Програма на България (2007 2013 г.) Пети работен вариант (май 2005 г.) За обсъждане



страница9/9
Дата22.03.2017
Размер1 Mb.
#17526
1   2   3   4   5   6   7   8   9

5. Финансови условия





  • Обобщителна таблица с размера на плащанията – справка изчисленията за плащанията

  • Условия на помощта – включително справка с ДФП и т.н.

  • Наказания и санкции – за нарушаване на условията на помощта

  • Индикативен бюджет



6. Процедури по прилагането

  • Общи отговорности

Известно е, че опитът на институциите, свързани с администрацията, контрола, мониторинга и оценката на агро-екологичните плащания, е недостатъчен и поради тази причина прилагането на НАЕП трябва внимателно да бъде разделено на етапи с цел постепенно натрупване на опит и капацитет.
Министерство на земеделието и горите като Управителен орган ще бъде отговорно за:

    • текущо обновяване и разработване на НАЕП

    • акредитация на програмата от ЕС

    • Национално съ-финансиране на програмата, включително и на експертите на МЗГ, ДФЗ, НССЗ

    • Инструкции за ДФЗ

    • Договори за дейността на НССЗ

    • Национално одобрение и одобрение от страна на ЕС на нормативни актове с мерки, пакети, план за контрол и санкции (изготвени от ДФЗ) и процедурите на възражения и обжалване.

    • Изграждане на система за оценка и мониторинг, която да отговаря на изискванията за предоставяне на нужната информация от правителството и от ЕК (вж. Част 7)

Държавен Фонд Земеделие (ДФЗ) в ролята си на акредитирана Разплащателна агенция ще отговаря за:

    • разработването и получаването на Европейска акредитация на административните процедури;

    • прилагане (администриране на НАЕП), включително и сключване на договори със земеделските стопани

    • вземане на решение по получените формуляри за кандидатстване

    • разработване и администриране на плана за контрол и санкции

    • разработване и администриране на процедурите по обжалване

    • Финансово управление на националните средства и средствата на ЕС

    • Разплащане

    • Меморандум за контрола (анализ на риска)

    • Административен и физически контрол, включително и подписване на договор(и) с различни технически служби (агенции)

    • Въвеждане на програмата в ИСАК (в момента в подготовка)

    • Изготвяне на отчети / доклади до министъра на земеделието и горите и ЕК

Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) ще изпълнява всички дейности свързани с информацията и консултирането на земеделските стопани по въпросите, свързани с агроекологията – включително и процедурите на прилагане.



  • Избираемост
  • Процедура по кандидатстването – справка с Приложенията
Критерии за избор

Използването на критерии за избор е необходимо единствено, когато бюджетът на под-мярката е недостатъчен, за да обхване желаещите за участие в дадената под-мярка.

Съществуват два начина за избор на кандидатите:




  • Използване на принципа „първи подал, първи обслужен”, като бюджетът се разпределя между избираемите бенефициенти., по реда на подаване на документите в разплащателната агенция

  • Използване на система за избор – подадените заявления се точкуват съгласно, предварително одобрени критерии и после се подреждат, в зависимост от получените резултати. По резултатите се извършва и изборът за заплащане на кандидатите.

7. Мониторинг и оценка


Мониторинга и оценката са важни аспекти от нормалния “цикъл” на агроекологичното програмиране. Те са приоритет за България при прилагането на НАЕП като част от новея регламент за развитие на селските райони.
Според Член 90 от предложения нов Регламент за ЕСФРСР, се предлага да се промени системата на оценка за програмния период 2007 – 2013 като се разработи система на текуща годишна оценка за всяка програма за развитие на селските райони (включително и агроекологичните дейности) . Тяхната цел е да:


  1. да разглеждат напредъка на програмата във връзка с нейните цели чрез резултата и, където е уместно, индикаторите за въздействие;

  2. да подобряват качеството на програмите и тяхното прилагане;

  3. да разглеждат предложения за съществени промени в програмите;

  4. да подготвят средно-срочната и заключителната оценка.

Следователно трябва да извърши подготовка за събиране на необходимите данни, свързани с изготвянето на годишния доклад след 2008 г.е, съдържащ резултатите от текущата оценка.р като специално внимание се отдели на средно-срочната оценка през 2010 г. и последващата оценка през 2015 г.



Средно-срочната /mid term/ и заключителната оценка трябва да:

  • разгледат степента на използване на ресурсите, ефективността и ефикасността на програмирането, социално-икономически въздействие и въздействието върху околната среда;

  • прегледат йерархията на целите на програмата и да извлекат поуки по отношение на най-добрата за България агро-екологична програма, включително и връзката й с по-широката програма за развитие на селските райони

  • да определят факторите, допринесли за успеха или провала на прилагането на НАЕП, в т. ч. по отношение на устойчивостта, и да определят най-добрата практика, която да се използва за следващите програмни периоди.

Очаква се, че Комисията продължи да използва действащата в момента система с общи въпроси за страните-членки, но след като



    • след като списъкът с общите въпроси бъде след 2007 г. и

    • новият списък бъде свързан по-тясно с приоритетите на ЕС за интегриране на целите на опазването на околната среда в политиката за развитие на земеделието и селските райони ( т.е. управлението на зоните от Натура 2000 и речните басейни) като започне използването на индикаторите от ИРЕНА4.


Структура на потенциалната система за мониторинг и контрол

Събирането на данни за началните (входящите) и изходящите (крайните) индикатори за мониторинг на прогреса върху изпълнението на НАЕП и степента на използваните ресурси е задължение на определената Разплащателна агенция.

Разработването на процедурите за събирането на данните (входящите и изходящите индикатори) (включително и събирането на основните(базови) данни) ще бъде доста сложно и ще изисква специални методи за проучване, особено по отношение на индикаторите за въздействие. Много страни-членки специални програми за специалисти за оценка на агроекологичните програми (с продължителност 5 години), които финансират научни проекти на различни организации (обикновено чрез тръжна процедура). Това е един доста препоръчителен подход.

Възможно е да се координира събирането на индикаторите за въздействието със съществуващите програми за мониторинг на околната среда, в това число:

  • Националната система за мониторинг на биоразнообразието (ИАОС)- система за събиране на данни, управление и анализ, която цели да мониторира промените на биоразнообразието в дългосрочен план в България. Това е основния инструмент, който се използва в подкрепа на решенията по отношение на опазването на биоразнообразието в България и обслужва различни потребители.

  • Системата за мониторинг на Националната служба за растителна защита – обхваща мониторинга на неприятели болести и плевели, остатъците от пестициди в растенията, химичните и биохимичните замърсители във водите за напояване, химичните и биохимичните замърсители на почвите и въздействието на ГМО

  • Системата за мониторинг и проучване на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) – която включва тенденциите и определяне на популациите на птиците в България; ежегодно преброяване на зимуващите птици, общо преброяване на птиците и др.

Доколкото е възможно системата за мониторинг и контрол ще се разработи успоредно със разработването на НАЕП и ще представлява неразделна част от програмата.

Докладите ще са задължение на Управителния орган.




Да се добави списъка на потенциални индикатори

9. Промоционална кампания


Приложение 1

Минимални изисквания и задължения

Концепцията за Добрите фермерски практики не се използва в новия регламент за развитие на селските райони.

Вместо това, член 37 на новия регламент гласи:

“Агроекологичните плащания и плащанията за благосъстоянието на животните ще се извършват само за онези задължения, които надвишават съответните задължителни стандарти, разработени в съответствие с чл. 4 и 5 на Приложения ІІІ и ІV от Регламента на ЕС 1782/203 и други задължителни изисквания, въведени от националното законодателство и посочени в програмата.


В допълнение на това земеделските производители, които поемат агро-екологични ангажименти трябва да изпълняват минималните изисквания по отношение на торовете и препаратите за растителна защита, които са определени в програмата.
С други думи изглежда, че след 2007 г.

  • основата за агроекологичните плащания ще бъдат Задължителните изисквания за управление и стандартите за Добри Земеделски и Екологични Условия (ДЗЕУ), съгласно Регламент 1782/2003 за подпомагането на земеделските производители

  • всички земеделски производители, които участват в агроекологичните схеми трябва да спазват задължителните изисквания за управление,стандартите за Добри Земеделски и Екологични Условия, плюс минималните допълнителни изисквания по отношение на минералните торове и препаратите за растителна защита.

Особено важен въпрос следователно е как да се разграничат задължителните мерки за съответствие с околната среда (cross-compliаnce) съгласно Регламент 1782/2003 г. и агроекологичните плащания, предлагани от НАЕП


Задължителни изисквания за управление
Всички земеделски производители, които получават директни плащания в страните –членки на ЕС трябва да спазват задължителните изисквания за управление, които се основават на 18 нормативни акта на ЕС, по отношение на земеделието и околната среда, благосъстоянието и здравето на животните и общественото здравеопазване.
Има 5 основни законодателни акта, които касаят околната среда:

  • Директива 79/409/ЕС за опазване на дивите птици

  • Директива 80/68/ЕС по отношение на подземните води от замърсяване от вредни субстанции

  • Директива 86/278/ЕС за опазване на околната среда и в частност почвите, при използване отпадъчни утайки

  • Директива 91/676/ЕС за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници

  • Директива 92/43/ЕС за опазване на природните местообитания от дивата флора и фауна.

Добри земеделски и екологични условия (ДЗЕУ)


Всички земеделски производители, които получават директни плащания в Страните-членки на ЕС трябва да спазват набор от минимални стандарти на управление, така наречените Добри Земеделски и екологични условия
Рамката за разработване на стандартите за Добри Земеделски и Екологични условия е представена в Приложение ІV на Регламент 1782/2003 – както следва:


Въпрос

Стандарт

Ерозия на почвите

Да се предпазват почвите с подходящи мерки



  • минимална почвена покривка

  • минимални изисквания за управление, които отразяват специфичните условия за съответните площи

  • съхранение на терасите

Органична материя в почвите

Да се съхранява нивото на органичната материя в почвите чрез подходящи дейности



  • Стандарти за сеитбооборот, там където е необходимо

  • Механична обработка на стърнищата

Почвена структура

Да се поддържа почвената структура чрез определени мерки



  • Използване на подходяща техника и оборудване

Минимално ниво на обработка

Да се осигури минимално ниво на обработка, за да се предотврати загубата на местообитанията



  • Поддържане на минимална гъстота на животински единици и/или подходящи режими на паша

  • Защита на постоянните пасища

  • Опазване характеристиките на ландшафта

  • Избягване на появата на нежелана растителност в земеделските земи

ДЗЕУ трябва да се определят от всяка страна-членка на национално ниво в съответствие с чл. 5 от регламент 1782/2003:



“Всяка страна-членка трябва да определи на национално и регионално ниво, минимални изисквания за добри земеделски и екологични условия на базата на рамката от Приложение ІV , отчитайки особеностите на съответните райони, включително почвените и климатичните условия, съществуващите земеделски системи, земеползването, сеитбооборотите, земеделските практики и структурата на стопанствата
Тази гъвкавост при определянето на изискванията за ДЗЕУ, която отразява особеностите на всяка страна-членка е очевидно много полезна – но новите страни членки трябва да са сигурни,че тези стандарти ще са подходящи за тяхната страна, а няма да са “взети на заем” от други страни.

Приложение 2

Списък на ОВМ за под-мярка ВПС 6: (да се вземе от БДЗП)


1 Регламент на Съвета за подкрепа на развитието на селските райони от Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони (ЕСФРСС) – (2004) 490

2 Европейски селскостопански фонд за развитие на селските райони COM (2004) 490 заключителен,

3 В съответствие с цялостната дългосрочна стратегическа цел на Националната стратегия за околна среда (2005-2014 г.) на Република България


4 IRENA (Indicator Reporting on Integration of Environmental Concerns into Agricultural Policy – Система от индикатори, показваща интегрирането на екологичните цели в селскостопанската политика) е съвместен проект между ГД Земеделие и селски райони , ГД Околна среда, ГД Евростат, ГД Съвместен Изследователски център и Изпълнителната агенция по околна среда за разработване на агро-екологични индикатори за мониторинг на интегрирането на екологичните въпроси в ОСП.

Page of



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница