Програма за опазване на околната среда на община тервел въведение

В структурата на земеделските територии преобладават обработваемите земи. Те представляват 82 % от земеделските територии на Община Тервел, за сравнение този показател за страната е около 76%. По начин на ползване обработваемата земя е основно ниви - 82% относителен дял, трайни насаждения - 13%, земи по §4 от ЗСПЗЗ - 4.2% и с малки относителни дялове ливади и разсадници

Необработваемите земи в земеделските територии са предимно мери и пасища - гори и полезащитни пояси, полски пътища и прокари , както и непригодни земи (скали, пясъци и др.)

По тип собственост земеделските територии се разпределят:

• 
  частна собственост - 267059
  
• 
  държавна собственост (ДПФ) - 54224
  
• 
  общинска собственост - 87805
  

По данни на ДДС „Тервел" площта на горските територии е общо 128384 дкa .

• 
  държавна собственост - 126253 дка
  
• 
  частна собственост - 0 дка
  
• 
  общинска собственост - 0 дка
  

С жители над 500 души са селата Жегларци, Зърнево, Безмер, Орляк, Нова Камена, Коларци, Каблешково, Честименско, Божан, Поп Груево.

Жителите на град Тервел по настоящ адрес са 7452 или 38,4% от населението в общината.

В териториална близост са селата :

• 
  Кладенци, Градница, Главанци и Нова Камена , отстоящи средна на окол 5 км едно от друго
  
• 
  Сърнец, Ангеларий, Коларци, Балик, Брестница, Оногур
  
• 
  Мали Извор, Безмер и Гуслар
  
• 
  Божан , Поп Груево, Тервел, П.Савово, Бонево, Кочмар, Честименско
  

II. ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ОКОЛНАТА СРЕДА

Спектърът от глобални проблеми, изискващ внимание е широк: изчерпването на озоновия слой, киселинните дъждове, нивата на озона и другите замърсители в приземните слоеве, промените в климата.

Тези проблеми действително са много тревожни, но изглеждат отдалечени от ежедневния живот на хората. За много здравни експерти и гражданите по – важното е директната връзка между качеството на въздуха в населените места и човешкото здраве.

В градските територии са концентрирани голяма част от промишлените дейности, интензивен трафик, но тук са разположени и жилищата на хората. В резултат на това огромното нарастване на замърсяването на въздуха е проблем, който рефлектира върху всеки от нас. И всички ние имаме ролята да участваме в намирането на решение.

Новата Рамкова директива 96/62/ЕС за управление на качеството на въздуха в градовете е ключов елемент от стратегията на ЕС за подобряване качеството на въздуха като цяло. Това налага стриктни изисквания относно извършвания мониторинг за вида и броя на контролираните замърсители, с оглед изготвяне на планове за действие за подобряване качеството на въздуха в средносрочен и дългосрочен аспект. От друга страна информирането на обществеността е основно изискване в Директивата.

Качеството на въздуха е последица от комбинираното действие на много и разнообразни фактори. Метеорологичните характеристики въздействат пряко върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух.

Нивото на замърсяване на въздуха се определя както от количеството емисии от различни източници, така и от характера на разсейването им в атмосферата.

Eмисионни норми са тези норми на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. Нормите за емисии се класифицират по компоненти в зависимост от технологичните източници и провеждането на горивните процеси.

Имисионни норми са тези пределно допустими концентрации - ПДК на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места, регистрирани за определен период от време, чието наличие не е свързано с риск за здравето.

През зимния сезон натоварването на атмосферния въздух е по-голямо : три пъти по показател въглероден окис; от три до десет пъти по показател серен диоксид; два до четири пъти по показател азотен оксид и седем пъти повече по показател азотен диоксид.

Нормативните документи за опазване чистотата на атмосферния въздух в последните години напълно се хармонизираха със съответните Европейски директиви и в този смисъл в сила са нови Наредби за пределните норми за замърсяващи вещества на атмосферния въздух с предвидени гратисни периоди по години, в които следва нормите да бъдат спазени:
Серен диоксид – СЧН 350 mkrg/m3 и ДО за 2002г. 90 mkrg/m3;

СДН 125 mkrg/m3 и ДО за 2002г. 15 mkrg/m3;

СГН 40 mkrg/m3 и ДО за 2002 г. 16 mkrg/m3

СГН 30 mkrg/m3 и ДО 15 mkrg/m3

Източниците на замърсяване на въздуха за гр.Тервел могат да бъдат класифицирани и групирани , както следва:

Такъв източник е Пластхим Т АД , от където може да има замърсяване със сажди и въглероден оксид от котлите на отоплителната централа

В района на община Тервел няма интензивен автомобилен трафик;

Опалванията на стърнищата биха довели до влошаване на качеството на атмосферния въздух , поради което е необходимо да се засили контрола през периода на опалвания.

Качеството на въздуха на територията на Община Тервел не се контролира от пунктове на националната система за мониторинг на въздуха, поради което нямаме систематизирана информация, относно фоновото му замърсяване.

РИОСВ – Варна контролира изпусканите емисии на вредни вещества в атмосферния въздух от паровата централа на «Пластхим Т» АД

• 
  преминаване на локални пароцентрали от гориво мазут в предприятията от и обществени сгради на гориво промишлен газьол;
  
• 
  увеличаване използването на дървесина за сметка на брикети и въглища в битовия сектор;
  

В общината са изградени 12 микроязовира от които най- големи са Тервел – 49000 куб.м, Тервел Х – 1600000 куб.м, Оногур – 3665000 куб.м, и язовир Брестница – 4289000 куб.м., Сърнец 2, Мали Извор, Пластхим. Те се използват основно за рибовъдство , ретензия на високите води , регулиране на каналния отток.

Питейното водоснабдяване се осъществява от подземни водоизточници чрез помпени станции – град Тервел, помпена станция Полковник Савово, сондажен кладенец кравекомплекса, Пластхим, помпена станция Нова Камена, Зърнево, Сърнец, Жегларци. Водите се отличават с микробна чистота и могат да се използват за питейни нужди без пречистване.

Всички населени места на територията на Общината са водоснабдени.

Полезно използваната питейна вода се консумира основно от населението, следващите по големина консуматори са промишлеността и услугите. За съжаление водопроводната мрежа не е в добро експлоатационно състояние и загубите на питейна вода са големи- повече от 50 %. Затова е необходимо една от основните задачи да бъде реконструкция и подмяна на изградената водопроводна мрежа.

За цялостната реконструкция на водопроводната мрежа са необходими значителни капиталовложения и продължителен период от време - 10 години.

Водоеми 2х2000

Намират се в източната част на град Тервел , в непосредствена близост до завод Пластхим, те са еднокамерни по 2000 куб. М., полувкопани. Захранването може да става от ПС Тервел, ПС П.Савовои сондажен кладенец на Пластхим. Включването на водоемите във водоснабдителната мрежа на Тервел е наложително , тъй като в момента се нагнетяват водни количества директно в мрежата , което води до възникване на голям брой аварии

- независимо от високата степен на изграденост на водоснабдителната мрежа не е постигнато оптимално задоволяване на нуждите от питейна вода;

- недостатъчна е водообезпечеността на водоснабдителните системи и режим във водоподаването;

- водопроводната мрежа е с намалена надеждност и влошени експлоатационни качества;

- недостатъчен е броят и обемът на резервоарите за отделните населени места за покриване на дневната неравномерност на консумацията

Насоки за развитие:

• 
  довършване на водоемите в град Тервел
  
• 
  ремонт и изграждане на водопроводната мрежа
  
• 
  подмяна на интернитовите тръби
  
• 
  изграждане на резервоари в големите села , с цел непрекъсваемост във водоподаването
  
• 
  ремонт на естествените водоизточници
  

При разпределението на средствата за капиталови разходи за 2004 г. Община Тервел е включила следните обекти – ремонт на естествените водоизточници в селата Безмер, Зърнево и Коларци и доизграждане на водоемите в град Тервел.

Средно денонощно водно количество на заустваните отпадни води е 345 куб.м/ден или 4 л/s. Липсва информация за други показатели.

Във всички селища на общината битово-фекалните води от населението се заустват в септични ями, които периодично се почистват от специализираните автомобили .

Предприятия на територията на град Тервел и място на заустване на отпадни води:

• 
  „Пластхим Т”АД – производител на полиетиленови опаковки и фолио – заустване в градска канализация;
  
• 
  „Дунарит” ЕАД – машиностроителен завод, производство на противопожарна техника- отпадните води се заустват в дере , намиращо се в производствена зона , завода е в процес на преструктуриране;
  
• 
  „ДЕКА” ООД – шивашко предприятие – място на заустване градска канализация;
  
• 
  „Албена Стил” ООД – шивашко предприятие – място на заустване градска канализация;
  
• 
  ЕТ”Добруджа-Тервел” Иван Димитров Иванов – тражорна и колбасарски цех с капацитет 1 тон дневно, място на заустване градска канализация.
  

Механичното пречистване на отпадъчните води на гр. Тервел се осъществява в ГПСОВ , въведена в експлоатация през 1998 г.

Към пречиствателната станция се насочват и отпадните води на промишлените предприятия.

Станцията е проектирана през 1978 г.

Необходимо е да се възстанови нормалната работа на ГПСОВ гр.Тервел, която е затруднена поради сезонни неравномерни колебания оттока на преминаващото покрай нея дере.

Ежегодно при пикови валежи се запълват с пръст и води входните съоръжения: входната шахта, затлачват се каналите и тръбите, част от тръбите на входящия колектор са изместени, подкопани и прекъснати. Навлизат кални води в пречиствателните съоръжения – пясъкозадържателя, биобасейните, утаителите и контактния резервоар. Налага се закупуване и монтаж на калова помпа за утайка, помпа калова вода, хлораторната помпа, възстановяване на аерационните четки и част от стоманените тръбопроводи, спирателни кранове и изолация, зараждане с биомаса и др.

