Програма за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за периода 2010 2015 г

• 
  Поземлените ресурси
  

Развитието на промишлени отрасли на територията на общината до голяма степен е обвързано с ефективната използваемост на горските и земеделските територии.

Поземлените ресурси на община Павел Баня са с размер от 51 871,3 ха, или 518,3 кв.км. По размер на територията общината може да бъде включена в групата на общините със среден размер на площта си.

По този показател тя се нарежда на 5 място сред останалите общини в Старозагорска област – непосредствено след общините Стара Загора, Казанлък, Раднево и Братя Даскалови.

Анализът и оценките на данните показва, че повече от половината от площта на община Павел Баня е заето от горски територии. Към 2003 г. те възлизат на 29375,9 ха, което е 57,3% от общата площ. В сравнение с 1998 г. няма съществени промени в техния размер. Горските територии обхващат основно части от Старопланинския и Средногорския планински масив, включени в териториалния обхват на община Павел Баня. Значителният относителен дял на горските територии в структурата на поземлените ресурси на община Павел Баня е един от критериите за характера на релефа на общината. Горските територии с присъщите им горски ресурси дават отражение и върху икономическата характеристика на общината. Горското стопанство е основа за развитие на дърводобивната и свързаната с нея дървообработваща промишленост. Тези производствени дейности днес имат по-малка значимост за общинската икономика за разлика от времето преди 1989 г. Горските територии следва да бъдат оценявани от гледна точка на потенциала им за развитие на някои форми на туризъм, както и от гледна точна на екологическото им въздействие.

Земеделските територии се нареждат на второ място по размера на своята площ. Те включват 18 837,6 ха (2003г.), или 36,4% от цялата общинска територия. По ценността на земеделските земи, включени в обхвата на този тип територия, последните са с голяма значимост за развитието на аграрния сектор. Земеделските земи са разположени основно в равнинните части на общината. Това са земеделските ареали, включващи западната част на Казанлъшкото поле и ограждащите го ниски части на Старопланинските и Средногорските склонове използвани за целите на аграрния сектор.

Потенциалите на земеделските райони на община Павел Баня следва да бъдат оценявани и от гледна точка на очертаващите се приоритети в нейното развитие. Един от тях е свързан с формирането на модерен, високоефективен аграрен сектор, базиран на отглеждане на етерично-маслени култури, животновъдство за производство на екологично чиста продукция – мляко и месо и т.н. Включването на община Павел Баня в обхвата на един от 34 те селски изостанали райони в България ще доведе до осигуряване на целеви финансови ресурси за подпомагане на общината в нейното социално-икономическо развитие.

широколистни видове. Сред тях с най-висок дял е дъба, следван от габъра, ясена, липата, келявия габър. Буковата горска растителност е развита по старопланинските склонове. Част от горския ресурс е с промишлено значение. Той е суровинна база за развитие на дървообработващата и мебелната промишленост в общината, която е с традиции и днес е с водеща роля.

Друга част от горския ресурс е представена от нискостеблени и издънкови гори, които са с по-ниски качества. Те се използват основно за добив на дърва за огрев.

• 
  Транспортна система
  

Изградената пътна мрежа включва общо 71,2 км пътища от републиканската пътна мрежа. Гъстотата на пътната мрежа в общината е 137,3 км/1 000 км² и е значително по-малка от средната за страната – 336 км/1 000 км². Това е резултат както на географските особености и устройствено изграждане на територията, но също така и на ограниченото развитие на цялата южна част от територията на общината.

• 
  Здравеопазване и образование
  

Инфраструктурата на здравеопазването обхваща пет типа здравни обекти на периферната /доболнична/ здравна мрежа:

- поликлиника от ІV тип – гр. Павел Баня.

- здравни служби – населените места от община Павел Баня.

- детски ясли.

- център за спешна и неотложна помощ.

- частен медицински център.

Градската поликлиника в Павел Баня е основният обект на здравеопазването на територията на общината. Тя е с 8 кабинета, като 6 от тях са специализирани. Два от кабинетите са на общопрактикуващи лекари. Разполага с клинична лаборатория. В сградата на поликлиниката се намира и Центъра за спешна и неотложна медицинска помощ, който разполага с три автомобила и покрива територията на цялата община.

В по-малките населени места инфраструктурата на здравеопазването е представена от обекти за първична здравна помощ – здравни служби, обслужвани от индивидуални медицински и стоматологични практики.

Детски ясли има в гр. Павел Баня и с. Габарево. Броят на децата е съответно 24 и 12.

Целодневните детски градини в град Павел Баня и в село Александрово са с по-голям брой групи и обхванати деца. Тази в град Павел Баня е с 4 групи и 100 деца, а в с. Александрово – с 3 групи и 68 деца /в с. Горно Сахране, с. Габарево и с. Тъжа – 2 групи, целодневна и полудневна/. Детските заведения в останалите населени места са с по една група, а броят на децата варира от 16 /ЦДГ с.Турия/ до 30 /ЦДГ в селата Горно Сахране и Габарево/.

