Определяне на квартали и отделни улици или участъци без канализация

Жилищен квартал Гарата няма изградена канализация, с изключение на територията на бившия хлебозавод, която се отвежда със самостоятелен канал, в противоположна на жилищната част посока, на изток до заустване в река Пишманка. Цялата площ на квартала е 16,6 ха и е включена в изготвен идеен проект за разделна, битова канализация на селата Алеко Константиново и Главиница, като дължината на улиците в кв. Гарата е общо 2360 м.

Селдскостопанския техникум се намира западно на Промишлената зона и шосето за град Пещера. Там са ригистрирани⁵⁴ 14 битови и 1 фирма абонати на ВиК, с обща годишна консумация на вода за 2011 г. от 1500 куб. м. По улица Драва и отчасти в дворовете на имотите, преминава магистралния водопровод за водоснабдяване на града, изпълнен със стоманобетонови тръби Ф1200 мм Дължината на участъка с имоти ползващи водоснабдяване, без канализация е около 500 м.

В Промишлената зона, в пресечка на основната ул. Мильо Войвода, носеща също името Мильо Войвода, южно от Търговия на едро и северно от района на бившия консервен комбинат Марица, има участък от 380 м без канализация. В същия участък има канализация, преминаваща през имотите, в северозападна посока до основната ул. Мильо Войвода. От края на участъка без канализация, в източна посока има плитка канализация, която през имоти достига до ул. Заводска.

По бул. Княгиня Мария Луиза, в локалното платно, южно от напоителния канал Паша арк, между бул. България и ул. Болнична, има отделни участъци без нормална улична канализация, с обща дължина 550 м. Част от имотите са заустени през канала, в главния колектор на основоното платно, други през съседни имоти са включени в южните улици, успоредни на канала, но има и имоти без канализация.

В кв. Махалата, има улици без канализации, с обща дължина около 1500 м. Основен проблем в този район е неприложената регулация, хаотичното застрояване в определени участъци, висиката кота, на крайните шахти от съществуващите канализации и ниските коти на дворовете, спрямо уличната нивелета. Северно и източно извън сегашната регулация на града, в кв. Махалата има територия с площ около 23 ха, която попада в чертите ОУП и е гъсто застроена с ромски къщи по импровизирано оформени улици, неотразени в плановете на града. Крайните точки на съществуващата канализация, в регулацията на квартала, са с висока кота дъно спрямо терена на териториите извън регулацията и това непозволява бъдещо включване на тези райони към действащия канал. Към настоящия момент няма възможност за вкючване на нови канализации към съществуващата, а при дъжд цялата канализация в района на кв. Изток и кв. Махалата се заприщва и пълни ниската част на улиците и дворовете, както и сутерените на жилищните блокове със смесена отпадна вода.

В северната част на регулацията на града започва застрояване в имоти в новите квартали от 601 до 607, без да има изградена ВиК инфраструктура, а по ОУП (2006 г.) се предвижда присъединяване на обширни нови територии до бъдещата западна тангента на новото околовръстно шосе. По част от улиците има изградени канализации с малък диаметър, по стопански начин от заинтересуваните собственици. За изграждане на нова ВиК улична инфраструктура до обитаемите имоти на този етап, е необходима мрежа с дължина около 350 м.

Определяне на участъци и степента на затлаченост на места от канализационната мрежа

Затлачени са всички начални участъци на клоновете, където водосбора е малък и при дъжд няма достатъчни водни количества за промиване на каналицацията.

Постоянни проблеми от затлачване има в района на кв. Ябълките между ул. Стефан Караджа и ул. Рила. Освен малките диаметри – Ф200 на уличните канали и малките наклони, за затлачеността в раойна значително влияние оказва отглеждането на домашни животни в личните дворове.

Изключително проблемно е състоянието на канализацията в Промишлената зона на град Пазарджик, поради неизяснен проблем при строителството, вследствие на което е подприщен Главен колектор 8 по ул. Синитевска и всички включващи се в него канализации до облекчителния канал през зоната на здравето към река Марица, като всички по-ниски участъци се явяват утайници и постепенно се затлачват и окончателно се компрометират.

Всички канализации са с минимален или под допустимия наклон, на много места са с нулев и дори отрицателен наклон, като има и много участъци, в които влизащата тръба в РШ е на по-ниска кота от излизащата. Друг сериозен проблем е разрастването на града през 1970-те и 1980-те години на миналия век на север и запад, като канализациите от новите квартали се включват в по-стари канализации в централната градска част. По част от улиците има по две канализации – по-стара, с малък диаметър и по-нова, с по голям диаметър. Дълбочината на канализациите са сравнително малка – кота дъно основно е между 2,40 м до 3,20-3,50 м, с изключение на централната градска част, където достига до 4,50 м на главните колектори.

В жилищната част на града, северно от р. Марица, няма нито един проектиран и изпълнен дъждопреливник към реката, с изключение на долната част от покрития участък на бившия отводнителен канал Телки дере, който е сравнително плитък, пълен с боклуци и отвеждащ дъждовните води само на съседните канализационни клонове.

Всичко гореописано води до претоварване на канализацията, невъзможност да поеме дъждовните води, които при дъжд наводняват сутеренните и приземните етажи на сградите. Участъка на Главния колектор У144/89 см, преди излизането от града ул. Димчо Дебелянов е с максимална пропусквателна способност 700 л/с, при Qмакс.ч.сухо=190-200 л/с и Qдъжд=15-20 000 л/с, т.е. проводимостта му е 3,5-4,0 пъти над Qмакс.ч.сухо (без да се отчитат значителните количества инфилтрат), но десетки пъти по-малко от максималните дъждовни водни количества.

Площадката на ПСОВ - Пазарджик е разположена приблизително на 4 км на югоизток от града, на около 400 м от левия бряг на река Марица, в землището на село Мирянци, местност Чамур Тарла, ПИ 018036 с начин на трайно ползване – друг промишлен терен. На север граничи със селскостопански земи, на изток – асфалтов път от град Пазарджик към село Огняново и р. Луда Яна, на юг и запад – също селскостопански земи от землището на с. Мирянци и отводнителен канал. Собственик на имота (с площ 108,874 дка) е община Пазарджик съгласно АОС №23/16.03.2001 г. Със заповед № 192/15.07.2004 г. на Кмета на Община Пазарджик е одобрен ПУП - ПРЗ, с който за ПИ 018036 се отрежда УПИ І-36 за пречиствателна станция.

Изискванията на изходящата вода се отнасят за приемник „нечувствителна зона”. Приетата технология за пречистване на отпадъчните води в ПСОВ Пазарджик е: механично и биологично пречистване на водата и анаеробно стабилизиране на утайките, механично обезводняване на утайките.