ВИЗИЯ ЗА архитектурата – ФУНКЦИОНАЛЕН ПРЕГЛЕД

6ВИЗИЯ ЗА архитектурата – ФУНКЦИОНАЛЕН ПРЕГЛЕД

6.1Общ преглед

• 
  Правителство за гражданите (G2C): Гражданите получават достъп до правителствени услуги чрез различни физически и електронни канали, физическите канали включват контакт лице в лице с правителствените агенции, кореспонденция, свързана с физическа поща, подаване на формуляри и др. Електронните канали включват връзка с гореща линия, кореспонденция по електронна поща и достъп до услугите на електронното правителство през интернет с помощта на уеб браузъри или преносими устройства (PDA).
  
• 
  Правителство за бизнеса (G2B): Бизнесът може да получи достъп до правителствени услуги чрез същите канали като гражданите. В допълнение бизнесът и външните партньори (напр. държавни дружества като електроснабдяването) следва да имат директен достъп до функционална подсистема от приложения с помощта на уеб услуги (напр. автоматизирано подаване на данни, свързани с ДДС) или други директни канали.
  
• 
  Правителство за държавни служители (G2E): Служителите, включително обслужващите горещата линия, ще имат достъп до приложенията чрез Интранет с помощта на техните уеб браузъри. По принцип тези потребители следва да могат да получат достъп до тези приложения дистанционна връзка (напр. dial-in или VPN).
  
• 
  Правителство за правителство (G2G): Правителствените организации могат да получат директен достъп до услуги и функционални подсистеми от приложения или данни от други правителствени организации за транзакционална интеграция. Този тип взаимодействие следва същия модел като G2B.
  

За да се гарантира, че гражданинът разбира промените в начина на извършване на услугите чрез рамката и за да се гарантира, че съществува високо ниво на възприемане от бизнеса, е необходимо прилагането на “насочен към правителството” подход при извършването на услугите. Гражданите или бизнесът не трябва да бъдат запознавани с организационната сложност на правителството, а трябва просто да знаят как да работят с правителството. Моделът на архитектурата на електронното управление позволява изграждането и поддържането на това възприемане.

Моделът на архитектурата на електронното управление съответства на отворените стандарти, за да гарантира безпристрастния подход на доставчиците към софтуера, хардуера и извършването на услуги на електронното правителство.

Моделът позволява G2G комуникации на ниво приложения, което позволява разработването на нови услуги за гражданите, както и прави възможни подобрения на ефективността в правителството като дава възможност на отделите и агенциите да използват съвместно процеси, данни и инфраструктура.

Разпределеният характер на компютърните системи на правителството и изискванията за гарантирана надеждност/достъпност 24 х 7 за потребителите означава, че е необходим асинхронен обмен на съобщения между гражданите и електронното правителство.



Фигура 10 - Модел на архитектурата на електронното управление на IBM

Моделът на архитектурата на електронното управление на IBM дава функционален (а не технически) преглед на основните компоненти, необходими за изграждането на услуги и решения на електронното правителство и как тези компоненти си взаимодействат. Той е напълно съвместим с архитектурата, ориентирана към услугите (SOA) и други архитектурни принципи и методологии, както е описано в раздел 8. По-долу е направено кратко описание на основните под-структурни елементи, които са детайлизирани по-нататък в този раздел. Важно съображение за по-добро разбиране на модела на архитектурата за електронно управление на IBM е фактът, че повечето решения за електронното правителство, ориентирани към потребителя, включват няколко правителствени отдела или агенции и следователно моделът на архитектурата за електронно управление представлява основната (пораждаща) архитектура. Но същият модел може да бъде еднакво прилаган за самостоятелен правителствен отдел или агенция.

• 
  Достъпът до портала за електронно правителство ще позволи достъп до общо съдържание и съвместно използвани приложения. Но при трансформацията към електронно правителство е необходима специфична конкретизация за всяка агенция. Например, може да съществува виждане за архитектурата от гледна точка на пристанищните власти, от гледна точка на митницата и други агенции, които ще имат конкретни взаимодействия с частния сектор (кораби, корабни компании, брокери, агенти), граждани (сигнали, действия). Във всеки от тези случаи, достъпът може да бъде осигурен чрез услуги, предлагани през съвместния портал или чрез портала на агенцията, ако се смята, че правителството не е „готово” да изпълни изцяло характеристиките на цялостната визия за електронно правителство.
  
• 
  Тъй като порталът е ключ за взаимодействие с потребителя, компонентът Услуги за интеграция и свързаност (Споделени услуги) има фундаментално значение, позволяващо на електронните правителства да доставят съгласувани, унифицирани услуги, които обхващат множество агенции, местни или чуждестранни правителства или частния сектор. Използването на технологията за уеб услуги за интеграция, както и технологията за съобщения дава възможност за широка гама от функции и подкрепа за интегриране към други приложения. Взаимодействията с други правителства и частния сектор се осигуряват с помощта на технологиите за поддържане на услугите за интеграция и свързаност. Това може да включва уеб услуги за тези организации, осигуряващи или желаещи да бъдат надстройка на съществуващите приложения като уеб услуга или технология за съобщения за обмен на информация. Тук играят роля адаптерите, осигуряващи интерфейс за конкретните приложения.
  
• 
  Компонентът Институционални услуги и Приложения осигурява съвместни услуги, които са фундаментални за извършване на услуги на електронното правителство. Примерите за такива видове услуги включват услуги по записване и регистрация, услуги за плащания, както и приложения в областта на ERP, човешките ресурси, финансовото управление и др. Работните логически процеси позволяват изграждането на нови работни услуги, които позволяват комбиниране на съществуващите приложения по нови, по-ефективни начини.
  
• 
  Компонентът за институционалната аналитичност (Системи за BI) компонент осигурява възможности за анализ на данни, независимо дали данните са структурирани или неструктурирани. При търсене на информация могат да се използват традиционни техники на търсене или неконвенционални техники като web crawler (уеб-паяци), и др. Трансформацията на електронното правителство има за цел да осигури едно място за гражданите и други потребители, за да имат достъп до информация от правителството, независимо от това къде се намира информацията. Управлението на съдържанието има за цел да осигури възможност за предоставяне на информация в най-различни форми от документи, от мултимедийна реклама до нормално уеб съдържание.
  

Архитектурният модел за електронно управление разглежда различни типове потребители, които ще имат достъп до услугите на електронното управление по различни канали за предоставяне:

• 
  Граждани в страната
  
• 
  Граждани извън страната
  
• 
  Граждани, които не са от тази националност
  
• 
  Бизнес в страната
  
• 
  Бизнес в чужбина
  
• 
  Представители и пълномощници на гражданите
  
• 
  Служители, представители и пълномощници на бизнеса
  
• 
  Държавни служители в страната
  
• 
  Чуждестранни правителства и политически, законодателни, социални, административни организации
  

• 
  Кол център
  
• 
  Изходящи SMS
  
• 
  Интернет достъп до интерактивни терминали и интернет браузъри
  
• 
  Интернет достъп в консулски служби
  
• 
  Достъп лице в лице с местните консулски служби
  
• 
  XML обработка на съобщения
  

Правителствените спомагателни системи, които се интегрират с модела на архитектурата на електронното управление са съществуващите жизненоважни приложения на правителството, които могат да съществуват във ведомствените центрове с данни или в частните организации. Моделът се базира на стандарти за осигуряване гъвката интеграция и минимална реконструкция на съществуващите системи. С други думи той позволява приложенията да бъдат премествани и преработвани във времето без да е необходимо да се правят промени на централния модел за архитектура на електронното управление.