Общият брой на учениците, обхванати в училищната мрежа в общината за учебната 2004/2005 г. е 1 460. Те са разпределени в 86 паралелки. Поради недостиг на ученици за обособяване на самостоятелни паралелки в три училища в общината – основните училища в селата Долно Сахране, Търничене и Манолово са формирани паралелки със слети класове.

По същество това са и училищата с най-малък брой ученици. Поради липсата на училище в с. Асен децата от селото, които са в учебна възраст, пътуват към училищата в съседните две села – Горно Сахране и Скобелево.

Оценката на текущото състояние за развитие на ВЕИ сектора в община Павел Баня е направен на база на:

• 
  Анализ на Плана за развитие на община Павел Баня 2007 - 2013 г.;
  
• 
  Анализ на Програмата за енергийна ефективност на община Павел Баня 2006 г.
  
• 
  Стратегия за изграждане на алтернативни източници на енергия на територията на община Павел Баня 2009-2014г
  
• 
  Анализ на събраната допълнителна информация от общинските служби и регионални институции.
  

В Плана за развитие на община Павел Баня 2007 – 2013 г. има дадени само общи насоки за развитие на ЕЕ и ВЕИ, като е акцентирано на развитие на комплексното използване на геотермалната енергия. В Плана са дадени стратегическите насоки за развитие на общината за които ще спомогне използването на наличния ВЕИ ресурс.

В Програмата за енергийна ефективност на община Павел Баня 2006 г е направен анализ на общинския сграден фонд, енергийното му потребление и са набелязани редица мерки за подобряване на енергийната му ефективност. В програмата бегло са споменати възможности за прилагане на ВЕИ технологии. Препоръчително е в бъдеще да бъдат разработвани интегрирани планове за мерки по ЕЕ и ВЕИ, тъй като те имат еднакви цели и са взаимно обвързани.

Стратегията за изграждане на алтернативни източници на енергия на територията на община Павел Баня 2009-2014 г. е насочена към създаване на условия за реализиране на инвестиционни проекти за използване на алтернативните източници в общината. Това е единственият общински планов документ в Област Стара Загора, специално разработен за ВЕИ. Неговите анализи и препоръки са включени в съответните раздели на настоящата Програма.

Основният вид ВЕИ, който се използва в община Павел Баня е биомаса – дърва за горене, както в обществения сектор, така и сред населението. Докато в обществения сектор потреблението на дърва за горене e несъществено, то потреблението им сред населението се увеличава. Основен проблем тук е множеството нискоефективни, физически и морално остарели горивни системи.

На покривите на частни жилища има инсталирани единични термосоларни системи.

Енергийният потенциал на геотермалната енергия е практически неизползван.

Липсват термосоларни инсталации в общинския сектор.

В общината няма реализирани инсталации от други видове ВЕИ.

Към момента няма информация за издадени документи от община Павел Баня, свързани с използване на ВЕИ.

Областна дирекция Земеделие е издала решение за промяна предназначението на земеделска земята на следните обекти:

• 
  За землището на с. Габарево, площ на земеделската земя – 24 500 кв.м., категория V-VIII, за изграждане на фотоволтаична централа.
  
• 
  За землището на с. Габарево, площ на земеделската земя – 6 295 кв.м., категория V-VIII, за изграждане на фотоволтаична централа.
  
• 
  За землището на с. Габарево, площ на земеделската земя – 7 494 кв.м., категория V-VIII, за изграждане на фотоволтаична централа
  

Основни пречки за реализиране на ВЕИ проекти в община Павел Баня:

• 
  висока цена на инвестициите във ВЕИ;
  
• 
  недостатъчни средства (както общински, така и у населението на общината);
  
• 
  допълнителни ограничения на финансовата самостоятелност на общината;
  
• 
  липса на достатъчни стимули за рационално енергопотребление;
  
• 
  затруднен достъп до инвестиции за проекти за ВЕИ;
  
• 
  липса на систематизирани данни за местния потенциал на ВЕИ.
  
• 
  липса на достатъчно познания за приложими ВЕИ технологии.
  
• 
  липса на достатъчен брой специалисти в общинската администрация с компетенции в сферата на ВЕИ.
  

• 
  На Община Павел Баня беше предоставен програмен продукт REScan за анализ на енергийния потенциал на ВЕИ в общината и беше обучен специалист от общинска администрация за работа с продукта.
  
• 
  Представители на общината взеха участие в съвместна среща с партньорите от администрацията на провинция Терни, Италия, където бяха споделени опит и добри практики за използване на ВЕИ;
  
• 
  В рамките на проекта бяха разработени информационни материали за Добри европейски практики за използване на ВЕИ и Източници за финансиране на проекти по ВЕИ, които да се ползват от специалисти на общината и всички заинтересовани страни.
  

На таблица 1 са показани стойностите за редуциране на емисиите парникови газове чрез внедряване на ВЕИ..

На таблица 2 са илюстрирани възможностите за използване на различните видовете ВЕИ.