Програма на България (2007 2013 г.) Пети работен вариант (май 2005 г.) За обсъждане

• 
  Непрекъсната загуба на равнини и влажни гори, дървесни пояси и влажни зони;
  
• 
  постоянната загуба на водни местообитания и рязка трансформация на водните режими в крайречни екосистеми вследствие на корекции в речните легла и изграждане на канализационни системи
  
• 
  пресушаване на влажните зони и превръщането им в обработваеми земеделски земи
  
• 
  отводняване, изпомпване и използване на водата за напояване, които влияят върху природните хидрологични процеси
  

• 
  Насърчаване възстановяването, подобряването и управлението на съществуващи крайречни местообитания, в (в съответствие с изискванията на Рамковата директива за водите);
  
• 
  Намаляване по-нататъшното изсичане на крайречни местообитания, за селскостопански цели;
  
• 
  Възстановяване на подходящи крайречни местообитания,
  
• 
  Да се предотвратят неблагоприятните земеделски дейности и практики на управлениена съседни влажни зони
  

Точното разположение на местата за възстановяване и/или поддържане на крайречните местообитания трябва да се определи от подходящи специалисти (напр. Местни екологични НПО, научно-изследователски институти), и да се одобри от РИОСВ.

• 
  Оставяне на необработена обработваема земя на подходящо разстояние от реката;
  
• 
  Възстановяване на местни (растителни)видове, в т.ч. възстановяване на дървесни пояси край реките;
  

Забележка: Има система за изчисляване на широчината на буферните зони по продължение на реката, където се намират крайречните местообитания (за по-подробна информация – К.Анев – МОСВ)

• 
  Поддържане на съществуващи крайречни местообитания като дървесни пояси, тръстика, влажни зони (влажни ливади и пасища) и възстановени крайречни местообитания по ВПС8.
  
• 
  Да не се секат дървета от крайречното местообитание
  
• 
  Да не се отводняват, коригират и разорават крайбрежните влажни зони)
  
• 
  Да не се практикува интензивно зеленчукопроизводство или отглеждане на полски култури на съседни влажни зони (необходимо е да се уточни минималното разстояние от брега на реката)
  
• 
  Да не се съхраняват и използват минерални торове, оборски тор и пестициди на съседни влажни зони (необходимо е да се определи минималното разстояние от брега на реката и да се спазват изискванията на Нитратната директива)
  
• 
  Да се косят влажните ливади по точно определен начин (брой коситби и дати на косене)
  
• 
  Тръстиката да се коси на определени дати (обикновено през зимата) и специален цикъл на косенето (веднъж на 3 години или по 30% ежегодно)
  

• 
  по-ефективно земеползване
  
• 
  намаляване на разходите за защита от наводнения
  
• 
  намаляване на крайбрежната ерозия
  
• 
  намаляване на замърсяването с биогени от земеделските земи
  
• 
  увеличаване на биоразнообразието
  

• 
  определена дължина м/км крайречна растителност (дървесни пояси) са възстановени до 2013 г. в най-малко два главни речни басейна (Дунавски, Източно-Егейски)
  
• 
  определен бройвъзстановени местообитания по Натура 2000 до 2013 г.
  

• 
  Възстановяване на крайбрежни местообитания (ВПС 8) - изплащани само през първата година
  
• 
  Поддържане на крайбрежни местообитания ( ВПС 9) (изплащани от 1 до 5 година или от 2 до 5 година след прилагане на под-мярка ВПС 8
  

Тези плащания ще се предлагат в допълнение към плащанията по мярката Натура 2000, които земеделският производител може да получава.

Те са и места за почивка и размножаване на значителен брой птици, хранещи се с риба (малък корморан, чапла, блатар), както и за някои защитени бозайници – като видри, Заради вредите, които тези диви животински видове нанасят върху производството на риба, те често биват незаконно избивани.

