Програма "Регионално развитие"

• 
  ПЗ ДАП е локализирана между шосето за село Ивайло и квартал Полицейското училище.
  
• 
  ПЗ Изток граничи на север с ромския квартал Махалата, квартал Изток и от южна посока се ограничава от шосето за град Пловдив.
  
• 
  ПЗ Югоизток се намира между шосето за град Пловдив, южната околовръстна дъга и река Марица.
  
• 
  Основната ПЗ заема най–обширна територия. Разположена е южно от река Марица, източно от шосето за град Пещера и северно от международната жп линия София - Истанбул.
  
• 
  ПЗ Запад 2 заема най-малка територия, ограничена от напоителния канал Паша арк, бул. Христо Ботев и квартал Запад от северна страна.
  
• 
  ПЗ Запад е разположена в северозападната част на града до изхода на града по посока на село Бошуля. От север граничи с бул. Александър Стамболийски и квартал Устрем, от изток е ограничен от бул. Христо Ботев и от южна страна граничи с квартал Запад.
  

1. 
   Анализ на състоянието
   

• 
  Забелязват се слаби темпове на обновяване на производствените територии, което протича по-скоро частично и самоинициативно в отделните предприятия и фирми, без следване на цялостната визия и план за териториите, заложени в ОУП (2006 г.);
  
• 
  Всички територии имат добра инфраструктурна осигуреност в сравнително добро състояние;
  
• 
  Първостепенната улична мрежа е в добро състояние, но обслужващата транспортна инфраструктура в териториите не е достатъчно добре развита и има необходимост от разширение и обновяване;
  
• 
  Преобладаващия сграден фонд е остарял и на места амортизиран;
  
• 
  Забелязват се затихващи дейности в някои по-големи предприятия (мелничния комбинат), други работят с намален капацитет и в много случаи отдават части от фонда си под наем (Зърнени храни, Елхим Искра и др.);
  
• 
  Трети са изцяло закрити и терените им се разпродават на части или се отдават под наем (Консервен комбинат Марица).
  

Площта на града в строителните граници е 37,382 кв. км според НСИ. От тях около 25% заема основната производствена зона.

• 
  Основната ПЗ е най-голямата и най-старата производствена територия в града;
  
• 
  Зоната има ключово разположение, което благоприятства привличането на разнообразни по вид предприятия;
  
• 
  Инфраструктурно територията е много добре обезпечена - намира се до главна пътна артерия, тангира се от ЖП линия и има товарна гара;
  
• 
  В Основната промишлена зона са разположени предприятия с по-висока добавена стойност, в преработващата промишленост – хранително-вкусова, електротехническа, търговия и услуги. Тук са разположени по-големи структуроопределящи предприятия за икономиката на града.
  
• 
  Анализът на база извадка показва, че в Основната промишлена зона има по-голям брой предприятия в сравнение с останалите производствени зони на Пазарджик, които имат и много по-малка площ, с повече заети, наличие на големи предприятия, които са структуроопределящи, с по-високи средни показатели за ефикасност (приходи на един зает и приходи на едно предприятие).
  
• 
  Тук са разположени обекти на обслужването – търговия на едро и пътническа ЖП гара.
  
• 
  По-големи предприятия в зоната са:
  

• 
  Булгартабак Пазарджик - предприятие заето в тютюневата промишленост;
  
• 
  Винпром Пазарджик;
  
• 
  ЕТ Металик;
  
• 
  Лакрима АД – предприятие заето в млекопреработвателната промишленост;
  
• 
  Федон ООД – предприятие произвеждащо сладкарски изделия;
  
• 
  Елхим Искра АД – бившия акумулаторен завод, сега функционира с намален капацитет и намалени екологични вреди;
  
• 
  Брокс ООД – предприятие ангажирано с чистотата и сметоизвозването на града;
  
• 
  Подемстроймаш АД – работи с намален капацитет;
  
• 
  ЗММ Металик АД;
  
• 
  Търговия на едро;
  
• 
  Каучук АД – не действа;
  
• 
  Фуражен завод;
  
• 
  Мелор 2000 ЕООД – мелничен комбинат;
  
• 
  Хлебмаш комерс АД - хлебозавод;
  
• 
  Топливо.
  

• 
  Последните години се забелязва разполагане на повече складови бази и по-малки предприятия за сметка на големи производства;
  
• 
  Преминаването на второкласен път 37 през територията не е било предпоставка до момента за разполагането на големи търговски вериги или друг вид обществено обслужване.
  
