Програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население 2013 -2017 г



Дата08.05.2018
Размер122.76 Kb.
#68265
ТипПрограма
Резултати от проведено Представително национолно пручване на нивата на радон в сгради на територията на Република България по Национална програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население 2013 -2017 г.
Област БЛАГОЕВГРАД (код 01)


  1. Обща информация

Благоевградска област заема Югозападната част на България. Общата й площ е 6449 км2, което представлява 5,8% от територията на страната. Южната й граница е с Република Гърция, на запад граничи с Република Македония, на изток с Пазарджишка и Смолянска области, а на север с Кюстендилска област. Административно областта е разделена на 14 общини, 96 кметства и 280 населени места [1]. Населението на Благоевградска област по обичайно местоживеене наброява 312 831 души към 2015 г. [2]. Преобладаваща част от населението е в градовете на областта. Делът на градското население спрямо общото за областта е 59,5%. В областния център живеят 75996 души от градското население. Градовете Банско, Петрич, Сандански, Годе Делчев и Разлог са с население от 10000 до 30000 души.

Релефът на областта се характеризира с изключително разнообразие - от високопланински до котловинен. В нея се включват изцяло или отчасти най-високите планини в България – Рила, Пирин и Родопи, в които има територии с високопланински, среднопланински и предпланински релеф. Макар и с по-малка височина, но с планински релеф са и частите от останалите планини в границите на областта. По долините на реките Струма и Места са формирани редица котловини – Благоевградска, Симитлийско-Орановска, Санданско-Петричка, Разложка и Гоцеделчевска [1].

В зависимост от надморската височина, релефа и местоположението, териториите на областта попадат в три климатични области: преходноконтинентална (на север), преходносредиземноморска (на юг) и планинска област. Специфичните климатични условия и релеф формират климатичното разнообразие: на север – област с преходноконтинентален климат, на юг – преходносредиземноморски климат, а във високите части на планините – планински. Средиземноморското климатично влияние е изразено най-силно по долината на р. Струма и по-слабо в Гоцеделчевската котловина по долината на р. Места. Това създава условия за развитие и отглеждане на голям брой топлолюбиви средиземноморски растителни видове и култури, за разлика от останалите райони в страната.

Геоложкият строеж и петрографски състав в област Благоевград е много разнообразен. На територията се разкриват различни по възраст и произход скали - метаморфни, масивни и седиментни. Най-стари, с докамбрийска възраст, са метаморфните скали. С по-късна възраст (палеозой, мезозой и неозой), са внедрените в метаморфните скали гранитни интрузии. Седиментните скали са определени като неогенски. Това са предимно механични седименти, вариращи от песъчливи глини и глинести пясъчници до едрокъсови конгломерати. По поречието на р. Струма и на други по-малки реки в района са отложени кватернерни наслаги от чакъли, пясъци и глини.



  1. Резултати от проведено представително национолно пручване на нивата на радон в сгради на територията на Република България (за периода от м. март-м. април 2015г. до м. декември 2015 – м. януари 2016 г.) по Национална програма за намаляване въздействието на радон в сгради върху здравето на българското население 2013 -2017 г.

Описателната (дескриптивна) статистика на измерванията на концентрацията на радон в 102 жилища от област Благоевград от средните стойности и от първата и от втората фаза са представена в Таблица 1.

Таблица 01.1. Описателната (дескриптивна) статистика на измерванията на концентрацията на радон в 102 жилища в Благоевград област

Показател

Средна стойност

Първа фаза

Втора фаза

Брой измерени жилища

102

98

100

Средна аритметична стойност (AM) [Bq/m3]

98

85

132

Медиана [Bq/m3]

77

67

91

Стандартно отклонение (SDV)

71

55

113

Средно геометрична стойност (GM) [Bq/m3]

79

71

102

Геометричното стандартно отклонение (GSD)

1.90







Минимална стойност [Bq/m3]

27

25

21

Максимална стойност [Bq/m3]

334

256

802

 

 

 

 

Средно-претеглена стойност [Bq/m3]

84

 

 

Процент на жилищата с над 300 [Bq/m3]

2.00%

 

9.80%

Средно аритметичната стойност за област Благоевград е 98 Bq/m3, а вариацията е от 27 to 334 Bq/m3, с ниско геометрично стандартно (GSD) =1.90. Стойностите на концентрацията на радон в 2% от измерваните жилища е над определеното с ОНРЗ-2012 референтно ниво от 300 Bq/m3 [3]. Определена е средно претеглената стойност за област Благоевград въз основа на броя население към 31.12.2015 г. Разпределението на детекторите е извършено на базата на броя на населението, за това средно претеглената стойност е приблизително равни на средно аритметичните стойности. Разпределението на измерените концентрации в област Благоевград е представено на Фигура 1. Приложен е тестът н Колмогоров-Смирнов на логаритмично трансформираните стойности за определяне на нормалност на разпределението на стойностите, при който стойността на критерия за проверка трябва да е р>0.05. Концентрацията на радон в жилища следва лог-нормално разпределение (KS, p=0.2) и за това средната стойност се представя с средно-геометричната за областта, която е 79 Bq/m3. Измерванията на концентрацията на родн през втората фаза са извършени през зимния период и логично са с по-високи стойности от тези през първата фаза. Сравнението на средните стойности на концентрацията на радон за двете фази е представено на Фигура 2. Съотношението между стойностите на концентрацията на радон за първа и втората фаза е приблизително 1.5.









Фигура 01.1. Хистограма на оценената концентрация на радон в жилища от област Благоевград

Фигура 01.2. Средни стойности на концентрацията на радон за първата и втората фаза

Оценените стойности на концентрацията на радон по общини са дадени в Таблица 2.


Таблица 01.2. Резултати за концентрацията на радон в жилища по общини

код

Общини

брой население

брой детектори

Средна стойност на Rn [Bq/m3]

Минимална измерена Rn [Bq/m3]

Максимална измерена Rn [Bq/m3]

01

Благоевград

312831

102

 

 

 

01

Банско

12821

4

109

84

160

02

Белица

9617

3

144

41

289

03

Благоевград

75996

24

62

28

163

04

Гоце Делчев

30306

10

112

49

241

05

Гърмен

14936

5

129

53

288

06

Кресна

5555

2

172

28

316

07

Петрич

51517

17

74

27

143

08

Разлог

19846

7

183

31

277

09

Сандански

38609

12

89

28

334

10

Сатовча

14681

5

69

36

92

11

Симитли

13797

4

110

66

154

12

Струмяни

5425

2

105

38

173

13

Хаджидимово

9501

3

141

77

253

14

Якоруда

10224

4

126

65

216

В таблица са представени средните, минималните и максималните стойности по общини, както и населението съгласно статистически данни [2] и броя разпредени детектори по общините. Най-високата средно аритметична стойност на концентрацията на радон е оценена за община Разлог. Най-високата концентрация на радон в жилище е измерена в община Сандански, което показва че високи стойности на концентрации на радон могат да бъдат измерени в район, където не се очаква да има високи стойности на радон в сгради. Разпределението на стойностите е дадено на графиката на Фигура 3.


Фигура 01.3. Разпределение на средните стойности на концентрацията на радон по общини
Целта на проучването е получаване на адекватна скринигова информация за национално разпределение на нивата концентрация на радон за страната, тъй като броя на детекторите не е достатъчен за получаване на подробна информация за географското разпределение на концентрацията радон в сгради върху цялата територия. За такова проучване се изисква много по-голям брой детектори, което ще позволи за идентифицирането на радон-опасните райони, т.е. райони, където разпределението нива на радон в сгради е значително изместено към нива по-високи от тези на референтните стойности.

На базата на скрининговата информация, получена от оценените средни стойности на концентрацията на радон за общините е очертана карта на областта (Фигура 4). На картата на област Благоевград общините са представени с различни цветове в зависимост от средните стойности на концентрацията на радон, като: от 60 до 100 Bq/m3 а оцветени в жълто, от 100 до 120 Bq/m3 – тъмно жълто, от 120 до 160 Bq/m3 –оранжево и над 160 Bq/m3 – светло кафяво (Фигура 4).




Фигура 4. Карта на разпределението на концентрацията на радон по общини в област Благоевград
В област Благоевград стойностите са сравнително ниски и варират в нормални граници за концентрацията на радон в сгради.

Националното проучване не е планирано, за идентифициране на радон-опасните райони, въпреки това показва първоначална информация за изготвяне на радоновата карта. Райони където има вероятност да има високи нива на концентрация на радон в сгради, които за област Благоевград са Разлог и Кресна.

