Проекти на Община Пазарджик в процес на разглеждане и оценка

ул. „Екзарх Йосиф" 6

• 
  Град Пазарджик е център на агломерационен ареал;
  
• 
  В близост до град Пазарджик преминава Трансевропейски пътен коридор № 8;
  
• 
  Благоприятно местоположение – в близост до двата най-големи български града;
  
• 
  Традиции в производства с потенциал за развитие и генериране на работни места и иновации;
  
• 
  Изключително добре развита мрежа на социалните услуги, насочена към всички нуждаещи се групи;
  
• 
  Политики, насочени към интегрирането на децата от малцинствените групи в системата на образованието;
  
• 
  Равномерно разпределени на територията на града здравни заведения;
  
• 
  Висока осигуреност с болнични легла в сравнение със средното за страната;
  
• 
  Наличие на политика в областта на развитие на спортните съоръжения.Сравнително добро разпределение на спортните обекти на територията на града;
  
• 
  Наличие на всички видове държавни органи за създаване и поддържане на сигурност, безопасност и спокойствие на населението;
  
• 
  Има ясно обособена и представителна централна административно-обслужваща част;
  
• 
  От Праисторията до Най-ново време са натрупани ценни обекти на културното наследство (тракийски, османски, български Възрожденски, и новобългарски) и на три религии (християнската, ислямската и юдейската) – основа за развитие на културен туризъм;
  
• 
  Развита и интензивно използвана мрежа на автомобилен и железопътен транспорт;
  
• 
  Чиста околна среда и изключително плодородна почва (от I и II категория), подходящи за развитие на биологично земеделие и селски туризъм;
  
• 
  Обособени индустриални зони със свободни площ, изградена инфраструктура и потенциал за развитие;
  
• 
  Наличният жилищен фонд може да задоволява потребностите на перспективното население в рамките на сегашните регулационни граници;
  
• 
  По-голямата част от кварталите имат добра инфраструктурна осигуреност и обслужване;
  
• 
  Добре развита мрежа на МОПТ;
  
• 
  Добре развити мрежи на инженерната инфраструктура, оразмерена така, че да поеме бъдещо развитие на града;
  
• 
  Газоснабдителната мрежа в град Пазарджик покрива цялата му територия;
  
• 
  Наличие на територии за краткотраен отдих в добро физическо състояние;
  
• 
  Обновена и представителна централна градска част, достъпна и за хора в неравностойно положение;
  
• 
  Наличие на ПСОВ с достатъчен капацитет;
  
• 
  В ход е проект по подобряване на състоянието и разширяване на ВиК мрежата;
  
• 
  Политика на поетапна подмяна на инженерно-техническите мрежи;
  
• 
  В ход е проект за изграждането на модерна автогара.
  

• 
  Намаляващо и застаряващо население;
  
• 
  Затруднена тясноспециализирана медицинска помощ поради липса на специалисти;
  
• 
  Липса на висше учебно заведение;
  
• 
  Постоянни превишения на нормите на общ прах и финни прахови частици в зимните месеци, поради използването на твърдо гориво за отопление;
  
• 
  Действащите модели на опазване и управление на културното наследство са неефективни, което оказва негативно отражения върху отличаващия облик на градското пространство;
  
• 
  Липса на мост над р. Марица, който да отклонява потока от товари и пътници от град Пловдив, през града в посока градовете Пещера, Батак, Велинград, Септември и Костенец;
  
• 
  Лошо конструктивно състояние на основния и най-натоварен автомобилен мост над река Марица;
  
• 
  Недоизграден околовръстен пътен пръстен в гр. Пазарджик;
  
• 
  Липса на активни целенасочени управленски дейности, свързани с международен маркетинг на дестинацията;
  
• 
  Липса на ПУП за основната производствена зона, което затруднява инвестирането в нея;
  
• 
  Неотговаряща на екологичните изисквания водопроводна система;
  
• 
  По статистически данни от последното преброяване около 21% от жилищата са необитаеми;
  
• 
  Липса на достатъчен брой паркоместа;
  
• 
  Лошо физическо състояние на част от спирките на МОПТ;
  
• 
  Лошо състояние и недоразвита велоалейна мрежа;
  
• 
  Остарели и амортизирани инженерно-технически съоръжения;
  
• 
  Към момента липсва отговаряща на съвременните изисквания автогара;
  
• 
  Лошо физическо състояние на жп гара Пазарджик;
  
• 
  Недостатъчен брой общински жилища.
  

• 
  Развитие на наличните ресурси:
  

• 
  р. Марица като място за градски отдих;
  
• 
  културно наследство – развитие на културен и познавателен туризъм;
  
• 
  възможност за създаване на културни маршрути чрез включването/привличането на околните общини (пример: на тема Априлско въстание);
  
• 
  възможност за развитие на биологично земеделие и селски туризъм поради плодородната почва (от I и II категория), и чистата околна среда;
  
• 
  за подобряване на транспортната инфраструктура (сухопътен – пътища и ж.п. линии);
  

• 
  Възможност за издигането на град Пазарджик в регионален и национален културен център;
  
• 
  Използване на публично-частното партньорство като инструмент за облагородяване на градската среда и предоставяне на обществени услуги;
  
• 
  Подобряване на управленския капацитет за извършване на международен маркетинг на дестинацията;
  
• 
  Повишаване енергийната ефективност в общината и за използване на на ВЕИ (слънчева енергия);
  
• 
  Разширение на газопреносната мрежа в битовия сектор в град Пазарджик ще намали замърсяването с фини прахови частици на атмосферния въздух през зимните месеци;
  
• 
  Възможност за удължаване на живота на наличния сграден фонд чрез превантивна поддръжка и обновяване;
  
• 
  Обособяване на вторични градски центрове;
  
• 
  Подобряване на качеството на МОПТ (автопарк, спирки);
  
• 
  Подобряване на качеството и поддръжката на инженерната инфраструктура, както и довършване изграждането на околовръстния пътен пръстен в гр. Пазарджик;
  
• 
  Създаване на високотехнологично и зелено призводство.
  

• 
  Продължаваща глобална криза;
  
• 
  Трайна тенденция към миграция на хората в трудоспособна възраст към по-големите градове или други държави;
  
• 
  Увеличаване на дисбаланса при доходите на социалните групи;
  
• 
  Финансова неосигуреност на инвестиционните проекти;
  
• 
  Зависимост от централното бюджетно финансиране;
  
• 
  Влошени екологични параметри през зимния период, поради използване на твърдо гориво за отопление от битови абонати.
  
• 
  Влошаване на качеството на обитаване при необновяване и неподдържане на жилищния фонд;
  
• 
  Нарушава архитектурно естетическия облик на градската среда поради неконтролиране на намесите от страна на собствениците върху многофамилните жилищни сгради;
  
• 
  Невъзможност за справяне с нерегламентираното разширение на ромския квартал Махалата;
  
• 
  Несправяне с интеграцията на ромското малцинство, което би довело до абсолютното изолиране на територията от града, която обитават;
  
• 
  Затихващи производствени дейности;
  
• 
  Липса на инвестиционен интерес в основната производствена зона поради неясната градоустройствена ситуация там (липса на ПУП);
  
• 
  Загуба на архитектурната памет на града.