• 
  Зоната е сравнително добре обслужена с обществен градски транспорт;
  
• 
  Отпадните води на предприятията в зоната се заустват към момента в река Марица, като някои от обектите имат собствени пречиствателни съоръжения за отпадни води. В ход е проект за включване на цялата производствена зона в съществуващата ПСОВ.
  

Следващите производствени зони на град Пазарджик са разположени северно от река Марица, периферно на градската територия и жилищните квартали. Те са 5 на брой и заемат значително по-малки площи от основната производствена зона, разположена южно от реката. В тях няма големи структуроопределящи предприятия.

• 
  Удобно местоположение до една от големите вътрешноградски пътни артерии (бул. Христо Ботев);
  
• 
  Площта на зоната не е голяма в сравнение на основната производствена зона и заема площ от 6 ха;
  
• 
  Едновременно наличие на остарял и амортизиран и саниран и обновен сграден фонд;
  
• 
  Отделена е от южния жилищен квартал посредством напоителен канал;
  
• 
  В производствена зона Запад 2 се локализират предприятията от търговията и някои други услуги (складове за строителни материали, печатници, фирма за системи за сигурност и др.);
  
• 
  На територията на зоната няма сериозни замърсители на околната среда;
  
• 
  По-големи предприятия в зоната са:
  

• 
  Беллопринт ООД – полиграфически комплекс – печатница
  
• 
  Тебикс ЕООД - изграждане на системи за сигурност
  

• 
  Има удобно местположение до една от входно – изходните пътни артерии (по посока на гр. Ветрен) и в близост до изхода на града по посока Автомагистрала Тракия. Това дава добра транспортна осигуреност на територията по отношение на автомобилен достъп;
  
• 
  Зоната заема територията на бившата гумено-каучукова фабрика „Сила”, чийто сграден фонд е амортизиран;
  
• 
  Сградния фонд към момента се намира в различно физическо състояние, но това не е пречка за използването му с разнообразно предназначение. Съществуват някои съоръжения, които не могат в бъдеще да влязат в експолатация и следва да бъдат премахнати;
  
• 
  Някои сгради и съоръжения могат да бъдат използвани по-ефективно (големи производствени и складови халета).
  
• 
  Застъпените функции в зоната към момента са: автокъщи, автомивки, изработване на аларми за автомобили, заведения за хранене, складови бази, търговия, производство на безалкохолни напитки;
  
• 
  Най-голямото предприятие в ПЗ запад е Нова Трейд ЕООД – специализирано в производството и търговията на безалкохолни и енергийни напитки;
  
• 
  Необходимо е подобряване на транспортния достъп до вътрешността на зоната, както и подобряване на достъпа с обществен градски транспорт, който сега обслужва само периферията на зоната.
  
• 
  Инженерната инфраструктура в зоната е в сравнително добро състояние.
  

• 
  Зоната се намира в северната част на град Пазарджик на шосето за село Ивайло и в непосредствена близост до изхода на града по посока на автомагистрала Тракия;
  
• 
  Заема терена на бившето Държавно автомобилно предприятие (ДАП) чийто сграден фонд е амортизиран;
  
• 
  Най-голямото предприятие на територията на ПЗ ДАП е Хебър транспорт АД – занимаващо се с транспорт и спедиция;
  
• 
  На територията на зоната се намират и Регионална дирекция Автомобилна Администрация гр. Пазарджик и лаборатория за психологическо изследване на шофьори. Последните се помещават в санирани сгради;
  
• 
  Други дейности, застъпени в зоната са бензиностанции, автошколи, автокъщи и автосервизи.
  

• 
  Производствената зона се намира в източната периферия на град Пазарджик, непосредствено южно на зоната преминава първокласен път Пазарджик – Пловдив;
  
• 
  Зоната заема територията на бившето транспортно – логистично предприятие „Сомат” чийто сграден фонд е амортизиран;
  
• 
  Зоната е добре инфраструктурно осигурена;
  
• 
  Източната част на ПЗ Изток е разположена върху новоусвоени територии, включени в строителната граница с настоящия ОУП (2006 г.);
  
• 
  В последните няколко години на територията на зоната са изградени търговски комплекс Зора и магазин за черна и бяла електротехника Техномаркет;
  
• 
  Проблем за зоната е обграждането й от запад и север от нерегламентирано разширение на ромския квартал Махалата, което поражда конфликти;
  
• 
  На територията на ПЗ Изток няма сериозни замърсители на околната среда.
  

• 
  Зоната има стратегическо разположение югоизточно от южния градски обходен път идващ от посока на град Пловдив. Западната граница на територията е река Марица, а новата строителна граница⁵¹ предвижда значителен териториален ресурс за разширение в западна и северна посоки. През територията на зоната преминава шосето за село Огняново и град Кричим;
  
• 
  Сградния фонд се състои от обновени и санирани сгради и амортизирани и нуждаещи се от обновяване обекти;
  
• 
  На територията на ПЗ Югоизток няма сериозни замърсители на околната среда;
  
• 
  На територията на зоната са разположени следните по-важни обекти:
  

• 
  Шоурум и автосервиз Тойота
  
• 
  Тракийско пиво АД – към настоящия момент се издържа единствено от отдаване под наем на сградния си фонд
  
• 
  Магазин Технополис
  
• 
  Мебелен магазин Явор
  
• 
  Търговски център
  
• 
  Раис ООД - компания за производство и рециклиране на металорежещи и металообработващи машини с ЦПУ
  
• 
  Ирели ООД – производство на дървени детски играчки.
  

2. 
   Цели и политики на Община Пазарджик
   

• 
  Рехабилитация на инфраструктурата, включване на частния капитал и на местната общественост;
  
• 
  Изграждане на завод за рециклиране на отпадъци;
  
• 
  Рекултивация на замърсени терени;
  
• 
  Изграждане на съоръжения за очистване и контрол на промишлените отпадни води
  
• 
  разширение и реконструкция на канализационната система във всички населени места в общината;
  
• 
  Задължаване на предприятията за монтаж на пречиствателни съоръжения срещу вредни емисии на въздуха;
  
• 
  Действия срещу нарушителите на хигиенноохранителните зони.
  

• 
  Преструктуриране и обновяване на старите промишлени зони Основна промишлена зона, ПЗ Запад и ПЗ Югоизток чрез даване на ново смесено предназначение.
  
• 
  В територията на производствени зони ДАП, Изток и Югоизток се предвижда разширение от 111 ха на съществуващата зона Предимно - производствена (Пп), като в новоусвоените терени се предвижда изграждане на представителни обекти - търговско-складови комплекси, чисти производства и бизнес инкубатори.
  

3. 
   Възможности за развитие
   

Основните проблеми, които са общи за повечето производствени зони на град Пазарджик, са свързани със:

- на първо място с липсата на изработени актуални ПУП-ове за териториите;

- наличието на големи по площ производствени площадки с различен мащаб на производството от съвременния;

- друг важен проблем е наличието на много на брой собственици (акционери), което спъва инвестиционните интереси;

- състоянието на обслужващата инфраструктура;

- остарелия сграден фонд и амортизацията му;

- намалелия капацитет и използваемост на някои предприятия или части от тях;

- наличие на екологични проблеми, свързани с остарели методи на производство в някои предприятия и липса на връзка към момента с действащата ПСОВ на град Пазарджик;

Проблеми, анализирани в ОУП Пазарджик, са свързани с:

- възможностите за устройствено прецизиране на инвестиционната политика за насочване на инвестиции от големи промишлени структури към територии, които са неподходящи за развитие на такъв тип дейности – в близост до жилищни квартали, защитени природни зони и др.;

- очертаване на траен процес за усвояване на нови терени за производствено – складови дейности, логистика и производство;

• 
  Възможност за привличане на инвестиционен интерес чрез предоставянето на готови производствени площадки с доведена инфраструктура и ясни граници;
  
• 
  Създаване на условия за високотехнологично и “зелено” производство;
  
• 
  Създаване на условия и предоставяне на среда за малки и средни предприятия;
  
• 
  „Отдръпване” на ПЗ от крайбрежните зони около река Марица, които могат да се използват за рекреация, услуги, туризъм и др. дейности насочени към жилищните квартали;
  
• 
  Достатъчно терени за изграждане на бизнес паркове, където да се локализират офиси и логистика на малки, средни и големи предприятия;
  
• 
  Развиване на традиционни производства;
  
• 
  Потенциалът на гр. Пазарджик като полски град за развитие на преработвателната хранително-вкусова промишленост е слабо използван. Причината за това са както остаряла материално техническа база и технологии, така и недостигът на суровини и инвестиции, както и незадоволителното състояние на сектора земеделие в общината;
  
• 
  Възможност за обновяване и използване на съществуващата инфраструктура и сграден фонд.
  

