Резултати от проведено Представително национолно пручване на нивата на радон в сгради на територията на Република България по Национална програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население 2013 -2017 г.
Област БЛАГОЕВГРАД (код 01)
-
Обща информация
Благоевградска област заема Югозападната част на България. Общата й площ е 6449 км2, което представлява 5,8% от територията на страната. Южната й граница е с Република Гърция, на запад граничи с Република Македония, на изток с Пазарджишка и Смолянска области, а на север с Кюстендилска област. Административно областта е разделена на 14 общини, 96 кметства и 280 населени места [1]. Населението на Благоевградска област по обичайно местоживеене наброява 312 831 души към 2015 г. [2]. Преобладаваща част от населението е в градовете на областта. Делът на градското население спрямо общото за областта е 59,5%. В областния център живеят 75996 души от градското население. Градовете Банско, Петрич, Сандански, Годе Делчев и Разлог са с население от 10000 до 30000 души.
Релефът на областта се характеризира с изключително разнообразие - от високопланински до котловинен. В нея се включват изцяло или отчасти най-високите планини в България – Рила, Пирин и Родопи, в които има територии с високопланински, среднопланински и предпланински релеф. Макар и с по-малка височина, но с планински релеф са и частите от останалите планини в границите на областта. По долините на реките Струма и Места са формирани редица котловини – Благоевградска, Симитлийско-Орановска, Санданско-Петричка, Разложка и Гоцеделчевска [1].
В зависимост от надморската височина, релефа и местоположението, териториите на областта попадат в три климатични области: преходноконтинентална (на север), преходносредиземноморска (на юг) и планинска област. Специфичните климатични условия и релеф формират климатичното разнообразие: на север – област с преходноконтинентален климат, на юг – преходносредиземноморски климат, а във високите части на планините – планински. Средиземноморското климатично влияние е изразено най-силно по долината на р. Струма и по-слабо в Гоцеделчевската котловина по долината на р. Места. Това създава условия за развитие и отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове и култури, за разлика от останалите райони в страната.
Геоложкият строеж и петрографски състав в област Благоевград е много разнообразен. На територията се разкриват различни по възраст и произход скали - метаморфни, масивни и седиментни. Най-стари, с докамбрийска възраст, са метаморфните скали. С по-късна възраст (палеозой, мезозой и неозой), са внедрените в метаморфните скали гранитни интрузии. Седиментните скали са определени като неогенски. Това са предимно механични седименти, вариращи от песъчливи глини и глинести пясъчници до едрокъсови конгломерати. По поречието на р. Струма и на други по-малки реки в района са отложени кватернерни наслаги от чакъли, пясъци и глини.
-
Резултати от проведено представително национолно пручване на нивата на радон в сгради на територията на Република България (за периода от м. март-м. април 2015г. до м. декември 2015 – м. януари 2016 г.) по Национална програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население 2013 -2017 г.
Описателната (дескриптивна) статистика на измерванията на концентрацията на радон в 102 жилища от област Благоевград от средните стойности и от първата и от втората фаза са представена в Таблица 1.
Таблица 01.1. Описателната (дескриптивна) статистика на измерванията на концентрацията на радон в 102 жилища в Благоевград област
|
Показател
|
Средна стойност
|
Първа фаза
|
Втора фаза
|
Брой измерени жилища
|
102
|
98
|
100
|
Средна аритметична стойност (AM) [Bq/m3]
|
98
|
85
|
132
|
Медиана [Bq/m3]
|
77
|
67
|
91
|
Стандартно отклонение (SDV)
|
71
|
55
|
113
|
Средно геометрична стойност (GM) [Bq/m3]
|
79
|
71
|
102
|
Геометричното стандартно отклонение (GSD)
|
1.90
|
|
|
Минимална стойност [Bq/m3]
|
27
|
25
|
21
|
Максимална стойност [Bq/m3]
|
334
|
256
|
802
|
|
|
|
|
Средно-претеглена стойност [Bq/m3]
|
84
|
|
|
Процент на жилищата с над 300 [Bq/m3]
|
2.00%
|
|
9.80%
|
Средно аритметичната стойност за област Благоевград е 98 Bq/m3, а вариацията е от 27 to 334 Bq/m3, с ниско геометрично стандартно (GSD) =1.90. Стойностите на концентрацията на радон в 2% от измерваните жилища е над определеното с ОНРЗ-2012 референтно ниво от 300 Bq/m3 [3]. Определена е средно претеглената стойност за област Благоевград въз основа на броя население към 31.12.2015 г. Разпределението на детекторите е извършено на базата на броя на населението, за това средно претеглената стойност е приблизително равни на средно аритметичните стойности. Разпределението на измерените концентрации в област Благоевград е представено на Фигура 1. Приложен е тестът н Колмогоров-Смирнов на логаритмично трансформираните стойности за определяне на нормалност на разпределението на стойностите, при който стойността на критерия за проверка трябва да е р>0.05. Концентрацията на радон в жилища следва лог-нормално разпределение (KS, p=0.2) и за това средната стойност се представя с средно-геометричната за областта, която е 79 Bq/m3. Измерванията на концентрацията на родн през втората фаза са извършени през зимния период и логично са с по-високи стойности от тези през първата фаза. Сравнението на средните стойности на концентрацията на радон за двете фази е представено на Фигура 2. Съотношението между стойностите на концентрацията на радон за първа и втората фаза е приблизително 1.5.
