Таблица 1 Дата, местоположение и организация, включена в дълбочинните интервюта

Изработени са общо седем портфолиа на потенциални публично-частни партньорства с участието на ПП „Врачански Балкан”. Идеите за тези партньорства са дадени от самите потенциални партньори в проведените с тях дълбочинни интервюта. Респондентите, обаче, са представили идеите си само в най-общ вид, който не беше достатъчен, за да се опишат всички параметри на дадено портфолио. На практика, идейните проекти в портфолиата са разработени и доразвити от изследователския екип на Витоша Рисърч. Това обстоятелство е още една причина екипът да осъществи първоначалния си замисъл, а именно проектите за портфолиа да бъдат съгласувани с потенциалните партньори, които са представили първоначалните идеи. Мнозинството от респондентите предоставиха коментари и бележки по портфолиата, които бяха отразени в предоставения на Възложителя вариант. Всички получени становища бяха предимно позитивни, което означава, че от гледна точка на потенциалните партньори описаните проектни идеи са възможни и желани.

Идеята на проекта се състои в благоустрояване на инфраструктура и предоставяне на водачески и интерпретативни услуги по образователни и познавателни маршрути. Обект ще бъдат съществуващи маршрути в парка - интерпретативен маршрут „Планинарство за начинаещи”, познавателен маршрут „Карст и биоразнообразие”, образователен маршрут „В света на екологията”, интерпретативен маршрут „Горска пътека на приказките”, познавателен маршрут „Гората – място за живот и прием”. Основната му цел е да спести на Дирекцията финансови разходи и разходи на труд по облагородяване и поддръжка на маршрутите, както и да освободи ресурси за изпълнение на други дейности на работещите в парка специалисти.

Като възможен потенциален партньор е идентифицирана Фондация „Екообщност”. Предвижда се също така сътрудничеството на Община Враца и Община Вършец, които да финансират ремонт на прилежаща инфраструктура, водеща до съответните маршрути, и да подпомогнат проекта чрез осигуряване на технически специалисти и строителни работници за поддържане и благоустрояване на маршрутната инфраструктура.

Изпълнението на проекта ще увеличи и ще направи постоянен потока от посетители, като така съдейства за изпълнение на функциите на Дирекцията по развитие на туризма и рекреацията. Очаква се също да бъде повишена информираността както за богатствата на ПП „Врачански Балкан”, така и за природната среда като цяло, важността й за важни фактори като климата и икономиката, както и адекватните начини за пребиваване в нея с оглед на ефективното й опазване.

Предложението има за основа вече публикувана от БАСЕТ проектна идея, която включва и допълнителни елементи за популяризиране на ПП «Врачански Балкан». Идеята на БАСЕТ включва изграждане на крайпътен ландшафтен парк «Понора» - облагородяване и изграждане на туристическа инфраструктура на естествена композиция от атрактивни повърхностни и подземни карстови обекти, разположени в посока югоизток-северозапад от международния път Враца-Оряхово-Бекет до с. Лиляче, симетрично от двете страни на междуобщинското шосе Враца-Чирен-Девене-Лесура.

Ландшафтният парк ще се свърже в единен туристически пакет с ПП „Врачански Балкан”, като в подстъпите към планината бъде изграден експозиционен парк, представящ флората, фауната и основните природни забележителности на природния парк. Експозиционният парк ще представя в умалени размери ПП „Врачански Балкан” с неговите основни забележителности. Представители на дървесните и тревни видове, които могат да се адаптират и извън територията на природния парк, ще бъдат отглеждани в условия, наподобяващи естествената им природна среда. Ще бъдат представени също застрашените и редки представители на флората и фауната на парка, чрез снимков, аудио и видеоматериал, макети, описание на техните хабитати и жизнен цикъл.

