Програма на Европейския съюз за България проект по програма фар
Изисквания за оперативна съвместимост
Изтегляне 0.95 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.4.2Европейска рамка за оперативна съвместимост
3.4Изисквания за оперативна съвместимост3.4.1Национална рамка за оперативна съвместимостСъгласно проучването на MODINIS, основният подход за постигане на системна интеграция и оперативна съвместимост на национално ниво в България е комбинация между:
Съгласно този подход, всички процедури за информационен обмен и обработка в инфраструктурата на българското електронно правителство (включително обменът между правителствените агенции, обменът между тях и фирмите и гражданите и др.) могат да бъдат представени и параметризирани като „услуги”. Всяка от тези „услуги” образува следната йерархична структура:
Практическото осъществяване на горепосочения подход се реализира чрез три централизирани регистъра (с логическа и оперативна свързаност между тях):
3.4.2Европейска рамка за оперативна съвместимостЕвропейската рамка за оперативна съвместимост1 (EIF) има за цел да подкрепя извършването на услуги от пан-европейското електронно правителство за граждани и институции чрез насочване на информационното съдържание и препоръчване на технически политики и спецификации, които да помогнат за свързването на информационните системи на държавните администрации в ЕС. 
Фигура 5 – Европейска рамка за оперативна съвместимост EIF има за цел да допълни, а не да замести националните принципи за оперативна съвместимост като добави паневропейското измерение. За да работи на паневропейско ниво, администрацията на дадена страна членка трябва вече да има въведена национална рамка за оперативна съвместимост. Едва тогава EIF може да предостави паневропейския слой към националната рамка. Все пак ръководните принципи и препоръки на EIF и свързаните документи, като Ръководни принципи за архитектурата на IDABC, са задължителни за паневропейските проекти, осъществявани в контекста на програма IDABC. EIF се базира на набор от принципи, които следва да бъдат съблюдавани за всяка услуга на електронното правителство, въвеждана на паневропейско ниво:
Принципите на проектиране на интерфейси следва да бъдат приложени за осигуряване на достъп за инвалидите и осигуряване на помощ на език, който е разбираем от потребителя. Също така може да бъде взет предвид многоканален подход за извършване на услуги за гражданите и организациите чрез различни комуникационни средства (напр. интерактивни терминали, уеб телевизия, мобилна свързаност и др.).
На нивото на представяне, на което гражданите и фирмите следва да взаимодействат с администрациите (оперативни служби (front office) и уеб страници) трябва да бъдат поддържани няколко езика. На ниво бек-офис основните информационни архитектури следва да бъдат езиково неутрални или ако това не е изпълнимо (напр. при XML-схеми), следва да бъдат осигурени механизми за превод.
Информацията следва да бъде обменяна надеждно в съответствие с установената политика за сигурност като тази политика следва да съответства на принципите за информационен обмен на паневропейско ниво (напр. класификация на документи на ниво ЕС и свързаните мерки за сигурност). От гледна точка на потребителя, функциите, изисквани от EIF, свързани със сигурността включват идентификация, оторизация, невъзможност за отричане и поверителност.
Паневропейските услуги на електронното правителство следва да осигуряват унифицирани нива на защита на личните данни, включително средства при които лицата имат право да изберат дали техните данни мигат да бъдат използвани за цели, различни от тези за които първоначално са предоставени. Трябва да бъде осигурено пълно съответствие със съществуващото европейско и национално законодателство за защита на данните.
Принципът за предимство на децентрализираната отговорност означава, че насоките на EIF се отнасят само за паневропейските нива на услугите. EIF не се намесва във вътрешните работи на администрациите и институциите на ЕС. От тях зависи да предприемат необходимите стъпки, за да осигурят оперативна съвместимост на паневропейско ниво.
Оперативната съвместимост в контекста на услугите на паневропейското електронно правителство се насърчава чрез използването на отворени стандарти. Съществуват минимални характеристики, които една спецификация и придружаващите я документи трябва да притежават, за да бъдат считани за отворен стандарт.
Софтуерът с отворен код (OSS) съответства на целите на EIF и следва да бъде оценен и да му се дава предимство наред с алтернативите със затворен формат.
В една среда с много действащи лица, ако всеки от взаимодействащите партньори възприеме еднакъв набор от споразумения за решения за оперативна съвместимост, всеки от тях може да се възползва от предимствата на единно решение, което е разработено еднократно и пасва на нуждите на всички. В най-общата форма на оперативна съвместимост, могат да бъдат дефинирани следните три вида взаимодействие, които обхващат повечето текущи трансгранични услуги на електронното правителство:
Този вид взаимодействие обхваща прякото взаимодействие между гражданите или бизнес организациите на една конкретна страна членка с администрациите на други страни членки и/или Европейски институции. То включва онези услуги на електронното правителство, които се предоставят на гражданите или организациите на национално ниво, но може да представляват интерес и за гражданите или организациите, намиращи се в други страни. 
Фигура 6 – Пряко взаимодействие между гражданин или бизнес организация с администрациите
Този вид взаимодействие разглежда обмена на данни между администрациите на различните страни членки, за да реши казусите, които гражданите или организациите представят пред администрацията на тяхната собствена страна. Това взаимодействие включва процеси, в които множество организации играят определена роля. Един типичен пример е когато даден гражданин или организация се обръща към услуга на електронното правителство, за да получи информация, да представи информация (напр. заявление) или да изпълни напълно завършена административна транзакция (например преместване на пенсионни средства от една страна членка в друга страна членка) и това задейства сложен процес, в който са ангажирани множество публични институции и от двете държави. 