• 
  Поддържане на специфични полуестествени мочурливи местообитания за застрашени водни птици (червеногуша патица, малък корморан, воден бик, малък воден бик, пурпурна чапла, морски паток, дърдавец);
  
• 
  Увеличаване броя на рибните развъдници, които се управляват с екологосъобразни производствени методи, включително използването на защитни мрежи;
  
• 
  Намаляване броя на птиците, хранещи се с риба, които биват избивани край рибни развъдници
  
• 
  
  

Географско покритие:

• 
  Земеделските производители (физически или юридически лица), които притежават, арендоват и наемат водни площи, управлявани по екстензивен начин (препоръчително е периодът на арендата да е от 5 години, но могат да се приемат и по-кратки периоди, при поемане на риска от страна на бенефициента
  

• 
  Всички рибарници във земедлското стопанство трябва да се управляват по този начин:
  
• 
  Поддържане на подходящо покритие на езерата с влаголюбива и водна растителност (да се определи % то площта, зает с такава растителност);
  
• 
  Поддържане на постоянно и благоприятно ниво на водата – дълбочина не по-малка от 0,5 м в периода март-април и –септември-октомври когато рибарниците се изпразват от рибата и презареждат
  
• 
  Растителността около водните басейни не трябва да се коси в периода април-юли
  
• 
  Спортният риболов в езера с гнездящи водни птици е забранен за периода на гнездене
  
• 
  Отстрелването на водни птици, птици, хранещи се с риба и видри е забранено
  
• 
  Използване на защитни мрежи за рибните развъдници, като алтернатива на отстрелването на птици, хранещи се с риба
  
• 
  Участие в основния пакет за обучение за концепцията и практическото приложение на агро-екологичните мерки
  

включително

• 
  компенсации за вредите, причинени от птици, хранещи се с риба, на базата на получените поражения
  
• 
  престой/брой на видовете, хранещи се с риба, въз основа на документирано доказателство
  

За съжаление е трудно да се оцени загубата на ландшафтното равнино разнообразие, защото единствената съществуваща система за описване и категоризиране на този ландшафт е в защитените територии

• 
  Загуба на биоразнообразие;
  
• 
  Изчезване на рядко срещащите се и застрашени равнинни горски екосистеми;
  
• 
  Разрушаване на естествените защитни пояси от ветрова ерозия;
  
• 
  Изчезване на местообитания и видове, които зависят от съвместното съществуване на горски и равнини екосистеми.
  

• 
  Възстановяване и поддържане на разнообразния ландшафт с горски ивици (кории) ( с големина не по-голяма от 10ха) в равнинните обработваеми земи;
  
• 
  Съхранение и поддържане на ценни екосистеми, свързани с равнинните горски ивици
  

Географско покритие:

• 
  Засаждане на одобрени местни дървесни видове (за предпочитане от местен произход) – моля, предложете подходящи местни дървесни видове
  

• 
  Поддържане на съществуващите равнинни горски ивици (с големина под 10ха), разположени в равнинни обработваеми земи
  
• 
  Да не се изсичат повече от необходимото горските ивици (т.е. провежданите сечи да са до 10% от размера на ивицата за 5-годишния период на договора за управление и да се пре-залесят в рамките на петгодишния период)
  
• 
  Трябва да има договори за опазване със собствениците на земи за поддържането на единични вековни дървета (в съответствие със Закона за биоразнообразието)
  

• 
  Възстановяване на съществуващи горски ивици - ХЛ1 – заплащането се извършва само за първата година
  

• 
  Поддържане на съществуващи равнинни горски ивици – ХЛ2 (заплащане от 1 до 5 година) или от 2 до 5 година, след прилагане на ХЛ1
  

• 
  Да се насърчи създаването на нови полски граници, за да се поддържа или да се увеличава ландшафта и биологичното разнообразие, да се създават местообитания и да се намали рискът от почвена ерозия.
  
• 
  Да се стимулира възстановяването и/или поддържането на съществуващите полски граници (синори)
  

Географско покритие:

• 
  Земеделските производители (физически или юридически лица), в т.ч. общини и НПО, които притежават, арендоват и наемат земя за период от 5 години
  

• 
  Трябва да се създаде нова границата чрез: а) не обработване на определена площ (с ширина 1 м) и б) засаждане на тази ивица с поне два реда местни дървесни видове и храсти (за предпочитане с доказан местен произход) - моля, предложете подходящи местни дървесни/храстови видове. Монтиране на кутии за гнездене/ отглеждане на птици по време на създаване на синора.
  
• 
  След създаването им синорите трябва да се поддържат по начина, описан по-долу (ХЛ5).
  

• 
  Съществуващите граници (синори), чиято непрекъснатост е нарушена (т.е. съществуват оголени места по-широки от 2 м) могат да се възстановят като се залесят оголените места и се спазват изискванията на ХЛ3, описани по-горе
  
• 
  След възстановяването им синорите трябва да се поддържат по начина, описан по-долу (ХЛ5).
  