Като възможни партньори по проекта са идентифицирани БАСЕТ, която би могла да развие проектната идея в подробни планове за изграждане; Община Враца, която може да предостави или да апортира в общо дружество общински терени; и потенциален инвеститор, който да извърши строителните работи, да отговаря за поддръжката и да администрира част от таксите за посещение на обектите.

Изпълнението на проекта ще съдейства за увеличаване на информираността и значително разширяване на кръга от хора, запознати с богатствата на природния парк. Детайлното запознаване с редки и застрашени представители на флората и фауната ще допринесе съществено за тяхната познаваемост и респективно – за намаляване на случаите на нанасяне на непреднамерени щети.

Проектът ще подобри достъпа до забележителностите на региона. Експозиционният парк ще направи забележителностите на ПП „Врачански Балкан” по-достъпни за редица уязвими групи – хора със сетивни и двигателни увреждания, родители на малки деца и деца в ниските възрастови групи, възрастни хора със затруднения в придвижването.

Изграждането и експлоатацията на двата парка ще създаде работни места в района. Проектът ще генерира приходи, част от които ще влязат в общинския бюджет и в бюджета на ПП „Врачански Балкан”.

Портфолио 3: Развитие на туристическа инфраструктура около пещера „Леденика” чрез ПЧП.

Проекта се състои в проектиране и бъдещо изграждане и поддържане на посетителска инфраструктура пред пещера «Леденика». Към настоящият момент пещерата се посещава от около 50 хил. туристи годишно. Посещенията през седмицата са предимно от организирани групи туристи – ученици и възрастни под формата на екскурзии. Посещенията през уикенда обаче са предимно от семейства с деца и приятели. Голяма част от посетителите остават да нощуват в хижа «Леденика». През уикенда района се посещава от хора от град Враца идващи на пикник. ДПП «Врачански Балкан» е изградила два интерпретативни маршрута около хижа «Леденика», които заедно с пещерата и Посетителски център «Прилепа» допълват и разнообразяват престоя на посетителите. Освен това в околните на пещерата пространства дирекцията е изградила обособени кътове за отдих с огнища, които се радват на много голяма посещаемост. По-голямата част от тях са остарели и в лошо състояние.

В рамките на проекта ще бъдат проектирани и изградени нови съвременни типови кътове за отдих с огнища, поставени нови табла и табели и оформени околните пространства. След изграждането на кътовете, те ще бъдат предоставени за стопанисване и поддръжка от стопаните на комплекс «Леденика», след подписване на съответното споразумение. Стопаните ще се задължат да поддържат кътовете за отдих, да почистват и извозват боклука, да набавят дърва за огнищата и др. За това те ще имат възможност за събиране на минимална такса за ползване на съответните кътове за отдих, което ще им осигури финансов ресурс за тяхната поддръжка.

Проектът се състои във възстановяване, поддържане и при подходящи условия – укрепване и разширяване на съществуващи туристически пътеки и организиране на велосипедни и конни маршрути в района на пещерата «Леденика».

Организирането на маршрутите ще има две основни функции. От една страна, те ще представляват алтернативно средство за транспорт до пещерата «Леденика». От друга страна, маршрутите ще съчетават посещението на «Леденика» с още атрактивни дейности, което ще бъде основа за по-нататъшно изграждане на туристически пакети и ще допринесе за увеличаване на броя на посетителите и на времето им на престой в планината.

Като потенциален изпълнител на проекта е идентифициран комплекс „Леденика”. Той ще вземе участие в проектирането на маршрутите, финансирането на ремонта и изграждането на тяхната инфраструктура и в изработването на технически спецификации за строителните и ремонтните дейности. Изпълнителят ще бъде изцяло отговорен за организирането и провеждането на маршрутите, осигуряване на водачи и материална база за тях, популяризиране и реклама, както и поддръжка в съответствие със съществуващата нормативна база за опазване на околната среда.

