварителен избор на партньорите, с които ще се работи, тъй като националното законодателство постановява задължителност на конкурсното начало. Според юридически експерти, с които екипът на Витоша Рисърч се консултира, процедура по ЗОП е задължително да бъде обявена за всяка дейност, която може да бъде финансово остойностена.

Последното обстоятелство, обаче, може да се разглежда не само като недостатък, но и като предимство. Механизмите на обществените поръчки предоставят възможност, чрез едни добре прецизирани критерии, да се намери подходящ изпълнител за съответната дейност не само в рамките на страната, но и в рамките на целия Европейски съюз. Ето защо, дефицитът на подходящи местни партньори има безспорно възпиращо въздействие на този етап, но не може да се приеме като абсолютен блокиращ фактор за осъществяването на публично-частни партньорства.

Успешното осъществяване на по-мащабни инициативи би имало по-видим и по-дълготраен ефект, и следователно, е в състояние да предизвика по-силен позитивен обществен отзвук. Посредством привличането на ресурси от частния сектор, могат да бъдат осъществени проекти, за които не достига обществено финансиране. Предоставят се възможности за постоянен приток на средства, част от които могат да бъдат усвоявани от природния парк с цел осъществяване на неговите не-комерсиални дейности (дейности, които не могат да генерират финансови и материални ресурси – например опазване на биоразнообразието).

Необходимо е да се отбележи също, че по-големите проекти предоставят повече възможности за намиране на пресечна точка между дългосрочни интереси на нацията и човечеството, какъвто е опазването на природната среда, и непосредствени интереси на местните общности, като генериране на доходи, създаване на работни места, инфраструктурни подобрения.

Създаване на обединения от организации със сходни цели и сфери на дейност, които да образуват търговски дружества. За да се използва тази възможност, е необходимо да се проучи по-подробно законодателството, регламентиращо създаването на такива дружества, и да се установи какво може да бъде участието на природните паркове. Според информацията, събрана досега от изследователския екип, не би следвало да съществуват формални юридически пречки природните паркове да участват в организации и асоциации с идеална цел, а тези организации от своя страна да създават и притежават търговски дружества. Въпреки това, подобни възможности трябва да бъдат детайлно проверени и консултирани с юридически експерти.

Тези дружества биха могли да изпълняват разнообразни дейности, свързани с опазване на природната среда и популяризиране на богатствата на природните паркове. От една страна, ще съществуват надеждни гаранции за качеството на тяхната дейност и съобразеността й с действащото национално и международно законодателство, а от друга, те представляват механизъм, който е в състояние да генерира средства за опазване на природната среда и осигуряване на устойчивост на природозащитни дейности и проекти.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1:

СПИСЪК НА ИЗТОЧНИЦИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ ПО ДОКУМЕНТИ (ДЕСК РИСЪРЧ)

Интернет източници:

1. http://www.vr-balkan.net/

Сайта на Дирекция на Природен парк "Врачански Балкан"

2. http://www.nug.bg/cgi-bin/index.cgi?Unit=Struktora&Level=3&lng=bg

Информация за ПП "Врачански Балкан"на сайта на ДАГ

3. http://bg.wikipedia.org/wiki/

Свободната енциклопедия Уикипедия – Обща информация за Природен парк "Врачански Балкан"

4.http://www.bgglobe.net/index.php?l=0&s=-464

Обща информация за Природен парк "Врачански Балкан"

5. http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=725

Обща информация за Природен парк "Врачански Балкан"

6.http://bulgariatour.org/index.php?lang=bu&r=rezervati/prirodni/balkan&t=1&p=&title=Vratchansky+Balkan

Обща информация за Природен парк "Врачански Балкан"

7. http://photos-vratza.com

Фото галерия "Враца и региона"

8. http://moiteplanini.com/news/priroden_park_vrachanski_balkan_registri.html?page=9

Електронна статия „Природен парк “Врачански Балкан” регистрира търговска марка”

9.http://www.infoweek.bg/display.php?show_category=10&show_subcategory=10&open_article=1719

Електронна статия „Експерти: Законът за ПЧП ще запълва дупки и ще изгражда доверие”

10. http://www.eufunds.bg/?cat=433

Структурни фондове на ЕС

ДОКЛАД „Констатации и препоръки за актуализиране на „Методически указания за ПЧП” и общата регулативна рамка за публични-частни партньорства”

11. http://visit.vratza.com/index.php?r=homee/d3683/d5059/d5737&lang=bu

Отчет за първите 100 дни на мандат 2007 - 2011 г. на Община „Враца”

12. http://www.modernavratza.com/index.php?lang=bg&r=home/t143/t2749

Електронна статия „Строят „Джурасик Парк" във Враца”

13. http://bspb.org/ovm.php?id=53&menu_id=65

Обща информация за Природен парк "Врачански Балкан"

14. http://www.bg-parks.net/main.php?act=parks&park=vrbalkan

Обща информация за Природен парк "Врачански Балкан"

15. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=358765

Електронна статия „Чистим част от Природен парк "Врачански Балкан" в събота”