|
|
Фигура 01.1. Хистограма на оценената концентрация на радон в жилища от област Благоевград
|
Фигура 01.2. Средни стойности на концентрацията на радон за първата и втората фаза
|
Оценените стойности на концентрацията на радон по общини са дадени в Таблица 2.
Таблица 01.2. Резултати за концентрацията на радон в жилища по общини
код
|
Общини
|
брой население
|
брой детектори
|
Средна стойност на Rn [Bq/m3]
|
Минимална измерена Rn [Bq/m3]
|
Максимална измерена Rn [Bq/m3]
|
01
|
Благоевград
|
312831
|
102
|
|
|
|
01
|
Банско
|
12821
|
4
|
109
|
84
|
160
|
02
|
Белица
|
9617
|
3
|
144
|
41
|
289
|
03
|
Благоевград
|
75996
|
24
|
62
|
28
|
163
|
04
|
Гоце Делчев
|
30306
|
10
|
112
|
49
|
241
|
05
|
Гърмен
|
14936
|
5
|
129
|
53
|
288
|
06
|
Кресна
|
5555
|
2
|
172
|
28
|
316
|
07
|
Петрич
|
51517
|
17
|
74
|
27
|
143
|
08
|
Разлог
|
19846
|
7
|
183
|
31
|
277
|
09
|
Сандански
|
38609
|
12
|
89
|
28
|
334
|
10
|
Сатовча
|
14681
|
5
|
69
|
36
|
92
|
11
|
Симитли
|
13797
|
4
|
110
|
66
|
154
|
12
|
Струмяни
|
5425
|
2
|
105
|
38
|
173
|
13
|
Хаджидимово
|
9501
|
3
|
141
|
77
|
253
|
14
|
Якоруда
|
10224
|
4
|
126
|
65
|
216
|
В таблица са представени средните, минималните и максималните стойности по общини, както и населението съгласно статистически данни [2] и броя разпредени детектори по общините. Най-високата средно аритметична стойност на концентрацията на радон е оценена за община Разлог. Най-високата концентрация на радон в жилище е измерена в община Сандански, което показва че високи стойности на концентрации на радон могат да бъдат измерени в район, където не се очаква да има високи стойности на радон в сгради. Разпределението на стойностите е дадено на графиката на Фигура 3.
Фигура 01.3. Разпределение на средните стойности на концентрацията на радон по общини
Целта на проучването е получаване на адекватна скринигова информация за национално разпределение на нивата концентрация на радон за страната, тъй като броя на детекторите не е достатъчен за получаване на подробна информация за географското разпределение на концентрацията радон в сгради върху цялата територия. За такова проучване се изисква много по-голям брой детектори, което ще позволи за идентифицирането на радон-опасните райони, т.е. райони, където разпределението нива на радон в сгради е значително изместено към нива по-високи от тези на референтните стойности.
На базата на скрининговата информация, получена от оценените средни стойности на концентрацията на радон за общините е очертана карта на областта (Фигура 4). На картата на област Благоевград общините са представени с различни цветове в зависимост от средните стойности на концентрацията на радон, като: от 60 до 100 Bq/m3 а оцветени в жълто, от 100 до 120 Bq/m3 – тъмно жълто, от 120 до 160 Bq/m3 –оранжево и над 160 Bq/m3 – светло кафяво (Фигура 4).