Като резултати от проекта се очаква да се създадат предпоставки за разширяване на познанията и впечатленията на посетителите за природния парк, предвид факта, че мнозинството посетители на „Леденика” досега ограничават пътуването си единствено до този обект. Ще се създадат алтернативни, едновременно атрактивни и щадящи природната среда средства за транспорт до пещерата. „Леденика” ще се превърне в привлекателен обект и за хората, които вече са посещавали пещерата.

Ще бъдат осигурени средства за поддържането на свързаната с маршрутите инфраструктура, като самото извършване на тази дейност ще се осъществява постоянно и под контрола на Дирекцията на парка.

Проектът е насочен от една страна към настоящи и потенциални къщи за гости, малки (семейни) хотели и заведения за хранене с местоположение в района на ПП „Врачански Балкан”, и от друга страна към развитие на дейността на Многофункционалния природозащитен център „НАТУРА” в град Враца, представляван от Клуб „Приятели на ПП „Врачански Балкан”. Целта е вече работещите като туристически обекти (места за настаняване и заведения за хранене) постепенно да бъдат сертифицирани на доброволен принцип като еко-къщи, еко-хотели, еко-ресторанти, а други частни домове да започнат да предлагат настаняване и храна като къщи за гости, семейни хотели и заведения за хранене от този тип.

Основен източник на информация и двигател за привличане както на туристически еко-обекти, така и на туристи към тях ще бъде постоянно действащо звено на територията на град Враца във вече изградения и понастоящем функциониращ Многофункционален природозащитен център „Натура”, разположен в сградата на Ески Джамия. За целите на проекта в Центъра ще бъде учредено специализирано „Екозвено” (или „Звено за устойчив туризъм в ПП „Врачански Балкан”). То ще изпълнява основно информационни и координаторски функции.

Основните възможни партньори по проекта са БААТ и Клуб „Приятели на ПП „Врачански Балкан”. БААТ би могла да осъществява консултирането, обучението и сертифицирането на туристическите предприемачи, въз основа на опита от осъществения вече проект „Зелена къща”. Клуб „Приятели на ПП „Врачански Балкан” би могъл да предостави част от необходимата материална и техническа база за осъществяване на проекта, както и да участва в неговото популяризиране.

Очаква се проектът да допринесе за развитие на положителния имидж на Природния парк и утвърждаването му като екологична дестинация.

Ще бъдат създадени нови, много добри възможности за развитие на печеливш туристически бизнес в региона, в сравнително нова пазарна ниша и в хармония с опазването на природната среда.

Целта на проекта е да бъдат изградени и поддържани нови екопътеки в някой от сравнително по-малко посещаваните досега райони на ПП „Врачански Балкан”. Подобен район е частта между с. Лютаджик, в. Стрешеро, м. Кравя и Петрова могила. Маршрутите ще бъдат определени съвместно с Дирекцията на ПП „Врачански Балкан”. В рамките на предлагания район, могат да бъдат изградени две до три екопътеки. Изграждането ще включва ремонт и обновяване на туристически заслони, пешеходни мостове и други съществуващи съоръжения, ако те попаднат в определените маршрути.

По изградените екопътеки ще бъдат организирани познавателни маршрути и маршрути за фотолов с водач и интерпретатор. Обходът по екопътеките ще бъде популяризиран като част от туристически пакети и зелени училища, предлагани от партньорската организация.

Възможен партньор по проекта е Увеселителен парк „Приказката”. Неговата роля ще се състои в съфинансиране на изграждането, осигуряване на водачи, организиране и провеждане на маршрутите, финансиране и осъществяване на почистването и поддържането на инфраструктурата, популяризиране и реклама. Съдействие за осъществяването на проекта може да окаже и Община Враца, като осигури технически персонал за изграждане на екопътеките, със средства, осигурени по програми за временна заетост.

Изграждането на нови екопътеки ще създаде нови възможности за туризъм и отдих на територията на ПП „Врачански Балкан”. Ще бъдат привлечени по-голям брой посетители. Посетителите ще могат да се запознаят по-отблизо с характерната за парка флора и фауна.

Ще бъде изградена и постоянно поддържана и почиствана нова туристическа инфраструктура. Като резултат от проекта, паркът ще получи безвъзмездно ремонт и възстановяване на сравнително отдалечена и рядко ползвана инфраструктура (заслони, хижи, пешеходни мостове, туристическа маркировка).

Проектът е замислен като част от организирането на орнитологични турове по цялата част от Via Aristotelis на територията на България. Това предполага едновременно или поетапно извършване на сходни проекти в ПП „Витоша”, ПП „Рилски манастир”, НП „Пирин”, НП „Рила”, ПП „Беласица”. Осъществяването на сходните проекти не е задължителна предпоставка. То, обаче, не само ще превърне начинанието в мащабен, цялостен проект, но ще увеличи многократно очаквания от него ефект. Предлаганият проект има два основни типа цели. Единият е свързан с развитието на орнитологичния туризъм в региона, популяризиране на богатството от птици и привличане на любители на птиците от цяла Европа. Другият е насочен към подпомагане и осигуряване на устойчивост на настоящи и бъдещи проекти за опазване и възстановяване на биоразнообразието.

Като потенциални партньори са идентифицирани ДЗХП, което в момента изпълнява проект за опазване на биоразнообразието съвместно с Дирекцията на ПП «Врачански Балкан»; туристическа агенция за орнитологични турове, която да бъде избрана посредством обществена поръчка или създадена като търговско дружество на асоциацията на природните паркове в България; и четирите общини, през чиито територии биха могли да минават маршрутите за наблюдение на птици – Враца, Върщец, Своге и Мездра.

ДЗХП би могло да участва със средства и труд в изграждането на нова и ремонт на съществуваща инфраструктура за маршрутите, в дизайн и изработване на многоезични информационни табла, обучение и съдействие на водачи, комуникация с потенциални международни донори по проекти за опазване на птиците в района. Агенцията за орнитологичен туризъм ще има задължението да осъществява цялостната дейност по реклама, популяризиране, привличане на посетители, комуникация с потенциални клиенти, организация, провеждане и логистика на маршрутите. Част от таксите за посещение ще бъдат предоставяни на Дирекцията на парка и ще послужат за осигуряване на устойчивост на резултатите от съществуващи проекти по опазване на птиците и евентуално осъществяване на нови подобни проекти. Общините могат да съдействат с ремонт на общинска инфраструктура, водеща към маршрутите за наблюдение, осигуряване на технически персонал за поддръжка на инфраструктурата, популяризиране на проекта сред местните общности и посредничество между агенцията за орнитологичен туризъм и местни предприемачи за осигуряване на транспорт и места за настаняване.

Осъществяването на проекта ще спомогне за продължаване в бъдеще на текущи проекти по опазване на биоразнообразието. Ще бъде възстановена, постоянно поддържана и изградена нова инфраструктура, която освен за туристически цели, ще бъде използвана и в дейностите по опазване на птиците. Ще се увеличи познаваемостта за птиците в България и миграцията им по Via Aristotelis (както и за самия миграционен път) сред населението на прилежащите общини и населението на цялата страна.

Увеличаването на туристите ще донесе ползи и за населението на включените общини – съживяване на бизнеса на местните транспортни фирми и дребни предприемачи в хотелиерството и ресторантьорството. От своя страна, това ще създавде предпоставки за по-адекватно отношение към птиците и особено към редките и застрашени видове сред населението и бизнеса.

Целта на проекта е чрез един модерен подход и в по-широк мащаб да се направят популярни едни от най-значимите природни забележителности, попадащи на територията на ПП „Врачански Балкан” – предимно големият брой атрактивни пещери (като допълнение в представянето може да бъдат включени други морфоложки забележителности). Освен най-популярните пещери в района (Леденика и Темната дупка), кампанията ще представя и по-неизвестните пещери, които също могат да представляват интерес със своята привлекателност и предоставяни възможности. Средството за популяризиране на тези природни обекти е добре визуализирана информационната кампания, осъществена в три основни направления:

• 
  Изготвяне и поставяне на серия от информационни табла, даващи сведения за местоположението и характеристиките на отделните пещери, за ползване от посетителите на Природния парк;
  
• 
  Осъществяване на пътуваща фотоизложба на пещерите в Природен парк „Врачански Балкан”:
  
• 
  Издаване и разпространение на фотоалбум с включени фотографии на пещерите в Природен парк „Врачански Балкан”.
  

Очаква се в резултат от проекта да се разширят възможностите за туризъм и отдих в съответната община, както и за разкриване на нови работни места. Ще бъде разпространена информация за пещерите като вид забележителност и туристическа дестинация. Инфраструктурата на територията на Природния парк ще бъде обогатена с придобитите информационни табла, които дългосрочно ще служат на туристите и след формалното приключване на информационната кампания.

Основни причини за липса на ПЧП, така, както са идентифицирани от самата Дирекция на природния парк, са:

• 
  Няма правомощия - ограничен кръг от дейности, които Дирекцията може да делегира;
  
• 
  Няма с кого - липса на подходящи частни партньори;
  
• 
  Няма за какво - липса на местен социално-икономически потенциал, който да привлича ПЧП;
  
• 
  Няма информация и знание за ПЧП;
  
• 
  Чести промени в администрацията и бизнеса в района.
  

На първо място по важност бихме поставили липсата на информираност за ПЧП. Практически няма респондент, който да е удовлетворен от своето равнище на информираност. Общо е мнението, че причините за това са по-скоро обективни – ПЧП не са ясно фиксирани в националното законодателство и разграниченията между него и останалите форми на осъществяване на съвместна дейност търпят значителни разлики в тълкуванието. Сравнително по-информирани се чувстват респондентите, които имат сведения за чуждестранния опит в ПЧП, обикновено поради участието си в подобен проект.

Именно поради критики в тази посока от страна на български и международни организации, преди около два месеца (през юли 2009 г.) Сектор ПЧП към Министерството на финансите издава нови Методически указания. В сравнение с първия вариант на указанията, настоящото издание внася повече яснота относно принципите на ПЧП, разликите му с други видове проекти и основни стъпки, които трябва да се следват при избора на процедура за даден проект.

От една страна, обаче, въпреки своята безспорна важност, този документ няма същата сила като основни нормативни актове, каквито са например Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. Той не коментира и връзките на съществуващото законодателство с ПЧП, нито пък са дадени ясни примери какви правни форми могат да бъдат използвани или какви правни процедури трябва да бъдат следвани при стартиране на проект за ПЧП.

От друга страна, издаването на новите Указания изглежда е слабо известно на широката публика, или поне проведените интервюта с потенциалните партньори на ПП „Врачански Балкан” дават достатъчни основания да се смята, че този документ все още не е достигал до тях (или в най-добрия случай, че те не разбират достатъчно добре неговите основни положения). Има още какво да се желае и по отношение на усилията за популяризиране на документа. Достатъчно е да се каже, че той не присъства на страницата на Министерството на финансите, въпреки че то е органът, който го издава. За да намерим този документ, се наложи да потърсим по телефона представител на Сектор ПЧП и да помолим за информация.

Не трябва да се пренебрегват, обаче, и субективните причини за липсата на информираност. Мнозинството от интервюираните представители на потенциални партньори признават, че не следят обявленията за обществени поръчки, които засягат техните сфери на дейност. Това е свидетелство за едно по-скоро пасивно отношение към възможностите за развитие на съответната организация, което е характерно за повечето от идентифицираните потенциални партньори. То също издава и една голяма доза скептицизъм по отношение на нови идеи и начини на действие, каквото е по същество ПЧП.