• 
  Град Пазарджик разполага със значителен резерв от производствени територии, които биха могли да се обновят или преструктурират;
  
• 
  По-големите предприятия в града се явяват основни причинители на замърсяване и натоварване на природните и жилищни територии, затова е необходимо по-активно включване на високотехнологични практики и премахване на стари вредни технологии за производство, както и включването на цялата територия на града към изградената ПСОВ;
  
• 
  Поради тенденциите към удребняване на производствените територии - привличане на малки и средни предприятия, развитие на складова дейност, смесени многофункционални зони и др. е наложително изготвянето ПУП-ове за последните с цел привеждането на плановата ситуация най-вече в основната производствена зона към изискванията на съвременното производство. Това ще доведе до осезаемо подобряване на инвестиционния климат в производствените зони на град Пазарджик.
  

12. 
    КОМУНИКАЦИОННО-ТРАНСПОРТНА ИНФРАСТРУКТУРА
    
    1. 
       Анализ на състоянието
       
       1. 
          Транспортна система
          
       2. 
          Геостратегическо разположение
          

3. 
   Пътна мрежа
   

Второкласният път ІІ-37 обхожда с ново трасе селата Ивайло и Сарая преди включването им в автомагистралата.

Третият по значимост път ІІІ-803 от Динката, по който става второто влизане от посока София към Пазарджик. Развръзката му с магистралата е изградена на две нива.

Останалите пътища, влизащи в населеното място са от съседните села Добровница, Бошуля, Синитево и Огняново.

Главните трасета, които натоварват с транзитен поток главната улична мрежа на града са в посока север – юг - 2-37 - Панагюрище - Пещера и в посока изток-запад - 1-8 - София - Пловдив-стария път. За тези пътища в ОУП на града са търсени обходни преминавания.

Републиканската пътна мрежа на територията на община Пазарджик включва пътища с обща дължина 400,8 км., която се разделя по класове, както следва:

• 
  пътища І-ви клас - 59 км.;
  
• 
  пътища ІІ-ри клас - 53,2 км.;
  
• 
  пътища ІІІ-ти клас - 163,6 км.;
  
• 
  пътища ІV-ти клас - 125,0 км.
  

4. 
   Улична мрежа
   
   1. 
      Главна улична мрежа –структура и класификация
      

Ул. Стоян Ангелов, бул. Ал. Стамболийски (от ул. Ст. Ангелов до бул. Цар Освободител), бул. Г. Бенковски, бул. Хр. Ботев, ул. Л.Боянов, ул. Кочо Честименски, бул. Цар Освободител, ул. Ст. Караджа, ул. Пловдивска, ул. Царица Йоана и бул. Стефан Стамболов.

Двулентови с платно 2 х 3,5 м и тротоари от 1,5 до 3,0 м – ул. Васил Левски, бул. Генерал Гурко, бул. Ал. Стамболийски (от бул. Цар Освободител до ул. Хан Крум), ул. Княз Батенберг, бул. България, ул. Екзарх Йосиф, ул. Хан Крум, ул. Свобода, ул. Рила, ул. Бузлуджа, както и улиците Д-р Н. Ламбрев, Синитевска, Мильо Войвода и ул. Заводска в Южната производствената зона.

Ф
игура 2. Главна улична мрежа в град Пазарджик. Съществуващо положение

Кръстовищата, по ГУМ са разположени при пресичането на главните входно-изходни направления – кръгови кръстовища между бул. Ст. Стамболов и бул. Цар Освободител и бул. Ст. Стамболов и ул. Пловдивска. Има изградени и две добре устроени кръстовища между ул. Стефан Караджа с ул. Кочо Честименски и с ул. Пловдивска. В Централната градска част работят също две кръгови кръстовища на ул. Гурко, които са разположени на късо разстояние едно до друго.

2. 
   Транспортни потоци
   

• 
  АМ Тракия /А1/ - Пловдив /1-8/
  
• 
  АМ Тракия /А1/ - Пещера – Доспат /П-37/
  
• 
  АМ Тракия /А1/ - Белово Велинград /1-8, и П-84/
  

На следващата схема, част от ОУП на град Пазарджик (2006 г.), показваща главната улична мрежа на града са показани заложените бъдещи развития на транспортната система. По-важните от тях са Западния околовръстен обход, пробива на ул. Д-р Никола Ламбрев и новопредвиден мост в източната част на града.

Ф
игура 3. Главна улична мрежа- класификация

Транзитните потоци, които преминават през града водят до „паразитно“ натоварване на ГУМ на гр. Пазарджик. Предвидените в Транспортната схема на ОУП обходни трасета решават този проблем и трябва да се продължи да се действа по реализацията им. В тази връзка вече е изграден предвидения нов мост над р. Марица.