• 
  Съществуващите полски граници (синори) (от дървета и храсти)трябва да се съхраняват и когато е необходимо да се подкастрят и да се премахват изсъхналите дървета;
  
• 
  Изсъхналите храсти и дървета трябва да се заменят в рамките на 5-годишния период на договора (включително и новите дървета и храсти, засадени съгласно изискванията на ХЛ3 и ХЛ4;
  
• 
  Не трябва да се употребяват минерални торове и препарати за растителна защита на по-малко от 2 м от синора.
  
• 
  Не трябва да се изгаря растителността до синорите.
  
• 
  Не трябва да се изхвърлят домакински отпадъци до полските граници
  
• 
  Полските граници трябва да се предпазват от увреждания, настъпили отпаша на животни.
  

Определено количество (км)възстановени и поддържани съществуващи полски граници

• 
  заплащане на създаването на синори (ХЛ3) през 1-та година,
  
• 
  заплащане на възстановяването на съществуващи полски граници (ХЛ4) през първата година
  
• 
  заплащане на поддържането на полските граници (ХЛ5)- заплащането ще се извършва от 1 до 5 година или през 2 – 5 година, след прилагане на ХЛ3 и ХЛ4..
  

Традиционните овощни градини (включително и традиционните орехови насаждения) бяха занемарени значително в България и са застрашени от изчезване. Това се отнася главно за овощни градини и насаждения от ябълки, дюли, череши, вишни, праскови, сливи, орехи и бадеми.

• 
  Екстензивно управление и липса на търговска дейност
  
• 
  Възрастни овощни дървета (по-стари от 40 год.)
  
• 
  Смесване на стари местни сортове (виж списъка на сортовете по-долу)
  
• 
  Дървета, заемащи голямо пространство,
  
• 
  Изсъхнали и паднали дървета заедно с относително голямо количество изсъхнала дървесина на овощните дървета (ценни местообитания за различни видове насекоми и т.н.)
  
• 
  Земята на овощните градини е постоянно или почти постоянно затревена и се използва за пасища. Това тревно покритие може също да е старо и богато на видове.
  

• 
  Запазване и поддържане на традиционни овощни сортове които имат национално и международно значение за опазването и подобряването на генетичното разнообразие, културното наследство, ландшафта или биоразнообразието;
  
• 
  Подпомагане и поддържане на традиционните овощни екстензивни системи за производство, в това число и тези, които понастоящем не се управляват на търговска основа, но са важни за съхраняването на свързаните с традиционните овощни сортове, ценни диви месообитания, традиционни пейзажи ландшафти и културното наследство в планинските и полу-планински райони
  
• 
  Подобряване на управлението на традиционни овощни градини и увеличаване на тяхната икономическа стойност за местните селски общности (включително подобряване на качеството на плодовете)
  

(НССЗ предлагат също и Монтана и Търговище)

Всички овощни градини, предложени за подпомагане по тази под-мярка, трябва да бъдат одобрени от подходяща институция. (т.е. комисия, състояща се от представители на дирекция „Растениевъдство” на МЗГ, Овощарския институт и НСРЗ), за да е сигурно, че те отговарят на критерия за „традиционно овощарство” – и включват главно стари дървета, подходящи сортове и минимална/максимална гъстота на засаждане и д-р.

• 
  Земеделските производители (физически или юридически лица), в т.ч. общини и НПО, които притежават, арендоват и наемат земя за период от 5 години
  

• 
  Плодовете от дърветата трябва да се прибират всяка година
  
• 
  Опазване на всички живи овощни дървета от одобрения списък на традиционните овощни сортове (виж предложения списък по-долу)
  
• 
  Въвеждане регулярно подрязване и подържане на характерната форма на дърветата (това ще се различава в зависимост от вида на на дървото)
  
• 
  Премахване на някои изсъхнали дървета и на изсъхналите клони по дървета
  
• 
  Поддържане на междуредията (може да се наложи първоначално почистване на храстите)
  
• 
  Поддържане на тревното покритие на междуредията и спазване на одобрен режим на косене и/или паша
  
• 
  Да не се изгоря тревата или дървета в овощните градини
  
• 
  Опазване на единичните дървета от увреждания, причинени от пасящите животни или техниката за косене.
  