Според нашите оценки, друг много съществен фактор е сравнително слабото икономическо развитие на региона. Добре известно е, че от две десетилетия Северозападният район за планиране е на последно място по Брутен вътрешен продукт на глава от населението. В района на област Враца сравнително трудно могат да се намерят силни икономически субекти, които са в състояние да генерират необходимите средства за осъществяване на ПЧП. Към този факт се прибавя и обстоятелството, че правилата за развиване на икономическа дейност на територията на природен парк са силно рестриктивни в сравнение с общите условия в страната и това е причина повечето представители на бизнеса изобщо да не обмислят развиването на дейност там.

Като резултат, изводът на Дирекцията на парка е, че липсват ресурси, които да бъдат предоставени и които да предизвикат частния интерес да участва в публично-частно партньорство. Ние, обаче, бихме се изразили по друг начин: специфичните условия предоставят и специфични възможности, но те изискват различен от всеобщо разпространения в страната тип бизнес мислене, който има сравнително малки шансове да съществува в беден район. Или, с други думи, проблемът не е само икономически, а е от комплексно социално-психологическо естество.

Според нас тезата се потвърждава от наличието на множество добри идеи, представени в портфолиата на потенциалните партньорства. Те, обаче, идват най-често от страна на НПО, които нямат за цел и не са в състояние да генерират значителни финансови и материални ресурси. Или с други думи, не може да се говори за дефицит на идеи. По-скоро липсва готовност от страна на бизнеса да ги възприеме, развие и предприеме. Причините за това са няколко. От една страна, в условията на ограничен икономически потенциал на района като цяло и на конкретната фирма в частност, поемането на какъвто и да е бизнес риск е нежелателно и практически не се осъществява. От друга, представителите на бизнеса се чувстват несигурни в подходящите за развиване, но сравнително нови за района и за страната дейности, какъвто е например екологичният туризъм с множеството различни пазарни възможности, които той предоставя. Както субективно, така и обективно им липсват познания и опит, които да им дадат увереност във възможностите за успех. И от трета страна, потенциалните партньори се въздържат от предварително инвестиране на време, човешки капацитет и понякога и на финансови ресурси за детайлно изработване на проектни идеи, тъй като не съществуват и не могат да съществуват гаранции, че даден проект ще бъде осъществен именно със съответния потенциален партньор.

Вероятно комбинираното действие на изброените фактори е причина за извода на Дирекцията на природния парк, че липсват подходящи партньори за ПЧП в района. Това твърдение, според нас, е основателно в много голяма степен, но резултатите от проведената изследователска работа не подкрепят напълно подобен извод (вж. следващата точка).

Съществени затруднения причиняват още статута на природния парк (и произтичащото от него равнище на правомощия) и честите смени в националната и местната администрация. Обединяваме тези фактори в обща група, тъй като те се отразяват върху комуникациите между ангажираните институции в наслагващо се комбинирано въздействие. Практически неподлежащ на промяна факт е, че участието на ПП „Врачански Балкан” в какъвто и да било проект, независимо дали той ще е във формата на ПЧП, или не, следва да бъде съгласувано с ДАГ и/или МОСВ, което удължава процедурите по стартиране на проекта и ги прави трудно предвидими във времето.

Логично, това се превръща в една от причините частният сектор да се въздържа от партньорства с публични институции. Неясните, протяжни, времеемки и трудоемки административни процедури многократно са споменавани от представителите на потенциалните партньори. От една страна, те ги цитират като пречка пред участието на техните организации да участват в ПЧП, а от друга, идентифицират като една от най-важните възможни роли на природния парк именно комуникацията с различните институции и придвижването на необходимите административни процедури.

Промените в различните местни, регионални и национални администрации, от своя страна, периодично „препрограмират” установените механизми на комуникация и партньорски взаимоотношения. В някои случаи това може да има и позитивни следствия, ако по персонални, политически или други причини комуникациите са били затруднени или блокирани, но съществува един константен негативен ефект – че пренастройката винаги изисква време и разход на човешки капацитет.