Програма за опазване на околната среда 2013 2018 г. Гр. Септември 2013г
V.2.2. Повърхностни води в община Септември
Изтегляне 0.97 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- V.2. 7. Основни замърсители на водите на територията на община Септември
- ПРИОРИТЕТИ: (1)
- V.3.1. Характерни почвени типове
- V.3.2. Земеделски земи Селскостопанските площи на общината възлизат на 279 870.11 дка. /таблица № 5/ Таблица 5
- Землище/населено място Площ/дка. 1.
- V.3.3. Замърсени почви с тежки метали
- V.3.4. Змърсени почви с пестициди
- V.3. 8. Физически нарушени терени от добивна дейност, от изкопни работи Форма на физически нарушения на терени се явява черпенето на инертни материали. ИЗВОДИ
- V.4. ОТПАДЪЦИ V .4. 1.Генерирани видове отпадъци
- Месец/2012г. Депонирани отпадъци/ тон
- ОБЩО: 5 409 т.
V.2.2. Повърхностни води в община Септември Количеството на повърхностните води на община Септември се изчислява като сума от повърхностните види, които се генерират на територията й главно от валежи и количеството води, влизащи в общината чрез р.Марица. Според хидроложкото райониране на България, община Септември попада в област с дъждовен речен режим. Речният отток се формира предимно от изпарението и валежите, и има изразен максимум в края на есента и началото на зимата. Тази особеност на валежния режим в областта обуславя есенно-зимния максимум на оттока, който е 50% от обема на целогодишния речен отток. В последните години се наблюдава увеличение на дебита на р.Марица, което може да бъде обяснено с намаленото водоползване за промишлени и селскостопански нужди. Община Септември се намира в западнотракийския хидрогеоложкип район на Република българия. Същия е слабо водоносен, характерен с преходни елементи в режима на речния отток. Течащите води са представени от транзитно преминаващите през низините долни течения на притоците на най -–голямата водна артерия р. Марица. На територията на община Септември приток на р. Марица са р. Чепинска и р. Бистрица. Реките в региона се характеризират със значително променливо пълноводие, което започва от средата на м. февруари и е с продължителност до м. юни. Летните засушавания започват от края на м. юни и продължават до м. септември. Източниците на замърсяване на реките в региона са вливащите се в тях битово – фекални води от населените места. В общината няма селище с изградена пречистватална станция за отпадни води /ПСОВ/.
Подпочвените води в общината са свързани към пясъчно - чакълните отложения и са в пряка хидравлична връзка с р.Марица. Замърсяването им основно е в резултат от инфилтрацията на атмосферни, поливни и отпадни води , както и от наторяването. Същите са с ниско съдържание на мед, никел, бисмут, арсен, кобалт, кадмий, селен, калий и молибден. По данни на Националния институт по метеорология и хидрология, който следи нивото и на подпочвените води, се наблюдава тенденция на спадане на подпочвените води..
Основен фактор, който оказва влияние върху качеството и вкусовите характеристики на питейната вода е състоянието на водопроводната мрежа.Това влияние се формира най-вече от качеството на материала, от който са изработени тръбите и от създаване на рискове за постъпване на замърсители от обкръжаващата тръбите среда при намалено налягане или спиране на водата при наличие на течове. В селата на общината вътрешната водопроводна мрежа е много стара, изградена от азбесто-циментови тръби, които много често аварират. Качеството на питейните води се следи както от ВиК, така и от РЗИ-Пазарджик. По данни на ВиК питейните води се изследват ежемесечно по физикохимични и микробиологични показатели. Не се наблюдават отклонения от БДС 2823-83 “Вода за пиене”. РЗИ-Пазарджик следи качеството на питейните води по физикохимични показатели, като взема проби два пъти годишно. Регионалната здравна инспекция следи питейните води и по микробиологични показатели, като всяка взета проба се изследва за коли титър и микробно число.
Процесите на връщане на земята на гражданите доведоха до раздробяване на селскостопанските земи, което затруднява осиуряването на вода за напояване. От друга страна съществуващата канална мрежа е в лошо техническо състояне (има ниска проводимост и в голяма степен е разрушена), което прави невъзможно използването й за доставяне на вода до определени площи. В резултат много от селскостопанските земи могат да се напояват само от собствени водоизточници.
V.2.6. Минерални води Територията на общината е богата на термоминерални води с температура до 92 ºС, чийто извори са разположени основно на 5 км. южно в пролома на р. Чепинска. Термоминералното находище “Варвара” се намира на около 4 км. южно от с. Варвара. Разположено е в живописното дефиле на р. Чепинска. Водите му се използуват предимно за хигенни нужди и балнеолечение в изградените две бани в с. Варвара и гр. Пазарджик. Термоминералното находище “Варвара” , по условията на формиране на водите, по макро – и микрохимически състав, по характера на съпътстващите газове, попада в групата на слабоминерализираните термални води. Находището е в пределите на Чепинския район , включващ още термалните извори във Велинград / Чепино, Лъджене и Каменица/ и с. Корово. Водите на Варварското находище се изливат в коритото на р. Чепинска по протежение на 400 м. Всички сондажи и извори, които са 6 на брой са в хидравлична връзка. При понижения на водните нива в сондажите 3 и 4 с 2 – 7 м., целия динамичен разход на находището се съсредоточава в тях. Водата е сулфатно – хидрокарбонатна , натриева с повишено съсържание на хлор, флуор и с обща минерализация 0,770 – 0,811 гр./л.
Промишленият произход на замърсяване на водите на р.Марица основно не е в рамките на общината. Източници на такова замърсяване е завода за производство на хартия - Белово . Замърсявания на територията на общината се причиняват от локални източници на отпадни води. Такива са:
Върху качеството на подпочвените води отрицателно въздействие оказва липсата на канализационна мрежа в населените места. ИЗВОДИ: (1) На територията на общината няма големи промишлени предприятия, които да се явяват големи консуматори и замърсители на повърхностни води. (2) Наблюдава се лек спад в нивото на подпочвените води. (3) Липсата на канализационна мрежа в някои населените места на общината има отрицателно въздействие върху подпочвените води. (4) Нараства потреблението на вода за питейни нужди от домакинствата. (5) Няма данни за водопотреблението на фирмите на територията на общината. (6) Качеството на питейните води е задоволително. (7) Повърхностните води отговарят на нормите за съответната категория.
Алувиално /-делувиално/ - ливадните почви в района имат средно мощен хумусен хоризонт /30-40см./ и не особено дълбок почвен профил /до около 60-70 см/. Те са рохкави, почти без структурни или със слабо оформена и нездрава трохи видно-зърнеста структура в повърхностния хоризонт. В дълбочина следват без карбонатна и карбонатни пясъци, чакъл и песъчливи глини. Механичният състав елек-обикновено глинесто-песъклив със съдържание на физическа глина в слабо изразения хумусен хоризонт 11,4-19,0 %. Те са бедно хумусни почви и слабо запасени с общ азот. Стойностите им са съответно под 1.0 % и под 0.1 %. Почвената реакция в повърхностния хоризонт е неутрална – РН /Н2О/ 6,9 и в РН /КСL/ 5.95. В следващите надолу хоризонти и пластове почвената реакция е слабо алкална. По отношение устойчивостта на тези почви на химическо замърсяване поради неутралната си до слабо алкална реакция биха могли да бъдат отнесени към трети клас. Алувиално-ливадните почви са широко разпространени в заливните речни тераси. Образувани са върху порьозни алувиални наслаги и при постоянно и достатъчно овлажнение и ливадна растителност. Характеризират се с дебел хумусен хоризонт, като ежегодно се натрупват минерални вещества в почвените хоризонти. Преобладаващия почвен тип в района са хумусни излужени до слабо оподзолени едрозърнести и каменисти почви с ниско съдържание на хумус – 1,5 – 2 процента. Хумусно излужените почви са формирани са върху льосовиден и песъчливо-глинест субстрат, умерено-континентален климат, дъбови гори и ливадно-степна растителност. В сравнение с карбонатните и типичните черноземи, тези почви са с по-добри агро-производствени свойства. Това се дължи на тежкия механичен състав и по-висока водозадържаща способност. Тези почви са едни от най-плодородните почви. Между с. Бошуля – Карабунар и Виноградец непосредствено под горните площи се срещат плитко – хумусни и излужени канелено – горски почви. Поддават се слабо на ерозия и върху тях добре виреят жито, царевица, слънчоглед, както и овощни дървета. Канелените горски почви са разпространени по южните склонове на Стара планина и основните склонови ивици на останалите планини на юг от нея и свързаните с тях котловинни полета, хълмистите земи на Средногорието, Крайщето, Тунджанската област, Странджа, Източни Родопи, Осогово, Рила, Пирин, Родопите /до 800 м.н.в./. Формирането им протича при преходно-континентален и преходно-средиземноморски климат и при участието на топлолюбива широколистна, горска растителност, разнообразен почвен субстрат /силно натрошени и изветрели гранити, гранитогнайси, гнайси, слюдени шисти и др./ Канелените горски почви се поделят на типични, излужени и оподзолени канелени горски почви. Контролът на качеството на земите и почвите е част от националната автоматизирана система за екологичен мониторинг. До момента не съществува екологичен кадастър за земите и почвите, включително и в Община Септември.