• 
  Спазване на одобрена програма за растителна защита и предотвратяване на заболяванията , които са регистрирани в овощната градина и застрашават поддържането на овошките (необходим е съвет от подходящи експерти)
  
• 
  Да не се прилагат никакви изкуствени торове, оборски тор или хербициди затревени площи (междуредия) на овощната градина
  

Предложен е списък на одобрени овощни сортове и видове:

а)според официалните статистически данни от 2004 г., 52,2% от използваните земеделски площи се обработват. Зърнените култури (пшеница, ечемик, овес и царевица) са сред най-важните култури и заемат 4,6% от използваните земеделски площи. Техническите и маслодайните култури (слънчоглед, захарно цвекло, тютюн и рапица) заемат 9,2% от използваните земеделски площи

б)един от основните проблеми на българското земеделие е почвената ерозия – ветрова и водна (по-пълно описание има в подмярка ПВ2) Рискът от почвена ерозия се увеличава в зависимост от сеитбообръщенията, включващи честа обработка, дълги периоди от време, през които липсва почвена покривка и отглеждането на определени култури ( напр. царевица)

в) сеитбооборъщенията с чести обработки и дълги периоди без почвена покривка увеличават значително замърсяването с нитрати и загубата на биогени.

• 
  подмярка ПВ 2, която предлага подпомагането на по-сложни противоерозионни практики (основани на басейновия принцип);
  

Съществуват доброволни мерки, които не се съдържат в Правилата за добра земеделска практика или Програмата за действие за НЧЗ, но които се препоръчват да бъда прилагани от земеделските стопани в НЧЗ, за да се намали рискът от замърсяване с нитрати (в т.ч. промяна в земеползването и изготвяне на баланси на хранителните вещества) .

• 
  Подпомагане на планирането на сеитбооборота и изготвянето на баланси на хранителните вещества ( в т.ч. съхранението и използването на оборския тор)
  
• 
  Поощряване на използването на сеитбооборот, разработен в съответствие със специфичните критерии за а) контрол на почвената ерозия и б) намаляване на загубата на биогени (особено нитрати).
  

Географско покритие:

• 
  Да осъществяват подходящо взимане на проби и с помощта на консултант да подготвят план за управление на хранителните вещества (ПУХВ) (вида на ПУХВ трябва точно да се дефинира за условията на България – не е необходимо да бъде твърде сложен)
  

• 
  Подготвяне на 5-годишен план за съгласно ясни критерии, определени от МЗГ. Тези критерии ще включват :
  
  • 
    Специфични култури за зимна покривка (например ръж, тритикале, зимен грах, зимна vetch, или комбинация от тях;
    
  • 
    Минимални площи, покрити със зимна покривка (над 30%);
    
  • 
    Определяне на датите на засяване на зимните култури (до 10 септември за brassicas и до 15 октомври за бобовите смески);
    
  • 
    В сеитбооборота да е включена минимална площ заета с бобови култури (бобови, соя, люцерна, детелина)
    
  • 
    В сеитбооборота да се избягват определени култури, които увеличават риска от ерозия
    
• 
  Пълно и ефективно прилагане на всички планове с водене на всички необходими дневници за тяхната проверка и контрол
  

• 
  Допълнителното изисквано планиране и
  
• 
  Промени в практиките на земеползване/управление на стопанството, необходими за изпълнението на сеитбооборота и плана за управление на хранителните вещества
  

Силните дъждове (над 20 мм/мин) са често явление, а над 80% от територията на България е заета от наклонени, хълмисти и планински райони с наклон над 3 градуса. Отчитайки и факта, че повечето от почвените типове са чувствителни към ерозията, съществува огромен риск от ерозия на почвите, причинена от силните дъждове.

• 
  около 70% от обработваемите земеделски земи в Северна и Южна България са подложени на водна ерозия, а 29% - на ветрова ерозия
  
• 
  около 50% от напояваните земи са застрашени от ерозия
  
• 
  оценката на действителния риск от водна ерозия показва риск от ерозия на повече от 5 тона/ха/годишно за 24% от обработваемите земи и 65% от овощните градини и лозята. Средногодишната интензивност на ерозията варира в зависимост от земеползването, но може да надхвърли 12 тона/ха/годишно за овощни градини и лозя.
  
• 
  Средногодишната загуба от почвената ерозия е около 32000000 тона, от 2/3 от които са загубите от обработваемите земи.
  

