Програма на Европейския съюз за България проект по програма фар
ДВИЖЕЩИ СИЛИ И ОСНОВНИ ВЪПРОСИ
Изтегляне 0.95 Mb.
|
3ДВИЖЕЩИ СИЛИ И ОСНОВНИ ВЪПРОСИ3.1Основни предизвикателства в електронното правителствоВ много страни компонентите за електронно управление първоначално бяха въведени като отделни приложения за конкретни администрации, създавайки органична мрежа от взаимодействия между звената и организациите, които извършват подобни услуги за клиенти и често съхраняват дублиращи се записи и данни. На основата на интервютата, които проведохме с няколко представители на правителството, установихме, че тази тенденция важи и за България. На основата на стратегическите принципи на Програмата за електронното правителство в България, крайната цел е да се представи единен интерфейс или входна точка за електронни правителствени услуги за гражданите и бизнеса, които са сигурно достъпни 24x7 и са организирани спрямо “събития от живота” или бизнес епизоди. За постигането на това, традиционно изолираната и фрагментирана рамка трябва да бъде трансформирана в оперативен модел, фокусиран към потребителите, целевите сегменти и осигуряващ по-добро сътрудничество. Подходът на сегментиране реорганизира услугите от гледна точка на цялостното разбиране на нуждите на клиентите, което обикновенно обхваща традиционните организационни граници. Това от своя страна осигурява интегрирано виждане на основата на специфичните услуги на електронното правителство касаещи гражданите (G2C), бизнеса (G2B), други административни функции (G2G), както и служители в администрацията (G2E). От друга страна, отделните министерства и агенции, които разработват, разгръщат и поддържат услуги на електронното правителство, следва да имат максимална свобода на действие, за да стимулират нововъведенията и да окуражават нови инициативи за по-добро обслужване на потребителите на публични административни услуги и да осигуряват ефективност при предоставянето на тези услуги. Но спазването на общите стандарти и функционалност е абсолютно критично за успеха на електронното управление, т.е. свободата по никакъв начин не трябва да подкопава рамката за електронно управление, която служи като общ функционален и технически стандарт. От широкия опит на IBM в подкрепа на държавната администрация със стратегии и решения за електронно правителство и електронно управление, по-долу са изброени някои от най-представителните общи изисквания за решения за електронно управление:
Услугите на електронното управление следва да бъдат достъпни и полезни за потребителите независимо от тяхната (компютърна) грамотност. В идеалния случай входната точка за всички услуги на електронното управление се осъществяват чрез централен портал, който насочва потребителите към желаните услуги. Свързано с това, своевременният достъп до цялата съществена информация за електронно управление е гарантиран 24 часа на ден, 7 дни седмично. В допълнение, приложенията следва да могат да комуникират с потребителя на предпочитания от потребителя език, с помощта на добре проектиран интуитивен графичен и диалогов интерфейс. Също така приложенията за електронно управление следва да могат да осигурят съгласувано взаимодействие за потребителите, независимо от вида на устройството за достъп – преносим компютър, настолен компютър, персонален цифров асистент (PDA) или клетъчен телефон. Важен въпрос, свързан с поддържането на взаимодействия чрез такива мобилни устройства е че приложенията следва да се справят сравнително добре със случайни прекъсвания на мрежата.
Изискванията за автентификация за бизнес приложенията в публичната администрация са в повечето случаи значително по-строги, отколкото за обичайните бизнес приложения тъй като правителствата не могат да си позволят да се занимават с нарушители, целящи печалби или имащи престъпни намерения. Кражбата на самоличност е един от проблемите, които могат да бъдат причинени от лоша автентификация в приложенията за електронно управление. Пълният обем на информацията, който правителствата поддържат за хората прави въпросите за поверителността изключително важни. Тъй като всички приложения за електронно управление, които излизат извън обикновеното публикуване на информация, изискват силни процеси на автентификация, евентуално включващи множество правителствени агенции, осигуряването на автентификацията като управлявана от правителството услуга в инфраструктурата за електронно управление, е задължително. Правителството или упълномощена от него агенция, трябва да управлява инфраструктурата за публични ключове (PKI), необходима за тази цел.
Много от приложенията на държавната администрация изискват потребителите (граждани или бизнес) да са способни да правят и получават плащания за услуги, получени от правителството. Въпреки че електронните форми на плащане все още не са популярни в развиващите се страни и страните, присъединяващи се към ЕС, надеждните методи на плащане са съществени услуги в рамката за електронно управление. Според наблюденията на IBM в различни държави, всяка агенция има свои собствени отдели за събиране на плащания. С подходящ бизнес реинженеринг и интеграция на работните потоци, унифицираното събиране на плащания може да бъде предложено като услуга за всички правителствени Министерства и Агенции.