Фигура 7 – Обмен на данни между администрациите
Третият вид взаимодействие се занимава с обмен на данни между различните институции/ агенции на ЕС или между една институция/ агенция на ЕС и една или повече администрации на страни членки. То засяга случая със секторни мрежи на администрациите, при които законът изисква от администрациите на страните членки да събират, обменят и използват съвместно данни заедно с институции и агенции на ЕС, напр. за статистически цели. 
Фигура 8 – Обмен на данни с институции/ агенции на ЕС На паневропейско ниво трите типа взаимодействия за оперативна съвместимост, описани по-горе, осигуряват многоезична поддръжка на оперативно съвместими административни процеси, общи семантични правила, както и споразумения за идентификация и автентификация на граждани и организации, контролируемост на изпратените и получени данни, нива на сигурност и др. Съгласно EIF трябва да бъдат взети предвид три основни аспекта на оперативната съвместимост:
Администрациите, които желаят да обменят информация най-вероятно имат различни вътрешни структури и процеси. Нещо повече, услугите следва да бъдат достъпни по отношение на събития от живота (за граждани) и бизнес епизодите (за организации) на основата на принципа на обслужване на едно гише. Начинът им на предоставяне може да бъде различен в различните администрации. Организационната оперативна съвместимост се занимава с процесите, които трябва да бъдат извършвани и оркестрирани от държавните администрации на паневропейско ниво, когато бъдат поискани услуги на електронното правителство, при чието изпъление трябва да участват няколко администрации. Понастоящем няма твърдо дефинирани изисквания за това кои услуги на електронното правителство е необходимо да бъдат предоставяни на паневропейско ниво. Поради принципа на предимството на децентрализираната отговорност, е малко вероятно администрациите от различните страни членки да хармонизират своите работни процеси, само заради паневропейските изисквания. Следователно ключът за оперативната съвместимост е да се идентифицират и документират „входните и изходни точки” за тези процеси, наричани също „интерфейси за работна оперативна съвместимост” (BII) в EIF, както и “транспортиращите” слоеве, чрез които администрациите от различните страни членки ще могат да взаимодействат на паневропейско ниво за дадена услуга на електронното правителство.
Основните елементи от данни на електронното правителство като основните национални идентификатори на бизнес организациите, гражданите и администрациите са различни във всяка страна. Семантичната оперативна съвместимост се стреми да гарантира, че точното значение на обменяните информация и данни е разбираемо от всяко друго приложение. Тя позволява на системите да комбинират получената информация с други източници на информация и да я обработят по целенасочен начин. Това изисква въвеждането на организационни и технически инфраструктури, за да бъде осигурена семантична оперативна съвместимост. Съществено изискване за обмена на информация е “маркировъчен” (mark-up) език т.е. единен език, който позволява описание на значението и структурата на лежащите в основата данни. В контекста на настоящите технологии и пазарни разработки този маркировъчен език е XML. Но XML сам по себе си не гарантира или осигурява семантична оперативна съвместимост. Това се постига чрез инициативи за разработван на обща семантика на основата на XML. Последващото въвеждане на XML схеми и свързани продукти (напр. мета-данни, онтологии и др.) правят след това възможно да се интегрират услугите, които са разработени с различни речници и с различна гледна точка към данните.
Този аспект на оперативната съвместимост обхваща техническите въпроси за свързващите компютърни системи и услуги (предимно бек-офис системи). Тя включва основни аспекти като отворени интерфейси, услуги за взаимовръзка, интегриране на данни и middleware (междиннен приложен слой), представяне и обмен на данни, услуги за достъпност и сигурност. Аспектите на техническата оперативна съвместимост, които следва да бъдат разглеждани на ниво фронт-офис (front-office) включват представяне и обмен на данни, достъпност, многоканален достъп, набор от символи, колективно авторство, видове файлове, формат на документите, компресиране на файлове и др. На ниво бек-офис, аспектите на оперативната съвместимост включват интегриране на данни, middleware (междинно програмно осигуряване), XML-базирани стандарти, EDI-базирани стандарти, уеб услуги, архитектура с разпределени приложения, протоколи за трансфер на файлове и съобщения, транспортиране и сигурност на съобщенията, услуги по съхранение на съобщения, услуги за наименования на директории и домейни, мрежови услуги и др. Аспектите на сигурността, които следва да бъдат разгледани засягат всички слоеве и включват общи услуги за сигурността, PKI, сигурност на уеб услугите, защитни стени, защита срещу вируси, саморазпространяващи се вирусни програми (worms), троянски коне и бомби на електронната поща. В повечето страни членки на ЕС съществува унификация на техническите стандарти за транспортиране (напр. мрежови LAN/WAN) и за представяне (напр. файл, хипертекст, трансфер на съобщения, набор от символи) на информация. Съществува също висока степен на унификация при стандартите за наименуване на домейни, уеб браузъри и средства за преглед на съдържания, защото страните членки въвеждат интернет стандарти на тези нива. Използването на XML се препоръчва за интегриране на данни. Това обикновено се допълва с препоръки за поддържащи стандарти като UML или RDF за моделиране на данни, XSLT за трансформация на данни, Dublin Core (евентуално с национални разширения) за мета-данни, и др. Многоезичността е добре известна характеристика на Европа и задължителен аспект, които следва да бъде взет предвид при проектиране на технически решения за услуги на паневропейското електронно правителство. Каталог: upload -> docs docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари docs -> Общи положения docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание docs -> I. Общи разпоредби Ч docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|