• 
  Подпомагане на земеделски стопани и групи от земеделски производители в един и същи речен басейн за планиране или изпълнение на подходящи мерки за намаляване на риска от почвена водна и ветрова ерозия върху „компактни” блокове земя (т.е. група от съседни парцели)
  

Географско покритие:

• 
  Земеделските производители (физически или юридически лица), които притежават, арендоват и наемат земя (препоръчително е периодът на арендата да е от 5 години, но могат да се приемат и по-кратки периоди, при поемане на риска от страна на бенефициента
  
• 
  Ще се приемат кандидатури на земеделски производители и групи земеделски производители или други физически и юридически лица, чиито парцели са в един и същ речен басейн и образуват компактен блок върху дадена наклонена повърхност, и притежават необходимата минимална площ, съгласно указанията по-долу.
  

• 
  Участие на всички земеделски производители от групата (с подходящ консултант) в : а) определяне на ерозионните проблеми в общината/речния басейн и б)определяне на причините за тази ерозия и в) избор на агрономически и технически мерки за контролиране на почвената ерозия от изброените по-долу:
  
  • 
    разораването да се извършва по контурите
    
  • 
    поясно редуване на културите
    
  • 
    буферни ивици
    
  • 
    превръщането на обработваемите земи в пасища (Виктор Крумов от Пушкаров е направил предложение за състава на многогодишните тревни смески)
    
  • 
    подобрителни мероприятия в пасищата (подсяване на оголените места)
    
  • 
    Оттокоотвеждащи бразди
    
  • 
    Наорни тераси (без приоритет, заради разходите, необходими за изграждането им)
    
  • 
    Засаждане на ветрови пояси (от подходящи дървета и храсти, засаждани по определен ред в комбинация с бързо или бавно растящи сортове)
    

• 
  Участие на всички земеделски производители от групата ( с подходящ консултант) при изготвянето на Плана на общината/басейна за контрол на ерозията.
  

• 
  Прилагане на плана и следване на подробните изискванията на избраните агрономически и технически дейности за борба с ерозията.
  

Година 2-5 – фаза на прилагане(определено плащане за единица площ за всеки земеделски стопанин (Евро/ха)) – могат да се включат различни нива на плащане за различните технически и агрономически мерки за контрол на ерозията.

Продължаващата загуба на тези местни породи селскостопански животни е значителна заплаха за богатото биоразнообразие на България поради две причини:

а) има загуба на генетичното разнообразие, свързано с породите, включително и ценни качества като издръжливост и устойчивост на болести, които могат да бъдат използвани за бъдеща селекционна дейност (напр. селекция на животни за биологично управлявани системи на животновъдство) и;

б) в необлагодетелстваните планински райони, където традиционните породи говеда и овце са много добре адаптирани към суровите условия, те са важни и за съхраняването на биоразнообразието чрез поддържане на пашата по планинските пасища с висока природна стойност.

1. 
   те са обявени като местни в Списъка на Националния генетичен фонд и са от национално значение поради намаляващия им брой (всички от породите са включени в Червения списък на ФАО на застрашените домашни породи (база данни DAD-IS) и следователно отговарят на критерия за класифициране на „местни породи, застрашени от изчезване за земеделието в съответствие с чл.14 и Приложение 1 на Регламент 817/2004 и
   
2. 
   те са добре адаптирани към условията в планинските и полу-планинските райони и следователно са подходящи за паша и рентабилно ползване на високо-планинските ливади и пасища, които са застрашени от недостатъчно използване и изоставяне,
   

• 
  Поддържане на генетичните ресурси и културното наследство чрез увеличаване броя на животните за разплод на определените местни породи, които са застрашени от по-нататъшно намаляване на техния брой, а в някои случаи – и от възможно изчезване
  
• 
  Подпомагане на тези местни традиционни породи, които са добре адаптирани към суровите условия на планинското земеделие и имат важна роля при поддържането на традиционните системи на паша в планинските и полупланински райони
  

Географско покритие:

• 
  Земеделски производители , физически и юридически лица, които притежават поне 1 животно от включените за подпомагане в НАЕП
  

• 
  Българско (сиво) говедо
  
• 
  Родопско (Родопско късорого) говедо
  

• 
  Каракачанска овца
  
• 
  Медночервена Шуменска овца
  

• 
  Дъбенска овца
  
• 
  Реплянска овца
  

• 
  Каракачански кон
  

Ще се прилагат следните изисквания за управление:

• 
  Избягване на всякакво кръстосване на животните, подпомагани чрез плащания по тази под-мярка – ще се подпомагат само сертифицирани чистокръвни животни
  
• 
  Водене на дневник за продажбите и закупуването на всички животни в стопанството
  
• 
  Уведомяване и получаване на писмено позволение от Изпълнителната агенция за селекция и репродукция или съответната развъдна асоциация преди клане или продажба на всяко животно, подпомагано от плащания по тази под-мярка
  
• 
  Стриктно следване на всички указания и технически съвети на регионалните служби и отговорни организации относно здравословното състояние и хуманното отношение към животните, подпомагани от плащания по тази под-мярка
  
• 
  Гарантиране, че всяко увеличение на животинските единици в стопанството няма да надхвърля препоръчителната гъстота за паша на различните пасищни системи .
  

Тези традиционни номадски системи на паша са допринесли значително за създаването и поддържането на уникалното и ценно биоразнообразие на полуестествените местообитания с висока природна стойност на алпийските и суб-алпийски пасища, които са типични за планинските и полупланинските райони на България.

Но традиционното овцевъдство в България преживява драстичен спад през последните 50 год. По време на комунистическия период, номадската система на планинско овцевъдство, практикувана от каракачаните, е забранена и броят на каракачанските овце, коне и кучета намалява до такава степен, че сега те са застрашени породи.

По време на интензивното земеделие и кооперативите местните породи бяха изместени от високопродуктивни породи. През лятото тези нови стада се извеждаха в планините, но пашата не бе достатъчно ефективна и тяхната производителност значително намаля. Като следствие от това използването на високопланинските пасища на практика бе преустановено.

През последните години няма никакъв стимул за хората да възстановят този традиционен начин на живот. Моделите на собственост върху земята се промени и конфликтите между овчарите и собствениците на земя зачестиха. По-голямата част от инфраструктурата, свързана с планинската паша (планински кошари, колиби и пътеки) е безстопанствена, а традиционното овчарство се счита за труден поминък с ограничени финансови приходи.

Намаляването на традиционното номадско животновъдство и изоставянето на високопланинските пасища доведе до:

• 
  Постепенно намаляване на биоразнообразието в планинските затревени съобщества с ВПС, поради завземането им от агресивни растителни видове, храсти и ли залесяване;
  
• 
  Загуба на традиционния открит ландшафт (пасища, ливади и гори), поради постепенното залесяване.
  

Забележка: това обикновено се нарича „пендулация”, а не „трансхюманс”

Това ще донесе много важни ползи:

• 
  Намаляване на площта на изоставените полуестествени високопланински пасища и последващата загуба на биоразнообразието и екосистемите, свързани с тях
  
• 
  Увеличен брой животни от традиционни местни породи, които пашуват на високопланински пасища
  
• 
  Стабилни приходи за земеделските стопани/овчарите и нарастване на трудовата заетост за местното население
  

• 
  Подкрепа на традиционните практики на сезонна полу-естествените пасища с висока природна стойност в определените планински райони, използвайки традиционни породи и методи.
  
• 
  Да се насърчи използването на местни породи, адаптирани към пашата във високопланинските условия
  
• 
  Да се насърчи възстановяването на необходимата инфраструктура за развитие на номадското животновъдство.
  

• 
  Насърчаване използването на каракачански кучета като ефикасен и екологосъобразен метод за защита на домашните животни от нападение на големи хищници (вълци, мечки, чакали и рисове)
  
• 
  Осигуряване на възможности и социално –икономически ползи за селските общности в най-изолираните планински райони
  

Географско покритие:

• 
  съществуват големи територии с изоставени планински пасища;
  
• 
  има мечки и вълци, които нападат животните
  
• 
  съществува възможност за сключване на договори за паша между земеделските стопани/овчарите и собствениците на пасищата – т.е. Националните паркове
  

Като пилотен район се предлага Национален парк Пирин и Централен Балкан. Най-важните характеристики на тези два парка са:

• 
  съществуването на земеделски производители/овчари, които все още практикуват традиционния пасторализъм и веднага ще се включат в тази по-мярка, което ще послужи за пример пред останалите земеделски стопани.
  
• 
  Наличието на активни НПО, които ще промотират тази под-мярка сред земеделските производители.
  

• 
  Собственикът на стадото е един и той се грижи за пашата или наема овчари.
  
• 
  Собствениците на стадото са няколко (най-много 3), които по определен ред отговарят за пашата на стадото на високопланински пасища
  
• 
  Група собственици, наемат овчари да се грижат за стадото им.
  
• 
  При всички случаи преките бенефициенти са собствениците на стадото – овчарите, наети от собствениците ще са непреки бенефициенти. Трябва да има възможност за групово кандидатстване.
  

• 
  Земеделският стопанин трябва да притежава най-малко 50 овце или 10 говеда от местни породи, които са избираеми за подпомагане по Ж 1:- овчарят трябва да спазва изискванията за опазване на редките местни породи по Ж1
  
• 
  Земеделският стопанин трябва да притежава най-малко две каракачански кучета (двойка) за опазване на животните от атаките на хищници. Реалният брой на кучетата трябва да бъде пропорционален на общия брой овце или говеда, които трябва да бъдат охранявани. Двойка каракачански кучета могат да охраняват стадо от 100 овце и 30 говеда, като за всички допълнителни 100 броя овце или 30 броя крави е необходимо още едно куче (допълнителни насоки от каракачанските кучето могат да се получат от Семпревива).
  
• 
  Каракачанските кучета трябва да бъдат работни кучета, които са напълно приобщени към стадата овце/говеда и ги следват неотлъчно.
  
• 
  Овчарите трябва да избягват кръстоските на Каракачанските кучета, подпомагани по тази подмярка, да води дневници за закупуването и продажбата на кучета. Ще се подпомагат само чистопородни кучета.
  
• 
  Земеделецът/овчарят трябва да пасе животните си на определените планински пасища най-малко 5 месеца от годината (напр. май – септември) Възможни са и по-кратки периоди, в зависимост от сезонните условия (напр. късна пролет и късна есен)
  
• 
  Не трябва да има оставени отпадъци (дървета, стъкла,хартия, пластмаса и др.) по планинските пасища в края на сезона.
  
• 
  Ще се предлагат допълнителни пасища за разчистване и поддържане на пътеките към високопланинските пасища (пътеките трябва да са съществуващи и маркирани и официално обозначени по картите), потоци, поддържане на съществуващи огради (заграждения) и др.
  

Бенефициентите по под-мярка Ж2 ще бъдат поощрявани за получаване на компенсаторни плащания по ВПС 1 (възстановяване на изоставени пасища с ВПС и ВПС 3 (Поддържане на пасищата чрез паша) като спазват всички изисквания по тези дейности. Тези плащания на единица площ са важни за цялостното подпомагане на традиционните животновъдни практики.

• 
  възстановяване или създаване на високопланински заслони (възможности за малки и големи заслони)
  
• 
  възстановяване или създаване на заграждения за животни
  
• 
  възстановяване на кладенци, чешми.
  

• 
  Ако земеделският стопанин/овчарят ползват инвестиционно подпомагане за изграждане на овчарски колиби, ограждения за животните и т.н. в планинските пасища, те трябва да се изграждат от естествени материали в традиционен стил, за да бъдат в хармония със заобикалящата среда
  
• 
  Ако тези съоръжения са изградени в защитени зони, те трябва да отговарят на наредбите от Закона за защитените територии и на Плана за управление на съответната територия
  

• 
  Използване на високопланинските пасища, което ще доведе до поддържане на а) високопланинските съобщества с висока природна стойност и б) традиционните открити планински ландшафти
  
• 
  Увеличаване на броя животни от редките местни породи, в т.ч. Каракачанското куче
  
• 
  Нарастване на доходите на земеделските стопани и овчарите от планинските райони и създаване на нови възможности за работа сред местното население
  
• 
  Създаване на възможности за алтернативни дейности в планинските райони.
  

• 
  Подпомагане за възстановяването на изоставени високопланински пасища с ВПС (ВПС 1)
  
• 
  Поддържане на високопланинските пасища с ВПС (ВПС4)
  

• 
  Подпомагане на местните породи (Ж 1)
  
• 
  Допълнително подпомагане за използването по Ж2 за закупуване на Каракачански кучета
  
• 
  Допълнително подпомагане по Ж2 за загуба от млеконадой, свързана с преместването на животните на високопланинските паисща
  
• 
  Допълнителни плащания по Ж2 за почистване на пътеки и водоизточници (
  
• 
  Допълнително подпомагане за инвестиционни разходи по чл. 38 от Регламента на ЕС за ЕФРСР за “непроизводствени инвестиции” в заграждения, заслони, колиби, пътища и т.н