16. http://bulgaria-tourism.bg/contents/view/166?lang=bg

Обща информация за Природен парк "Врачански Балкан"

17. http://www.natura-centrum.com/node/30

Обща информация за Природен парк "Врачански Балкан"

18. http://www.panda.org/bg/news_facts/?161321/firingdirectorsstrandzha

Електронна статия „Нов опит за уволнения на директорите на природните паркове Странджа и Врачански Балкан”

1. 
   Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания (Бернска конвенция)
   
2. 
   Конвенция за биологичното разнообразие
   
3. 
   Конвенция за съхраняване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция)
   
4. 
   Конвенция по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора
   
5. 
   Конвенция по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция)
   
6. 
   Европейска конвенция за ландшафта, изд. МОСВ, обн., ДВ, бр. 22 от 15.03.2005 г.; ратифицирана, ДВ, бр. 94/22.10.2004.; в сила за България - 1.03.2005.
   

1. 
   Закон за опазване на околната среда
   
2. 
   Закон за защитените територии
   
3. 
   Закон за биологичното разнообразие
   
4. 
   Закон за горите
   
5. 
   Закон за лечебните растения
   
6. 
   Закон за лова и опазване на дивеча
   
7. 
   Правилник за устройството, функциите и дейността на дирекциите на природните паркове към Националното управление по горите
   
8. 
   Правилник за прилагане на Закона за горите
   
9. 
   Правилник за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча
   
10. 
    Постановление № 236 от 25 септември 2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Държавната агенция по горите
    
11. 
    Закон за обществените поръчки
    
12. 
    Закон за концесиите
    
13. 
    Закон за туризма
    
14. 
    Правилник за прилагане на Закон за концесиите
    
15. 
    Закон за държавната собственост
    
16. 
    Закон за общинската собственост
    
17. 
    Методически указания за публично-частно партньорство на Министерството на финансите
    

Любомира Колчева - директор, ел. поща: lkolcheva@bepf-bg.org

ул. „Парчевич” 12, ап. 10, гр. София 1000

тел./факс: (02) 951 54 79, 951 54 46 ел. поща: bepf@bepf-bg.org

3000 гр. Враца, ул. "Иванка Ботева" 1

тел: 092 / 66 65 40

е-mail: klubpriateli@abv.bg

1000 София, бул. "Ал. Стамболийски" 20 - В, партер (вход откъм улица "Лавеле")

тел: 02/ 980 76 85, факс: 02/ 980 32 00

e-mail: baat@spnet.net

1113 София, ул. "Акад. Г. Бончев" бл. 3, стая 320

тел 02/ 979 3363, факс 0/2 971 3485

e-mail: baret.org@gmail.com

София 1142, бул. Васил Левски 40

тел: 02/ 963 40 37

e-mail: bpps@abv.bg

Петър Петров

0888 502 027

Увеселителен парк „Приказката”

Тихомир Опров - Управител

мобилен: 0888 020 030

Комплекс „Леденика”

Веселин Стоянов – Управител GSM: 0888 792 279

Природен Парк Врачански балкан, Местността "Учителските колонии"

Тел: 092 660900; GSM: 0886000027

E-mail: hotel.kiparis@abv.bg

www.hotel-kiparis.eu

Хотел „Горски Дом”

Координати: местност Варовитица (на 20 км от Враца)

тел: 0886/332-033; 092/62-42-22

Хотел „Тева”

Природен Парк Врачански балкан, Местността "Учителските колонии"

тел: 0888/505538; 0889/216756; 092/623 556

Други потенциални партньори:

ПСС (ПСС Враца – Врачанска Стара планина)

София бул." Джеймс Баучер" № 76

тел./факс 02/963 20 00, моб. тел. 048/1843, 088/1471

Български Туристически Съюз

София 1000, ПК 427, Бул. Васил Левски № 75, Ет. 5

Тел: 987 34 09; 930 06 48, Факс: 987 69 41

e-mail: bts@btsbg.org

Александър Георгиев 0889323265, Враца, ул.Коста Бошнаков" 11

ж.к."Дъбника", бл.42, вх.А, ет.5, ап.15

Пламен Петков 0888 220 087, 092 / 640126

streshero@abv.bg

Спелеоклуб "Веслец" Враца

+359 887 179 607,  +359 895 559 200

e-mail: speleoveslec@abv.bg

e-mail: t_tiholov@abv.bg

София 1000, бул. "Васил Левски" 75

тел. (+359 2) 930 05 32; тел./факс (+359 2) 987 17 98;

e-mail: office@bfka.or

София, ул. "711" 3

Дойчин Боянов 0887 474 188, 8573837, 0888 484 700

vertical_world_bg@yahoo.com
www.verticalworldbg.com

ПРИЛОЖЕНИЕ 3:

1. 
   ПП Врачански Балкан има ли опит в осъществяването на ПЧП? Бихте ли описали накратко в какво се състои той – какво е съдържанието на осъществените проекти и кои организации или частни лица са участвали в тях?
   
2. 
   Какви конкретни проекти за ПЧП биха могли да се осъществят в бъдеще, според вас? Има ли конкретни направления в дейността или конкретни проблеми на територията на парка, за които ПЧП биха могли да бъдат полезни?
   
3. 
   Според Вас, има ли физически или юридически лица, които биха проявили интерес към осъществяване на подобни партньорства в ПП Врачански Балкан? Какъв тип организации/лица биха били те според Вас? Можете ли да назовете имената на такива организации (стопански и нестопански)?
   
4. 
   Смятате ли, че потенциалните субекти – партньори в ПЧП, са достатъчно информирани за подобни възможности? Защо смятате така?
   
5. 
   Кои от дейностите по обслужването/стопанисването на парка според вас, биха могли да станат обект на съвместни проекти, финансирани от фондове на ЕС? А имате ли опит в кандидатстването по проекти, финансирани от фондове на ЕС? Като цяло, как бихте оценили тази възможност?
   
6. 
   Кои са основните проблеми на ПП Врачански Балкан в търсенето на потенциални партньори/проекти за ПЧП?
   
7. 
   От какво най-вече се нуждае паркът, за да може успешно да осъществи/да продължи да осъществява подобни партньорства?
   
8. 
   Кои са основните предимства на такива партньорства, според Вас?
   
9. 
   А кои са основните недостатъци и потенциалните рискове?
   
10. 
    Познат ли Ви е механизмът за одобряване и въвеждане в действие на един проект за ПЧП? Какви процедури трябва да бъдат извършени и кои институции трябва да бъдат сезирани, за да може един проект за ПЧП с природен парк „врачански балкан” да започне да се изпълнява? Според вас, колко време биха отнели всички процедури по съгласуване и одобряване на такъв проект?
    
11. 
    Според Вас, доколко съществуващата законодателна рамка благоприятства развитието на ПЧП за природните паркове у нас? Моля, коментирайте както нормативните актове, регламентиращи ПЧП, така и тези, регламентиращи дейността на ПП Врачански Балкан.
    
12. 
    А какви други препоръки/забележки/коментари имате по отношение на осъществяването на ПЧП в стопанисвания от вас природен парк?
    

1. 
   Моля представете накратко себе си и организацията, в която работите – каква е вашата сфера на дейност, в какво най-общо се изразява работата ви?
   
2. 
   Вашата организация била ли е някога страна в публично-частни партньорства (включително и понастоящем)? Ако да, бихте ли описали в какво се е състояло участието Ви? Каква е била целта на проекта по партньорството? Имахте ли някакви затруднения при изпълнението му? Ако не сте участвали, какви са били причините за това, имало ли е нещо, което Ви е възпрепятствало?
   
3. 
   Като цяло чувствате ли се достатъчно информирани за възможностите за публично-частни партньорства? Какви източници ползвате, за да се информирате по тези въпроси, и доколко те са ви достатъчни? Следите ли обявленията за участие в обществени поръчки, в дейностите, по които бихте могли да вземете участие?
   
4. 
   Имате ли желание в бъдеще да кандидатствате за участие в публично-частни парньорства? В какви дейности по такива партньорства смятате, че можете да сте най-полезни? Какви точно проекти от публично-частни партньорства биха представлявали най-голям интерес за Вас и Вашата организация?
   
5. 
   (Ако не е споменато) Бихте ли участвали в ПЧП съвместно с ПП „Врачански Балкан”, или в дейност, извършваща се на територията на парка?
   
6. 
   Бихте ли споделили конкретните си идеи за такава съвместна дейност? Какво ще бъде нейното съдържание и как виждате изпълнението й във времето – кога може да започне и колко време ще продължи?
   
7. 
   Какви биха били ползите и потенциалните рискове от такова партньорство/проект за Вас самите/ за Вашата организация? А какви биха били ползите за природния парк? А като обществени ползи?
   
8. 
   С какви ресурси (например квалификация, опит, материални ресурси) разполагате за осъществяването на такъв проект/партньорство?
   
9. 
   Как си представяте вашите задължения и отговорности по един подобен проект, и каква според вас ще бъде ролята на природен парк „Врачански Балкан”? Според вас, ще бъде ли необходимо и/или полезно да участват и други институции и организации? Ако да, как си представяте тяхната роля?
   
10. 
    Кои от дейностите по обслужването/стопанисването на парка според вас, биха могли да станат обект на съвместни проекти, финансирани от фондове на ЕС?
    
11. 
    А имате ли достъп до необходимата информация за такива възможности?
    
12. 
    Познат ли Ви е механизмът за одобряване и въвеждане в действие на един проект за ПЧП? Какви процедури трябва да бъдат извършени и кои институции трябва да бъдат сезирани, за да може един проект за ПЧП с ПП „Врачански Балкан” да започне да се изпълнява? Според вас, колко време биха отнели всички процедури по съгласуване и одобряване на такъв проект?
    
13. 
    Според Вас, доколко съществуващата законодателна рамка благоприятства развитието на ПЧП за природните паркове у нас? Защо смятате така?
    
14. 
    Какви други препоръки/забележки/коментари имате по отношение на възможностите за участие в ПЧП с природен парк „Врачански Балкан”?