Програма за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници за периода 2017 2020 г

Общите естествени ресурси на подземните води се оценяват на около 8100 л/сек на км2. Средният модул на подземния отток е 3,0 – 3,2 л/сек на км2. Подземните води в поречието на река Сазлийка се използват интензивно предимно в частните стопанства, както за комунално-битови, така и за селскостопански цели.

Подземните води в кватернера са разпространени в алувиалните отложения на реките Овчарица, Соколица, Сазлийка и Блатница.
1.8 Почвени ресурси

Климатичните особености на преходно-континенталната зона, геоложката основа и характерът на естествената растителност са способствали образуването на почвената покривка. Според почвено-географското райониране на България (Нинов, 1997 г.) почвите в община Гълъбово попадат в Среднотракийско-Тунджанската провинция на Балканско-Средиземноморската почвена подобласт.

Преобладаващите почви на територията на общината са черноземни смолници с мощен хумусен слой, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури. Канелените горски почви са представени главно от излужени и оподзолени канелени горски почви. При разчленен релеф смолниците заемат по-слабо дренираните места, а склоновете са заети от канелените горски почви. По поречието на р. Сазлийка и нейните притоци разпространение имат алувиалните почви.

В земеделските територии, според бонитета, преобладават почви от 4-та до 6-та категория – от такива със среднопродуктивни възможности до лоши и непригодни за земеделско ползване. Почвите, които притежават добри до средни продуктивни възможности, заемат ограничени размери. Това се дължи до голяма степен на антропогенната дейност и широкият добив на полезни изкопаеми, които благоприятства замърсяването на почвите.

Във фитогеографско отношение, територията на община Гълъбово се отнася към Тракийската провинция на Европейската широколистна горска област. В миналото районът е бил покрит с гъсти широколистни гори, но в процеса на антропогенизация на мястото на някои горски екосистеми са създадени агроекосистеми или пък по естествен път са възникнали вторични горски, храстови и тревни формации.

Горският фонд на територията на общината възлиза на 18,6%. Основната част от естествените гори в общината се намира в югоизточния и край и в терасите на реките. Наблюдава се наличието на следните видове, в резултат на осъществена горска рекултивация: Pinus nigra (черен бор), Quersus vidra (черен дъб), Quersus robir (летен дъб), Beluta pendula (бяла бреза), Tilia tomentosa (сребролиста липа), Platanus acerifolia (хибриден платан), Robinia pseudoacacia (бяла акация). Единично и групово участие имат и следните видове: Fraxinus ornus (мъждрян), Fraxinus oxucarpa (полски ясен), Populus Xeuroamericana (топола), Ailantus glandulosa (айлант). От храстите различна степен на участие имат видовете: Syringa vulgaris (люляк), Amorha fruticosa (аморфа), Tamarix tetrandra (тамарикс), Ligustrum vulgare (птиче грозде) и др. Най-често срещаните храсти са драка, смрадлика, шипка и дрян, по-рядко черното грозде и чашкодрян. Тревната растителност е представена от: невен, глухарче, бъз, лайка, мента, маточина, пелин.

Животинският свят в общината е от централно-европейски тип. Характерни представители на фауната са следните:

» птици: бухал, врабче, врана, гарван, гълъб, кукувица, кукумявка, сврака, славей, чухал, щъркел, ястреб и орел;

» диви животни: таралеж и невестулка;

» влечуги: обикновен смок, смок-стрелец, водна змия, гущер, пепелянка и усойница.

За обезлесените полски и открити територии е характерно наличието на по-ограничен брой животински видове. Там се срещат най-често заек, обикновена полевка, полска мишка, лалугер, полска яребица, пъдпъдък, розов скорец, колхидски фазан, дропла и др.

Структурата на икономиката в община Гълъбово се определя от настъпилите социално-икономически условия през последните 20 години. Анализът и оценката на общинската икономика, направени в ОПР 2014-2020, показват проблеми в развитието на стопанската дейност. Въпреки, че се наблюдава известно повишение на икономическата активност през периода след 2007 г. насам в сравнение с предходните години, общото незадоволително състояние на местната икономика се запазва. Негативните тенденции се засилват след средата на 2009 г. По реален БВП за крайно потребление, общината се нарежда на 5 място от 262 общини в страната. Според индекса на човешко развитие, определен от екип на Програмата за развитие на ООН, общината се намира на второ място в област Стара Загора.

Най-обобщеният анализ дава основание да се направи обективната констатация, че структуроопределящи за икономиката на община Гълъбово са добивната промишленост, производството на електроенергия, производството на брикети и енергоремонта.

Водещо място в икономическото развитие на общината заемат търговските дружества, осъществяващи своята дейност в сферата на енергетиката. Те определят икономическия облик на общината и дават отражение върху развитието на останалите икономически отрасли. За разлика от дълбоките структурни промени в реалния икономически сектор, засегнали повечето общини в страната, икономическата характеристика на община Гълъбово остава почти непроменена.

Икономическият облик се формира от търговски дружества от системата на енергетиката, разкрити на територията на община Гълъбово, като „Брикел” ЕАД, Експлоатационна компания „КонтурГлобал“, „Марица Изток 3” АД, рудник „Трояново-3”, „Енергоремонт - Гълъбово” АД, част от рудник „Трояново-1”, както и „АЕS – Марица Изток 1”. Местната власт няма правомощията и нормативно регламентираните функции да се намесва активно в производствената дейност и управлението им. В същото време в тези предприятия се реализира трудовата заетост на основната част от трудоспособната част на населението.

В енергийния комплекс „Марица Изток” се добиват над 80% от въглищата (90% от лигнитните) и се произвежда 30% от електроенергията в страната. Анализите и оценките за състоянието и възможностите на икономиката на община Гълъбово следва да отчитат мястото й в националния енергиен комплекс.

Добивът на лигнитни въглища заема основно място в икономиката на община Гълъбово. Територията на общината включва голяма част от Източномаришкия въглищен басейн. Въглищните пластове са разположени в близост до повърхността на три продуктивни хоризонта. Добивът се осъществява по открит способ. Находището заема 17,6% от общата площ на община Гълъбово. Тук се намират откритият рудник „Трояново-3” и част от рудник „Трояново-1”, те се включват в „Мини Марица Изток” АД и осигуряват суровинната база за другите водещи производства в общината – производството на електроенергия и брикети. Бъдещото развитие на отрасъла е свързано с очакваните бъдещи инвестиции за реконструкция и модернизация на „Мини Марица Изток” от стратегически инвеститор.

На базата на въгледобива в района, през 1958г. в град Гълъбово е изградена и функционира единствената в България фабрика за производство на брикети. Тя работи в рамките на „Брикел” ЕАД и производството и се използва преди всичко за битови нужди. Максималната годишна производителност на фабриката за брикети е около 1 300 000 тона.

Преобладаващата част от предприятията в общината са възникнали и работят като обслужващи или съпътстващи структуроопределящите местната икономика въгледобив и енергопроизводство. Най-голямото измежду тях е „Енергоремонт – Гълъбово” АД, осъществяващо монтаж и ремонт на енергетични машини и съоръжения в комплекса. Паралелно с него на територията на общината работят и множество малки и средни предприятия, обслужващи дейността на основните предприятия – ремонт, доставки и техническо обслужване.

ТЕЦ Ей И Ес (AES) – Гълъбово работи от пролетта на 2011 година. Централата е с инсталирана мощност от 670 MW. Тя е собственост на американската енергийна компания AES и е изградена с инвестиция от 2,6 млрд. лева. ТЕЦ Ей И Ес – Гълъбово изпълнява мащабна социална програма на територията на община Гълъбово. Дружеството подпомага дейността на местните общности и училищата. Компанията финансира десетки проекти, които са част от водената политика на корпоративна социална отговорност.

„Енергоремонт – Гълъбово“ АД е предприятието с най-много работни места в рамките на ИДА груп – около 900. Произвежда топлообменници и тръбни нагревни повърхности за енергийните парни котли на топлоелектрическите централи. Заедно с това извършва монтажни и ремонтни дейности на енергетично оборудване.

През 2010 г. на територията на общината е разкрито предприятие за производство на гипсофазер и гипсокартон – „КНАУФ България“ ЕООД. Продукцията на предприятието е предимно за вътрешния пазар и износ. „КНАУФ България“ осигурява работни места за около 80 човека.

От фирмите от малкия и среден бизнес, работещи на територията на общината общинската фирма „Благоустройство и чистота“ ЕООД (100% общинско участие) осигурява заетост на 250 човека и то предимно жители на община Гълъбово. Дружеството е с предмет на дейност – строителство, охрана, почистване на сгради и промишлени обекти. Дружеството отчита положителен финансов резултат – печалба и внася дивидент в общинския бюджет.

В Икономически годишник за район Стара Загора за 2013 г. е направена класация на 42-те големи предприятия в област Стара Загора според размера на приходите от продажби за 2011 и данни за печалбата. В тази класация място намират 4 предприятия със седалище в община Гълъбово.

Броят на наетите в промишлеността лица е почти половината от всички работещи в общината, докато по официална статистика наетите в селското стопанство са много под реално работещите поради високия процент самонаемащите се лица в сектора. Те са предпоставка и за развитието на множество съпътстващи производства, услуги и търговия.

Общинските фирми са със символичен дял в местната икономика и изпълняват преди всичко функции, свързани с осъществяване отговорностите на общината към гражданите й.

Значимостта на водещите отрасли на общинската икономика в национален мащаб (въгледобив и енергопроизводство) е причина за запазване основните характеристики на местната промишленост. За разлика от дълбоките промени в икономиката на повечето общини, в община Гълъбово се запазва структурата на икономиката, видно от резултатите й по показатели като произведена продукция, брой и отраслова структура на заетите; размер и структура на приходите и на разходите за дълготрайните материални активи.