Процесите, извършвани в правителството се занимават с голям брой записи в системи или регистри, управлявани от различни отдели. Записите имат различен контекст; някои са по-постоянни по характер от други. Рамката за електронно управление следва да осигури система за управление на записите за електронно събиране, запазване, управление, защита и окончателно разпореждане със записите. Важно е също воденето на подходящи одиторски досиета. Системата следва да може да се адаптира към нуждите на различните агенции и различните типове записи. От нашия предишен опит можем да кажем, че средствата и услугите за управление на записите вероятно ще бъдат най-широко използваните услуги в рамките на електронното управление.
Правителствените организации се намират на различни физически и географски местоположения. ИТ инфраструктурата за електронното управление, включваща клиенти, използващи браузъри, уеб сървъри, сървъри с приложения и сървъри с бази данни, обикновено се разгръщат по разпределен начин. По-конкретно местоположението на сървърите с бази данни е критично, защото записите, поддържани от различни агенции е вероятно да бъдат изисквани от бизнес приложенията на други агенции. Високата степен на достъпност на тези записи е от критично значение за гладката работа на услугите на електронното управление. Местоположението на записите може да бъде видимо за приложенията, ако бъде достъпно под формата на уеб-услуга и бъде кодирано с базирани на XML стандарти. Друга опция за подобряване на достъпността на данните е осигуряването на добра репликация на данните, при което множество въпроси за управление на данните следва да бъдат взети предвид. Във всички случаи, това изисква набор от ясно дефинирани и подходящо въведени регистри и масиви с данни.
Повечето взаимодействия на потребителите с определени административни функции изисква обмен на официални документи. При преминаването от ръчни операции и обслужване лице в лице към електронни транзакции на принципа на обслужването на едно гише, обменът на електронни документи по сигурен, надежден и проследим начин става основен приоритет. Електронните подписи са необходими за удостоверяване на автентичността на документите и евентуално механизми за кодиране също са необходими за обмен на поверителни документи.
Министаерствата и Агнециите трябва да комуникират и взаимодействат със своите отдели и звена, намиращи се на ралични географски точки в страната (вкл. изнесени работни места), както и с други отдели, с бизнес и с ЕС и неговите страни-членки. Това изисква възможност за свързване на готови бизнес приложения, със съществуващи такива, разработени от различни доставчици, осигуряващи както свързаност на приложенията, така и интеграция на процесите. При липсата на стандарти за електронно управление или базова архитектура, бизнес приложенията се разработват според конкретния случай, на различни платформи, с помощта на различни езици за програмиране и среда за изпълнение с недостатъчна насоченост към интеграцията на услугите. Рамката за електронно управление следва да установи ръководни принципи за оперативна съвместимост, базирани на отворени стандарти, за да позволи създаването на решения на основата на многократно използваеми технологични компоненти, които да покриват множество служби в администрацията.
Административните процеси трябва да бъдат променяни периодично, за да отразят промените в законодателството, организацията, политиките и др. Приложенията за електронно управление следва да бъдат достатъчно гъвкави, за да позволяват такива промени, дори и след като бъдат внедрени. В идеалния случай приложенията осигуряват интуитивен потребителски интерфейс за дефиниране, управление и модифициране на тези процеси, като тези преконфигурации обикновено се извършват от длъжностни лица, които нямат задълбочени умения в областта на ИТ. Друг важен аспект, свързан с приложенията за електронно правителство е възможността за разширяване, тъй като както увеличението на обема транзакции, така и функционалните подобрения на съществуващите решения, следва да бъдат обезпечени във времето по ефективен начин.
Обикновено предоставящите услуги агенции на държавната администрация са организирани в доста независими единици и имат свои собствени работни процедури. Като текуща тенденция сътрудничеството между отделите започва да става все по-важно, тъй като принципът за обслужване на едно гише – който е в основата на по-голямата част от инициативите на електронното правителство – изисква насочен към гражданите реинженеринг на работните процеси и осигуряване на инструменти за реализиране на сътрудничеството, напр. система за обмен на съобщенията в реално време, уеб конференции и споделяне на информация в уеб-реализирана, сигурна среда.
Успехът на електронното правителство зависи до голяма степен от цялостното качество на услугите, предоставяни на гражданите, бизнеса и на другите административни органи. Това от своя страна изисква въвеждането на сложни механизми за постоянен мониторинг, анализ и подобряване използването на услуги на електронното правителство, което да се извършва на база набор от кючови показатели за резултатност (КПР), които са критични за успеха на приемането на електронни услуги. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|