Химизацията и напояването са индетифицирани като основни причини за замърсяваното на земеделските земи. V.3.3. Замърсени почви с тежки метали Напояването на земеделските земи със замърсени с токсични вещества (вкл. тежки метали- мед, арсен, цинк; пестициди) чрез водите на р.Марица са причина за замърсяването на почвите. Дългогодишното използване на мед и цинк съдържащи препарати за растителна защита също е допринесло за повишаване на съдържанието на тези вредни вещества в почвите със засадени стари лозови и овощни насаждения. Налице на някои места е и нитратно замърсяване на почвите от прекомерното използване на изкуствени торове във миналото. Все пак тези замърсявания не надхвърлят пределно допустимите норми. За района на община Септември няма данни за установените площи с наднормено замърсяване с тежки метали.
В последните години в частните земеделски стопанства се употребяват пестициди, в малки количества, които са бързо разграждащи се и без оттатъчен ефект. При извършени проверки от РИОСВ-Пазарджик е констатирано, че не се употребяват забранени персистентни препарати като хептахлор, форте, линдан и др. На територията на община Септември няма данни за земеделски земи, които са наднормено замърсени с пестициди. V.3.5. Заблатени почви Няма данни за наличието на заблатени почви на територията на общината. V.3.6. Ерозирали почви Поради специфичното разположение на теритотията на община Септември на места се наблюдава ветрова и водна ерозия. Няма статистически данни за точната площ на тези терени, засегнати в една или друга степен от ерозията. V.3.7. Вкислени и засолени почви Върху почвообразувателния процес и почвеното плодородие съществено влияние оказва реакцията на почвата. От нея зависи до голяма степен жизнената дейност на микроорганизмите, посоката на биохимичните процеси и достъпността на хранителните вещества за растенията. Най-благоприятна за растенията е слабо киселата и неутралната реакция на почвата. На територията на общината няма данни за вкислени и засолени (такива, които съдържат в профила си над 0.25% лесно разтворими соли) почви. V.3.8. Физически нарушени терени от добивна дейност, от изкопни работи Форма на физически нарушения на терени се явява черпенето на инертни материали. ИЗВОДИ: (1) Преобладаващите почвени типове са - алувиални, делувиални ливадни почви, плитко – хумусни и излужени канелено – горски почви. (2) Налице е сравнително добра степен на мелиорирани територии от обработваема земя. (3) Не са регистрирани нови замърсявания на почвите с тежки метали в резултат на напояването. (4) Не са регистрирани замърсявания на почвите с пестициди в наднормени концентрации. (5) Нарушените терени са в резултат от добивна дейност на инертни материали.
За постигане на целите е необходимо: - Изработване на екологичен кадастър “Почви” - Борба с ерозията и свлачищните процеси - Ограничения при ползването на земята - Мониторинг за качеството на почвите V.4. ОТПАДЪЦИ V.4. 1.Генерирани видове отпадъци 1.1Твърди битови отпадъци Най- голям дял от генерираните отпадъци на територията на община Септември се пада на твърдите битови отпадъци. Данните относно генерираните на общинското депо за БО, твърди битови отпадъци, са предоставени на общинска администрация от оператора на депото, като тяхното количество за 2012г. е представено по месеци в таблица 4
Каталог: index index -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия index -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " " index -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките” index -> Св. Климент Охридски index -> Акад. Илчо иванов димитров (1931 – 2002) фонд 20 опис 1 index -> Азбучен списък на преподавателите index -> Климент охридски” университетски архив index -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи index -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|