Селското стопанство в община Гълъбово не е структуроопределящ фактор в общинската икономика. Представено е от двата подотрасъла – растениевъдство и животновъдство, за които има изключително благоприятни природни и агротехнически условия за развитие.

Анализите и оценките на поземлените ресурси, с които разполага община Гълъбово, са направени на базата на информацията за размера и структурата на основните видове територии, включени в общинските граници. Данните от ОПР 2014-2020 показват, че община Гълъбово е с обща площ 34889,5 ха или 348,9 кв.км. По този показател тя попада в групата на общините с малка по размер територия – до 400 кв.км.

Растениевъдство

С най-висок относителен дял в поземлените ресурси на общината са земеделските територии (191 130 дка по данни на ОСЗ Гълъбово към август 2014 г.). Те обхващат около 55% от общата площ на общината. Това е поземлен ресурс, който е с определени качествени характеристики, даващи възможност аграрният сектор да заеме добро място в икономическото развитие на общината.

По начина на трайно ползване най-голяма е площта на нивите – 16 613,4 ха (47,74%), следвани от площ с трайни насаждения – 249,4 ха (0,6%). Природно-климатичните условия в региона, както и високият процент обработваеми площи предопределят развитието на растениевъдството, главно към производството на зърнено-житни и маслодайни култури.

Други отглеждани култури на територията на общината са пипер, домати, картофи, дини, пъпеши, ябълки, фасул и др. със заета площ под 50 дка.

След 2007 г. стартира субсидиране на земеделските стопани на единица площ земеделска земя, които обработват над 10 дка и/или 5 дка за трайни насаждения, мери и пасища. Тази мярка стимулира регистрацията на земеделските стопани и засилва тенденцията за увеличаване на обработваните земеделски площи.

Община Гълъбово	2008г.	2009г.	2010г.	2012 г.
Регистрирани земеделски производители	198	177	156	186

Табл.4. Регистрирани земеделски стопани, брой, Източник: ОСЗ гр. Гълъбово
По информация от ОПР 2014-2020 г. на община Гълъбово основен проблем за устойчивото земеползване е маломерността и разпокъсаността на поземлената собственост. Създадената ситуация на почти пълно отделяне на стопанисването от собствеността не поражда мотивация за земеделските производители, особено при условията на краткосрочния характер на арендата и наема върху земята. Производителите са затруднени да спазват добрите земеделски практики и това е силно ограничително условие. Не се спазват агротехническите изисквания за редуване на културите и прилаганият сеитбооборот много често е нерационален. Провежда се небалансирано торене, при което доминиращо участие имат все още нитратните торове. Растителните остатъци от полския сеитбооборот не се използват екологосъобразно и рационално – все още изгарянето на стърнищата е наблюдавана практика.

Под влияние на подходящите природни и климатични особености в региона, растениевъдство в община Гълъбово се очертава като традиционен отрасъл за развитието на местната икономика. Относително високият дял на обработваемите площи се явява основен фактор за развитието на традиционни сектори като производство на зърнено-хлебни и фуражни култури, зеленчукопроизводство и тютюнопроизводство.

Като цяло растениевъдството в община Гълъбово се характеризира със задоволителни темпове на развитие и има изключително благоприятни условия за растеж.

Животновъдството в община Гълъбово се развива предимно в лични стопанства, без да има достатъчно на брой обособени семейни (фамилни) стопанства. Въпреки това животновъдните дейности са с традиции в региона. Приоритет на територията на общината са секторите млечно говедовъдство, свиневъдство и овцевъдство.

Ограниченото развитие на животновъдството се дължи до голяма степен на неговата раздробеност, от което произтича и ниската му ефективност и ниско технологично равнище. На сегашния етап над 90% от обема на животновъдното производство се осъществява от дребни производители и малка част – в професионални ферми. Отпадъчните продукти, получавани в животновъдството, са екологична заплаха по отношение качеството на водите и земите. Ниското търсене на оборски тор, ниските му цени, липсата на изисквания при оползотворяването му и на санкции при нарушенията водят до замърсяване на водите и почвите. Липсват специално обезопасените торища за приготвяне и съхранение на оборския тор.

Използваните средства за наторяване, за лечение на животни, за поддържане на хигиена в малките семейни ферми е осигурено от частни специализирани аптеки и ветеринарни лечебници. Упражняването на контрол за начинът на употребяване на закупените средства е практически невъзможно, защото не се ползват специализирани услуги на агрономи и ветеринари.

Като цяло, повечето от селскостопанските животни в община Гълъбово се отглеждат в дребни стопанства, а това не благоприятства последващата ветеринарна и селекционна дейност. Като обезпокояващ фактор за развитието на животновъдството се явява и все по-намаляващия брой на хората в трудоспособна възраст в селските райони.

Голяма част от произвежданата животинска продукция няма стоков характер и остава за покриване потребностите на производителите и техните семейства.
Към август 2014 г. на територията на община Гълъбово най-голям дял от регистрираните животновъди са говедовъди, следвани от овцевъди, отглеждащи пчели и кози.