4.1Национална информационна инфраструктура
Резултатът от дейност 2.2 на проекта по програма ФАР BG2004/016-711.10.01 (Lot 1) е анализ на статуквото на българската национална информационна инфраструктура по отношение на изпълнението на стратегията за електронно управление.
-
Функционална оценка; идентифицира съответната функционалност по отношение на предоставянето на електронни административни услуги и впоследствие оценява текущото състояние на изпълнение
-
Техническа оценка; анализира адекватността и зрелостта на текущата техническа архитектура и нейното въвеждане за безпроблемно осигуряване на електронни услуги на принципа на обслужването на едно гише за гражданите, бизнеса, служителите и други администрации от публичния сектор.
-
Организационна оценка; оценява организационните структури, наличието на умения и зрелостта на техническите процеси по управление, поддържане и непрекъснато подобряване на техническата среда за електронно управление.
-
Препоръки; обобщава нуждата за действие и направленията за подобрения, където последните служат като стратегическа насока за изработване на детайлни технически концепции в последващите фази.
Пълните резултати от тази дейност са документирани в краен продукт на проекта '2.2.1.2 Статукво на националната информационна инфраструктура'.
След различни срещи с МДААР, Министерския съвет, КЦИКУТ и редица министерства, основните предварителни констатации са следните:
-
По-голямата част от българската администрация е оборудвана с компютърен хардуер, софтуер и комуникационна свързаност. Някои министерства като Министерство на финансите са автоматизирали част от своите административни процеси чрез използването на информационни системи.
-
При Министерствата – понякога подчинените им отдели или агенциите – носят отговорност за изграждането, разгръщането, експлоатацията и поддържането на техните информационни системи. Няма център за съвместно използване на данни, осигуряващ централизирани хостинг услуги за цялата администрация.
-
Данните, използвани в контекста на различните приложения или от различни организационни единици в голяма степен е вероятно да бъдат поддържани резервно с общоизвестни значения за качеството на тези данни.
-
Много министерства – сред които Министерство на финансите, на вътрешните работи, на правосъдието, на държавната администрация и административна реформа развиват напоследък дейности в областта на електронното правителство, насочени предимно към изграждането на двуточкови решения за конкретни електронни услуги в рамките на тяхната сфера на контрол.
-
Към настоящия момент има много малко информационна инфраструктура на национално ниво, която може или следва да бъде (повторно) използвана като основа за новата информационна инфраструктура за електронно управление.
-
МДААР понастоящем изпълнява проект (ISEP, ИСЕП), който има за цел изграждането на техническа инфраструктура за централния портал на електронното правителство и платформата за интеграция на приложения за предоставянето на електронни административни услуги. Приблизително резюме на ISEP, предоставено от МДААР е посочени на Фигура 9 с червена прекъсната линия.
Фигура 9 – Обхват на проек ISEP
4.2Административна телекомуникационна инфраструктура
Дейността 2.3 на проекта по ФАР BG2004/016-711.10.01 (Lot 1) е анализ на статуквото на административната телекомуникационна инфраструктура по отношение на изпълнението на стратегията за електронно управление. Тази дейност е огледална на предходната (дейност 2.2), но се отнася за телекомуникационната инфраструктура, а не за информационната инфраструктура.
Анализът на статуквото се базира на (частично) попълнените въпросници от екипа за поддръжка на NAMDA и на информацията, предоставена на бизнес партньора на IBM - Lirex във връзка с тяхното участие на търг за подобрения на административната телекомуникационна инфраструктура (Europeaid /122705/D/S/BG):
-
LOT 1: Оптична кабелна мрежа и свързаните с нея компоненти
-
LOT 2: Мрежови, хардуерни и приложни компоненти за изграждане на междуградски връзки на NAMDA
Пълните резултати от тази дейност са документирани в крайния продукт по проекта '2.3.1.2 Статукво на националната информационна инфраструктура'.
На основата на данните, които бяха събрани от Lirex, основните предварителни констатации са както следва:
-
Настоящият оптичен маршрут покрива София, Панагюрище (само регенерира сигнал, не е съединителен възел), Пазарджик и Пловдив. С Europeaid/122705/D/S/BG (Lot 1), мрежата ще бъде разширена, за да включи Хасково, Стара Загора и Сливен. Но тя няма да включи другите регионални центрове на България: Ямбол, Бургас, Варна, Шумен, Търговище, Разград, Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен, Ловеч, Враца, Монтана.
-
Поставеният оптичен кабел е едномодален (SM), подходящ за оптичен пренос на дълги разстояния. Телекомуникационната инфраструктура се базира на остаряла ATM технология. С Europeaid/122705/D/S/BG (Lot 2) тя ще бъде усъвършенствана и ще възприеме най-новите тенденции в доставката на услугата Ethernet.
-
Логическата топология на мрежата е пръстен. Но тъй като физическата топология е линейна, тя не осигурява резервиране в случай на повреда на възел или връзка.
-
По отношение на практиките за управление на операциите относно административната телекомуникационна инфраструктура, техническите умения и образователно ниво на обслужващия персонал е подходящо, но коефициентът система – администратор е много висок (голямо работно натоварване). Инфраструктурата се администрира и управлява централно, въпреки че хардуерът е разпределен в страната. Дистанционна администрация се използва за мониторинг и администриране на дистанционни обекти. По-голямата част от процесите и процедурите за управление на операциите са на ниво създадено за конкретния случай, т.е. те не са подходящо дефинирани и документирани.
Сподели с приятели: |