Програма "Регионално развитие"

• 
  Наличието на ОУП;
  
• 
  Наличието на план-схема на транспортно-комуникационното обслужване към ОУП;
  
• 
  Предвидени мерки за подобряване на организацията на движение чрез одобрен ГПОД;
  
• 
  Добре структурирана мрежа на МОПТ с възможности за нейното развитие и модернизиране.
  

След реализация на предвидените в горните точки проекти, като и развитие на система от велоалеи и организиране на взаимно обвързване между различните видове транспорт, включително и осигуряване на денонощна връзка на линиите на МОПТ с жп гара Пазарджик, градът ще разполага с много добре работеща комуникационно-транспортна система.

13. 
    ИНЖЕНЕРНО-ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
    
    1. 
       Водоснабдяване
       
       1. 
          Анализ на състоянието
          

Основните водоизточници на град Пазарджик са помпена станция (ПС) Ивайло и ПС Мокрище.

• 
  Помпена станция Ивайло е най-старото водоснабдително съоръжение на град Пазарджик, разположена е в регулацията на село Ивайло, което е ситуирано непосредствено до северната граница на град Пазарджик. От преди Освобождението от турско робство (1978 г.) до 1930 г. водоснабдяването на града е гравитачно с много малък напор. През 1930 г. е пусната в експлоатация първата помпена станция в района, захранвана от черпателен водоем, събиращ водите на плитки хоризонтални галерии. След 1956 г. в зоната от 70 дка са правени множество сондажи, като последните 3 броя, работещи в момента са пуснати в експлоатация през 1985, с диаметър Ф400 мм, дълбочина 46 м и дебит над 40 л/с за всеки от тях. Кладенците работят денонощно с потопяеми помпени агрегати, пращащи водата директно във водопроводната мрежа, като количеството добивана вода годишно е 3 020 840 куб. м за 2011 г.
  

• 
  Помпена станция Мокрище е най-голямата, с най-голям резервен капацитет и с най-дълбоки водоносни пластове, от които се черпи водата за питейно-битови нужди, и едновременно с това е с най-добре изолирани плитки водоносни слоеве. Разположена е югозападно на около 1 км от регулациата на града, на десния, южен бряг на река Марица, срещу мястото на вливането в нея на река Тополница; северно на около 500 м от регулацията на село Мокреще и северно от стария път за София (през Белово). Обхваща полоса с три групи тръбни кладенци, с общо 24 работещи сондажа и ПС 2-ри подем. Максималния експлоатационен дебит на зоната е 950 л/с, проектния дебит на работещите сондажи е 310 л/с, а фактически добиваните водни количества намаляват от 210 л/с на 175 л/с за последните 15 години. Помпената станция работи само нощем, а през деня по същите водопроводи водата се връща към града, като налягането се редуцира на входа до 3,2 атм., за ограничаване на авариите в уличната мрежа.
  

Град Пазарджик е със 100% изградена водопроводна мрежа в рамките на строителната граница на града. Без водоснабдяване са части, разположени извън регулацията - в кв. Махалата, които по ОУП (2006 г.) са предвидени за включване в границите на града, а междувременно са застроени напълно хаотично.

Средно денонощния разход за цялата водоснабдителна система варира в тесни гранци през сезоните, от 280 л/с през зимните месеци до 320 л/с през летните месеци, като няма отделни данни само за град Пазарджик, а са включени и селата от Община Пазарджик.

Няма данни за часовата неравномерност в потреблението, но поради сравнително големите загуби, вариращи около 60%, консумацията през нощта не намалява чувствително.

2. 
   Цели и политики на Община Пазарджик
   

От 2010 г. е започната предшестващата проектирането на СОЗ процедура, по подновяване на изтеклите срокове на Разрешителните за Водоползване на всички водоизточници.

От направените през 2011 г. химични анализи се вижда, че на този етап няма промяна в стойностите на показателите „нитрати”, „сулфати” и „калций” във водата добивана от ПС „Ивайло”.

През последните няколко години са взети и следните мерки:

• 
  През 2011 г. е частично изградена канализационна мрежа (първи етап) в с. Ивайло, което в дългосрочен план ще неутрализира влиянието на заустените в септични ями отпадни води върху качеството на водата;
  
• 
  Поддържане в изрядно състояние на СОЗ - пояс 1;
  
• 
  Прилагане на изискванията на добрата земеделска практика в зони 2 и 3 на СОЗ, съгласно Наредба №2 от 16.10.2000 г. “За опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници”;
  
• 
  Предстои саниране на неизползвани сондажи на територията на СОЗ.
  