Фигура 4. Карта на разпределението на концентрацията на радон по общини в област Благоевград
В област Благоевград стойностите са сравнително ниски и варират в нормални граници за концентрацията на радон в сгради.
Националното проучване не е планирано, за идентифициране на радон-опасните райони, въпреки това показва първоначална информация за изготвяне на радоновата карта. Райони където има вероятност да има високи нива на концентрация на радон в сгради, които за област Благоевград са Разлог и Кресна.
Проведеното проучване на нивата на концентрацията на радон в жилища представя систематизирани скринингови резултати, които са представителни за облъчването на населението за област Благоевград от радон в закрити помещения.
РЗИ-Благоевград благодари на всички доброволци, които участваха в измерването на концентрацията на радон и ги уведомава, че всеки ще получи писмо с което ще бъдe информирани за установените резултати от проведеното проучван в тяхното жилище.
Съгласно чл. 74, т. 1 от Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми за безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение, е определено референтно ниво на средногодишна обемна концентрация в закрити помещения от 300 Bq/m3. Референтното ниво не следва да бъде разглеждано като строга гранрца между опасно и безопасно, а по-скоро като указание за предприемане на мерки.
Обикновено налягането в сградите е по-ниско, отколкото налягането в почвата около основата на сградата и поради тази разлика, сградата „издърпва“ радона през цепнатините на основата и други пролуки. По-малка част от постъпването на радон в сградите се дължи на съдържанието на радий -226 в строителните материали. Източник на радон може да бъде и неговото наличие във водите, използвани за питейно-битови нужди.
Могат да бъдат посочени следните пътища за проникване на радон в сградите, с цел подпомагане вземането на решения за търсене на начини за намаляване концентрацията на радон:
-
пукнатини в бетонните плочи;
-
пукнатини в стените между структурните елементи;
-
пролуки и пукнатини в бетонните блокове;
-
пролуки и пукнатина между стените и основата;
-
директен контакт е почвата;
-
нарушена цялост на покрития използвани за облицовка на йода, напр. теракот;
-
нарушена цялост между фугите;
-
пролуки при монтажа на комуникационните тръби;
-
строителни материали - тухли, бетон, камък;
-
използваната вода за питейно-битови нужди (рядко е основен източник за повишаване нивото на радон в сградата).
През зимния сезон постъпването на радон в сградите може да бъде по -интензивно,
отколкото през лятото, поради, тенденциите за пестене на енергия чрез уплътняване на прозорците, с което се намалява въздушния обмен и с това нивото на радон в сградата се повишава. Този факт следва да бъде взет предвид при предприемане на коригиращи мерки.
За намаляването на концентрацията на радон в помещенията, превишаваща референтното ниво, могат дa бъдат предприети редица мерки, съобразно установените максимално измерени концентрации, като за някои от тях дори няма специални изисквания.
Възможните мерки могат да бъдат :
- проветряване на помещенията трикратно за деня и провеждане на допълнително обследване при планирани бъдещи ремонтни дейности с цел предвиждане на мерки за трайно понижение на концентрацията, когато са установени максимални стойности от 300 до 400 Bq/m3;
- подобряване на вентилацията на подподовите пространства с технически средства, когато са установени максимални стойности от 400 до 500 Bq/m3;
- предприемане на мерки за активно понижаване на налягането под сградата и вентилиране на подподовите пространства, когато са установени максимални стойности над 500Bq/m3.
Мерките, които могат да бъдат предприети, както и изборът на най-подходящите и препоръчителните за всеки конкретен случай за редуциране на концентрацията на радон следва да бъдат съгласувани със строителни специалисти с пълна проектантска правоспособност.
Литература:
-
Областна администрация Благоевград, [Официален сайт], 01.11.2016, http://www.bl.government.bg/
-
Национален статистически институт, [Официален сайт], Данни за 2015 г., НСИ, 01.11.2016, http://www.nsi.bg/
-
Министерски съвет, Наредба за основни норми за радиационна защита, ПМС № 229 от 25.09.2012 г., ДВ, бр. 76 от Октомври 2012 г.
Сподели с приятели: |