За преустановяване на тези ежегодни щети, възстановяване нормалната работа съгласно изискванията на БДЧР и РИОС гр. Варна за контрол на водите е необходимо да се направят защитни съоръжения, които да ограничават вредното въздействие на водите и да се възстановят съществуващите съоръжения и възстановяване работата на станцията, съгласно изискванията на нормативните документи за опазване компонентите на околната среда от замърсяване /в частта на водите/.

Към настоящия момент със Заповед № 325 / 05,07,2004 г. за изпълнител на дейностите по възстановяване и пускане в действие на ГПСОВ е определена фирма „Монолит”ООД , град Добрич. Дейностите предвиждат :

1.Възстановяване на колектор “А”

-възстановяване на неукрепената и разрушена част от колектора ф500 заедно със седем броя РШ.

2.Възстановяване на колектор “Б”

-възстановяване на неукрепената и разрушена част от колектора ф500 заедно със пет броя РШ.

- почистване от наслагвания утайки и пръст,

- ремонт на циментовата замазка и фугите

4.Възстановяване утаители и контактен резервоар

-почистване на утайки и твърди отпадъци ,

- направа на обмазки на стените с цел достигане на водоплътност

-почистване от утайки и твърди отпадъци,леки ремонти

6.Изграждане на нови задна и странична стени (на битовата сграда)

7. Ремонт на помпите за утайки, калова вода в ПС и четките за аерация на водата в биорова

8. Зареждане на биорова с активна утайка и провеждане на пусково

- наладъчни работи в съответствие с технологичния проект за работа на ПСОВ Тервел

• 
  Нормализиране работата на ГПСОВ в град Тервел
  
• 
  необходимо е по-ускорено изграждане на канализационни мрежи в населените места в общината;
  

• 
  развитие и модернизация на канализационната мрежа на гр. Тервел
  
• 
  непрекъсваемост в работата на ГПСОВ
  
• 
  изграждане на канализационна мрежа в кв. Север
  
• 
  изграждане на канализационна мрежа в останалите населени места
  
• 
  повишаване ефективността на изградените канализационни мрежи, канални колектори и пречиствателна станция.
  

Ето защо управлението им е сложен и многообхватен процес, изискващ интегрираност на подходите, внедряване на нови технологии, създаване на подходяща икономическа среда и нормативна база, и не на последно място висока обществена отговорност.

Предвид характера на проблема и в съответствие с изискванията на чл.26 от Закона за опазване на околната среда и водите и чл.28 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда е разработена “Програма за управление на отпадъците на територията на Община Тервел за периода 2001 – 2005 г.”, приета с Решение № 3-37 от 10.05.2001г. на Общински съвет Тервел, и трябва да се счита като неразделна част от настоящата програма.

Програмата съдържа детайлен анализ и оценка на съществуващото състояние, на базата на които и при спазване на принципите на устойчивото развитие, са изведени основните приоритети в политиката на местната власт и е разработен съответния План за действие.

В тази връзка по-долу е дадена актуализация на информацията по отношение на количества и състав на отпадъците.

Количество

В “Програма за управление на отпадъците на територията на Община Тервел за периода 2001 – 2005г.” е отразена наличната информация относно депонираните на общинските депа количества отпадъци до 1999 г. включително. Количествата отпадъци са изчислявани на база брой курсове на сметоизвозващите автомобили, обем на извозваните съдове, степен на запълненост и относително тегло на отпадъка. Този начин на отчитане на количествата естествено внася висок процент грешка, независимо от положените усилия за максимална прецизност при обработка на първоначалните данни.

За решаването на този проблем Община Тервел е необходимо да направи цялостна реконструкция и модернизация на входящия контрол на депото. С влизането в експлоатация на електронна везна на депото ще се отчитат абсолютно точно не само постъпващите количества, но и източника от който са генерирани, превозвача, вида на отпадъка и времето на постъпване. Изграждането на тази основа “база данни” и непрекъснатото й актуализиране ще дава възможност за максимална коректност в определянето на цялостната стратегия, конкретните цели и задачи на Община Тервел по отношение управлението на отпадъците.

Високата нормата на натрупване отчетена в Националната програма по управление на отпадъците от 500 кг/ж.год и съответно поставената цел за намаление на битовите отпадъци до 350 кг./ж.год., отново потвърждава факта , че наличието на коректни базови данни е в основата на коректното планиране на управлението на битовите отпадъци.

В таблицата по-долу са добавени данните за количествата отпадъци /битови и неопасни производствени/ постъпили на депото до 31/12/2003г.

Табл. 5

№	Местонамиране на депо	Събрани битови отпадъци
1	Тервел	1960
2	Ангеларий	74
3	Балик	120
4	Безмер	510
5	Божан	259
6	Бонево	111
7	Брестница	0
8	Войниково	0
9	Главанци	91
10	Градница	199
11	Гуслар	114
12	Жегларци	398
13	Зърнево	426
14	Каблешково	149
15	Коларци	54
16	Кладенци	60
17	Кочмар	78
18	Мали извор	0
19	Нова Камена	158
20	Оногур	10
21	Орляк	389
22	П.Савово	42
23	Поп Груево	53
24	Пр.Златарски	0
25	Сърнец	52
26	Честименско	100