Финансирането на проект „Воднен цикъл” на град Пазарджик се осъществява по Оперативна програма “Околна среда 2007 - 2013 г.”, Приоритетна ос 1: „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води”, Процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161РО005/10/1.11/03/19 „Подготовка и изпълнение на проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 е.ж.”.

1. 
   Възможности за развитие
   

• 
  Възможност за увеличаване на потреблението на питейна вода;
  
• 
  Възможност за намаляване на нощното потребление чрез подобряване на водопреносната мрежа;
  
• 
  Възможност за подобряване на качеството на питейната вода;
  
• 
  Подобряване на качеството на услугата на водоснабдяването чрез инвестиции.
  

С осъществяването на проекта „Воден цикъл” – град Пазарджик ще се извършат рехабилитационни дейности по водопроводната мрежа, така ще се минимизира риска за здравето на населението от употребата на питейни води с наднормено съдържание на нитрати. Ще намалеят екологичните рискове в района на гр. Пазарджик. Ще се намали инфилтрацията в канализационната система. Ще бъдат канализирани и районите на града, в които тя липсва.

2. 
   Канализация
   
   1. 
      Анализ на състоянието
      

Град Пазарджик се смята за най-равния град в България. Най-високата кота е 208,80 мнв в северната част на града (началото на канализацията), най-ниската е 203,20 мнв в югоизточната част (изхода на главния колектор при околовръстното шосе). „По-големият” наклон на терена от север на юг, към реката е 0,23% (при минимален наклон за тръби Ф500 – 0,25%), а по-малкия наклон на терена в посока запад - изток, успоредно на реката е 0,06% (при минимален наклон за тръби Ф1500 – 0,08%).

Основен проблем освен минималните наклони, при изграждането и експлоатацията на съществуващата канализационна мрежа е ниският бряг на река Марица, р. Тополница от западна и р. Луда Яна от източна страна, които подхранват с дренажни води района между трите реки, в който е разположен града. Почвите са чакълесто-песъчливи и непосредствената близост на високите води на р. Марица, преминаваща през регулацията, дори и в сухо време са предпоставка за високи подпочвени води на територията на целия град, вариращи от 1,0 м - 1,5 м в близост до реката и 3,0 м - макс. 4,0 м в централната и северната част.

Изграждането на канализацията (в частност опитите за отводняване на терените от повърхностни води) е започнало преди Освобождението от турско робство (1878 г.) със зидани каменни канали с дълбочина до 1,0 м - 1,5 м под сегашния терен, като канализацията на сградите се е зауствала масово в попивни кладенци в дворовете. Изграждането на съвременна канализация с бетонови тръби е от периода след Втората световна война, от центъра на града към река Марица с малки диаметри – Ф200, Ф250, Ф300, с минимални наклони и малка дълбочина (до 2,0 м - 2,5 м), като преминават под открития напоителен канал Паша арк (пуснат в експлоатация в началото на ХХ век за напояване на оризищата в пловдивско-пазарджишкото поле от водите на р. Тополница), преминаващ през града, успоредно на река Марица, на 200-300 м северно от реката.

След наводнението от 1957 г., е направена корекция на двата бряга на река Марица с бетонови подпорни стени в рамките на регулацията на града, при което са прекъснати отделните зауствания в реката и започва изграждането на цялостна канализационна система.

През 60-те години на двадесети век са изградени няколко главни клона в направление север - юг, северозапад - югоизток и запад - изток, които събират водите на съществуващите канализации и ги отвеждат в югоизточна посока извън града по устообразен колектор 144/88,8 см, преминаващ под канал Паша арк и заустван в открит отводнителен канал, вливащ се в река Луда Яна на мястото на новоизградената ПСОВ. До края на 1980-те години са канализирани над 95% от улиците в града с бетонови тръби, с изключение на отделни улици, както и големи части от бързо разрастващия се ромски квартали Изток и Махалата, част от улиците на последния са извън регулация.

На практика цялата канализационна мрежа на града е изградена от бетонови и стоманобетонови тръби. Най-старите зидани канали (гериси), не са отразени на никакви карти, няма РШ по трасетата им за проверка и ревизия, и поради малката им дълбочина вероятно са прекъснати на много места от полаганите по-късно подземни комуникации – кабели, водопроводна и газопреносна мрежа. През последните 10 години с тръби от гофриран полиетилен (GPE), са изградени около 1550 м (около 1% от цялата мрежа) канализация – бул. Цар Освободител – 685 м; кв. 134 – 150 м; Главен колектор 10 в промишлената зона – 40+130 м; квартал Изток – 690 м.

Голяма част от участъците на улиците без канализация са слабо населени, от друга страна района извън регулацията на квартал Махалата е гъсто населен, с компактно ромско население. Затова се приема, че дела от населението на града, който няма достъп до канализационни услуги е 5%, или около 3600 жители.