Проведеното проучване на нивата на концентрацията на радон в жилища представя систематизирани скринингови резултати, които са представителни за облъчването на населението за област Благоевград от радон в закрити помещения.
РЗИ-Благоевград благодари на всички доброволци, които участваха в измерването на концентрацията на радон и ги уведомава, че всеки ще получи писмо с което ще бъдe информирани за установените резултати от проведеното проучван в тяхното жилище.

Съгласно чл. 74, т. 1 от Директива 2013/59/Евратом на Съвета от 5 декември 2013 г. за определяне на основни норми за безопасност за защита срещу опасностите, произтичащи от излагане на йонизиращо лъчение, е определено референтно ниво на средногодишна обемна концентрация в закрити помещения от 300 Bq/m3. Референтното ниво не следва да бъде разглеждано като строга гранрца между опасно и безопасно, а по-скоро като указание за предприемане на мерки.



Обикновено налягането в сградите е по-ниско, отколкото налягането в почвата около основата на сградата и поради тази разлика, сградата „издърпва“ радона през цепнатините на основата и други пролуки. По-малка част от постъпването на радон в сградите се дължи на съдържанието на радий -226 в строителните материали. Източник на радон може да бъде и неговото наличие във водите, използвани за питейно-битови нужди.

Могат да бъдат посочени следните пътища за проникване на радон в сградите, с цел подпомагане вземането на решения за търсене на начини за намаляване концентрацията на радон:


  • пукнатини в бетонните плочи;

  • пукнатини в стените между структурните елементи;

  • пролуки и пукнатини в бетонните блокове;

  • пролуки и пукнатина между стените и основата;

  • директен контакт е почвата;

  • нарушена цялост на покрития използвани за облицовка на йода, напр. теракот;

  • нарушена цялост между фугите;

  • пролуки при монтажа на комуникационните тръби;

  • строителни материали - тухли, бетон, камък;

  • използваната вода за питейно-битови нужди (рядко е основен източник за повишаване нивото на радон в сградата).

През зимния сезон постъпването на радон в сградите може да бъде по -интензивно,

отколкото през лятото, поради, тенденциите за пестене на енергия чрез уплътняване на прозорците, с което се намалява въздушния обмен и с това нивото на радон в сградата се повишава. Този факт следва да бъде взет предвид при предприемане на коригиращи мерки.

За намаляването на концентрацията на радон в помещенията, превишаваща референтното ниво, могат дa бъдат предприети редица мерки, съобразно установените максимално измерени концентрации, като за някои от тях дори няма специални изисквания.

Възможните мерки могат да бъдат :

- проветряване на помещенията трикратно за деня и провеждане на допълнително обследване при планирани бъдещи ремонтни дейности с цел предвиждане на мерки за трайно понижение на концентрацията, когато са установени максимални стойности от 300 до 400 Bq/m3;



- подобряване на вентилацията на подподовите пространства с технически средства, когато са установени максимални стойности от 400 до 500 Bq/m3;

- предприемане на мерки за активно понижаване на налягането под сградата и вентилиране на подподовите пространства, когато са установени максимални стойности над 500Bq/m3.



Мерките, които могат да бъдат предприети, както и изборът на най-подходящите и препоръчителните за всеки конкретен случай за редуциране на концентрацията на радон следва да бъдат съгласувани със строителни специалисти с пълна проектантска правоспособност.
Литература:

  1. Областна администрация Благоевград, [Официален сайт], 01.11.2016, http://www.bl.government.bg/

  2. Национален статистически институт, [Официален сайт], Данни за 2015 г., НСИ, 01.11.2016, http://www.nsi.bg/

  3. Министерски съвет, Наредба за основни норми за радиационна защита, ПМС № 229 от 25.09.2012 г., ДВ, бр. 76 от Октомври 2012 г.

Каталог: dokumenti
dokumenti -> Предизвикателства при настаняването и адаптацията на бежанците мюсюлмани
dokumenti -> Какви документи се издават на учениците със соп при завършване на клас, етап и степен
dokumenti -> Социална работа с бежанци със специални нужди непридружени малолетни и непълнолетни, бежанци с
dokumenti -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
dokumenti -> Птг”д-р н. Василиади”-габрово заповед
dokumenti -> Наредба no 14 от 12 декември 2006 г. За придобиване на квалификация по професия "машинен техник"
dokumenti -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница